Р Е Ш Е Н И Е № 204
14.11.2019 г.
гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1047 по описа за 2017 година на РС - Попово, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба,
във фазата по допускането й.
Предявен е иск от Г.С.Д. с ЕГН: ********** *** и П.С.Д. с ЕГН: ********** ***, действащи чрез адв. М.Б. – ТАК против Д.И.Н. с ЕГН: ********** *** за делба на недвижими имоти.
Ищците твърдят, че са наследници на общия им наследодател С.П.Д., починал 2016г..
През 1989 г. С.Д. продал на ответницата и родителите й А. и И.Д., 1/3 и,ч. от празно дворно място в гр. Попово от имот XXVI-579 в кв.38 по плана на гр. Попово, след което в имота били застроени масивна жилищна сграда от 4 етажа, масивна сграда с работилница и гаражи и работилница, и магазин.
През 1993 г. сем. Д. прехвърлили на Д.И. своя дял от дворното място и части от построената жилищна сграда с н.а. № 105 т.1, № 154/1993. на ПРС. Страните не могли да поделят имотите доброволно, поради което се моли за допускането до съдебна делба на дворно място с площ 965 кв.м., с № 57649.503.657, при съседи: имоти № 57649.503.3476, 57649.503.658, 57649.503.3468 и 57649.503.3473., както и построените в него жилищна сграда -4 етажа, магазин и стопанска сграда при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответната страна Д.Н. оспорва предявения иск, като излага че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57649.503.657 по одобрените КККР на гр.Попово, общ. Попово, обл.Търговище , адрес на поземления имот : гр.П ***, площ 965 кв. м. , трайно предназначение на територията - урбанизирана , начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 579 , квартал 38 , парцел XXVI, при граници: 57649.503.3476, 57649.503.658 , 57649.503.3468 , 57649.503.663 , 57649.503.654 , 57649.503.3476 и 57649.503.656 представлява съсобствен парцел, придобит от ответницата по силата на Нотариален акт № 97 , том 2, нот. дело № 686 от 25.05.1989 год. по описа на Районен съд гр.Попово -по отношение на 1/9 идеална част от него и по Нотариален акт № 105 , том 1 , нот. дело № 154 от 19.03.1993 год. по описа на PC гр.Попово - отнасящ се за 2/9 идеални части от дворното място, като останалите 6/9 идеални части от двора се явяват съсобствени на наследниците на С.П.Д., по силата на Нотариален акт № 76 , том 1 , нот. дело № 168 от 17.04.1987 год. по описа на Районен съд гр.Попово и по Нотариален акт №17, том 2 , нот. дело № 502 от 07.04.1989 год. по описа на PC гр. Попово.
Според ответницата, процесното дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57649.503.657 се явява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38 , ал. 1 ЗС и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, следва режима на собствеността върху главните обекти, и предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС не може да бъде предмет на делба.
Излага се още, че въз основа на Разрешение за строеж № 2 от 21.06.1989 год., издадено от Общински народен съвет гр.Попово в съсобствения ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57649.503.657 била построена двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ и с избени и тавански помещения, която сграда била въведена в експлоатация съобразно Протокол № 7 от 08.02.1993 год., издаден от Община Попово.
Още със започването на строежа през 1989 год. бил изработен архитектурен проект от Кооператив за интелектуални продукти „Хеброс" гр.Попово и стойностен разчет за определяне на застроена площ, по силата на който проект била изградена двуетажна двуфамилна жилищна сграда, на която първият жилищен етаж бил предвиден да е със застроена площ от 122.54 кв. м., с прилежащи към него две избени помещения на кота - 2.40 , с площ от 19.84 кв. м. и 13.34 кв. м. , тавански складови помещения от 31.54 кв. м. и 14.65 кв. м., както и ателие-работилница и гараж , а вторият жилищен етаж бил предвиден да е със застроена площ от 125.06 кв. м. , с прилежащи към него две избени помещения на кота - 2.40, с площ от 18.16 кв. м. и 4.50 кв. м. , тавански складови помещения от 27.78 кв. м. и 23.35 кв. м., както и ателие-работилница и складово помещение от 19.47 кв. м..
Още преди фактическото започване на строежа, между ответницата и С.Д. била постигната договорка, че първият жилищен етаж ще бъде негова собственост, а вторият – собственост на ответницата, като този факт бил известен и на двете ищци по делото.
Приземният етаж , построен на кота 0.00, състоящ се от гараж , преустроен като стая - на стойност 4 239.80 лв., ателие - на стойност 3 342.00 лв., работилница - на стойност - 3 401.70 лв., складово и санитарни помещения, съгласно ценообразуване утвърдено от Общински народен съвет гр. Попово, били изградени изцяло със собствени средства на ответницата, получени от продажба на имот, лична нейна собственост, които средства послужили за погасяване на изтеглен банков заем в ДСК гр.Попово , покрит изцяло с нейни лични средства. Това била и причината ответницата и С.Д., след пълното изплащане на заема за приземия етаж да се разберат , че този приземен етаж също ще бъде нейна собственост.
С лични средства на ответницата бил изграден и втория жилищен етаж от процесната двуетажна двуфамилна жилищна сграда, ведно с прилежащите към него избени и тавански помещения. Това била и причината през 1993 год., по силата на Нотариален акт № 105 , том 1 , нот. дело № 154 от 19.03.1993 год. по описа на PC гр.Попово, родителите на ответницата – А. и И.Д. да й прехвърлят притежаваните от тях 2/3 идеални части от втори жилищен етажи и прилежащите към него помещения.
Процесният втори жилищен етаж бил придобит от ответницата по силата на приращението и по силата на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт № 105, том 1, нот. дело № 154 от 19.03.1993 год. по описа на PC гр. Попово и по силата на давностно владение, започнало да тече от 29.03.1993 год.
За периода от 29 март 1993 год. до 29 март 1998 год. било налице петгодишно добросъвестно давностно владение от страна на ответницата, което било основание за придобиване на правото й на собственост върху втори жилищен етаж ведно с прилежащите към него избени и тавански помещения по силата на приращение, на придобивна сделка и на оригинерно придобивно основание.
През целият петгодишен срок, както и до настоящия момент в продължение на повече от 25 години, ищцата владеела процесния недвижим имот - втори жилищен етаж, явно и недвусмислено, като единствен негов собственик.
По отношение на приземния етаж, ответницата счита, че същият е придобит от нея по силата на приращение и давностно владение, започнало да тече от 04.02.1993 год. и изтекло на 04.02.2003 год., продължаващо и до днес.
Ответницата възразява, че „четвърти етаж“ в сградата няма, а са налице тавански помещения, съставляващи прилежащи несамостоятелни помещения към двата жилищни етажа, а от приложеното към исковата молба Удостоверение с изх. № Д0001920 от 20.11.2017 год. , издадено от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Попово, се установявало, че ищците, а преди това и техния праводател С.Д., изрично са заявили и декларирали, че правото им на собственост касае 2/6 идеални части от дворно място, ведно с реален жилищен етаж и прилежащите към него избени и тавански помещения, като този въпрос никога не е бил спорен.
По отношение на процесиите магазин и стопанска сграда, представляващи сгради с идентификатор 57649.503.657.2, 57649.503.657.3 и 57649.503.657.4, ответницата твърди, че същите са нейна лична собственост, придобита на основание приращение, давностно владение и придобивна сделка.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение, с което искът да делба да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Б. от ТАК. Процесуалният представител на страните пледира за уважаване на иска, като бъде допусната съдебна делба при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите. Представя писмени бележки, в които излага становище за допустимост и основателност на иска за делба.
Ответникът Д.Н., редовно призован, се явява лично и с адв. Н.Г. - ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа изложеното в писмения отговор. Представя подробни писмени бележки, в които излага становище за неоснователност на иска за делба, като моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу грижи и издръжка от 17.04.1987г. се установява, че Ц.С.П. и Г.Д.П. са прехвърлили на С.П.Д., Г.С.Д. и П.С.Д. собствеността върху недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 890.00 кв.м, заедно със застроените в него едноетажна жилищна сграда, съствляващо имот с планоснимачен № 111, за който е отреден парцел XXII в кв. № 8 по регулационни план на гр. Попово.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, т. II, дело № 502/07.04.1989г. се установява, че П.С.Д. и Г.С.Д. надаряват баща си С.П.Д. със собствените си общо 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 920.00 кв. м., заедно със застроената в него едноетажна жилищна сграда, съставляващо имот с планоснимачен № 579, за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по регулационния план на гр. Попово.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, т. II, дело № 686/25.05.1989г., се установява, че С.П.Д. е продал на А.И.Д., И.Н.Д. и Д.И.Н. 1/3 ид.ч. от ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 920 кв. м. , съставляващо имот с планоснимачен № 579, за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по регулационния план на гр. Попово.
Видно от приложения по делото Стойностен разчет се установява, че построената двуетажна двуфамилна жилищна сграда е била предвидена да се състои от първият жилищен със застроена площ от 122.54 кв. м., с прилежащи към него две избени помещения на кота - 2.40 , с площ от 19.84 кв. м. и 13.34 кв. м., тавански складови помещения от 31.54 кв. м. и 14.65 кв. м., както и ателие-работилница и гараж, а вторият жилищен етаж е със застроена площ от 125.06 кв. м., с прилежащи към него две избени помещения на кота - 2.40 , с площ от 18.16 кв. м. и 4.50 кв. м., тавански складови помещения от 27.78 кв. м. и 23.35 кв. м. , както и ателие-работилница и складово помещение от 19.47 кв. м..
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I, дело № 154/19.03.1993г. се установява, че А.И.Д. и И.Н.Д. са продали на дъщеря си Д.И.Н. 4/18 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 920 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен № 579, за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по регулационния план на гр. Попово, 2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, 2/6 ид.ч от приземния етаж, състоящ се от стая, хоби и склад, 2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното избени помещения, 2/3 ид.ч. от общите баня, котелно-парно помещение, 2/3 ид.ч от югозападното и североизточното тавански помещения, 2/6 ид.ч. от общите баня и коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на сградата.
Тук следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че съсобственици на земята, върху която са построени процесните сгради, са били наследодателят на ищците С.П.Д. / 6/9 ид.ч./, А.И.Д. /1/9 ид.ч./, И.Н.Д. /1/9 ид.ч./ и ответницата Д.И.Н. 1/9 /ид.ч./
На същите лица на 21.06.1989 г. е издадено разрешение за строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
От приложения по делото протокол № 7 от 08.02.1993г., се установява, че на същата дата процесната жилищна сграда е била приета в експлоатация. По силата на приращението по смисъла на чл. 92 от ЗС, настоящият състав приема, че с построяването на сградата, съсобствениците на земята, върху която е построена сградата, са придобили правото на собственост и върху постройката.
По делото обаче няма нито представени доказателства, нито наведени твърдения след построяването на сградата участниците в строеж да са разпределили помежду си отделните построени жилища. А това разпределение е следвало да бъде извършено или чрез доброволна, или чрез съдебна делба /по аналогия с договора за групов строеж/.
Дори съсобствениците да са постигнали съгласие кой обект от кого от тях ще бъде получен, законът не предвижда правото на собственост върху отделния обект да се придобива с факта на построяването му. Собствениците на земята или правото на строеж, надстрояване или пристрояване и съответно, съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС придобиват в съсобственост цялата построена сграда. Именно поради това е необходимо извършването на делба след построяването на сградата (в този смисъл е непротиворечивата съдебна практика, в т.ч. ППВС № 4/70 г., ТР № 39/70 г. на ОСГК ВС и др.). Всеки съсобственик става собственик на съответната част от обема на притежаваното право на собственост, а съсобствеността следва да се прекрати като се извърши делба между съсобствениците (в този смисъл Решение № 241/16.07.2010 г. по гр.д. № 3650/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай, няма данни между съсобствениците на земята да е извършена доброволна или съдебна делба.
На 19.03.1993г., А.И.Д. и И.Н.Д., приемайки себе си за собственици на 2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, 2/6 ид.ч от приземния етаж, състоящ се от стая, хоби и склад, 2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното избени помещения, 2/3 ид.ч. от общите баня, котелно-парно помещение, 2/3 ид.ч от югозападното и североизточното тавански помещения, 2/6 ид.ч. от общите баня и коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на сградата, са ги прехвърлили с договор за покупко-продажба на дъщеря си – ответницата по делото Д.И.Н..
В същото време обаче, съдът, съобразявайки се със строителното разрешение, и с правата, които са притежавали собствениците на земята, върху която е изградена сградата, приема, че същите са съсобственици по отношение на цялата сграда, при следните квоти: С.П.Д. - 6/9 ид.ч., А.И.Д. -1/9 ид.ч., И.Н.Д. - 1/9 ид.ч. и ответницата Д.И.Н. - 1/9 /ид.ч.
Така, въпреки, че с договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I, дело № 154/19.03.1993г. са продали на дъщеря си Д.Н. 2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, 2/6 ид.ч от приземния етаж, състоящ се от стая, хоби и склад, 2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното избени помещения, 2/3 ид.ч. от общите баня, котелно-парно помещение, 2/3 ид.ч от югозападното и североизточното тавански помещения, 2/6 ид.ч. от общите баня и коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на сградата, същите реално са имали права само върху 2/9 ид.ч. и само тази част е могла да бъде валидно прехвърлена.
Останалите 7/9 ид.ч. от сградата са била собственост на Д.Н. /1/9 ид.ч/ и 6/9 на наследодателя на ищците С.Д..
Съдът обаче намира, че ответницата е придобила собствеността върху процесния втори жилищен етаж по силата на чл. 70, ал. 1 от ЗС.
Съгласно посочената норма, както и от възприетото от съдебната практика, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик – правна сделка с прехвърлително действие, конститутивно съдебно решение или административен акт, без да знае, че праводателят му не е собственик, като в този случай е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникването на правното основание.
В случая настоящият състав намира, че се касае именно за установено от Н. добросъвестно владение, доколкото същата се позовава на оформен с нотариален акт договор за покупко-продажба, т.е. за правна сделка, извършена в изискуемата от закона форма за действителност, с прехвърлително действие, представляващо правно основание, годно да направи купувача собственик.
Макар праводателите да не са били собственици на обособени части от жилищната сграда, договорът за продажба не е нищожен, а с него само не може да се прехвърлят права и не е постигната желаната от страните по договора правна цел. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗС, незнанието на пороците на юридическо основание се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение.
По настоящото дело не се представиха доказателства, с които да се обори извода за добросъвестност на купувача, като в този смисъл съдът счита, че презумпцията за добросъвестност в настоящия случай не бе опровергана.
Ако продажбата на недвижим имот, при която продавачите не са собственици, без купувачите да знаят това към момента на нейното извършване, не може да бъде противопоставена на действителните собственици, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, то давността е оригинерен способ за придобиване на правото на собственост, върху чужд недвижим имот и винаги може да бъде противопоставена на собственика на имота, ако същият не се противопостави на започналото владение върху имота и не прекъсне давността съобразно установените от закона способи за това.
В съдебната доктрина и практика е възприето становището, че прекъсването на давността може да бъде фактическо и правно. Фактическото прекъсване на давността е налице тогава, когато действителния собственик на вещта се противопостави на фактическата власт на владелеца и прекъсне същата като застави владелеца да отстъпи упражняването на фактическата власт върху вещта.
Не се установи по настоящото дело С.Д., приживе да е направил опит да преустанови или оспори фактическата власт на Д.Н. по отношения на втория жилищен етаж.
Напротив, от разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Д.С., се установява, че самият С.Д. е заявил пред него, че както приземният етаж, така и вторият жилищен етаж ще бъдат за ответницата Н.. Стойчев имал претенции единствено към първия етаж, в който той и Н. живеели.
От показанията на свидетелката И.П. – дъщеря на ответницата се установява, че когато е гостувала на майка си е обитавала, заедно с децата си втория жилищен етаж. Свидетелката излага още, че между С.Д. и Д.Н. никога не е съществувал спор относно собствеността на втория жилищен етаж.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че ответницата е станала едноличен собственик на втори жилищен етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА 57649.503.657.1.3 по КК И КР на гр. Попово, с изтичането на петгодишната придобивана давност, при което същият не следва да бъде допускан до делба.
По отношение на партерния етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.1.1 по КККР на гр. Попово, от приложените по делото доказателства се установява, че със започването на строежа през 1989 год. е изработен архитектурен проект и стойностен разчет за определяне на застроената площ на жилищата, с който проект е направено и одобрено ценообразуване на жилищната сграда, в което са включени разчетите и стойностите за изграждането на приземния етаж, построен на кота 0.00, състоящ се от гараж, преустроен като стая, ателие -работилница, складово и санитарни помещения.
От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. С. и св. П., се установява, че посочения партерен етаж е изграден изцяло с лични средства на ответницата, получени от продажба на имот в гр. Б..
От приложеното по делото Удостоверение с изх. № 04-558/04.02.1993г., издадено от банка ДСК, се установява, че Д.Н. е направила пълно стойностно покритие със собствени средства на построените гараж, ателие и работилница.
По отношение на този приземен етаж, от свидетелските показания се установява, че между С.Д. и ответницата никога не е съществувал спор относно собствеността му, тъй като е бил изграден изцяло с нейни средства. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че още при фактическото извършване на строежа двамата са „разделили“ собствеността върху сградата, като от тогава ответницата упражнява фактическа власт върху посочения имот, и доколкото съгл. TP № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС, при съсобственост, възникнала от юридически факт, различен от наследяването, в случая, не е необходимо да се установява намерение за своене на имота, което се предполага по силата на установената законова презумция.
Ето защо, съдът намира, че с изтичането на десетгодишния давностен срок, с начало 08.02.1993г. /датата на въвеждане на сградата в експлоатаця/, считано от 08.02.2003г. ответницата е станала едноличен собственик и на целия приземен етаж, при което искът за делба спрямо него следва да бъде отхвърлен.
Относно процесните самостоятелни обекти с идентификатор 57649.503.657.2 по КК и КР на гр. Попово, с предназначение сграда за търговия със застроена площ 28 кв.м. и сграда за търговия с идентификатор 57649.503.657.3 по КК и КР на гр. Попово със застроена площ 13 кв.м., от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че се касае за един търговки обект, а не за два отделни такива.
По отношение на посочения магазин, от показанията на св. П. и св. Г., по безспорен начин се установява, че в него е продавала единствено ответницата, като С.Д. никога не имал претенции към магазина. Макар по делото да липсват писмени доказателства кога е изграден процесният обект, от показанията на св. Пеева се установява, че това е станало през 2004г.. От тогава отв. Д.Н. основно е продавала в него. От показанията на св. Георгиев се установява, че понастоящем Н. живеела основно в магазина, който вече не функционирал като такъв, а лятото обитавала втория жилищен етаж.
Предвид изложеното, съдът намира, че от 2004г. и понастоящем ответницата е владяла явно и необезпокоявано процесния имот в продължение на повече от десет години и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС е станала едноличен собственик на търговския обект, при което искът за делба спрямо него следва да бъде отхвърлен.
По отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
57649.503.657.1.4 от показанията
на разпитаните свидетели се установява, че в него са обособени тавански помещения, прилежащи към
двата жилищни етажа.
Тук
следва да се отбележи, че всеки недвижим имот (ПИ, сграда или самостоятелен
обект в сграда) се индивидуализира със своите технически характеристики, като
местоположение, граници и размери (площ). Именно съвкупността от тези
индивидуализиращи технически белези на недвижимите имоти, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от ЗКИР
ред, представлява кадастъра – чл. 2, ал. 1 от ЗКИР. Обхватът на съдържанието на
кадастъра е регламентирано от ал. 2 на чл. 2 от ЗКИР. Данните по ал. 1 и ал. 2
на чл. 2 се нанасят в кадастралната карта и се записват в кадастралния
регистър, като съгласно презумпцията, установена от ал. 5 на чл. 2 от ЗКИР те
са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното.
По
настоящото дело се доказа, че в сградата с идентификатор 57649.503.657.1.4 се намират четири тавански помещения, които не са отделни обекти
на правото на собственост, а са прилежащи към първи и втори жилищни етажи.
Следователно,
в настоящото производство презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена и
макар да е налична скица и идентификатор
за самостоятелен обект, това не променя обстоятелството, че таванските
помещения не могат да бъдат обект на правото на собственост самостоятелно от
правото на собственост на обслужваните обекти. Процедурата по точното
отразяване на имотите в кадастъра е
административна и не влияе на тяхната правна същност. В подобен смисъл е и
практиката на Върховната съдебна инстанция – напр. Определение № 464 от
26.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 455/2010 г., II г. о., ГК.
По
отношение на първия жилищен етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 57649.503.657.1.2, по делото няма спор, при което съдът приема за
установено, че същият е бил еднолична собственост на С.Д..
Видно
от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. 3527/15.09.2017г.
се установява, че след смъртта си на 01.06.2016г. С.П.Д. е оставил за свои
наследници по закон ищците Г.С.Д. и П.С.Д..
При
това положение, по отношение на посочения
жилищен етаж е налице съсобственост между ищците Д. и Д. при квоти от по
½ ид.ч. за всяка от тях.
Що се отнася до сграда с идентификатор 57649.503.657.4 по КК и КР на гр.
Попово, с предназначение селскостопанска сграда
със застроена площ от 144 кв.м., съдът намира, че в случая следва да
намери приложение презумпцията на чл. 92 от ЗС, съгласно която разпоредба
собственикът на земята е собственик и на постройките и на насажденията върху
нея, освен ако не е установено друго.
В конкретния случай по
делото липсват доказателства ответницата да е осъществявала фактическа власт
върху посочената сграда, респ. да е придобила в цялост собствеността върху нея,
при което съдът намира, че по отношение на тази сграда е налице съсобственост
при квоти от по 1/3 са всеки от съделителите.
Досежно
процесния ПИ с идентификатор 57649.503.657 следва да
намери приложение т.1, б. ”е” от ППВС № 2/ 1982 г., където е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или
части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника
принадлежат на различни собственици /когато е образувана етажна собственост/.
Има се предвид хипотезата, при която всички съсобственици на дворното място
притежават отделни обекти на собственост в сградата. В тези случаи дворът е
обща част, съгласно чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба.
Такъв е и конкретния случай. Както вече се
посочи, съдът прие, че отв. Д.Н. е едноличен
собственик на приземния етаж, втори жилищен етаж и търговски обект, а ищците са
съсобственици на втори жилищен етаж.
В
отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответницата е
направил възражение за нищожност на саморъчното завещание на С.Д. в полза на
двете му дъщери, по съображения, че в съдържанието на текста на това завещание,
липсва един от съществените му реквизити-датата на завещанието, тъй като тя е поставена след подписа на завещателя и не е
елемент от текстовото му съдържание.
Съдът намира това
възражение за основателно.
Разпоредбата на чл. 25
ал.1 от ЗН поставя изричното изискване завещанието да съдържа означение на
датата, на която е съставено. Причините, поради които законодателят въвежда
изискването за точно означение на датата са свързани с внасянето на яснота за
точното време, в което е направено завещанието, за да може да се извърши
адекватна преценка за способността на завещателя по това време да завещава, и в
случай, че има две завещания, които съдържат противни и несъвместими
разпореждания, да се знае, кое от тях е последното, което отменя по-рано
написаното, като датата, е от значение при оспорване на автентичността на завещателно разпореждане.
Всяко
едно от изискванията за форма са гаранция за сериозността и истинността на
завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор, като това важи и
по отношение на изискването за означение на датата.
Законът не регламентира изрично къде е
мястото на датата, но от чл. 25 ал.1 изр. второ от ЗН следва, че датата не може
да бъде след подписа, защото подписът е, който финализира
цялото завещателно разпореждане. Цялостната
константна практика на ВКС безпротиворечиво
приема, че нищожно е саморъчно
завещание, в което датата следва подписа. /в този смисъл и Решение №
343/1.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г., І г.о.; Решение № 65/21.03.2013 г. по
гр.д. № 906/2012 г., ВКС, ІІ г.о./.
В конкретния случай, датата на съставеното
саморъчно завещание е поставена след подписа, което го прави нищожно, респ.
лишено от правни последици.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва
да бъде допусната делба по отношение на първия
жилищен етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
57649.503.657.2, ведно с прилежащите му избени помещения с площ от 19.84 кв. м.
и 13.34 кв. м. и тавански помещения с
площ 31.54 кв. м и 14.65 кв. м. между Г.С.Д.
и П.С.Д. при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от
тях и по отношение на сграда с идентификатор 57649.503.657.4 по КК
и КР на гр. Попово, с предназначение селскостопанска сграда със застроена площ от 144 кв.м между тримата
съделители, при равни квоти от по 1/3 за всеки от тях.
В останалата част, исковата молба подлежи на отхърляне.
В с.з, процеусалният
представител на ищците е направил искане за присъждане на разноски, но
доколкото производството е за съдебна делба във фаза на допускането й, то
разноски с настоящото решение не следва да се присъждат, като по този въпрос
съдът ще се произнесе с решението по извършване на делбата.
Водим от изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.С.Д. с ЕГН: ********** *** и П.С.Д. с ЕГН: ********** ***, спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ жилище,
апартамент с площ 137.72 кв. м., с идентификатор 57649.503.657.1.2, находящ се
в ПИ с площ от 965 кв.м с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово,
номер по предходен план 579, кв. 38, парцел XXVI, при съседи 57649.503.3476, 57649.503.658,
57649.503.3468, 57649.503.663, 57649.503.654, 57649.503.3473, 57649.503.656, ведно с прилежащите му два броя избени
помещения с площ от 19.84 кв. м. и 13.34 кв. м.
и два броя тавански помещения с
площ с
площ 31.54 кв. м и 14.65 кв. м. при
квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.С.Д. с ЕГН: ********** ***, П.С.Д. с ЕГН: ********** ***
и Д.И.Н. с ЕГН: ********** ***, спрямо СГРАДА
с идентификатор 57649.503.657.4 по КК и КР на гр. Попово, с предназначение селскостопанска
сграда със застроена площ от 144 кв.м, находяща се в ПИ с идентификатор 57649.503.657, по КК и КР
на гр. Попово, при равни квоти от по 1/3 ид. ч. за
всеки от тях.
ОТВЪРЛЯ иска за делба спрямо ПИ с площ от 965 кв.м с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово,
номер по предходен план 579, кв. 38, парцел XXVI, при съседи 57649.503.3476, 57649.503.658,
57649.503.3468, 57649.503.663, 57649.503.654, 57649.503.3473, 57649.503.656.
ОТХВЪРЛЯ
иска за делба спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.1.1 находящ се в ПИ с площ от 965 кв.м. с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово,
ОТВЪРЛЯ иска за делба спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА 57649.503.657.1.3 находящ се в ПИ с площ от 965 кв.м. с идентификатор 57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
57649.503.657.1.4 находящ се в ПИ с
площ от 965 кв.м. с идентификатор 57649.503.657
по КК и КР на гр. Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба спрямо СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.2, с предназначение
сграда за търговия, със застроена площ 28 кв.м. и СГРАДА с идентификатор
57649.503.657.3, с предназначение сграда за търговия със застроена площ 13
кв.м., находящи се в ПИ с площ от 965
кв.м. с идентификатор 57649.503.657 по
КК и КР на гр. Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: