Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 17.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12866 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. Г. Н. срещу ЗАД „ОЗК- З.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 40000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 11,03,2016год. ПТП, ведно със законна лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането /6435,07лв. за периода от 11,03,2016год. до 09,10,2017год./, имуществени вреди в размер на 1930,37лв., представляващи пропуснати ползи от получаваното трудово възнаграждение, за периода от 11,03,2016год. до 30,10,2016год., имуществени вреди в размер на 3618,92лв., представляващи пропуснати ползи разликата от получаваното брутно трудово възнаграждение и изплатените месечни пенсии, за периода от 31,10,2016год. до 01,10,2017год., имуществени вреди в размер на 1510,30лв.-имуществени вреди-разходи за лечение /уточнени по молба от 05,09,2018год./, ведно със законната лихва за периода до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 11,03,2016год., в гр. Варна, около 19,40часа водачът на лек автомобил марка „Ауди А 4“, с рег. № *******– Г.М.И., движейки се по двупосочно локално платно на ЖК Чайка, успоредна на бул. В.Левски и с посока към стадион Варна, преминава в дясната пътна лента, в който момент ищцата е пресичала пътното платно, при което поради нарушение на правилата за движение по пътищата от водачът на автомобила е ударена и е реализирано ПТП. Излагат се съображения, че на ищцата са причинени неимуществени и имуществени вреди/ пропуснати ползи/ подлежащи на обезщетение. Във връзка с процесното ПТП е образувано наказателно производство, завършило с постановление за прекратяване на осн.чл.343а, ал.2 от НК. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество, като пред него била заведена претенция на 22.11.2016г. за изплащане на обезщетение във връзка с настъпилото произшествие, като е предложено обезщетение, с чийто размер ищцата е изразила несъгласие, обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.О. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, както и причинно следствената връзка на описаните в исковата молба вреди с процесното ПТП. Оспорва да е налице виновно поведение на водача на лек автомобил Ауди А4. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и при несъобразяване със скоростта на движение на МПС. Релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/и началния момент, от който се дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на предявените искове. Претендира
разноски.
ТЛП-Г.М.И. не излага становище по исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен
между страните фактът на настъпилото
на дата 11,03,2016год., в гр.Варна, жк.*******,
около 19,40часа ПТП, с участието на лек автомобил, с марка „Ауди“, модел „А4“, с
рег.№ *****, управлявано от Г.М.И. и Д.Г.Н., в качеството на пешеходец, при
което е пострадала ищцата.
Инициираното срещу водача АНД №4924/2016год. е
прекратено с определение от 15,11,2016год. Варненски районен съд на осн.чл.343В, ал.2 от НК.
Не е спорно наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на процесното МПС с ответното дружество/ видно от
застрахователна полица №23/116000380236/, със срок на застрахователно покритие
към датата на застрахователното събитие – 11,03,2016год.
От изслушаното заключение на
съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на произшествието, а
именно на 11,03,2016год. в град Варна
водачът на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ *******, се е движил по локалното платно
успоредно на бул. „Васил Левски“ в квартал „Чайка“ с посока на движението от
спирка „Почивка“ към стадион „Варна“. Движението се осъществява в тъмната част
на денонощието при условията на налично улично осветление и дъжд, при мокра
асфалтова настилка, на път с две ленти, предназначени за двупосочно движение,
без пътна маркировка. В района пред блок 62, зад автобусна спирка
„Средношколска“ на градския транспорт, при разминаване с насрещно движещ се автомобил, водачът отклонява автомобила в посока от ляво на
дясно, при което с предна дясна габаритна част на автомобила реализира удар в
пресичащата локалното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка Д.Г.Н.. Вследствие удара пешеходката е изведена от
равновесие с последващо падане върху тротоара на бордюра в дясно. Към момента на настъпване на произшествието съобразно данните по делото
пътната настилка е била мокра, при условията на дъжд. Не са констатирани причини от техническо естество или
техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е
възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-транспортно
произшествие. Причините за настъпването
на ПТП са недостатъчния контрол от страна на водача, както и действия Процесното произшествие е настъпило в локалното платно на бул. „Васил
Левски“ в посока на движение от сп. „Почивка“ към стадион „Варна“, като
вероятно и възможно място на настъпване на инициалния контакт: по дължина на
платното - в локалното платно на бул. „Васил Левски“ в района пред блок № 62 на ж.к. „Чайка“, зад спирка
„Средношколска“, на 13,60-14,00 метра спрямо взетия в огледния протокол
ориентир; по ширина на пътното платно - на 0,60-0,70 м в ляво спрямо десния
бордюр по посока на движение на лекия автомобил.
Скоростта на движение на автомобила по безспорен начин от техническа
гледна точка е възможно да се определи при наличие на спирачни следи, оставени
в резултат на аварийно спиране, ако е известно за какво време е изминато дадено
разстояние, в съответствие с показанията
на специализиран уред километропоказател, чрез
специални методики - пето колело, радарна установка и др. В конкретния случай, поради липса и невъзможност за
установяване на изходни данни, по някоя от посочените методики скоростта на
движение на автомобила не е възможно да се определи. Предвид
констатираните вреди по автомобила и причинени травматични увреди като възможна и вероятна
скорост на движение може да бъде приета скорост на движение в рамките на 20-30
км/ч ~ 25 км/ч към момента на удара.
Водачът на лекия автомобил се е движел с включени
къси светлини .Съгласно данните за лек автомобил Ауди А4 осветеността е
около 40-45м. Опасната зона за спиране на автомобила при посочената скорост на
движение е 15м. Отстоянието на
автомобила от мястото на ПТП и при спокоен ход на пешеходеца и при бърз
ход е по-голямо от опасната зона за спиране, поради което водачът е имал
възможност да възприеме пресичащата
пешеходка и предотврати настъпване на произшествието. Пешеходецът също имал възможност да забележи приближаващия
автомобил, тъй като е бил с включени светлини. Не се установява на мястото на произшествието да е имало пешеходна пътека.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-счупване на дясна ключица, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на десен
горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, контузия на главата, разкъсно контузна рана в дясна теменна област на главата, причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, които увреди могат да
бъдат получени при удар от МПС.
По спешност
ищцата е хоспитализирана в СО-МБАЛ-Варна. Направени
изследвания диагностицирана е като на 12.03.16г.е оперирана-извършено е
кръвно наместване и поставена метална фиксация с плака на счупването на дясна
ключица. Изписана е с указания да продължи антикоагулантната терапия -30 дни, да носи имобилизация 30
дни. Възникнало е усложнение -травмена пареза
на десен брахиален сплит, десностранна
вяла, горна монопареза-лека степен/ограничени
движения в дясна раменна и лакътна стави, поради което ТЕЛК е определил 58% ТНР
за 1 година, с противопоказания на бимануален труд,
натоварване на дясната ръка. Проведена е рехабилитация.
Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция, в началото на раздвижването, с
установена контрактура в дясна раменна става на база травматична пареза на
десния брахиален сплит, поради което ТЕЛК е определил
ТНР 58% за 1 година с противопоказания на бимануален
труд и натоварване на дясната ръка. Обичайния възстановителен период при
подобен род травми е 1-1,5месеца, но при ищцата се наблюдава забавяне или
възстановителния период е 6месеца до1година поради травматичната пареза на десния брахиален сплит, която има времен
характер.
По делото е изслушано заключение на съдебносчетоводна експертиза, което
неоспорено от страните следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт, от което се установява, че
разликата между получаваното брутно
месечно трудово възнаграждение до
инцидента и изплатените обезщетения по
представени болнични листове, за периода от 11,03,2016год. до 30,10,2016год. е
общо 1930,37лв.
Разликата между получаваното брутно
трудово възнаграждение и изплатените
месечни пенсии за периода от 31,10,2016год. до 01,10,2017год. е общо в
размер на 3618,92лв. е
По делото е представен трудов
договор №21/13,10,2015год., от който е видно ищцата да е била назначена на длъжност при В.АД, с основно месечно
възнаграждение в размер на 600лв. Със заповед
№66/07,09,2016год. трудовото
правоотношение е прекратено считано от 07,09,2016год.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св. С.С., ценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се установяват търпените от ищцата неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено да е осъществено противоправно деяние,
извършено виновно от Г.М.И., който нарушил правилата за движение по пътищата ,
а именно чл.20, ал.2 от ЗДВП, съгласно който текст водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа и местността , със
състоянието на пътя, както и да намалят
скоростта, и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Не е оборена
презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
По претенцията за неимуществени вреди:
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че
е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл.
ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 30000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените
физически увреждания-счупване на дясна ключица, закрито причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен горен
крайник за срок по дълъг от 30 дни, контузия на главата, разкъсно контузна рана в дясна теменна област на главата, причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, извършената оперативна
интервенция свързана с поставяне на метална остеосинтеза, фактът, че в период
от около 1 месец лицето безспорно се е нуждаело от чужда помощ в обслужването
си, предвид поставената гипсова имобилизация,
общия възстановителен период, който при ищцата е забавен от около 6месеца, от които три месеца по показания на свидетелят
С. се е налагала помощ в ежедневието на пострадалата. Съобрази се възрастта на
пострадалата 59 годишна към датата на ПТП /трудоспособна възраст препятствана
по причина на инцидента/, липсата на остатъчна инвалидност. В този смисъл
заключението на СМЕ сочи, че по повод констатираните усложнения „травмена пареза на десен брахиален
сплит“ се касае за временно състояние с
възстановителен период до 1 година. Съобрази се обстоятелството, че и към
момента ищцата изпитва болки при натоварване, както и последиците в
психологичен план /всеки претърпян пътен инцидент е свързан с негативни
преживявания в психоемоционален план/. При
определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за
релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./.
Същевременно,
съдът намира да не се установиха
сочените неимуществени вреди изразяващи се в съществени личностови изменения от
психологично естество, поведенчески и емоционални промени, тревожност, песимистични
нагласи за бъдещото, гневни изблици, тъга, потиснатост, хроничен дискомфорт
извън обичайните за подобен вид
преживявания.
Възражението за
съпричиняване предвид предприето пресичане на необозначено за целта място,
съдът намира за установено. От заключението на съдебно автотехническа
експертиза се установи, че на мястото на инцидента липсва пешеходна пътека, поради което е налице
нарушение на чл.113 от ЗДВп. Този факт съдът намира да е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Така установеното съпричиняване съдът определя
на 10% или дължимото обезщетение е в размер на 27000лв.
По
претенцията за имуществени вреди:
1.за
сумата от 1930,37лв., представляваща обезщетение за разликата между
получаваното трудово възнаграждение и изплатено
обезщетение за временна
нетрудоспособност:
При определяне
размера на имуществените вреди изразени в това, че поради увреждането
пострадалия
не може да работи, докато
се намира в състояние на временна
нетрудоспособност, следва да се изхожда
от разликата между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането
и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност-т.2 от ППВС
№4/1968год. В конкретния случай за ищцата са налице имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от реализиран
трудов доход, тъй като видно от представени доказателства към датата на ПТП е
налице валидно трудово правоотношение с работодател В.АД, с договорено възнаграждение в размер на
600,00лв. Т.е. налице е пропуснато
сигурно увеличаване на имуществото на пострадалото
лице с посочената сума, по причина реализираното непозволено увреждане. Ето
защо претърпените вреди подлежат на обезщетяване, но за период от
11,03,2016год.-датата на ПТП до 07,09,2016год., тъй като считано от тази дата е
налице прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид получаваното възнаграждение
от 600лв., съдът определя дневно възнаграждение за 22 работни дни за
м.09,2016год. в размер на 27,27лв. или дължимото от 01,09,2016 до
07,09,2016год. се равнява на 190,89лв. Ето защо дължимото обезщетение за
периода от от 11,03,2016год. до 07,09,2016год.
определено от съдът по реда на чл.162 от ГПК, е в размер на 921,26лв. / 3627,25лв.-2705,99лв.=921,26лв./, в който размер
исковата претенция е основателна и неоснователна за разликата до предявения
размер и период.
2. за сумата от 1510,00лв. разходи за лечение: /уточнителна молба от
05,09,2018год./
Съдът намира за установени
претърпените от ищеца имуществени вреди единствено в размер на 29,00лв.,
за която сума е налице доказателство за плащане –стр.253,00лв.-представляваща
потребителска такса за болничен престой от 11,03,2016год. до 16,03,2016год.
За останалите претендирани по делото имуществени вреди, не се установи
да са извършени/липсват доказателства в тази насока, както и причинната им
връзка с процесното ПТП/, поради което претенцията е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
3. за сумата от 3618,92лв.-имуществени вреди от разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатените социални пенсии, за периода от 31,10,2016год.-01,10,2017год.
Съдът намира за ищцата да не е налице имуществена вреда, представляваща разликата между получаваното към ПТП трудово възнаграждение и социалната пенсия за инвалидност за периода от 31,10,2016год. до м,05,2016год., тъй като в този период няма данни да е налице трудово правоотношение, във връзка с което да е сигурно реализиране на доход от трудово възнаграждение в по-висок размер, което да е осуетено от непозволеното увреждане. Съществувалото трудово правоотношение с В.АД е прекратено на 07,09,2016год.
Видно от таблица 4 на ССчЕ, в периода от м.06,2017год. до м.09,2017год. са налице данни за трудово правоотношение при друг работодател, от което ищцата е реализирала доход в този период от 833,75лв. Съдът намира, че за м.06,2017год. и м.09,2017год. не са налице вреди, тъй като полученото обезщетение от НОИ е в размер по-висок от дохода от трудово възнаграждение. Налице е пропусната полза по отношение на м.07,2017год. в размер на 36,81лв. и за м.08,2017год. в размер на 79,67лв. или общо за двата месеца разликата е 116,48лв.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице вреда представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение към датата на увредата, получаваната пенсия за инвалидност и разликата между трудовото възнаграждение за работата, на която е пострадалата е могла да постъпи съобразно указанията на ТЕЛК, с оглед на конкретните обстоятелства за случая-аргумент на т.4 от ППВС №4/1968год., тъй като видно от ЕР на ТЕЛК №04418/31,10,2016год., ищцата може да изпълнява същите си служебни задължения като се спазват противопоказанията –бимануален труд, натоварване на дясна ръка. Не се установи по делото трудовото правоотношение за 4 часов работен ден да е обусловено именно от дадените противопоказания с решение на ТЕЛК.
Предвид така
установеното съпричиняване в
размер на 10% дължимото обезщетение за имуществени вреди по т.1-разходи за
лечение е 26,10лв., по т.2-разлика от трудово възнаграждение и обезщетение за
временна нетрудоспособност е в размер на 829,14лв. и по т.3 –разлика от трудово
възнаграждение и социална пенсия за инвалидност е в размер на 104,84лв.
Лихва:
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай няма данни ответникът да е изискал допълнителни доказателства от пострадалия, за което да е уведомен и да не е представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника по чл.429, ал.2 от КЗ, тъй като правилото е приложимо по отношение на договор за застраховка сключен по смисъла на чл.429, ал.1, т.2 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 22,11,2016г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 23.02.2017г. Законна лихва се дължи върху претенцията за неимуществени вреди, тъй като е заявена пред застрахователя. Съдът намира за достатъчно определянето на датата на забавата, без посочване на размер на задължението до датата на исковата молба, с оглед характера на лихвата.
Законна лихва върху претендираните имуществени вреди-разходи за лечение е заявена пред ответника, но в настоящото производство не се претендира-молба от 05,09,2018год.
Законна лихва върху имуществените вреди по т.1 и т.3 са дължи от изтичане на срока по чл.497 от КЗ след уведомяването, което за посочения вид вреди е считано от връчване на препис от исковата молба -09,01,2018год. или считано от 10,04,2018год. до изплащане на вземането. Същите не са били заявени първоначално пред застрахователя, но изтеклия срок за доброволно произнасяне в хода на настоящото дело съдът намира, че следва да съобрази при условията на чл.235 от ГПК като е изпълнена предпоставката на чл.498, ал.3 от КЗ.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Разноските са поети от бюджета на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер на – 1118,40лева- държавна такса, 377,60лв.
от общо 640,00лв. -в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
876,42лв. от общо 2191,05лв., от които 200,00лв.-в.л., 50,00лв.-свидетел и
1941,05лв.-адв. възнаграждение.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокат Ц.И.И. не се дължи адв.хонорар по
реда на чл.38 от Задв., тъй като по делото не е
представен договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно кака е
уговорено адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Д.
Г.Н., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
27000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 11.03.2016г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.02.2017г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 27000,00лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв.,
както и за законна лихва от 11,03,2016год. до 22,02,2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Д.
Г.Н., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
26,10лв.-имуществени вреди –разходи
за лечение по повод възникнало на 11.03.2016г. пътнотранспортно
произшествие като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 26,10лв. до пълния предявен размер от 1510,00лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д. Г.Н., с ЕГН: **********, със съд.адрес: ***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 829,14лв.-обезщетение
за имуществени вреди, представляващи
разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатено
обезщетение за временна
нетрудоспособност, за периода от 11,03,2016год. до 07,09,2016год., ведно
със законната лихва от 10,04,2018год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 829,14лв. до пълния предявен размер от 1930,37лв., и за
периода от 08,09,2016год. до 30,10,2016год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д. Г.Н., с ЕГН: **********, със съд.адрес: ***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 104,84лв.-обезщетение
за имуществени вреди, представляващи
разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатено
обезщетение за инвалидност, за периода
м.07,2017год. и м.08,2017год., ведно със законната лихва от 10,04,2018год. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 104,84лв. до пълния предявен размер от 3618,92лв., и за
периода от 31,10,2016год. до м.06,2017год., както и от м.09,2017год. до
01,10,2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1496,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Г.Н., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да
заплати на З.А.Д.„ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 876,42лв.
-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ТЛП-Г.М.И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: