Решение по дело №792/2012 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                               

град Ловеч, 19.09.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №792 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №0211968 на ОД на МВР Ловеч на И.П.В., ЕГН ********** ***. Климент Охридски” №15, ет.3, ап.5, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 24.04.2012 год. в 10.37 часа на ПП І - 4 км. 55+900, извън населено място с МПС БМВ 320 Д с регистрационен номер ЕВ 4211 АР е извършено нарушение за скорост №201204245450, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №0522. Посочено е, че при разрешена скорост от 60км.ч. е установена скорост от 105 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 45 км.ч

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят В., който го обжалва в срок и излага, че съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Излага, че ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Излага, че образецът на ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Излага, че така съставения му фиш за налагане на глоба не съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, описание на нарушението и нарушените разпоредби. Излага, че неправилното отразяване или неотразяване на някой от тези задължителни реквизити е предпоставка за отмяна на ЕФ, тъй като по този начин се нарушава съществено правото на защита на санкционирания. Излага, че в случая липсва точно записване на мястото на нарушението, както и посоката му на движение. Излага, че липсвали каквито и да било доказателства, че в този участък действа някакво ограничение на скоростта. Излага, че в случая по никакъв начин не било доказано от служителите на полицията, че в зоната в която е заснет автомобила е действало някакво ограничение, нито пък това обстоятелство е отразено в съставения електронен фиш. Излага, че ЕФ не притежава необходимите реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно не конкретизирал мястото на нарушението и не описвал самото нарушение, както и липсвали достатъчно доказателства, които го потвърждавали. Излага, че по този начин е нарушено правото му на защита, което било основание за отмяна на обжалвания ЕФ. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява. Съдът съобразявайки обстоятелството, че въпреки няколкократно направените опити за призоваване на жалбоподателят последния не е бил намерен на посочения от него адрес, и предвид върналата се в ЛРС информация от Началника на РУ „Полиция” гр. Габрово, че връщат не връчена призовката на жалбоподателят, тъй като лицето не е намерено на адреса, и след направена справка в масивите на МВР се е установило, че последният е напуснал страната на 08.07.2012г. през ГКПП Аерогара София, съдът е дал вход на делото при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч сектор ПП, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 105 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 45 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.55+900, извън населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че заснетия с превишена скорост л.а. е бил засечен с техническо средство – радар №522, на който е била извършена проверка с протокол №71/20.03.2012 год., което техническо средство фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Цитираното в ЕФ техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M" № 522/07, която е преминала първоначална и последваща проверка, като периодичността на проверката е една година, т.е. към дата 24.04.2012г. се явява технически годно средство. В тази връзка са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 год., Протокол за проверка №71/20.03.2012 год. на ГД „МИУ”, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Неоснователно е направеното с жалбата възражение, че жалбоподателят не е извършил нарушението. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства /писмо с рег. №22273/14.06.2012 год. на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, ведно със справка за собственост жалбоподателят В. е собственик на процесния лек автомобил и правилно е ангажирана неговата отговорност. Ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Съдът не споделя направеното с жалбата възражение, че електронен фиш се издава само, ако нарушението е установено със заснемащо устройство, което е стационарно монтирано. Разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, е  пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение. Ето защо направеното с жалбата тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, че електронен фиш се издава само, ако нарушението е установено със заснемащо устройство, което е стационарно монтирано, е невярно.

От представената по делото справка от Централна база – КАТ се установява, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателят, като справката е изготвена след издаване на електронния фиш.

По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци на ПП І-4-  „Коритна – Микре – о.п. Севлиево” от към км 55+500 до км 56 +187 към дата 24.04.2012 год. от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26, като направените в тази връзка възражения касаещи липсата на доказателства за наличие на описаното в ЕФ ограничение на скоростта се явяват неоснователни.

 По делото са представени четири снимки, снети от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В случая е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство. По делото липсват доказателства „разликата” да се дължи на толеранс или на допустима грешка при измерването ( в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, отбелязване в такава насока липсва ), но с оглед служебно известната на настоящия състав информация от БИМ  за максимално допустимата грешка на радарни скоростомери и системи от одобрен тип, съдът приема, че разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка. Освен това и двете стойности ( 108 км/ч и 105 км/ч ) попадат под хипотезата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч. В този смисъл правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не води до приложение на друг състав на нарушение.

Неоснователно е и възражението, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението и наличието на ограничение на скоростта от 60 км.ч. Действително в електронния фиш е отразено, че нарушението е извършено на І-4 км 55+900, извън населено място, и не е посочено, че за този пътен участък ограничението от 60 км.чм. е въведено с п.з. В- 26. В тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такива по делото се явяват приложения снимков материал и Схема на местоположението на пътните знаци на път І-„ „Коритна – Микре – о.п. Севлиево” от към км 55+500 до км 56 +187 към дата 24.04.2012 год., и макар от същите да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението. Мястото на нарушението ноторно известно е, че попада в границите на неурбанизирана територия – област Ловеч, което покрива законовия израз извън населено място. Неясно посочване на посоката на движение в приложения снимков материал не ограничава съществено правото на защита на нарушителят, тъй като е посочен точен час на преминаване от който нарушителят би могъл да изведе сам посоката си на движение. В ЕФ е вписано, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60км.ч., като по делото е приложена схема от от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26.

Предвид на изложеното съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е санкциониран.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

 

                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш  - Серия К №0211968 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.П.В., ЕГН ********** ***. Климент Охридски” №15, ет.3, ап.5, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: