Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Луковит, 03.12.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 81/2015 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на К.Я.С. подадена против Я.С.Т., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 143, вр. 149 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв., както и за присъждане на такава за минало време, считано от 24.03.2014г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът Я.С.Т. е майка на детето К.Я.С., родена на ***г. и че няма установен произход от баща. Посочва се, че след раждане на детето майката постоянно го оставяла на бабата С.Б.А., че през 2001г. майката изоставила детето и заминала в Испания, където се установила трайно и преустановила връзките с детето. Твърди се, че по този повод през 2007г. детето е настанено със съдебно решение в семейството на неговата баба С.Б.А.. Посочва се, че в Испания майката Я.С.Т. създала свое семейство, че заживяла с мъж, от когото има второ дете С.Я.С. на пет годишна възраст, че майката се завръщала в България единствено във връзка със снабдяване с документи и не се интересувала от ищеца К.Я.С.. Твърди се, че К.Я.С. е на 15 годишна възраст, че е ученичка в пети клас на ОУ „Христо Ботев” с. Румянцево, че за детето полагат грижи единствено неговите баба и дядо, че нуждае му нараснали, а майката не давала издръжка. При така наведените твърдения е направено искане за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв. занапред и за минало време, считано от 24.03.2014г.

В рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от адв. Н.Л. - особен представител ответника, назначена при условията на чл. 47 ГПК/ не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. С.Х., назначена за особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, доколкото ответникът Я.С.Т. е единствен родител на детето, претендиращо издръжка. В съдебно заседание особеният представител поддържа иска, навежда подробни съображения за неговата основателност и моли за присъждане на издръжка в претендирания размер, вкл. една година преди предявяване на иска.

Ответникът се представлява по делото от адв. Н.Л., назначена за особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК. В съдебно заседание същата излага становище за основателност на иска и уважаването му, но чрез присъждане на издръжка в по–малък от претендирания размер, ориентиран към минималния такъв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

К.Я.С. е родена на *** г. от майка Я.С.Т. и баща неизвестен, което се установява от удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт за раждане № 218/29.10.2001 г. на същата община.

От служебна бележка № 898/21.10.2015г. на ОУ „Христо Ботев” гр. Луковит се установява, че през учебната 2014/2015г. К.Я.С. е записана за ученичка в пети клас на учебното заведение, издало удостоверението. През учебната 2015/2016г. детето е записано за ученичка в СОУ „Алеко Константинов” гр. Луковит, което е видно от удостоверение № 2421/09.10.2015г. на същото учебно заведение.

С влязло в сила решение № 154/04.09.2007г., по гр. д. № 200/2007г. на РС Луковит К.Я.С. е настанена в семейството на С.Б.А. и К. С. А. – нейни баба и дядо по майчина линия. Двамата са безработни и получават месечен доход от около 100 лв., реализиран от сезонна работа, бране и предаване на билки, гъби, орехи и др. От удостоверение на ДСП Луковит се установява, че за месеците от март до август, включително, С.Б.А. е получила помощи в общ размер на 210 лв. /по 35 лв./ на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД.

От показанията на свидетелите Ц. Т. Ц. и Д. Я. Б. се установява, че след от настаняване на детето при неговите баба и дядо, единствено те се грижат за него. Съдът приема от показанията на св. Ц., класен ръководител на ищеца, че при различни поводи на извикване на родителите в училище, за К.С. се явявала нейната баба С. А. която е записала на училище. От показанията на същата свидетелка се установява, че майката на детето не е идвала в училище и за родител на детето се представяла единствено баба му. Съдът приема от показанията на св. Б., че от две, три години майката на детето се намира в чужбина и не е идвала в дома на неговите баба и дядо, с които живее, и че не е давала издръжка на детето. От показанията на същата свидетелка се установява, че детето К.С. е добре обгрижвано от неговата баба, винаги е чисто и спретнато.

От изслушването на представителя на ДСП Луковит, се установява, че детето живее в едно домакинство с бабата и дядото по майчина линия и обитават под наем общинско жилище в гр. Луковит. Представителят на дирекцията посочва, че битовите условия в жилището са добри и не са налице рискове на средата, в която то живее. Установява се от изявленията на представителя, че майката е напуснала страната, когато детето е било на една година и се установила в чужбина, като от тогава насетне за К.С. се грижи, баба й, с която е установена силна връзка. Според становището на социалния работник детето се развива нормално за възрастта си, има личен лекар и не страда от хронични или други заболявания, налагащи извършване на трайни или обременителни разходи за лечение. В становището на дирекцията се посочва, че детето действително посещава училище и за него.

При изслушване на детето в съдебно заседание се установява, че постоянно е живяло с баба си С., че не помни от кога майка й е заминала в Испания, тъй като това се случило докато е била на много малка. К.С. обяснява, че през 2012г. се установила в Испания при майка си и живяла с нея до 2013г., напуснала дома й и заживяла при баба си С., която се установила в същата държава. Детето казва, че докато живеели заедно постоянно се карали с майка си, която предпочитала да живее с мъжа си. През лятото на 2014г. К.С. и баба й се прибрали в България и продължили да живеят заедно. Същата обяснява, че майка й не изпраща пари, че баба й се грижи добре за нея и й дава около 7-8 лв. дневни пари.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

При условията на първоначално субективно съединяване на искове съдът е сезиран с претенции за присъждане на издръжка с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 149 СК.

Страните по делото се намират в родствена връзка – родител-дете, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят, респективно да отговарят по иск за издръжка.

Издръжка могат да търсят нетрудоспособни лица, които не могат да се издържат от имуществото си. Отчитайки възрастта на децата, липсата на житейски опит и възможност за издръжка чрез личен труд, по отношение издръжката на непълнолетните деца от техните родители, е установено отклонение, като такава се дължи без оглед на тава дали търсещия издръжка е трудоспособен и дали разполага с имущество, от което да се издържа. Въпросът при издръжката на дете е в нейния размер, който се определя според критериите, установени с разпоредбата на 143 СК – нуждата на търсещия издръжка и възможностите на задължено лице, при съобразяване минималния размер на издръжка за едно дете - ¼ от минималната работна заплата за страната /чл. 142, ал. 2 СК/.

Ищецът е момиче на 14 години, т.е. училищна възраст и е записана за редовна ученичка. Юношеската й възраст се характеризира с бърз растеж, което предполага заделянето на средства за дрехи и облекло. Ищецът е записана в дневна форма на обучение в училище, в което образованието е безплатно /чл. 6 ЗНП/. Въпреки това за родителите съществува задължение да осигурят както учебни пособия, така и средства за текущи разходи, обезпечаващи както интелектуалното и социалното развитие на децата. В случая родителите следва да осигурят учебните помагала и ежедневните суми пари за ищеца. За Константин Йотов Борисов учебниците са безплатни, предвид това, че е ученик в шести клас /чл. 2, т. 3 от Постановление № 104 на МС от 10.05.2003г. за приемане на Наредба за учебниците и учебните помагала/. При очертаване нуждите на детето не се отчитат такива, изискващи извънредни и обременителни разходи.

Бабата, при която детето живее при условията на Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/, е длъжна да полага грижи за него, но за нея не възникват родителски права и задължения, вкл. за заплащане на издръжка /чл. 137, ал. 1 СК/. В този смисъл родителите продължават да с носители на задължението да заплащат безусловно издръжка на детето си до навършване на пълнолетие /чл. 143, ал. 2 СК/. В случая това задължение е концентрирано в правната сфера на ответника Я.С.Т., в качеството й на майка, тъй като детето няма установен произход от баща.

По делото не са ангажирани доказателства във връзка с трудовата ангажираност на ответника Я.С.Т. /майката/, както и досежно размера на трудовите й доходи. Тя е в трудоспособна възраст /на 30 години/ и не се установява да има здравословни или други проблеми, които да препятстват възможността й да реализира доход. При тези данни размера на доходите на ответника следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК съобразно данните за среден минимална работна заплата на заетите по трудово и служебно правоотношение на НСИ за 2015г. /средно 678 и 710 лв. за първите две тримесечия на същата година/, като те са в рамките на 800,00 лв. /в този смисъл виж. решение № 876/26.11.2009 г. по гр. д. № 2879 от 2008 г. на IV ГО на ВКС/. Този подход на определяне е приложим с оглед обстоятелството, че майката се е установила трайно в държава членка на Европейския Съюз, която е с добри икономически показатели. При така направените изводи съдът приема, че тежестта на издръжката, която следва да се плати от ответника, е 150 лв. Тя ще трябва да поеме целият размер, защото детето няма установен произход от друг родител, върху когото да се възложи част от дължимата издръжка.

Определеният размер на издръжката съдът приема, че следва да се присъди от 24.03.2014 г. /в рамките на период от една година преди завеждане на делото/. Това е така, защото по делото се установи, че в рамките на същия период майката не е давала издръжка и детето е живяло с баба си, която се е грижела за него.

В хода на делото ищецът и ответникът са представлявани от особен представител – адв. С.Х., респ. адв. Н.Л., поради което на всяка от тях следва да се изплати възнаграждение в размер на 300,00 лв. /чл. 7, ал. 1, т. 6 Наредба № 1/. Възнаграждението следва да се плати от бюджета на съда, с оглед характера на съдебното производство по конкретното дело, по което ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски /чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК/.

При така формирания извод за дължимостта на издръжката и нейния размер, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът трябва да възложи на ответника заплащането на държавната такса в производство в размер на 216 лв. /4 % върху сбора от тригодишните падежи на определения размер на издръжка/ и 600,00 лв. разноски за възнаграждението на двамата особени представители – на ищеца и на ответника.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът трябва да допусне предварително изпълнение на решението за присъдените вземания за издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, вр. чл. 149 СК Я.С.Т., с ЕГН **********,*** да заплаща на детето К.Я.С., с ЕГН **********, чрез нейната баба С.Б.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от 24.03.2014г. /една година преди завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането й.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Х. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 300,00 лв. от бюджета на съда.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Н.Л. възнаграждение за процесуално представителство на ответника в размер на 300,00 лв. от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Я.С.Т., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС Луковит 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/, представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка и 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото за заплатено възнаграждението на двамата особени представители – на ищеца и на ответника.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /03.12.2015 г./.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: