РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. М. против Решение № 406/
13.12.2023 г. по гр. д. № 475/ 2023 г. на ОС – С.З., с което е отхвърлен
предявеният срещу С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 20.01.2023
г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. К., ул. „С.“ №**,
разположени на площта на целия IV - ти етаж (III – ти жилищен) от сградата
със степен на завършеност: груб строеж, находящи се в сграда, построена
върху описаното по - долу дворно място, вход единствен, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху дворно място, цялото с площ от 385
кв.м, с описание по нотариален акт от 1992 г.: дворно място, находящо се в гр.
К., за което по плана на гр. К. е отреден имот с планоснимачен №**** в кв.
***, при граници: от три страни улици и имот на наследници на Г.С., които
самостоятелни обекти са изградени в съответствие със запазеното право на
1
строеж на М.К. И. в изпълнение на поето задължение за построяването им
съгласно нотариален акт от 1992 г.
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд за нищожност на
предварителния договор поради липса на предмет, като излага доводи, че
предметът на договора е определен по ясен и недвусмислен начин – целият
четвърти етаж от сградата. Поддържа, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за уважаване на иска, поради което иска да се отмени
решението, вместо което се постанови ново, с което предварителният договор
се обяви за окончателен.
ВъззИ.емите С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. оспорват жалбата.
С Определение № 340/ 25.03.2024 г. съдът е оставил без уважение
искането на С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. за изменение на постановеното
Решение № 406/ 13.12.2023 г. в частта на разноските.
Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от
ответниците С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И., които чрез пълномощника си адв. Х.
Н. го обжалват като незаконосъобразно с искане за отмяната му и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Д. С. М. е предявил против С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. К., ул. „С.“ №**,
разположени на площта на целия IV – ти етаж (III – ти жилищен) от сградата
със степен на завършеност: груб строеж, находящи се в сграда, построена
върху описаното по - долу дворно място, вход единствен, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху дворно място, цялото с площ от 385
кв.м, с описание по нотариален акт от 1992 г.: дворно място, находящо се в гр.
К., за което по плана на гр. К. е отреден имот с планоснимачен №**** в кв.
2
***, при граници: от три страни улици и имот на наследници на Г.С., които
самостоятелни обекти са изградени в съответствие със запазеното право на
строеж на М.К. И. в изпълнение на поето задължение за построяването им
съгласно нотариален акт от 1992 г.
Не е спорно по делото, че на 20.01.2023 г. между ищеца Д. С. М., от една
страна, и ответниците С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И., от друга, е сключен
предварителен договор, с който ответниците са се задължили да продадат на
ищеца имота, предмет на иска, за сумата от 120 000 лв., от която 10 % в размер
на 12 000 лв. купувачът следва да заплати в срок до 3 дни след подписване на
предварителния договор – 6000 лв. по банковата сметка на С. Г. И. и по 3000
лв. по банковите сметки на Д. Р. И. и М. Т. И., а остатъкът от продажната цена
в размер от 108 000 лв. да бъде заплатен с банков кредит по същия начин и по
същите банкови сметки, ако не е уговорено друго с окончателния договор.
Не е спорно между страните, че ищецът Д. С. М. е превел на
ответниците дължимата след подписване на предварителния договор част от
покупната цена общо в размер на 12 000 лв.
Установява се също така, че на 17.01.1992 г. М.К. И. е сключила с Ц.И.П.
в качеството му на едноличен търговец с фирма „П.“ договор за покупко -
продажба на недвижим имот със запазване право на строеж, по силата на
който му продала собственото си дворно място, находящо се в гр. К., за което
по плана на града е отреден имот с планоснимачен №**** в кв. ***, ведно с
построените в него едноетажна жилищна сграда, сутерен, складово
помещение и други подобрения, като си е запазила правото на строеж върху
продадения имот в идеална част, съответна на две жилища - апартаменти по
120 кв. м. всяко, ведно с две избени помещения, които жилища ще придобие в
собственост на третия етаж от масивна четириетажна жилищна сграда, която
ще се построи от купувача.
Не е спорно, че въз основа на издаденото му на 09.03.1994 г. разрешение
за строеж купувачът Ц.И.П. е построил жилищна сграда в парцел *-**** в 4
кв. ***А по плана на гр. К., находящ се на ул. Ген. С.“ и „Г.Г.“.
С Акт за узаконяване № 8/ 26.02.2004 г. на община К. на основание §184
от ПЗР на ЗУТ е узаконена построената от Ц.И.П. жилищна сграда със
застроена площ 317. 65 кв. м., състояща се от подземен, I, II, III и IV етажи,
съгласно одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, в УПИ
3
*-****, кв. ***А по плана на гр. К.. Видно от скицата за заснемане на сградата
и приложените към нея обяснителна записка и становища, на третия жилищен
етаж (четвърти етаж), съответно на коти 7. 61 и 8. 10 м. са изпълнени три
апартамента и едно ателие, със застроени площи съответно от 127. 85 кв. м.,
85. 46 кв. м., 63. 82 кв. м. и 25. 41 кв. м.
М.К. И. е починала на 05.02.2003 г., като е оставила за свои наследници
внука си С. Г. И. и сина си Т. С. И., който е починал на 29.01.2018 г. и е
оставил за свои законни наследници съпругата си Д. Р. И. и децата си Р.Т. И. и
М. Т. И..
На 31.01.2018 г. Р.Т. И. е направил отказ от наследството на баща си Т. С.
И., вписан в специалния регистър на РС – Д..
От представената по делото справка по кадастралната карта на гр. К. е
видно, че в сграда с идентификатор №************** е нанесен
самостоятелен обект на собственост с идентификатор №**************. 4,
находящ се на четвърти етаж на жилищната сграда, построена в ПИ с
идентификатор №*************.
Установява се също така, че в началото на м. март 2023 г. ответникът С.
Г. И. ангажирал „Г. – Д.“ ЕООД да извърши процедура по изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. К. чрез нанасяне на
самостоятелните обекти, находящи се на четвъртия етаж на процесната
жилищна сграда. Заявени са идентификатори за четири нови самостоятелни
обекта, но процедурата не била завършена поради липса на необходимото
време (св. А.Д.).
На 18.06.2023 г. ответницата М. И. е изпратила до купувача Д. М. по
електронна поща уведомление за продължаване на срока на предварителния
договор поради необходимостта от допълнително време за нанасяне на
измененията в КККР с още три месеца, а именно до 20.09.2023 г.
С уведомление от 19.06.2023 г. ответниците са уведомили нотариус Н.Б.,
с рег. №*** на НК и район на действие при Районен съд – К., че уговореният в
предварителния договор срок за сключване на окончателния договор следва да
се счита продължен до 20.09.2023 г.
На 03.07.2023 г. ответникът С. Г. И. лично и като пълномощник на М. Т.
И. и Д. Р. И. е уведомил по електронна поща Д. С. М. за развалянето на
4
сключеният между тях предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.01.2023 г. поради неизпълнение на задължение за
сключване на споразумение за продължаването на срока на предварителния
договор и започване на съдебно производство за обезпечаване на бъдещ иск
чрез налагане на възбрана върху имота.
При тези данни по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който урежда
възможността всяка от страните да предяви иск за сключване на окончателен
договор. Уважаването на иска е предпоставено от следните предпоставки:
прехвърлителят да е собственик на имота, предварителният договор да
валиден (да не страда от пороци, водещи до нищожност или унищожаемост),
да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор
и ищецът да е изправна страна по договора.
За да отхвърли предявения иск, окръжният е приел, че процесният
предварителен договор е нищожен поради липса на предмет предвид
недостатъчна индивидуализация на имотите, по повод на които е сключен.
Настоящата инстанция намира този извод на първоинстанционния съд за
неправилен. Предмет на договора е обектът, по повод на който възниква
облигационното правоотношение, правата и задълженията на страните.
Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ще е налице
само ако при сключването му предметът не съществува, той е неосъществим
по субективни или обективни причини, както и когато е описан по начин,
който не позволява точното му идентифициране и разграничаване от другите
вещи. Съгласно съдържащите се в ТР № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2014 г. разяснения не е налице невъзможност на предмета, когато същият е
определяем.
Когато предмет на договор с вещнопрехвърлителен ефект е надвижим
имот (поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда), той следва да
бъде описан с посочване на индивидуализиращите го белези по чл. 27, ал. 1
ЗКИР. Ненанасянето на имота в кадастралната карта не се отразява на
характеристиката му като самостоятелен обект на собственост, нито на
възможността за отчуждаването му, тъй като заснемането и вписването и
кадастралните регистри представлява техническо действие с информативно
значение. В тази насока следва да се съобрази разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 7
5
ЗКИР във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, според която в случаите, в които недвижим имот,
който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, е предмет
на разпоредителна сделка, за индивидуализирането му службата по геодезия,
картография и кадастър издава скица – проект. Това означава, че ненанесените
в кадастралната карта имоти представляват възможен предмет на
разпореждане, като за индивидуализацията им по чл. 27, ал. 1 ЗКИР не е
необходимо да се проведе процедура за изменение на кадастралната карта чрез
нанасяне на имота и присвояване на идентификатор, а само да се получи
скица – проект със запазване на идентификатор, като едва след нотариалното
изповядване и след уведомяването на службата по геодезия, картография и
кадастър от службата по вписванията за извършеното вписване ще се
пристъпи към изменение на кадастралната карта по реда на чл. 52, ал. 2
ЗКИР.
В разглеждания случай поради обстоятелството, че не са заснети и
отразени в кадастралната карта, процесните обекти не са описани в
предварителния договор съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР с
посочване на идентификатор; етаж; очертание; брой нИ. в обекта; площ по
документ; предназначение; адрес, но това не означава, че същият е с
невъзможен предмет при условие, че имат характеристиките на самостоятелен
обект на собственост. Според съдебната практика (Решение № 13/ 06.02.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2413/ 2019 г., IV – то ГО) непълнотата в описанието на
имотите в предварителния договор не е липса на предмет като съществено
условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин,
който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект. В тази
хипотеза няма пречка имотът, предмет на предварителния договор, да се
индивидиализира съобразно изискванията на закона в съдебното решение, с
което се уважава искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По настоящето дело е несъмнена волята на страните ответниците да
продадат, а ищецът да закупи находящите се на IV – ти етаж от построената в
бившия имот пл. №**** в гр. К. самостоятелни обекти на собственост. Тъй
като същите не са нанесени в кадастралната карта, сключването на
окончателен договор е отложено за срок от 5 месеца, в който ответниците са
поели задължение да се снабдят и да представят всички документи,
6
необходими за нотариалното изповядване на сделката, включително и схеми
на процесните обекти (чл. 6, т. 3 от договора).
Не е спорно по делото, че процесният IV – ти етаж от построената
сграда в имот пл. ***** в гр. К. е заснет като самостоятелен обект на
собственост с идентификатор ****************, ет.* в сграда с
идентификатор **************, разположена в поземлен имот с
идентификатор ************** по действащата КККР на гр. К.. Не е спорно
също така, че поземлен имот с идентификатор ************** е идентичен с
бившия имот пл. *****.
Във въззивното производство от страна на ищеца са представени 2 бр.
схеми – проект за самостоятелните обекти, находящи се на 4 – ти етаж (имот с
идентификатор ****************) от построената в поземлен имот с
идентификатор ************** сграда, а именно Схема – проект № **-**** –
09.01.2024 г. за самостоятелен обект с идентификатор **************.14 с
площ от 211 кв. м. и Схема – проект №**-***** – 09.01.2024 г. за
самостоятелен обект с идентификатор **************.15 с площ от 89 кв. м.,
с което имотите, предмет на процесния предварителен договор, са
индивидуализирани съгласно изискванията на закона и са отстранени
нормативните пречки за отчуждаването им включително и чрез обявяване на
предварителния договор за окончателен. По силата на § 1, т. 15 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри посочените схеми – проект
представляват официални документи и като такИ. удостоверяват със
задължителна сила, че отразените в тях обекти представляват самостоятелен
обект на собственост. Доказателства, опровергаващи отразеното в
представените схеми – проект, не се събраха по делото.
Възражението, че представянето на посочените схеми – проект е
преклудирано във въззивното производство е неоснователно. Приемането им
като писмени доказателства по делото се обосновава с разпоредбата на чл.
266, ал. 3 ГПК, тъй като в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК
първоинстанционният съд не е дал надлежни указания с доклада на делото за
представяне им като условие за уважаване на иска, който пропуск на съда
следва да бъде отстранен от въззивната инстанция.
При това положение следва да се разгледа и второто релевирано от
7
ответниците възражение за нищожност на предварителния договор – липса на
съгласие. Липса на съгласие е налице, когато обективираното в договора
волеизявление не изхожда от лицето, което се сочи за негов автор.
Доказателство за авторството на волеизявлението е полагането на подпис в
договора срещу името на страната. В настоящия случай ответниците не
оспорват изпълнените от тях подписи в предварителния договор, поради което
правилно окръжният съд е оставил без уважение това възражение.
Обстоятелството при какви условия и къде всеки от ответниците е подписал
договора и дали се е запознал предварително със съдържанието му са без
значение при преценка валидността на същия на посоченото основание.
Възражението, че ищецът е неизправна страна по договора, е също
неоснователно. Неизправността се свързва с неизпълнение на поето с договора
задължение, което е предпоставка за изпълнение на насрещното задължение, в
случая сключване на окончателен договор. В разглеждания случай
единственото поето от ищеца в качеството му на купувач задължение,
обуславящо сключване на окончателен договор, е плащането на част от цената
(10 % от продажната цена) в 3 – дневен срок от подписване на предварителния
договор, за което няма спор, че е изпълнил своевременно. Отказът на ищеца да
се съгласи с продължаване на срока на основание чл. 3, ал. 3 от договора за
снабдяване с необходимите документи не представлява нарушение на
договора, тъй като забавата на продавачите не се дължи на обективни
обстоятелства, които не са могли да предвидят и предотвратят (например
забава на администрацията), а единствено на виновното им поведение,
изразяващо се в непредприемане на съответните действия за снабдяване с
необходимите документи, 5 – месечният срок за което е бил напълно
достатъчен. Предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предприемането на
действия по неговото обезпечаване също не може да се квалифицира като
неизпълнение на договора, тъй като се касае за упражняване на права,
необходими за защита интересите на купувача при бездействие на
продавачите. Наред с това следва да се отчете и обстоятелството, че
независимо от искането им за продължаване срока на договора ответниците
напълно отказват да изпълнят задължението си за сключване на окончателен
договор, за което са уведомили ищеца чрез неговия пълномощника на
03.07.2023 г., което ги прави неизправна страна по процесния договор.
По делото липсва спор, че имотите, предмет на предварителния договор,
8
са собственост на ответниците като наследници на М. К. И..
От изложеното се налага извод, че в настоящия случай са налице всички
необходими предпоставки за уважаване на предявения иск: предварителният
договор отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД – сключен е в
писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор – предмет, цена и време, имотът е собственост на
продавача, който неоснователно отказва да го прехвърли по нотариален ред, а
купувачът е изпълнил задължението си за плащане на част от уговорената
продажна цена. При това положение предварителният договор следва да бъде
обявен за окончателен при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК, а именно, че
неплатената част от покупната цена бъде заплатена в двуседмичен срок от
влизане на решението в сила. По тези съображения обжалваното решение, с
което предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, следва да се отмени,
вместо което се постанови ново, с което предварителният договор се обяви за
окончателен при условие, че ищецът заплати на ответниците незаплатената
част от покупната цена в размер на 108 000 лв. (54 000 лв. на С. Г. И. и по 27
000 лв. на Д. Р. И. и М. Т. И.) в двуседмичен срок от влизането му в сила.
Искането на ищеца за прихващане на задължението си за плащане на
цената с вземането му към ответниците за разноски следва да се остави без
разглеждане. Прихващането като способ за погасяване на насрещните
еднородни задължения до размера на по - малкото може да бъде упражнено в
исковия процес само от ответника като средство за защита срещу предявен
осъдителен иск. В производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът не може да иска
прихващане на задължението си за плащане на цената с вземането си към
ответника, тъй като предмет на делото е потестативното му право за
обявяване на предварителния договор за окончателен, а не плащането на
цената. Прихващането на посоченото задължение с насрещното задължение
на ответниците за разноски ищецът може да упражни в двуседмичния срок за
плащане на продажната цена от влизане на решението в сила.
По частната жалба срещу Определение № 340/ 25.03.2024 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение
искането на С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. за изменение на постановеното по
делото решение чрез присъждане на направените от тях разноски. По силата
9
на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът имат право на разноски при отхвърляне на
исковата претенция, но в случая с оглед отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск произнасянето по частната жалба се явява
безпредметно.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца Д. С.
М. направените по делото разноски общо в размер на 11 547. 60 лв. за адвокат
и ДТ за двете инстанции (без заплатената такса за пазарна оценка в размер на
360 лв.) съобразно притежаваните от тях права, а именно 5 773. 80 лв. С. Г. И.
и по 2 886. 90 лв. Д. Р. И. и М. Т. И..
На основание чл. 364 от ГПК ищецът следва да заплати съответните
данъци и такси по прехвърлянето на имота, а именно местен данък в размер на
2 % съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба за определянето на размера на местните
данъци на територията на община К., възлизащ на 2 400 лв., както и
нотариална такса, която възлиза на 1130. 50 лв. съгласно т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД. До плащането на разноските по
прехвърлянето на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК върху процесния имот
следва да се наложи възбрана.
На основание чл. 364, ал. 2 ГПК ищецът не може да се снабди с препис
от решението, докато не представи доказателства за платените разноски по
прехвърлянето на имота и за наличните задължения на праводателя му за
публични вземания и тяхното погасяване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 406/ 13.12.2023 г. по гр. д. № 475/ 2023 г. на ОС –
С.З., вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 20.01.2023 г. между С. Г.
И., ЕГН **********, Д. Р. И., ЕГН **********, гр. Д., ул. „П.Х.“ №* и М. Т.
И., ЕГН **********, гр. В., ж. к. „В.“ бл.**, ет.**, ап.* в качеството им на
продавачи и Д. С. М., ЕГН **********, гр. К., ул. „И.н В.“ №* в качеството му
10
на купувач предварителен договор за покупко-продажба на следните
недвижими имоти: 1. Жилище, апартамент с идентификатор
**************.14 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД – 18 – 88/
26.11.2015 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 211 кв. м., находящ се на
ет.* в жилищна сграда с идентификатор **************, построена в
поземлен имот с идентификатор **************, с адрес на имота: гр. К., ул.
„Ген. С.“ №**; 2. Жилище, апартамент с идентификатор
**************.15 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД – 18 – 88/
26.11.2015 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 89 кв. м., находящ се на
ет.* в жилищна сграда с идентификатор **************, построена в
поземлен имот с идентификатор **************, с адрес на имота: гр. К., ул.
„Ген. С.“ №** ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът Д. С. М. заплати в двуседмичен
срок от влизане на решението в сила на С. Г. И. сумата от 54 000 лв., на Д. Р. И.
– 27 000 лв. и на М. Т. И. – 27 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба вх. № 5418/ 22.04.2024 г.
на С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. против Определение № 340/ 25.03.2024 г. по гр.
д. № 475/ 2023 г. на ОС – С.З. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. да
заплатят на Д. С. М. разноски за двете инстанции, както следва: 5 773. 80 лв.
С. Г. И. и по 2 886. 90 лв. Д. Р. И. и М. Т. И..
ОСЪЖДА Д. С. М. да заплати по сметка на Апелативен съд Пловдив
нотариална такса за прехвърляне на имота в размер на 1130. 50 лв., както и
местен данък в полза на община К. в размер на 2 400 лв.
НАРЕЖДА да се впише възбрана върху имота до заплащането на
разноските на основание чл. 364, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се издаде след удостоверяване плащането на
дължимите данъци и такси.
След влизането му в сила решението да се впише в Агенцията по
вписване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба и
11
производството в тази част е прекратено, може да се обжалва с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12