РЕШЕНИЕ
№ 942/17.12.2021г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 812 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано е по Жалба на В.С.П., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1040-02-117 от 28.06.2021 г. на Директор на Териториално
поделение Бургас на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане № О-02-000-00-01470483 от 25.05.2021 г. на Ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите на Териториално поделение Бургас на
Националния осигурителен институт, с което на В.С.П. е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради злополука –
нетрудова, по болничен лист № Е 20198530692 от 02.03.2020 г., издаден от „Хигия
ДКЦ“ООД, гр. Пазарджик
3. Жалбоподателката
оспорва изцяло фактическите констатации в обжалваните разпореждане и
решение. Счита за невярна констатацията, че не е била осигурена за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ към началото на временната нетрудоспособност, тъй като
не е извършвана трудова дейност в дружеството и не е осигурено лице по смисъла
на чл. 10 и §1, ал. 1, г. 3 от ДР на КСО. Оспорва се изцяло извършената
проверка на осигурителя „Роялмоторс 777“ ЕООД, ЕИК ********* от контролните органи на ТП на
НОИ Пазарджик, завършила с констативен протокол № К13-5-12-00858041 от 23.12.2020
г. и дадени задължителни предписания за
заличаване на данни в регистъра на осигурените лица.
Твърди, да е работила от
30.04.2019 г. непрекъснато до 17.02.2020 г. по трудов договор с дружеството, първоначално
на длъжност секретар, а от
10.06.2019 г. до
17.02.2020 г. на длъжност общ работник - берач на диворастящи гъби. Трудовите
си задължения осъществявала в землището на с. Паталеница, с. Црънча, с. Дебръщица,
област Пазарджик.
В писмената защита по същество се сочи, че на основание
чл. 74 от Кодекса на труда, трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор
се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До
обявяването на трудовия договор за недействителен, нито контролните органи,
нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. С оглед
писмените и гласни доказателства събрани по делото се счита за установено, че П.
е започнала работа по трудов договор в предприятието на „Роялмоторс 777“ ЕООД с трудово възнаграждение 1000 лева, на
длъжност „Секретар“ с работно място офиса на работодателя в с.
Мало Конаре, и на длъжност „Общ работник“, с конкретно работно място в
землищата на планинските села в област Пазарджик, където е изпълнявала
основните си трудови задължения. Счита се също така, че от представените по
делото справки-декларации по ЗДДС се установява, че от страна на дружеството,
ежемесечно са декларирани по ЗДДС парични суми от продажби, което ще рече, че
то е осъществявало реално търговска дейност.
Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора
на Териториално поделение Бургас на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител гл. юрк. В. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Счита се, че
административните актове са фактически обосновани с оглед Задължителните
предписания № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. за заличаване на подадените от
„Роялмоторс 777“ ЕООД, ЕИК ********* данни
по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Сочи се, че задължителните предписания са
влезли в сила на 12.02.2021 г. като срещу тях не са получени възражения, а при
заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход длъжностното лице,
осъществяващо ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите като
административен орган действа при условията на обвързана компетентност и е
длъжно да се съобрази с ново настъпилите обстоятелства, във връзка със
заличаването на данните.
Според
ответния административен орган, наличието на сключен трудов договор, т.е.
възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие
за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на
парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение. г.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 30.06.2021г.(л. 13), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 12.07.2021г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. С
Удостоверение вх. № Р 14-02-000-00-********** от 02.03.2020 г., по Приложение №
9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване(л. 21), „Роялмоторс 777” ЕООД е представило пред ТП на НОИ,
Бургас данни относно право на изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане временна неработоспособност на В.П. по болничен лист № Е 20198530692 за
периода от 15.11.2019 г. до 14.12.2019 г.
7. Образуваното
по този повод административно производство е било спряно с Разпореждане №
Д-02-000-00-01399410 от 03.07.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията в ТП на НОИ, Бургас, като
е посочено, че при анализа на данните от информационната система на НОИ относно
осигурителния статус на жалбоподателката са установяват факти и обстоятелства,
представляващи индиция за липса на правно основание за получаване на парично
обезщетение. Посочено още е, че се извършва проверка от контролните органи в ТП
на НОИ, Пазарджик при осигурителите „Деза лукс“ ЕООД и от контролните органи на
ТП на НОИ, Стара Загора при осигурителя „Роялмоторс“ 777“ЕООД, относно
упражняването на трудова дейност и коректността на подадените данни в Регистъра
на осигурените лица.
8. По делото
са представени Констативен протокол № КП-5-12-00858041 от 23.12.2020 г., и Задължителни
предписания № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г.(л. 27 и сл.), на контролни
органи на ТП на НОИ, Бургас с които е наредено да се заличат подадените от
дружеството данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, относно поименно посочени
лица, между които и В.С.П.. Задължителните предписания са влезли в сила на
12.02.2021 г. като срещу тях не са получени възражения.
В
констативния протокол е посочено, че последно подадените от дружеството данни по
реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са от м. април 2020 г., като при извършената
проверка е установено, че осигурителните вноски не са разчитани от дружеството
с бюджета. Следва да се констатира, че П. не е посочена в констативния протокол
и по отношение на нея не са заявени каквито и да е констатации, установени при
извършената проверка. На практика, задължителните предписания са издадени въз
основа на твърдението, че „Роялмоторс“ 777“ЕООД не е представило документи за
които е било задължено, като е добавено, че с декларация вх. №04-12-996# 148 от
21.09.2020 г. от И. Т. Л. и декларация вх. № 1043-12-996# 110 от 10.08.2020 г.
от Д. З. Б., двамата са декларирали, че никога не са извършвали трудова дейност
в дружеството. Такава декларация не се твърди и не се установява да е подавана
от П..
Това е било
достатъчно за административните органи да приемат, че „…При извършената проверка се констатира липсата на основания и
доказателства за извършване на трудова дейност
от наетите лица по трудово правоотношение, поради което се стига до
извода, че лицата не отговарят на разпоредбата на чл. 10 и параграф 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО….“. Тези съждения всъщност, са послужили като основание да се постанови
обжалвания в настоящото производство резултат.
9. С оглед
получените резултати от въпросните проверки, с Разпореждане М-02-000-00-01399410
от 25.05.2021 г. на ръководителя на по изплащането на обезщетенията в ТП на
НОИ, Бургас, административното
производство е било възобновено.
10. В тази
хронологична последователност е било издадено процесното Разпореждане №
О-02-000-00-01470483 от 25.05.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на Териториално поделение Бургас на Националния
осигурителен институт, с което на В.С.П. е отказано отпускането на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради злополука – нетрудова, по
болничен лист № Е 20198530692 от 02.03.2020 г., издаден от „Хигия ДКЦ“ООД, гр.
Пазарджик.
Съображенията
това да бъде сторено са, че лицето не е осигурено за фонд „Обществено
заболяване и майчинство“ към началото на временната нетрудоспособност, тъй като
не е извършвала трудова дейност в дружеството е не е осигурено лица по чл. 10 и
§ 1, т . 3 от ДР на КСО. Изрично е посочено, че преценката е извършена въз
основа на приключила проверка на контролните органи от ТП на НОИ, Пазарджик.
11. Разпореждането
е било обжалвано по административен ред, като с Решение № 1040-02-117 от
28.06.2021 г. на Директор на ТП Бургас на НОИ е било изцяло потвърдено.
Аргументите това да бъде сторено са идентични с тези изложени в разпореждането.
Посочено е, че с оглед легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице” по §
1, т. 3 от ДР на КСО следва, че „…едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т.е. възникването на трудово
правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на
осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично
обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на
осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се
дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице.
Извършването на трудова дейност е кумулативно изискуема материалноправна
предпоставка за възникване на осигурително правоотношение, но само при реално
предоставена работна сила, което в настоящия случай не се доказа от страна на
жалбоподателката….“.
В този
контекст е прието, че с оглед резултата от установените данни от проверката на
“Роялмоторс 777” ЕООД, обосновано ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите е приел, че В.П. не е била осигурено лице по смисъла на закона по
обявеното в регистъра на трудовите договори трудово правоотношение за времето
от месец юни 2019 до месец февруари 2020 г., респ. не е имала право на парични
обезщетения по реда на КСО.
12. В
съдебно заседание е разпитан свидетеля И. Г. Л.. То твърди, де е работил в „Роялмоторс
777“ ЕООД на трудов договор от 01.06.2019 г. до 30.05.2020 г. Бил е мениджър
във дружеството, като се занимавал с продажба на продукция на клиенти, доставял
е продукция, стоки на клиенти в с. Черногорово. Другата му задача била да наема
персонал. Според Л., в този период жалбоподателката, която била от с.
Главиница, работела като секретарка и когато имали нужда, беряла гъби и
трюфели. Имала определено работно време 8-часово. Когато се занимавала с
документалната дейност, работното ѝ място било
в офиса на дружеството в с. Мало Конаре, където „Роялмоторс 777“ ЕООД имало
складова база и пункт за изкупуване на гъби. Когато имало нужда и били в
кампания, по разпореждане на управителя, П. се включвала в брането на гъби и
трюфели. Гъбите се берели в районите около селата Дебръщица, Паталеница,
Црънча, около м. Баткун, над м. Добра вода. Заплащането ставало по един и същ
начин, П. получавала твърда заплата по трудов договор, плащало ѝ се в брой, като всеки път се
подписвала ведомостта, която се съхранява в дружеството и към момента. Свидетеля
си спомня, че П. я блъснал автомобил на пешеходна пътека в централната част на
Пазарджик, като това е настъпило при изпълнение на служебните ѝ задължения в работно време П. имала счупване и отсъствала известно време
поради тази причина. През останалото време е работила в дружеството.
13. В хода
на съдебното производство се представиха :
- трудов
договор № 011 от 30.04.2019 г., сключен между „Роялмоторс 777“ЕООД, като
работодател и В.С.П., като работник на длъжността „Секретар“ с уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 1000,00лв.;
- справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 02388203013183
от 17.02.2020 г. и с вх. № 24388193022631 от 01.05.2019г.;
- трудов
договор № 48 от 10.06.2019 г., сключен между „Роялмоторс 777“ЕООД, като
работодател и В.С.П., като работник на длъжността „общ работник“ с уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 1000,00лв.;
- длъжностна
характеристика за длъжността „общ работни“ за работа „бране на диворастящи растения“;
- Заповед №
31 от 17.02.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на П.;
-
позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00768 с
титуляр „Роялмоторс 777“ЕООД;
- превозен
билет серия А №01908 от 02.05.2019 г.;
-
удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби
и/или горски плодове № 71 от 13.06.2019 г. в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, с
титуляр „Роялмоторс 777“ЕООД и договор за наем на поземлен имот в с. Мало
Конаре от 25.04.2019 г., с наемател „Роялмоторс 777“ЕООД;
- договори
за наем на моторни превозни средства, с наемател „Роялмоторс 777“ЕООД;
-
удостоверение за преминат инструктаж от Н.
Х. Т. за изкупуване на диворастящи гъби ;
-
уведомления за постъпили справки – декларации по ЗДДС, подадени от „Роялмоторс
777“ЕООД.
IV. За правото
:
14. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
15. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа.
Очевидно е,
че трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване
на осигурителното правоотношение. За да се породи последното е необходимо фактически
да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по отношение на
който се концентрират противоположните становища на страните в настоящото
производство.
16. Съвкупния
анализ на доказателствата описани в предходния раздел от настоящото решение,
налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че между едноличното търговско
дружество и жалбоподателката е бил сключен валиден трудов договор, за
осъществяване от последната на длъжността „секретар“ и „общ работник“,
последната обемаща дейност по беритба и добив на диворастящи гъби на територията на
ДГС гр. Пазарджик ; подадени са били редовни уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ
за сключване и за прекратяване на договорите, на работника са изплащани трудови
възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати, осигурителят е подавал
данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.
Несъмнено е
също така, че П. е започнала да упражнява фактически трудовата дейност за която
се е задължил спрямо дружеството на 01.05.2019
г., както това е декларирано в подадената от дружеството справка и в каквато
насока бяха показанията на разпитания по делото свидетел Л.. Несъмнено е също
така, че трудовите дейности са фактически осъществявана до 17.02.2020 г.,
когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ.
Казано с
други думи, налице са всички данни, за да се приеме за налично, съществуването
на валидни трудови правоотношения между търговското дружество и П. в периода от
01.05.2019 г. до 17.0.2020 г. Това обаче
на практика се отрича от администрацията. Според оспореното разпореждане „..Извършването на трудова дейност е
кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за възникване на
осигурително правоотношение, но само при реално предоставена работна сила,
което в настоящия случай не се доказа от страна на жалбоподателката….…“.
17. Все в
тази насока, трябва да се констатира, че решаващия извод на административния
орган за това, че П. не е осъществявала фактически трудова дейност в
предприятието на търговското дружество се основава на един единствен твърдян
факт – „….В хода на извършване на
настоящата проверка на „Роялмоторс 777“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК
*********, осигурителят не представи трудовите досиета в т.ч. трудовите договори на наетите от него
лица…“. Казано с други думи, отказа да бъде отпуснато исканото от
жалбоподателката парично обезщетение за безработица се основава на извод, който
е формиран единствено въз основа на факта, че нейният работодател е бездействал
и не е представил на администрацията документи и обяснения за които е бил
задължен. Този подход на административния орган е пряко противоречие с
принципите за „законност“, „съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“,
възведени в чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което
да оправомощава администрацията да изисква от искащото отпускане на обезщетение
лице, да провери и да осигури по някакъв начин, изпълнение на задължението на
неговия работодател да представи писмени документи и обяснения, които са
поискани от него. Искащото обезщетение лице, не разполага с каквито и да е
правомощия да определя и контролира поведението на трето лице, макар и то да е
било негов работодател. Преценката дали е осъществен фактическия състав с
проявлението на който възниква правото на обезщетение за безработица е възможно
и следва на основание чл. 7, ал. 1 от АПК да се направи единствено въз основа
на действителните факти от значение за случая, които са налични по преписката,
включително и тези събрани по служебен път, съобразно задължението за
администрацията установено в чл. 9, ал. 1 от АПК, а не единствено въз основа на
действията или бездействията на трето за административното производство лице,
чието поведение искащият обезщетение не
е в състояние да контролира. В случая, по административната преписка са се
съдържали всички необходими данни, за да е възможно административния орган да
формира извод, че фактическия състав от който възниква правото на обезщетение за
безработица е проявен. В този смисъл, основания единствено на бездействието на
третото за конкретното производство лице да представи искани документи извод,
че жалбоподателя не осъществял фактически трудова дейност в предприятието на „Роялмотърс
777“ ЕООД е напълно произволен.
Това налага
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.
V. За
разноските:
18.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които
съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 410,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-117 от 28.06.2021 г. на Директор на
Териториално поделение Бургас на Националния осигурителен институт, и
потвърденото с него Разпореждане № О-02-000-00-01470483 от 25.05.2021 г. на
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на Териториално
поделение Бургас на Националния осигурителен институт, с което на В.С.П. е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради злополука – нетрудова, по болничен лист № Е 20198530692 от 02.03.2020
г., издаден от „Хигия ДКЦ“ООД, гр. Пазарджик
ВРЪЩА административната преписка на Териториално поделение Бургас на Националния
осигурителен институт за произнасяне по Удостоверение вх. № Р
14-02-000-00-********** от 02.03.2020 г., по Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване подадено от „Роялмоторс 777” ЕООД, при спазване на
указанията по тълкуване на закона дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да
заплати на В.С.П., ЕГН **********,***, сумата от 410,00(четири стотин и десет)
лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : (П)