Мотиви към
Присъда
№103/11.11.2019г. по НОХД № 32/2018г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Б.А.
и същият е предаден на съд за извършено престъпление:
по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2-ро и пр. 3-то, вр. с чл. 115 от НК, за това, че на 30.03.2017г., в с. К., обл. П.,
умишлено е умъртвил другиго - Г. М.М., като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а смъртта е настъпила на
01.04.2017 г.
Като акцесорни страни в наказателното
производство – частни обвинители и граждански ищци бяха конституирани: И.Г.М., И.Г.М.
и С.Г.М.. По делото бяха предявени и приети за съвместно разглеждане, граждански
искове от:
-
И.Г.М. – син на Г. М., за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до
окончателното й изплащане.
-
И.Г.М. и С.Г.М. –
дъщери на Г. М., предявиха чрез особения си представител адв. Н.Ч. граждански
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 220 000лв., за всяка една от тях, ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Подсъдимият И.Б.А. не се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че е нанесъл на Г. М. два
удара с ръка в областта на лицето и два ритника на 30.03.2017г. Признава и че е
замерил жертвата с пластмасова кофа, както и че му я е сложил на главата като
шапка, след което Г. М. я махнал и подс.А.
го ритнал. Твърди, че е отишъл на 01.04.2017г. в с.К. и е видял, че
здравословното състояние на Г.М. е много
тежко, поради което е извикал свид.А., който е закарал жертвата в болницата,
където по- късно е починал.
В хода на съдебните прения, представителят
на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Прави се обстоен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като се сочи, че са налице
квалифициращите деянието на подсъдимия обстоятелства. Предлага, с оглед данните
за личността на подсъдимия да му бъде
наложено наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Сочи, че като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало, а като оттегчаващи
вината обстоятелства: предходното му освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, както и липсата на милост и снизхождение
към жертвата. Предлага от така наложеното наказание да се приспадне времето,
през което подсъдимия е бил задържан, както и вариант за разпореждане с
веществените доказателства по делото. Сочи, че предявените граждански искове са
доказани по основание и размер, предвид което и предлага да бъдат уважени.
Пледира се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото
разноски.
Частните обвинители и граждански ищци чрез
поверениците си: адв. К.Д. и адв.Н.Ч. /
особен представител/ поддържат
обвинението и пледират за налагане на наказание в предложените от прокурора
параметри. Молят предявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер
като доказани по основание и размер.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.
К. Е., оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че не
са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е причинил смъртта на
жертвата, както и че той и свид. А. са се грижили за Г.М., закарали са го в
медицинско заведение в гр.А., за да бъде лекуван, където е и настъпила смъртта
му, два дни след като подсъдимият го е ударил - на 30.03.2017г. Аргументира се с липсата на адекватна медицинска
помощ и персонал в МБАЛ – А. при закарването на М., поради което и свид.А. е
трябвало да заведе жертвата, за да му бъде направено изследване с томограф. Твърди
се, че при направения му индиректен сърдечен масаж от лекарите в МБАЛ - А. е
счупен гръдния му кош, в резултат на което се е развила мастна емболия и лицето
е починало. Навеждат се доводи, че не следва съдът да кредитира с доверие
показанията на служителите на реда, които са работили по случая, както и показанията на свид. А. даени в
хода на досъдебното производство, след като е заплашван, че ще го изгонят от
страната. Излага съображения, че установените по
тялото на жертвата телесни увреждания са самонаранявания, причинени при
прескачане на огражденията на животните, падане от собствен ръст, ритане от
животни и липсата на желание да се лекува. Оспорва се квалификацията на
деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2-ро и пр. 3-то от НК с оглед настъпилия по-късно от причинените
телесни увреждания смъртен резултат. Сочи се, че
не следва да се кредитира с доверие заключението на тройната СМЕ, тъй като
вещите лица, които са я изготвили нямат специални знания в областта на животните
и не могат компетентно да отговорят какви
увреждания могат те да причинят на човек, удряйки го. Иска се подсъдимият да
бъде оправдан. Алтернативно се прави
искане, в случай че някои от нанесените телесни увреждания причинени от
подсъдимия са в причинна връзка с настъпилата смърт на Г.М., същите да се
обсъдят.
По отношение на предявените граждански
искове сочи, че са недоказани, тъй като никой не се е интересувал и полагал
грижи за Г.М. приживе, бил е бездомник, който подсъдимият е взел във фермата,
за да го лекуват, хранят и облекат, а той да им помага в работата.
П.ският окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Б.А. е
роден на ***г***, живущ ***, **, *** гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан с ЕГН **********.
През месец април
2016г. подсъдимия и свид. А. /съпруг на сестра му- свид.Л. Б.А./ решили да се занимават
с животновъдство. Закупили близо 200 овце
и ферма, находяща се в края на ул. „Р.” в с. К., обл. П.. Животновъдният обект
бил регистриран на името на свид. Л. Б.А., под № ***, която обаче фактически не
се занимавала с дейността му. Подсъдимият и свид. А. работели заедно във
фермата, помагали им свид. Г. Б.Ч. /вуйчо на подсъдимия/ и Б. А. /баща на
подсъдимия/ до смъртта му през есента на 2016г. Свид.И.А. - майка на подс.А., ходела
в почивните дни изчиствала стаите там, готвела и вземала дрехите за пране в
дома си в гр.П. Работата била тежка, поради което свид.А. и подсъдимия решили
да потърсят човек - ***, който да им помага. Така през есента на 2016г., ангажирали
пострадалия М., за когото разбрали, че има опит в отглеждането на животни и който
живеел при лоши битови условия в гр.. Осигурявали
му храна, цигари и подслон във фермата и му давали дрехи. Пари не
получавал, а обещаното трудово възнаграждение му казали, че ще му го събират.
През месец декември 2016г. майката на жертвата
починала и свид. Я.М. /брат на Г.М./ се завърнал от Р.И. в страната. Той го
потърсил в дома му в гр.П., но не го намерил. Питал живущи в близост къде е и
разбрал, че работи във ферма в с. К., като успял да намери и телефон на
работодателите му. Позвънил и обяснил на подсъдимия във връзка с какво търси Г.
М.. Уговорили се, къде да отиде с автомобила си, за да отведе брат си на
погребението. На уговореното място жертвата пристигнала със свид. А., който с
неговия автомобил го закарал на погребението на майка му в с.Ч., общ.Х. Там Г.М.
разговарял със сестра си - свид. С.Б. и брат си - свид.Я.М.. Свид. С.Б. го
поканила на обяд по повод смъртта на майка им, като Г.М. им казал, че трябва тя
да пита свид. А., за да му позволи, тъй като той се страхува. Свид. Б. се
приближила към свид.А. и го попитала, но той й отказал, заявявайки, че трябва
да се връщат във фермата, тъй като не може овцете да останат без човек да се
грижи за тях, поради което и си тръгнали.
Г. М. работел във
фермата, но подс. А. често не бил
доволен от работата му и го удрял. Упреквал го, че не пои редовно животните и
че по негова вина са умрели агнета, поради което и поискал да му възстанови
сума от 5000лв, на колкото оценил загубата си от
умрелите агнета. Жертвата не разполагала с финансови средства, поради което
през месец февруари 2017г. от телефон на своите работодатели се свързал с брат
си - свид. Я.М. и сестра си - С., които помолил да му помогнат, като му дадат
5000 лева. Те отказали, тъй като нямали финансови средства. Обяснили на Г.М.,
че след като работи от полученото трудово възнаграждение, работодателите му ще си
удържат пари, за да си покрият загубите.
На 30.03.2017г. подсъдимият
и свид. А. отишли във фермата в с. К.. Там свид.
А. останал в обора да чисти и да слага храна на животните, а пострадалият М. и подсъдимият
извели овцете на паша. Г. М. пасял бременните овце, а подсъдимият другите.
Двамата се намирали на разстояние от около 500 метра един от друг, в близост до
фермата, като имали видимост един към друг. Подсъдимият видял, че животните,
които пасял М. са изпуснати и се връщат към фермата и се обадил на свид. А. да
отиде при него да ги пасе, докато той отиде да провери какво се случва с Г.М. и
животните. Свид. А. излязъл от фермата, на около 300 метра от нея видял подсъдимия
и останал с овцете да ги пасе. В това време подс. А. отишъл на поляната, където
Г.М. пасял овцете и го заварил да лежи там с бутилка от минерална вода от 0,5 литра,
в която имало ракия. Подсъдимият много се ядосъл на жертвата, развикал му се,
че е изтървал животните и че сега стадата ще се смесят, след което го ударил два пъти с ръка зад врата. После се върнал при
стадото, което той пасял и казал на свид. А. да слиза, за да подготви храна за
животните. Свид. А. отишъл в обора и към 17 часа подсъдимият и Г.М. докарали овцете
във фермата. Преброили ги и установили, че липсват две бременни овце, които
подсъдимият оценявал като много скъпи. Подсъдимият А. се ядосал, разкрещял се на
Г.М., че отново е допуснал грешка и започнал да му нанася удари с ръце. Ударил
го няколко пъти с пластмасова кофа в главата с
надпис „Н.“, след което му я нахлупил на главата и с дървена летва му нанесъл
няколко удара. Г. М. успял да свали кофата от главата си, но това още
повече вбесило подсъдимия, който го ударил отново с ръка силно в областта на главата,
в резултат на което пострадалият М. паднал на земята и ударил главата си в
поилката за животни, а подс. А. започнал да го рита в областта на гърдите, крайниците, седалището
и навсякъде по тялото. Пострадалият продължавал да лежи на земята, а подс. А.
отишъл да се преоблече. Когато се върнал в обора, тъй като все още бил ядосан, подс.
А. продължил да рита М., в тялото и в гръдния кош. Свид. А. се изплашил, че
подсъдимият А. ще убие пострадалия и се намесил, за да спре жестокия побой над
него. В резултат на действията на подсъдимия на пострадалия М. били причинени:
тежка гръдна травма, изразяваща се в: счупване на ребра двустранно по общо
седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани; оформяне на „гръден
капак", пневмоторакс вдясно, наличие на общо 1000 мл. трансудат и ексудат
и в двете гръдни половини /по 500 мл. във всяка гръдна половина/, белодробен
оток и белодробен емфизем; множество кръвонасядания в областта на главата,
шията, горната половина на гръдния кош двустранно, гърба, горните и долните
крайници; множество охлузвания и повърхностни разкъсно - контузии рани по
главата; счупване на подезичната кост вляво с кръвонасядане на меките тъкани;
кръвонасядане по меките черепни покривки и мозъчен оток.
Въпреки че
състоянието на пострадалия М. било видимо лошо и подс. А. ясно съзнавал, че му
е причинил тежки телесни увреждания, заедно със свид. А. тръгнали, като го
оставили сам във фермата. Подс. А. се
прибрал с ползвания от него товарен автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер
208" с per. № ***, в дома на свид. Л.,***, с която живеел на семейни
начала, а свид. А. ***.
На следващия ден -
31.03.2017г., подс. А. не отишъл във фермата в с.К., а се уговорил със свид. А.
той да отиде и да провери състоянието на Г. М.. Разбрали се да не изкарват животните на паша, тъй като
подсъдимият бил наясно, че сам свид. А. не би могъл да се справи. Свид. А.
отишъл до фермата, нахранил животните с помощта на пострадалия, който му се
оплакал, че го болят ребрата от двете страни и че трудно се придвижва. Свидетелят
видял, че действително състоянието на М. е усложнено, след което се обадил на
подсъдимия, когото информирал за случващото се и за състоянието на М..
Около 17.00 часа,
свид. А. се качил в автомобила си и потеглил за дома си в гр. П., където по-късно
същата вечер отишъл и подсъдимият. Там подс. А. се информирал подробно за
състоянието на пострадалия, което разбрал, че се е влошило, но въпреки това не
предприел каквито и да било действия, за да му бъде оказана адекватна помощ.
След като подс. А. не се прибрал до 21 ч., свид. Л. започнала настоятелно да му
звъни, той й отговорил и около 22 часа същата вечер се прибрал в дома й.
На 01.04.2017г.
подс. А. отишъл сам до фермата в с.К., тъй като се били уговорили
със свид. А., че той ще почива този ден. На място той видял, че Г.М. е в тежко
състояние: не бил в съзнание и не можел да сдържа физиологичните си нужди,
поради което се обадил на свид. А., на когото съобщил това и го накарал да
закара М. до болницата в гр.А.. В това време подсъдимият разтърсвал жертвата,
като се опитвал да го свести.
Свид. А. пристигнал
в с. К., видял състоянието на Г.М. и заедно с подсъдимия решили да го измият. Свидетелят
го хванал под мишниците, а подсъдимият го събул и измил. Преобули го, след
което го качили в колата на свидетеля и той тръгнал за болницата в гр.А..
Свид. А. пристигнал
пред МБАЛ А. ЕООД и започнал да блъска по вратата на спешното отделение,
предназначено за линейки. Дежурният екип в състав: свид. В. Н. и свид. М. Н. отворили вратата и свид. А. им обяснил, че е довел пострадалия М. на задната
седалка на колата си, като им казал, че той е в кома. Обяснил им, че го е намерил паднал в обора, върху съд, от
който са пиели животните, след като не е ходил във фермата няколко дни. След като св. А.
пренесъл жертвата на ръце до входа на лечебното заведение, св. Н. и св. Н.
го сложили на количка и го въвели в спешното отделение на болницата.
Свид. В.Н. поискал
някой да донесе личните документи на пострадалия. Ето защо и свид. А. се обадил
на подс.А., у когото била личната карта на пострадалия, за да поиска трите
имена и ЕГН-то на жертвата, които после продиктувал на свид. М. Н..
В спешното отделение на МБАЛ А. ЕООД на Г.М. било
измерено кръвното му налягане, направена пълна кръвна картина,
електрокардиография /ЕКГ/, като по време на изследванията той отговарял на
въпросите на лекаря - свид. В.Н., едносрично с „да“ и „не“. Чрез стетоскоп
лекарят направил проверка за наличие на въздух в гръдния му кош и каква е вентилацията на белия му дроб, като
при прегледа се установило, че по тялото на Г.М., което било мокро, имало
завързани стегнато сезали на различни места по гръдния му кош, които били срязани, за да се извърши прегледа. Същите били
разположени както следва: един на първо - второ ребро, втори опасващ шесто –
седмо ребро и трети в областта на пояса, като колан. Свид. Н. установил хематом
вдясно по тялото на жертвата, както и че при палпация на гръдния кош той хлътвал
повече от нормалното, поради, което го усъмнило, че има вътрешни травми, които
са животозастрашващи и назначил рентгенография на гръден кош и КАТ на глава /компютърна
томография/. Г.М. бил закаран на носилка
до там и съпроводен от свид. А., който бил облечен с нужното облекло,
предпазващо от радиация.
Установените наранявания по тялото на Г.М.,
обстоятелството, че бил мокър и бос, липсата на кръв и намерените вързани
сезали по тялото усъмнили свид. В.Н., в изложената от свид.А. версия, поради
което той сигнализирал на РУ-А.. Докато
говорил по телефона с полицейските служители, свид. В. Н. получил обаждане от
св. Н., че пострадалият М. е колабирал, поради което веднага се отправил към
залата, в която последният се намирал. Св. А. чакал пред същата зала.
При влизането си в стаята, свид. Н. установил, че
пострадалият М. не бил контактен и пулсът му падал много бързо. Той започнал
сърдечен масаж и обдишване с амбу. В това време дошъл и дежурният
анестизиологичен екип: анестизиолог - свид. К.К. и сестра. Свид. К. интубирала
Г.М. и започнала да го обдишва с амбу. Тя държала главата му, при което
забелязала, че в меките тъкани в областта на главата има наличие на въздух,
като подкожен емфизем. Направила и палпация на гръдния му кош, при която
установила, че има движение на ребрата,
поради което се усъмнила във фрактура. Направен бил индиректен сърдечен масаж
на жертвата, включени били и необходими медикаменти – атропин, адреналин,
урбазон, включена била и система, но въпреки усилията им, Г.М. починал в
12:43 часа на 01.04.2017г.
За настъпването на
смъртта на М. били уведомени свид. А. и дежурния полицейски
служител при РУ - А..
Свид. А. се обадил
на подсъдимия А. и му съобщил, че Г.М. е починал в лечебното заведение.
След получаване на
сигнала за смъртта на Г. М. във фермата, находяща се в края на ул. „Р.“ в с. К.,
била изпратена дежурно следствена оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествието в присъствието на подсъдимия /л. 22-59 от т. I на ДП/. При
огледа бил съставен протокол ведно с фотоалбум, както и били иззети следните
веществени доказателства: 2 мобилни телефони, 4 бр. угарки от цигари, 1 бр.
шапка, ключове с дистанционно, 1 бр. калъфка за възглавница, 1 бр.възглавница, 1
бр. чаршаф, 1 бр. горнище на анцуг, множество зацапвания и петна с кафеникав
цвят /посредством тампони и изрязване на части от гипсокартонена плоскост/,
чифт ботуши, сива пластмасова кофа, част от чувал с множество петна, бяла
пластмасова кофа и 9 броя дактилоскопни следи. При извършване на това
процесуално следствено действие подс. А. посочил ясла, в долната част на която
пострадалия бил ударил главата си, след като подсъдимият го ударил с ръка в
главата и той паднал - /л. 25 т. І от ДП, снимки 56 и 57 от фотоалбума/.
На 01.04.2017 г. в спешното отделение на МБАЛ - А. /л.
60-66 от т. I на ДП/ бил извършен оглед на трупа на починалия М., при което бил
съставен фотоалбум. При извършването на това процесуално следствено действие
трупа бил намерен бос и в присъствието на поемни лица били иззети: синьо анцугово долнище с бели
ленти, масленозелена блуза с дълъг ръкав, черна блуза с дълъг ръкав, сив плетен
елек, сива тениска с къс ръкав, черни панталони и обтривки от поднокътно
съдържимото от лява и дясна ръка на трупа.
На 06.04.2017г. бил
извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, при който били намерени и
иззети: дървена летва с дължина 46 см. и дебелина 2 см. с пръски от червеникаво-кафява
течност по нея /л.67- 71 т. І от ДП/.
При извършеното на
02.04.2017г. претърсване и изземване в условията на неотложност в жилище,
находящо се в гр. П., ул. „Д. Г.” № **, ет. *, ап. **, ползвано от подс. А.
били иззети множество негови дрехи, завивка и обувки. В законоустоновения срок
протоколът бил представен и одобрен от съдия в ОС- П. /л.72-74 т. I от ДП/.
На същият ден в условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване в
жилище, находящо се в гр. П., ул. „Д. Г.” № .**, ет*, ап. **, ползвано от подс.
А., откъдето били иззети дрехи и кецове марка „А.“. Протоколът бил одобрен от съдия от ОС-П., в
законоустановения 24 срок /л.75-77 т.1-ви от ДП/.
На 02.04.2017г. в условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване в
жилище, находящо се в с. К., където подс. А. живеел с приятелката си – И.Л..
Били намерени и иззети дрехи на подсъдимия, които същият носел на 30.03.2017г.
и били изпрани от Л.. В законоустановения срок протоколът бил одобрен от съдия
от ОС-П. / л. 78-81 т.1-ви от ДП, ведно с фотоалбум към него/.
На 02.04.2017г. в двора на фермата в с.К., бил извършен следствен експеримент, /л. 82-85 от т. I от ДП/, в присъствието на поемни лица, с участието на свид. А.,
при който той посочил мястото в
двора на животновъдната ферма, където на 30.03.2017
г. подс. А. е нанесъл удари с ръце
и крака по Г. М.. Процесуално следственото действие е обективирано в протокол и
фотоалбум към него.
След направено искане до ОС-П. и дадено разрешение от
съдия от ОС- П., на 05.04.2017 г. било извършено претърсване и изземване в
ползван от подс. А. товарен автомобил марка „М. С. 208 Д”, с peг. № ****.
Същият бил паркиран в края на ул. „Р.“ в с. К., при което били иззети от
различни места мирисови, биологични ДНК следи и дактилоскопни следи, 1 бр. бял
и 1 бр. зелен плетени чували, съдържащи дрехи, както и самия товарен автомобил.
При извършване на претърсването и изземването, при отваряне на задната врата на
автомобила, са фиксирани две петна със засъхнала червеникаво-кафява течност, от
които са били иззети проби. /л. 90-94 от т. I на ДП/. Изготвен е и фотоалбум.
С протокол
за доброволно предаване от 01.04.2017 г. /л. 97, т. I от ДП/
свидетелят А. е предал, за нуждите на разследването: тъмносиня тениска с
надпис, чифт бели чорапи, черно анцугово долнище „П.“ и чифт сини на цвят
маратонки марка „П.“, като е заявил, че е носил в този и предходните дни долнището
и маратонките марка „П.“.
На същия ден отново
с протокол за доброволно предаване /л. 98 от т. I от ДП/, подс. А. е предал дрехите и
обувките, а именно: черна плетена блуза с шарени ивици, черна блуза, блуза с
къс ръкав с яка на райета в сиво, синьо и кафяво, бяла тениска с надпис „Asics”, спортни обувки, черни на цвят; чифт сиви чорапи; чифт
тъмносини чорапи; черно анцугово долнище, черен къс панталон с бели кантове и
силует на човек на левия крачол. Със същия протокол подс. А. е предал и личната
карта на починалия М., която се е намирала у него. В саморъчно написаните в
протокола обяснения, подсъдимият е заявил, че е бил с тези дрехи и предния ден,
когато е ударил Г. М..
На 05.04.2017 г., при явяването си в РУ - А. при ОД на
МВР - П., свид. И.Л. е предала с протокол за доброволно
предаване
/л. 99 от
т. I –ви на ДП/ вещи,
за които е посочила, че са принадлежали на подс. А. и са се намирали в дома й,
а именно: 1 бр. туристически сак, черен с червен и син кант от горната му
страна, съдържащ: кафяво кожено яке, сив ленен дълъг панталон, къс памучен
панталон сив, 10 бр. памучни тениски, различни на цвят, 1 бр. тениска черна от
ликра. 1 бр. дълги и 1 бр. къси дънкови панталони, 1 бр. горнище и 1 бр.
долнище от сива памучна пижама, сиво памучно горнище с цип и надпис "А.",
3 бр. три четвърти панталони, черни на цвят с надписи "А." по тях, 3
бр. къси панталони /цветни/, 9 чифта памучни мъжки боксерки, черни на цвят, 7 чифта
чорапи, памучни /черни/, 2 чифта черни мъжки бански, 1 бр. анцуг / горнище и
долнище/ със сини и бели кантове марка "А.", 1 бр. анцунг /горните и
долнище/, тъмно и светло — синьо на цвят марка "А.", 1 бр. анцунг,
долнище и горнище, черно с бели кантове марка "А.", 1 бр. анцунг
/горнище и долнище/, черно на цвят с надпис "P. D.",
памучни, 2 бр. бели памучни ризи, 1 бр. синя риза, 1 бр. тъмно синя
риза, всички с дълъг ръкав, 1 бр. памучно сако, синьо на цвят, 2 бр. хавлии,
памучни, 1 чифт сини, мъжки обувки с кафяви връзки № 41, 1бр., сини мокасини №
42, 1 бр. мокасини № 42 с надпис "D.G.", 2 чифта джапанки, гумени № 42, четка за зъби, гребен,
2бр. парфюми, 1 бр. душ гел.
Иззетите по делото веществени доказателства били
огледани, видно от приложените по делото протоколи за оглед на веществени
доказателства- /л.100-102 т. І от ДП/.
Подсъдимият И.Б.А. и свид. Х.А. били задържани по реда на ЗМВР за
24 часа на 01.04.2017г. – л. 2-3 т. І-ви от ДП.
С протоколи от 01.04.2017 г. били взети образци за сравнително
изследване, необходими за извършване на биологична експертиза – поднокътно
съдържимо и дактилоскопни отпечатъци от подс. И.А. и от свид. А..
На 05.04.2017г. били взети образци за сравнително изследване,
необходими за извършване на ДНК и дактилоскопна експертиза - клетки от
вътрешната страна на устната кухина, иззети с гъбен тампон, дактилоскопни
отпечатъци и фоноснимки от подс. И.А..
На 06.04.2017г. били взети образци за сравнително изследване,
необходими за извършване на ДНК и дактилоскопна експертиза - клетки от вътрешната
страна на устната кухина и дактилоскопни отпечатъци от свид. Х.А..
На 01.04.2017г. с протокол за доброволно предаване свид. М.Н. е
предала с протокол за доброволно предаване /л.147 т. І от ДП/ 1 брой парче от
сезал, за който е посочила, че лично го е отрязала от тялото на Г. М..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 268/2017г. /л.2 т.ІІ от ДП/, от чието заключение се
установява, че при прегледа на свид. Х.О.А.
не са били установени видими травматични увреждания. Вещото лице е посочило, че
е възможно, ако той е нанасял удари с ръце, крака или други части на тялото,
или с предмети, по него да не останат видими увреждания.
Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е и СМЕ
на живо лице № 267/2017г., при която е освидетелстван подсъдимия А. /л. 4 от т.
II от ДП/. Видно от заключението й при прегледа му не са били установени видими
травматични увреждания. Посочено е, че е напълно възможно, ако той е нанасял
удари с ръце, крака или други части на тялото, или с предмети, по него да не
останат видими увреждания по тялото.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СХЕ, обективирано в Протокол А- 139/20.04.2017г. се установява, че в кръвта на Г.
М.М. не е установено наличие на алкохол /л.8 т.ІІ-ри от ДП/.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена тройна съдебномедицинска
експертиза на труп №81/2017г./ л.13-31 т.ІІ-ри от ДП/ според чието заключение
при аутопсията на трупа на Г. М. се установени: тежка гръдна травма, изразяваща се в: счупване на ребра двустранно
по общо седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани; оформяне на
„гръден капак“; пневмоторакс вдясно; наличие на общо 1000мл/ по 500мл/
трансудат и ексудат и в двете гръдни половини; белодробен оток и белодробен
емфизем; умерено до добре изразена
белодробна мастна емболия, множество кръвонасядания в областта на главата,
шията, горната половина на гръдния кош двустранно, гърба, горните и долните
крайници; множество охлузвания и повърхностни разкъсно - контузии рани по
главата; счупване на подезичната кост вляво с кръвонасядане на меките тъкани;
кръвонасядане по меките черепни покривки; мозъчен оток; стари контузионни
огнища в мозъка; пролежна рана с некроза на главата тилно.
Експертите са
посочили, че смъртта на Г. М. се дължи на развила се дихателна и
сърдечно-съдова слабост, в резултат на тежките травматични увреждания на
гръдния кош - счупвания на множество ребра двустранно по седем анатомични
линии, разхерметизиране на дясната гръдна половина /пневмоторакс/, умерено до
добре изразена белодробна мастна емболия, начални възпалителни изменения на
белите дробове в резултат на неефективно дишане. Смъртта на Г. М.М. е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените му множество травматични увреждания в
областта на главата, гръдния кош и крайниците. От направените медицински
констатации при изследването на трупа, вещите лица са приели, че М. е бил в
тежко състояние, с пролежна рана на главата поне едно-две денонощия преди
настъпването на смъртта. Според вещите лица описаните травматични увреждания са
множествени и са причинени по най-общ механизъм на удари с или върху твърд тъп
предмет, като в конкретния случай превалира множествеността, количеството на травмите,
пред тяхната тежест. Това според тях всъщност е довело и до известна
преживяемост на пострадалия, въпреки тежкото му състояние.
Вещите лица са
установили и травматични увреждания с давност повече от 2-4 дни - оздравявала
черепно-мозъчна травма и стари охлузвания по колената и китките, като са
посочили, че е напълно възможно те да са причинени при падане от ръста, както и
че те нямат отношение към настъпването на смъртта. Посочено е че, смъртта е с
давност, определена от медицинския персонал на МБАЛ „А.“, т.е. тя е настъпила
на 01.04.2017г. в 12,43 часа.
Назначена и
изготвена в хода на ДП е и допълнителна тройна СМЕ №184/2017г./ л.38-75 т.ІІ-ри
от ДП/, от чието заключение се установява, че причина за смъртта на Г. М. е
именно тежката гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно по
общо седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани с оформяне на
„гръден капак“, усложнена с пневмоторакс вдясно, двустранен излив и
установената микроскопски умерено до добре изразена мастна емболия.
Белодробната мастна емболия представлява запушване на капиляри и кръвоносни
съдове в белите дробове от липидни капки. Причина за развитието й са счупвания
на кости, размекване на подкожна мастна тъкан. Процесът се развива в рамките на
24-72 часа, като лечението й е симптоматично. Според вещите лица оказването на лекарска
помощ в този период би довело до облекчаване на оплакванията и симптомите на
състоянието. Изходът зависи от тежестта /степента/ на мастната емболия и общото
здравословно състояние на пациента. В конкретния случай се установява умерено
до добре изразена белодробна мастна емболия, в съчетание с пневмоторакс вдясно,
излив в гръдния кош, оформяне на гръден капак с множество счупени ребра
двустранно, водещ до неефективно дишане. При
това състояние, дори и при навременно оказана медицинска помощ и реанимация,
възможността да бъде предотвратена смъртта е минимална. В заключението е
посочено, че всички установени и описани травматични увреждания по трупа на Г. М.
са прижизнени, за което се съди по наличието на кръвонасядания. По време на
аутопсията са установени кръвонасядания както по кожата на гръдния кош, така и
в меките тъкани около местата на счупване на ребрата. Същите кръвонасядания са
били налични и по време на прегледа на пострадалия в СО на МБАЛ А.. Признаци за
виталност са и настъпилите усложнения на гръдната травма - пневмоторакс,
двустранен излив и настъпилата белодробна мастна емболия. Категорично вещите
лица са приели, че описаните травматични увреждания са с давност 1 до 2
денонощия, считано от датата на настъпване на смъртта- 01.04.2017г. в 12,43часа.
Вещите лица са
приели, че след нанасяне на нараняванията Г. М. е бил в състояние да говори и
да се движи. Същите, използвайки познанията си и изброена в заключението
медицинска литература, са посочили, че гръдния кош притежава относително голяма
толерантност на травматични увреждания
причинени по различен механизъм и начин, както и че в зависимост от възрастта
толерансът на увреждане на гръдния кош намалява. За възрастова група 66-85
години толерансът на гръдната травма е 0,28 в сравнение с възрастовата група
16-35 години, където той е 1,0. Посочили са, травматичните увреждания по тялото
на Г. М. /счупването на ребрата/ са причинени от действието на твърд тъп
предмет, като обикновено ребрата се увреждат от деформация от огъване /до 98%
от случаите/. Това огъване може да съвпадне с общата кривина на ребрата и да
доведе до намаление на тази кривина, което се наблюдава при притискане на
гръдната клетка в предно задна посока. При огъване на реброто /ребрата/ се
получава счупване, което условно се нарича „огъвачно". Морфологичната
характеристика на разрушаване на компактните части на реброто при огъване е
следната: Външната пластинка обикновено се чупи праволинейно, напречно на
надлъжната ос на реброто, като края на счупването е дребнозъбчат почти равен.
Краищата на счупването се съпоставят пълно. Липсват допълнителни костни
фрагменти. Вътрешната пластинка се чупи с по-неравни краища в областта на
счупването, линията на счупването е зигзагообразна, нерядко има допълнителни
костни фрагменти, които се съпоставят лошо, непълно.
При притискане
на гръдния кош в предно задна посока от предмет с широка плоска повърхност в
областта на гръдната кост, гръдната клетка се подлага на деформация с
причиняване преди всичко на симетрични, двустранни счупвания от огъване в
областта на най-изразеното извиване на ребрата - около подмишничните линии. При
максимално притискане на гръдния кош могат да се формират счупвания от
разгъване в задните отдели на ребрата, около гръдните прешлени, което е добре
представено при възрастни хора. Сочи се, че представеният от вещите лица
механизъм на счупване на ребрата при притискане в областта на гръдната кост от
твърд тъп предмет с широка повърхност се потвърждава и от схемата на фиг.№6 по
В.Н.К., Б.А. С., В.Э. Я. и др, 1999.
Представена е
схема на разположение на участъците с най-честа срещана локализация на счупване
на ребрата при притискане /удар/ в предно задно направление в областта на
гръдната кост. Това са подмишничните линии- предна, средна и задна-представени
в черни точки. Силата за счупване на едно ребро е около 700 Н /нютона/ или 70
кг.с. Силата са счупване на множество ребра при възрастни след притискане
/удар/ от твърд тъп предмет е в границите на 6 000-15 000 Н/ 600 кг.с- 1500
кг.с/. Броя на счупените ребра зависи основно от големината на силата и от
големината на дефлексия /огъване/ на ребрата.
Вещите лица са
посочили, че от представените данни, се установява, че ребрата са счупени
множествено по седем линии на счупване двустранно, което обоснова извод, че са
нанесени множество удари със значителна сила. Травматични увреждания се
установяват по главата, шията, гръдния кош, гърба, горните и долните крайници.
Предвид тежестта на травматичните увреждания, разположението им в много
анатомични области и различни повърхности от тялото, може да се изключи
възможността те да бъдат причинени от самия пострадал при едно или няколко
падания от ръста, като данни за наблюдавани такива няма.
Направен е
извод, че в периода от нанасянето на телесните увреждания до настъпването на
смъртта - около две денонощия, Г. М. е бил в съзнание, бил е способен да
изпитва болки и страдания от множеството установени травматични увреждания,
поради което и сочат, че смъртта на М. е настъпила по особено мъчителен за него
начин.
Вещите лица са
посочили в заключението си, че механизма на причиняване на телесните увреждания
е удари с или върху твърд тъп предмет, като начина на причиняването на
отделните травми и характеристиката на използваните оръдия, сечива, оръжия
трудно биха могли да бъдат конкретизирани, поради липсата на контактни
увреждания, повтарящи особеностите на тези предмети. Приели са, че е напълно
възможно ударите по главата на М. да са чрез използване на посочената
пластмасова кофа с дръжка. Възможно е и удари да са нанасяни върху нея, след
като тя е била поставена на главата на пострадалия, каквито данни по ДП има. Представената
като ВД дървена летва може да бъде
предмет, с който са нанесени единични удари, но специфични ивичести следи от
удар от такъв или подобен предмет не се установяват. Възможно е следи от такъв
удар да влязат в състава на по-масивни кръвонасядания.
Прието е, че
предвид тежестта на множеството установени травматични увреждания, липсата или
наличието на алкохол нямат пряка връзка с настъпването на смъртта на Г.М..
Посочено е, че по време на аутопсията не се установяват признаци на въздействие
на други фактори- отрови, измръзване, които да бъдат във връзка с настъпилата
смърт.
Назначена и изготвена в досъдебното
производство е и съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства №
515/2017г. /л. 85-102 от т. II от ДП/, иззети при извършено претърсване и
изземване на 05.04.2017 г. в бял товарен автомобил „М. С.” с per. № **** и
протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2017 г./. Видно от заключението
й: по дунапренените апликатори с обтривки взени от вътрешността на купето на
микробус „М. С. 208Д“ с peг. № ****- обекти с №№ 50, 51, 52, 53, 54, 55, 55, 56
и 57 не са изследвани за наличие на кръв, поради обстоятелството, че са
подходящи за изследване по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК и опасност
при изследване с традиционните серологични методи да се изразходи почти изцяло
или напълно предполагаемо намиращите се по тях следи с биологичен произход от
извършителя или жертвата. Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като
сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** при СМЕ на труп №
81/2017 г., извършена в ОСМ при УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П. и описана като обект № 58
е В/α/. По обекти с №№ 4 /черно горнище на анцуг със син кант и емблема на
марката „П.”/, 13 /черно шушлеково яке с качулка и бели ивици/, 16 /дънков
светлосин панталон с надпис BIG STAR/, 17 /черна плетена блуза с дълъг ръкав/,
18 /трикотажна блуза с къс ръкав и надпис „R.”/, 20 /бяла хавлия със зацапвания
по нея и размери 85x141 см./, 21 /бяла хавлия с апликация със зацапвания и
размери 65x136 см./, 22 /парче дърво - част от дървена дръжка на сечиво/, 24
/червено-кафява засъхнала течност/, 26 /сиво шушлеково яке с качулка/, 27 /сива
трикотажна блуза с къс ръкав и сиви апликации/, 29 /сиво долнище на анцуг с
метални капси/, 30 /светлосиня блуза с къс ръкав и надпис отпред/, 32 /сив
суитшърт с надпис/, 33 /черна трикотажна блуза с къс ръкав и надпис ,,D. F.”/,
38 /тъмносиньо долнище на анцуг с различни зацапвания/ и 39 /сиво горнище на
анцуг с черни платки около яката и джобовете/ има кръв. По останалите обекти с
№№ 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9,10, 11, 12, 14, 15, 19, 23, 25, 28, 31, 34,35, 36,
37, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 49, подробно описани и фотографирани в
заключението, няма кръв. Кръвта по обект № 4 /черно горнище на анцуг със син кант
и емблема на марката „П.“/ е в много малко и недостатъчно количество, което
прави невъзможно определянето на видовата принадлежност с използваният за
изследване метод. Кръвта по обекти с №№ 13,16,17,18, 21, 22, 27, 38 и 39, описани
по- горе, е човешка. Кръвта по обекти с №№ 20, 24, 26, 29, 30, 32 и 33 не е
човешка, кучешка, конска, кокоша или свинска. Кръвногруповата принадлежност по
системата АВ0 на доказаната човешка кръв по обекти с №№ 13 и 22 - шушляковото
яке и парчето дърво, част от дървена дръжка на сечиво не е определено, поради
минималното и недостатъчно количество и съществуващият риск от пълното и
изразходване в хода на изследванията с традиционните серологични методи. В
човешката кръв по обекти с №№ 16, 17, 21, 38 и 39 се доказаха алфа / α/
аглутинини и „В“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти с №№ 16 /дънков
светлосин панталон с надпис BIG STAR/, 17 /черна плетена блуза с дълъг ръкав/,
21 /бяла хавлия с апликация със зацапвания и размери 65x136 см./, 38 /тъмносиньо
долнище на анцуг с различни зацапвания/ и 39 /сиво горнище на анцуг с черни
платки около яката и джобовете/ е с кръвна група В/α/ и може да произхожда
от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/, както
и от всяко друго лице с тази кръвна група. В човешката кръв по обект № 27 са
доказани „А“ и „В“ аглутиногени, аглутинини не са доказани. Човешката кръв по
обект № 27 е с кръвна група АВ/0/ и не може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********,
който е с определена кръвна група В/α/. Човешката кръв по този обект може
да произхожда от всяко друго лице с кръвна група АВ/0/.В човешката кръв по
обект № 18 е доказано алфа /α/ и бета /β/ аглутинини, аглутиногени не
са установени. Човешката кръв по обект № 18 е с кръвна група 0/α,β/ и
не може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна
група В/α/. Човешката кръв по този обект може да произхожда от всяко друго
лице с кръвна група 0 /α,β/.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство СМЕ
на веществени доказателства №485/2017г. /л.106-115 т. II-ри от ДП/ се
установява, че: дунапренените апликатори с поднокътно съдържимо от И.Б.А., О.Х.А.
с ЕГН ********** и Г. М.М. с ЕГН ********** - обекти с №№ 18, 19 и 20 не
са изследвани за наличие на кръв, поради
опасност от изразходването им с традиционните серологични методи за определяне
на кръв и кръвна група по системата АВ0. Кръвната група по системата АВ0 на
иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е В/
α /. По обекти с №№ 2 /7/8 черно анцугово долнище с надпис „R.”/, 3 /черни
спортни обувки с надпис на езика „L. C.”/, 5 /чифт сиви къси чорапи/, 6 /трикотажна
блуза с къс ръкав и райета/, 7 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав и надпис “A.”/,
8 /черна плетена блуза с дълъг ръкав и надпис на етикет “E.”/, 9 /кафява
плетена блуза с дълъг ръкав и оранжеви и бели апликации/, 11 /синьо горнище на
анцуг с два бели канта на ръкавите и надпис „A.” горе в ляво/, 12 /сиво-зелена
блуза с дълъг ръкав/, 14 /сив плетен елек/, 16 /черна трикотажна блуза с дълъг
ръкав и надпис c./ и 17 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав/ има кръв. По
останалите изследвани обекти с №№ 1, 4,10,13 и 15 няма кръв. Кръвта по обекти с
№№ 2, 3, 6 и 9 е в много малко и недостатъчно количество, което прави
невъзможно определянето на видовата принадлежност с използваният за изследване
метод. Кръвта по обекти с №№ 5, 7, 8,11,12,14,16 и 17 е човешка. Кръвногруповата
принадлежност по системата АВ0 на доказаната човешка кръв по обекти с №№ 5, 7 и
8 не се определи, поради минималното и недостатъчно количество и съществуващият
риск от пълното и изразходване в хода на изследванията с традиционните
серологични методи. Според вещото лице доказаната човешка кръв по тези обекти е
подходяща за изследване по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК. В
човешката кръв по обекти с №№ 11, 12, 14, 16 и 17 са доказани алфа /α/
аглутинини и „В“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти с №№ 11 /синьо горнище
на анцуг с два бели канта на ръкавите и надпис „A.” горе в ляво/, 12
/сиво-зелена блуза с дълъг ръкав/, 14 /сив плетен елек/, 16 /черна трикотажна
блуза с дълъг ръкав и надпис c./ и 17 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав/ е с
кръвна група В/α/ и може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който
е с определена кръвна група В/а/, както и от всяко друго лице с тази кръвна
група.
От
заключението на назначената и изготвена експертиза в областта на ДНК
профилиране на веществени доказателства Протокол
№17/ДНК- 85 /л. 119-126 т.2-ри от ДП/, се установява, че: ДНК профилът,
определен при изследването на обекти №1.1, №1.2 (поднокътно съдържимо от лява и
дясна ръка на Г. М.М.), обекти № 4.1-4.4 (връзки сезал), обект № 6 (кръв по
бяла тениска), обект №7.1 (пръска кръв - кофа) и обект №8.1 (кръв-козирка-
шапка) съвпада с ДНК профила на Г. М.М. ЕГН **********. ДНК профилът, определен
при изследването на обекти №2.1 и №2.2 (поднокътно съдържимо от лява и дясна
ръка на И.Б.А.) произхожда самия И.Б.А. ЕГН **********. ДНК профилът, определен
при изследването на обекти №3.1 и №3.2 (поднокътно съдържимо от лява и дясна
ръка на Х.О.А.) произхожда самия Х.О.А. ЕГН **********. ДНК профилът, определен
при изследването на обект №5 (кръв- черна мъжка плетена блуза с дълъг ръкав)
представлява ДНК профил на смес от клетъчен материал в близко съотношение от Г.
М.М. и И.Б.А.. Неопределянето на ДНК профил, при изследването на обекти № 7.2
(горен ръб-кофа) и №8.2 (вътрешен ръб шапка) най-вероятно се дължи на голямото
замърсяване на обектите и различни инхибиращи въздействия в резултат на това.
Назначена и
изготвена в хода на ДП е и СМЕ на веществени доказателства №498/2017г. /
л.130-132 т.2-ри от ДП/ - пластмасова кофа, иззета с протокол за оглед на
местопроизшествие в с. К. от 01.04.2017 г. Видно от заключението й: Кръвната
група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М.
с ЕГН ********** е В/ α /. По горния ръб на кофата - обект № 1 има кръв.
Видовата и груповата принадлежност на доказаната кръв по обект № 1 не е
определена, поради минималното и недостатъчно количество и съществуващият риск
от пълното и изразходване в хода на изследванията с традиционните серологични
методи.
Назначена в хода на ДП и приета в съдебното
следствие е и СМЕ на веществени доказателства №745/2017г. /л. 138-153 от т. II-ри от ДП/, всички иззети с протоколи за
претърсване и изземване в жилища, ползвани от подсъдимия, находящи се в гр. П.,
съответно на ул. „Д. Г.” №**/. Видно от заключението й: Кръвната група по
системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с
ЕГН ********** е В/α/. По обекти с №№ 9 /черна блуза с дълъг ръкав и
пришита метална емблема с надпис/, 12 /синьо-бели маратонки с надпис „a.” с №
42/, 14 /черно долнище на анцуг с надпис на десния крачол erima/, 24 /синьо
долнище на анцуг с надпис R./, 31 /сиво-бежово горнище на анцуг с виолетова и
черна ленти/, 33 /3/4 сив къс панталон с джоб отзад в дясно/, 41 /трикотажна
буза с дълъг ръкав на хоризонтални жълти, сиви, сини и кафяви ивици/, 43
/тъмносиня блуза с дълъг ръкав и червена ивица на яката/, 45 /3/4 сив къс
панталон с отвор на десния крачол отпред/, 46 /светлосиня хавлиена кърпа с
приблизителни размери 45x85 см./ и 51 /чифт маратонки „P.”/ има кръв. По обекти
с№№ 1,2, 3,4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21,22, 23, 25,
26, 27, 28, 29, 30, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 42, 44, 47, 48, 49, 50 и 52
няма кръв. Кръвта по обекти с № 9, 12, 14, 43 и 51 е в много малко и
недостатъчно количество, което прави невъзможно определянето на видовата
принадлежност с използваният за изследване метод. Кръвта по обекти с №№ 24, 31,
33, 41, 45 и 46 не е човешка.
Приета в
съдебното следствие е и назначената и изготвена в хода на ДП, СМЕ на веществени
доказателства № 837/2017г. /л.157-167 т.2-ри от ДП/, всички иззети с протокол
за оглед на местопроизшествие в с. К. от 01.04.2017 г. се установява, че:
Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна
кръв от Г. М.М. е В/α/. Два милилитра от представената като сравнителен
материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е била изсушена върху стерилна
марля за дванадесет часа и опакована отделно за по нататъчни изследвания. В
областта на захапване на всички четири угарки от цигари - обекти с №№ 2, 3, 4 и
5, е установено наличието на слюнка. В доказаната слюнка по угарките от цигари
- обекти с №№ 4 и 5 има разтворими аглутиногени "А" по системата АВ0
и може да бъде оставена от лице секретор на разтворими аглутиногени
"А" с кръвна група А/β/ или АВ/0/. Слюнката по тези угарки не
може да бъде оставена от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна
група В/α/. В доказаната слюнка по угарките от цигари - обекти с №№ 2 и 3
има разтворими аглутиногени "В" по системата АВ0, които според вещото
лице може да бъде оставена от лице секретор на разтворими аглутиногени
"В" с кръвна група В/α/ или АВ/0/. Слюнката по тези угарки може
да бъде оставена от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група
В/α/.По обекти с №№ 1 /иззето след изстъргване на червено-кафяво вещество
от вратата на стаята/, 6 /бежова калъфка за възглавница с апликации от цветя/,
7 /жълта възглавница със зацапване/, 8 /горен чаршаф - торба с размери
120х180см./, 9 /черно горнище на анцуг „D.”/, 10 / червено-кафяво зацапване от
хладилник в стаята/, 11 /изрязани парчета зелена хартия от покритието на
гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 12 / изрязани парчета
хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/,
13 / изрязано парче зелена хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с
червено-кафяви зацапвания/, 14 / изрязано парче хартия от покритието на
гипсокартонена плоскост с червено- кафяви зацапвания /, 15 /чифт зелени гумени
ботуши/, 16 /иззето кафеникаво петно върху източната стена/, 17 /сива квадратна
пластмасова кофа с дръжка/, 18 /част от полиетиленов чувал/ и 19 /вещество
иззето от вътрешната и външна страна на вратата между коридора и помещение/ има
кръв. По обекти с №№ 20, 21 и 22 няма кръв. Кръвта по обекти с №№ 1, 6, 7, 8,
9,10,11,14,16 и 17 е човешка. Кръвта по обекти с №№ 12,13,15,18 и 19 не е
човешка. Поради малкото количество на човешката кръв по обекти с №№ 1 и 10 и
вероятността за нейното пълно изразходване в хода на извършваните серологични
изследвания, не е определена кръвната група по системата АВ0 на човешката кръв
по тези обекти.В човешката кръв по обекти с №№ 6, 7, 8, 9, 11, 14, 16 и 17 е
доказана алфа /α/ аглутинини и „В" аглутиногени. Човешката кръв по
обекти с №№ 6 /бежова калъфка за възглавница с апликации от цветя/, 7 /жълта
възглавница със зацапване/, 8 /горен чаршаф - торба с размери 120x180см./, 9
/черно горнище на анцуг „D.”/, 11 /изрязани парчета зелена хартия от покритието
на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 14 / изрязано парче
хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания /,
16 /иззето кафеникаво петно върху източната стена/, 17 /сива квадратна
пластмасова кофа с дръжка/е с кръвна група В/α/ и може да произхожда от Г.
М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/, както и от
всяко друго лице с тази кръвна група.
Назначена и
изготвена в хода на ДП и приета в съдебното следствие е и дактилоскопна
експертиза, видно от заключението й обективирано в Протокол №341/2017г. /
л.171- 172 т.2-ри от ДП/ се установява, че
от намерените при огледа на местопроизшествието 9 бр. дактилоскопни
следи № 3, № 4 и № 9, са негодни за идентификация. Дактилоскопните следи № 1 и №
7, са годни за идентификация и са оставени от лицето И.Б.А. с ЕГН **********.
Дактилоскопните следи № 2 и № 8, са годни за идентификация и са оставени от
лицето Х.О.А. с ЛНЧ **********, ЕГН **********. Дактилоскопните следи № 5 и №
6, са годни за идентификация и са оставени от лицето Г. М.М. с ЕГН **********.
За пълнота следва да се отбележи, че в хода на
досъдебното производство подсъдимият е декларирал, че е психично здрав, никога
не е имал нужда от прегледи, консултации и лечение по повод психични
заболявания, поради което и е декларирал, че отказва да участва в психиатрично,
психологично или друго подобно изследване- /л.174 т.ІІ-ри от ДП/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от
обясненията на подсъдимия И.А.- л. 230, л.235-236,
л.365, л.424- 437 т. 2-ри от НОХД, както и обясненията му от досъдебното
производство приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т. 3 от НПК; от показанията на свидетелите : И.М. / л.138-139
от НОХД/, М. Г.Н.- /л.222-223 от НОХД т.І-ви/, частично от показанията на свид.
Х.О.А. / л.139- л.154 т.1-ви от НОХД, както и показанията му от ДП, приобщени
по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК- л.171- 175 т.1-ви от ДП, и на
показанията л.159- 160 т.1- ви от ДП, чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1
и т.2 от НПК; свид. М.И./ л. 456-458 от НОХД
т.ІІ-ри/, свид. М.Н.- л.156- 161 от НОХД т.І-ви/, както и показанията й от
досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК-л.146
т.І-ви от ДП; С. Й.Б.- л.363-365 т.ІІ-ри от НОХД, свид.Я.М.М.- л.384-391
т.ІІ-ри от НОХД, както и показанията от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр. с ал.1 т.1 от НПК- л.186- 187 т.І-ви; свид. В.Н.Н. – л.306- 309 т.ІІ-ри от НОХД, както и показанията му от
досъдебното производство л.201 т. т.І-ви от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.
1 т.4, вр. с т.2 от НПК; свид. К. К. л.321- 324 т.ІІ-ри от НОХД; свид. Л.Я. –
л.161 т. І-ви от НОХД, както и показанията й от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.
5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК и по ал. 4 във вр. с ал.1 от НПК- л.149 т.1-ви от
ДП; свид.Б.М.- л.223-226 т.ІІ-ри от НОХД, както и показанията му от ДП
приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК-л. 145 и л.183 т.1-ви от ДП; свид. Ф. Б.Ш.- л.278
т.2-ри от НОХД, както и показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.4 във
вр. с ал.1 т.1 от НПК- л.179- 180 т.1-ви от ДП; свид. И.М. л. 154- 156 т. 1-ви
от НОХД , както и показанията му от досъдебното производство приобщени по реда
на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК - л.143 т.1-ви от ДП; свид. З. Н. К. - л. 230-235 т.2-ри от НОХД; Д. Р.А.- л-226-227 т.2-ри от НОХД, Я. П.К.-
л.227 т. 2-ри от НОХД, свид.Я. А. Я.- л.392-392 т.2-ри от НОХД, свид.Д. Й.М.-
л.391- 392 т.2-ри от НОХД; свид. Г. Б.Ч.- л.219-222 т.2-ри от НОХД, както и
показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 пр.2-ро от НПК, свид. Л. Б.А.- л.163 т.1-ви
от НОХД; свид. И.А.- л.165-168 т.1-ви от
НОХД, както и показанията й от ДП приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК- л.141 т.1-ви от ДП. Потвърждава се от приложените по делото
писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествието, огледи на веществени
доказателства, веществени доказателства, справка за съдимост, както и
заключенията на назначените и изготвени експертизи.
По отношение на фактите и обстоятелства възприети от съда в
изложената от него фактическа обстановка, базирана на кредитираните с доверие
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, то съдът подробно по-долу ще
се спре на тях, като посочи и кои изложени от тях факти и обстоятелства приема,
репективно не приема за достоверни и поради какви причини.
Съдът цени изцяло като достоверни и
обективни показанията на свид. И.М. /син на жертвата/ и свид. М. Н. /негова
съжителка, майка на частните обвинители и граждански ищци – С.М. и И.М./, от
които се установяват отношенията между лицата, обстоятелствата относно начина,
по който са разбрали за смъртта на Г.М., а от показанията на свид. М.Н. и приложените
по делото писмени доказателства- местонахождението на децата - С.М. и И.М. в
дом за деца лишени от родителски грижи.
Съдът кредитира като обективни,
последователни и логични показанията на свид. С.Б., от които се установяват
роднинските й и лични отношения с жертвата, обстоятелствата, при които е
научила за смъртта на брат си - Г. М., както и че същият не е получавал заплата
във фермата, а работодателите му я събирали. Кредитират се с доверие и показанията
й относно обстоятелство, че от брат й са искани пари във връзка със смърт на
агнета, за което той се е обаждал да иска пари от сестра им /С./ в И., както и
отношенията между Г.М. и сина му - И.М.. Като кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал - показанията на свид. Я.М. и свид. Х.А. се
кредитират и показанията й, че жертвата е отишъл на погребението на майка си в
с.Ч., общ.Х., заедно със свид.А., че не е останал после на помена, защото той не му е позволил, тъй като трябвало да храни
животните. Ценят се като обективни и показанията на свид. Б., от които се
установява, че Г.М. не е имал здравословни проблеми, както и че не е
злоупотребявал с алкохол.
Ценят се като обективни, последователни
и логични показанията на свид. Я.М., от които се установявят личните му
отношения с жертвата, негов брат, идването му на погребението на майка им,
обаждането на Г.М. по телефона на сестра
им с искане да му даде 5000 лв, за да заплати умрелите агнета на работодателите
си, липсата на здравословни проблеми, факта, че се гордеел от постиженията на
сина си, обичал много малките си дъщери и се грижел за тях. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 ал.4 т.1 от НПК, потвърдени от свидетеля в
съдебното заседание, че е имал усещане на погребението на майка им, че жертвата
се страхува от свид.А., както и че е бил много отслабнал, както и че е бил
принуден да започне работа във фермата в с.К., тъй като е нямал работа и пари,
за да се прехранва. В ценените от съда с доверие показания, същите
кореспондират с показанията на свид. Б., свид. И.М., частично и от показанията
на свид.А. и обясненията на подсъдимия, в които последните потвърждават
отиването на Г.М. на погребението на майка му, след като е търсен от брат му.
Ценят се с доверие като обективни,
хронологично последователни и логични показанията на свид.М.Н., свид.В.Н. и
свид. К. К.. От тях се установява, че жертвата е докарана в спешното отделение
на МБАЛ гр.А. в тежко здравословно състояние от свид.А., извършени са му
изследвания- ЕКГ, пълна кръвна картина, измерено му е кръвното налягане, след
което са му назначени рентгенография и КАТ на глава, както и че рентгеновите
изследвания са извършени с помощта на свид. А., тъй като Г.М. мърдал, което
пречело за извършване на изследването, след което състоянието му се е влошило и
е настъпила смъртта му, въпреки положените услия и извършените медицински
интервенции. Ценят се с доверие като обективни показанията им, от които се
установява че по тялото му са намерени три
връзки сезал, с които е бил стегнат в
областта на кръста и на гърдите. Кредитират се с доверие и показанията на свидетелите,
от които се установява, че дрехите на жертвата са били мокри, бил е бос, както
и че първоначално диагнозата на пациента е била инсулт. Ценят се като
обективни, кореспондиращи със заключенията на изготвените по делото СМЕ, че по
тялото на Г.М. е имало хематом вдясно, ребрата му са били счупени и е имал
приживе вътрешни наранявания, които не са причинени при извършения от свид.Н. и
свид.К. индиректен сърдечен масаж.
Ценят се с доверие
показанията на свид. Л.Я., от които се установява, че е видяла седмица преди
смъртта на Г.М. подсъдимия да му нанася удар в лицето с ръка, без пострадалия
да отрегиара по някакъв начин, след което кротко се е прибрал вътре. Кредитират
се с доверие и показанията на свидетелката относно обстоятелствата, че не е
виждала рани по лицето на Г.М., че не го е виждала пиян, както и че е ходил до
работното й място, находящо се срещу фермата, за да моли за сол, празни шишета
и други. Съдът цени като обективни и достоверни показанията й дадени в хода на
ДП, от които се установява, че е чувала разправии вътре във фермата, доколкото
след констатиране на противоречия, същата заяви, че не си е спомнила това
обстоятелство, но че към момента на разпита й от органите на досъдебното
производство – 02.04.2017г. си е спомняла по-добре, което обяснение съдът
възприема като достоверно с оглед изминалия период от време.
Съдът след съвкупен анализ на събрания
доказателствен материал не кредитира с доверие показанията на свид. Б.М. дадени
в хода на съдебното следствие, в които е посочил, че Г. М. е залитал и че е
ходил до магазина сутрин и вечер, доколкото по делото се установи, че на същия
не е заплащана заплата, с която да има възможност да заплаща покупките си,
както и че жертвата е вземала хляб от него.
Ценят се с доверие показанията на свид.
Б.М., от които се установява, че Г. М. е работил около година при подсъдимия, пасял
е животните му, а свид.М. му е давал хляб, когато му е искал. Кредитират
се с доверие и показанията му, че е виждал драскотини по лицето на Г.М., че е знаел, че са умирали животни във фермата, както и че се
е говорело в селото, че М. не се е справял с работата. Ценят се с доверие
показанията му дадени в ДП, потвърдени от свидетеля след прочитането им в с.з,
че е чувал да се говори, че подсъдимият е биел жертвата и че е имало караници между тях. Ценят се като
обективни и достоверни показанията на свидетеля дадени в хода на ДП, от които
се установява, че е виждал пресни, дълбоки рани по М., за които той му е
обяснил, че са от падания, но той не му е повярвал, тъй като е виждал, че
изпитва страх от подсъдимия и свид. А., поради което и го е съветвал да се
махне оттам, като той ще му помогне да си намери работа, макар след
констатиране на противоречия с показанията дадени в с.з той да не ги потвърди. Изложените от свид. М. причини,
поради които е дал тези показания не се възприемат като достоверни и логични от
съда. Твърдението му, че разследващите органи са го разпитвали, докато е бил на
маса със свои приятели, консумирайки алкохол, след като са му заявили, че се
касае за фиктивни показания, тъй като
вече е разпитван сочи от една страна, че свидетеля признава, че е дал неверни
показания, въпреки че е предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, а от друга наличието на приятелски отношения между него и подсъдимия, навежда извод у съда, че същия желае да му помогне, за да избегне
подсъдимия наказателна отговорност.
Съдът цени с доверие показанията на
свид. Ф. Ш., че жертвата е работила във фермата, че е носил трудно бала със
слама от неговата ферма до фермата, в която е работил, като се е придвижвал с нея на почивки, че му е
искал цигари, както и че не знае някой да го бил или удрял, доколкото е напълно
възможно да не е възприел и чул такива факти и обстоятелства. Показанията му
кореспондират напълно с показанията на другите разпитани свидетели и обясненията на подсъдимия, поради което и се
кредитират от съда с доверие.
Кредитират се с доверие показанията на свид. И. М., съсед на подсъдимия, дадени в хода на ДП,
приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, от които се установява,
че подсъдимият е удрял жертвата по лицето, както и че е разбрал от други общи
съседи – Б.М. и свид. Ф. Ш., че подсъдимия многократно е нанясъл побой над
жертвата, че на 31.03.2017г. Г.М. не е извел животните на паша, както и че
същият ден във фермата е отишъл само свид. А., не и подсъдимият. Макар в съдебно заседание свидетелят да
отрече да е заявил тези обстоятелства пред разследващите органи, същите са
дадени непосредствено след настъпване на смъртта на Г.М., поради което и следва
възприятията му да са били непосредствени и неповлияни . Твърдението му пред
съдебния състав, че е изложил тези обстоятелства тъй като може би е бил пиян,
не се възприемат като достоверни, доколкото не са изцяло диаметрално
противоположни на тези изложени в съдебно заседание, налице е съвпадение в тях
относно: шамарите на пострадалия, че не
е видял М. на 31.03. да извежда животните на паша, както и че изложените от
него сведения са били записани от разследващия орган, след което са прочетени
от свидетеля и подписани от него като достоверни. Съдът счита, че показанията
му дадени в съдебното заседание, с които същия отрича да е разбрал подсъдимия
да е нанасял много пъти побой над жертвата са опит да му помогне да избегне наказателна
отговорност.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свид. Д.А., свид. З.К. и свид.Я.К.,***, от които се установява, че е получен
сигнал за починал мъж вследствие на нанесен му побой, като те в качеството си
на служители на реда са извършвали оперативно издирвателни мероприятия и са провели
беседи с подсъдимия и свид.А.. В тази им част същите кореспондират
напълно с обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Н. и свид. А.. Ценят
се като обективни и показанията на свидетелите, от които се установява, че при
провеждане на беседата подсъдимият споделил, че жертвата е работила при тях
като е пасяла овце, без да му е плащано, че на 31.03.2017г. е загубил овцете,
поради което подсъдимият е тръгнал да го
търси и го е намерил на поляната в ръка с бутилка с ракия, поради което там му
е ударил два шамара, после във фермата му казал, че пак е допуснал грешка и му
ударил шамар, Г.М. паднал и си ударил
главата в поилката на животните, замерил го с пластмасовата кофа, после му я
нахлупил на главата, М. се свлякъл на колене и той му ударил два ритника в
областта на бедрото, седалището. Ценят се с доверие и показанията им, че на
01.04.2017г. подсъдимият е отишъл във фермата, видял М., който му казал, че не
се чувства дорбе, поради което подс.А. се обадил на свид.А. да го откара в
болницата, където той по-късно починал. Така изложените от свидетелите К. и А. факти,
кореспондират напълно с дадените от подсъдимия обяснения в съдебното заседание,
както и с показанията на свид. А., поради което и съдът ги цени с доверие.
Съдът цени с доверие показанията на свид. Д.А., от които се установява, че на
местопроизшествието е извършен оглед, установените на място овце, присъствието
на свид. И.А. във фермата в с.К..
Съдът цени с доверие като обективни,
хронологично подредени и достоверни показанията на свид. Я.К., от които се
установява, че на мястопроизшествието е извършен следствен експеримент с
участието на свид. А., при който той е показал мястото, където подсъдимия бил
удрял Г.М., както и че свид. А. се е намесил, докато подсъдимият е ритал
жертвата, за да предотврати побоя над него. В тази им част показанията
кореспондират напълно с показанията на свид. А. дадени в хода на ДП и
приложения по делото протокол за извършен следствен експеримент. Ценят се с
доверие показанията на свид. Я.К., от които се установява, че свид.А. му е
споделил, че и друг път подсъдимият е удрял с пръчка жертвата, че служителите
на реда са търсили пръчката, но не са я намерили, както и че нанесените от
подсъдимия удари върху Г.М. са на 30.03.2017г., а на следващия ден подсъдимият
не отишъл във фермата, а чак на последващия/ 01.04.2017г./, когато го заварил в
тежко състояние, както и че като отишъл свид.А. подсъдимият поливал Г.М. с вода
и че свид. А. го е закарал до болницата. Ценят се като достоверни и
нетендициозни показанията на свидетеля, че свид.А. е беседвал с него и другите
служители на реда, както и че А. е писал саморъчни обяснения, което се
потвърждава и от показанията на свид. А., дадени в хода на съдебното следствие,
в което и разпознава обясненията си. Кредитират се с доверие и показанията на
свид.Я.К. относно непосредствено възприетите мъртви животни във фермата в с.К.,
наредени като „саксии“ по прозорците и че
са установили с какви дрехи е бил облечен подсъдимият на 30.03.2017г. С оглед практиката на ЕС по
правата на човека, показанията на служителите на реда се ценят, в случай че
същите не са извършвали действия по разследването и кореспондират с показания
на други свидетели. Действително беседата е извънпроцесуална дейност, която
обаче е част от служебните задължения на свидетелите и получените от нея сведения не могат да
заместят първичните доказателствени източници - каквито са показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия. В тази насока следва да се отбележи,
че съдът цени като достоверни показанията на свид. Д.А., свид. З.К. и свид. Я.К.,
доколкото последните се припокриват напълно с показанията на свид. А., дадени в
хода на досъдебното производство и обясненията на подсъдимия, относно
обстоятелствата, че подс. А. е нанесъл удари с ръце и крака на жертвата,
мястото на случилото се – с. К., датата на деянието и усложнилото се
здравословно състояние на Г.М..
Съдът цени като обективни и достоверни показанията на свид. Д. Й.М. и
свид. Я.Я.-***, от които се установява, че при тях е постъпил сигнал за
починало лице, поради което и са провеждани оперативно издирвателни
мероприятия, като подсъдимият и свид. А. са били отведени в сградата на
полицейското управление и са провеждани с тях беседи от служители на ОД на МВР-П.,
в кабинетите на свид. М. и свид. Я.. Кредитират се с доверие показанията на
свидетеля М., че е влизал в кабинетите по време на извършване на беседите с
лицата, че същите са писали саморъчни обяснения, както и че те не са възприели
действия на насилие спрямо подсъдимия и свид.А. и не са получавали оплакввания
от тези лица в такава насока, както и че впоследствие лицата са били задържани
за срок от 24часа. Следва да се отбележи, че свид. Я.Я. сочи, че познава
подсъдимия от юношеска възраст, тъй като баща му е от същото село, минавал е по
коридора, където е бил подсъдимият, не е виждал насилие да се упражнява върху
него, а и не чул оплаквания от А., въпреки че се познават от много време и той
е можел да му сподели и потърси помощ от него.
Съдът цени с доверие показанията на
свид. Х.А. в частта, в която същият обстойно излага данни относно външния вид
на жертвата в момента, в който е отишъл във фермата, в какво се е изразявала
работата му - носене на вода и бали за животните, обстоятелството, че е падал
при прескачане на огражденията на животните, като се е удрял в областта на
главата, ушите и в долната часта на краката, както и че е връзвал дрехите си
със сезали. Съдът възприема като достоверно и твърдението му, че каквито и
„наранявания“ по думите на свидетеля да е имал Г. М. е бил лекуван от свид. А.,
който е дезинфекцирал раните и е слагал крем за рани. Ценят се с доверие
показанията му, че на 30.03.2017г. са били разделени овцете на бременни и не,
като Г.М. и подсъдимият са излезли да ги пасят, после подсъдимият му се обадил
на отиде там, тъй като М. изпуснал стадото, после се прибрал, заредил храна в
яслите на животните и като се прибрали подсъдимият и Г.М., подс. А. бил ядосан
и ударил два шамара и един ритник на жертвата, след което той паднал на земята
и отишъл в стаята си. Като кореспондиращи с обясненията на подсъдимия съдът
цени и показанията на свидетеля, че на следващия ден отишъл във фермата, където
заедно с жертвата се грижили за животните, М. вдигал балите, както и че
жертвата е носила техните дрехи. Съдът цени като обективни и хронологично
последователни показанията му, че пострадалият тогава му се оплакал, че го боли
гръдния кош, че на 01.04.2017г. подсъдимият му се обадил, че Г.М. не е добре и свид.А.
трябва да отиде до фермата, за да го закара в болницата. Ценят се с доверие и
показанията му, че на 01.04.2017г. е видял, че пострадалият се е изходил в панталоните си, сменили ги,
после тръгнали към болницата, там се развикал в спешното отделение, сложили Г.М.
на инвалидна количка, после на кушетка, направили му кардиограма, после го
качили за изследване на томограф, където той помогнал да го снимат, а по- късно
М. починал.
Съдът кредитира с доверие и показанията
му, че не са плащали заплата на М., че на 01.04.2017г. е трябвало само подсъдимият
да отиде във фермата, че той се е обадил на подсъдимия от болницата, за да иска
личните данни на Г.М., като кореспондиращи с показанията на свид. А. и частично
с обясненията на подсъдимия. Ценят се с
доверие показанията на свидетеля, че е показал на полицаите, къде подсъдимият е
ударил жертвата, че последният е връзвал панталоните си със сезал като колан, че
са му взели ДНК проби, че Г.М. не е доил овце, че го е закарал на погребението
на майка му. Съдът кредитира с доверие показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия, от които се установява, че на
01.04.2017г., когато е отишъл във фермата Г.М. е бил в безсъзнание, подсъдимият
му е миел лицето, че жертвата е била облечена със стари дрехи с анцуг, че се е
бил изпуснал в панталоните, че той и подс. А. са го преобули и са го пренесли
до колата на А., че в колата е бил в безсъзнание, тъй като устата му била
изкривена настрани на ляво, излизали му слюнки и очите му били нагоре и се
виждало бялото, макар и това обстоятелство свид.А. да не го потвърждава след
прочитането му, то същото кореспондира с твърденията на свид.А., че подсъдимият
е удрял шамари на жертвата, за да го свести и показанията на свид. М.Н., че свид.А.
й е казал, че Г.М. е в кома. Твърдението му, че е бил заплашван от полицаи, че са
му чели обясненията първо и после жена ги е записвала, не се възприема като
достоверно от съда, доколкото се касае за показания дадени пред съдия в
присъствието на адв. Е. и адв. Г., защитници на подсъдимия. Според съда същият
желае с показанията си да помогне на своя близък обвинен в убийството на Г.М.,
поради което и отрича всички изложени от него факти, които счита, че са в ущърб
на подс.А..
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля, в които сочи, че не е виждал овца да удря пострадалия, а само коч
– л.150 гръб т.1-ви от НОХД, доколкото кореспондират и с показанията на свид. И.А..
Съдът цени като достоверни, хронологично
подредени и обективни показанията на свид. А. дадени в хода на ДП, приобщени на
осн. чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК относно обстоятелството, че е
виждал многократно подсъдимият да удря Г.М.. В тази насока са и показанията на
свид.Л.Я., че е виждала подсъдимият да удря М. и показанията на свид. Б.М. и свид. И.
М.. Изложеното от свид. А. след констатиране на противоречията, че това
не е вярно, че го е заявил, тъй като е бил заплашван от полицаите, не се кредитира
с доверие с оглед показанията на свид. К., А., М., Я. и Я.К., както и с оглед
обстоятелството, че показанията му са сходни с тези дадени по-късно пред съдия
и тези дадени в съдебното следствие, в които сочи, че подсъдимият е нанесъл
удари на пострадалия. Възражението на защитата, че тези показания на свидетеля
са дадени, докато той е бил задържан за 24 часа, поради което и не следва да се
ценят, не се възприемат като основателни, доколкото видно от Заповедта за
задържане на А. същият е бил освободен на 02.04.2017г. в 15.50 часа, а разпитът
му е започнал на същия ден в 18.10 часа, т.е към този момент свид.А. не е бил
задържан, разпитан е като свидетел, в каквото качество са му разяснени и
правата и задълженията му.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. А., дадени в хода на ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.4 във вр. с ал.1
т.1 от НПК, в които същия сочи, че подс. А. е бил много ядосан на 30.03.2017г.
и колкото повече е удрял М., толкова повече се е ядосвал и го е псувал, че го е
ритнал няколко пъти, а не един, че и друг път е спасявал жертвата от
подсъдимия, както и че деянието е било на 30.03.2017г., факт установен след
прочитане показанията му от ДП по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК.
След прочитане на показанията на свидетеля в тази им част същият заяви, че „не
е вярно, че И. е ритнал Г. повече от един път, само един път го ритна“,
обстоятелство, което противоречи на обясненията на подсъдимия, в които
признава, че е ритнал жертвата два пъти.
Не
се ценят като достоверни и логични показанията на свидетеля, че не е прочел
показанията си, а само ги е подписал, доколкото от една страна свидетелят
следва пред органа на досъдебното производство да изложи във формата на
свободен разказ, всичко което му е известно по делото, съобразно чл.139 ал.5 от НПК, което се отбелязва в протокол и се подписва от лицата. Фактът, че на
протокола за разпит на свидетеля са положени подписи на разследващия орган и на
свид. А., който той не отрича, води до несъмнен извод, че вписаните в протокола
показания са дадени от свидетеля, за чиято достоверност и той се е подписал.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетеля, че пострадалия непрекъснато е падал, като е прескачал
читовете, доколкото е нелогично, като не може да ги прескочи, да се блъска и удря непрекъснато в тях, както и че са му
разрешили да стои на погребението на майка му, колкото иска предвид диаметрално
противоположните показания на свид. Я.М. и свид. С.Б.. Не се ценят с доверие и
показанията му, че сам пострадалия е искал да върне 2000-3000 лв. на подсъдимия
и свид.А., стойността на умрелите агнета, поради което е помолил брат си и
сестра му да му дадат, доколкото са противоположни на показанията на
последните, че са им искани 5000 лева, както и на показанията на свид. Л.А.,
която също потвърди сумата от 5000лева.
Съдът
цени като обективни и логични показанията на свид. М.И. ветеринарния лекар
обслужвал фермата на подсъдимия. От тях се установява, че там са отглеждани
около 200 бр. овце, което кореспондира с
приложените по делото писмени доказателства, приблизителните им размери на
овцете и кочовете до 80 кг. Присъствието на пострадалия и свид. А., както и на
свид. Г.Ч. във фермата. В показанията си свид. М.И. твърди, че обичайно овца,
коч удрят ниско, в таза, гърба и най- вече в крайниците, което кореспондира със
становището на експертите от тройната СМЕ, поради което и в цялост показанията
на свидетеля се кредитират от съда.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Г.Ч. - вуйчо на подсъдимия, в частта, в която същият излага
обстоятелства, че подс.А. и свид. А. са отглеждали овце във фермата в с.К., че
той е ходил да помага там, че е работил там и Г. М., като е слагал храна на
животните в хранилките, че сестра му (майката на подсъдимия) също е ходила там,
за да пере, чисти и готви. В тази им част показанията му кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, които обстоятелства и не се
оспорват от страните. По отношение на обстоятелството, че не знаел, какво се е
случило с жертвата, какво е било здравословното му състояние, откарван ли е и
от кого в болница и къде е бил в този момент подсъдимият, съдът кредитира с
доверие показанията му дадени в хода на досъдебното производство, макар и същият
да не ги потвърди след прочитането им и да заяви, че не са писани под негова
диктовка по следните съображения. На първо място, свидетелят след предявяване
на протокола за разпит потвърди, че подписът е негов, което сочи, че същият го
е прочел и за верността на изложените от него твърдения се е подписал, а от
друга по отношение на тези обстоятелства също не се спори от страните и тези
факти се потвърждават от всички останали гласни и писмени доказателства.
Изолираността на показанията на свидетеля в тази насока навежда извод у съда,
че същият желае да помогне на племенника си да избегне наказателна отговорност,
поради което и показанията му в с.з. не следва да се ценят с доверие.
Ценят се с доверие показанията на свид. Л.А. –
сестра на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство относно
обстоятелствата, че във фермата е работила жертвата, като е носил бали,
извеждал е животните, че не е получавал заплата, че майка й е ходила там веднъж
в седмицата, както и да помага, когато се израждат агнета. Кредитират се с
доверие показанията й, че фермата се води на нейно име, но фактически тя не се
е занимавала с дейността й, че предната вечер на 31.03.2017г. брат й е бил в
дома й, както и че Г.М. е поискал от своите роднини 5000 лв., за да покрие
загубите от умрелите агнета.
Съдът не цени с доверие показанията й
относно външния вид на жертвата и здравословното му състояние, доколкото същата
сочи, че го е виждала само два – три пъти и знае тези факти от съпруга си - свид.Х.А.. Не се кредитират с
доверие и показанията й, че никой не е насилвал Г.М. да работи, а е вършел
работа, когато е искал, доколкото от една страна това противоречи на житейската
логика, а от друга не са факти непосредствено възприети лично от нея.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. И.А. - майка на подсъдимия, в която същата описва външния вид на Г.М.
в момента, в който е започнал работа при тях, че не са му давали заплата, а
само са се грижели за него като са го хранили и е спял във фермата. Възприемат
се с доверие показанията й, че той е носил бали, извеждал е животните,
доколкото кореспондират с показанията на другите свидетели по делото. Ценят се като обективни и логични показанията й, че е
падал няколко пъти, докато е работил във фермата прескачайки огражденията на
животните, но и че долу на земята е имало слама, както и че е не е бил много
пъргав, че на 01.04.2017г. се е бил изпуснал, че подсъдимият му се е карал, че
е бавен. Ценят се с доверие от съда и показанията
й, че Г.М. е носил техните дрехи, като панталоните, които му били големи, като
ги връзвал на кръста със сезал, за да не падат. Ценят се с доверие показанията
й, че Г.М. й е споделил, че е удрян от коча, през месец март, предишната неделя
като е ходила във фермата- л.167 т.1-ви от НОХД.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелката дадени в хода на ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че на 31.03.2017г. е разбрала от свид.
А., че здравословното състояние на Г.М. не е добро, тъй като след прочитането
им, същата ги потвърди като достоверни.
Не се ценят като обективни показанията
й, че Г.М. е имал запушени вени, от което заболяване свид.А. го е лекувал,
доколкото сочените от нея лекарства – темпалгин и аналгин, не са за лечение на
такова заболяване, а отделно от това са изолирани от останалите доказателства.
Не се ценят с доверие показанията й, че
Г.М. са го ритали овцете, докато ги е доял, доколкото се установи по категочен
начин по делото, че Г.М. не е доил овце, тъй като не е можел. Съдът счита, че с
тези си показания свидетелката цели да потвърди тезата на подсъдимия и неговите
защитници, че установените по тялото на жертвата увреждания не са причинени от
подсъдимия, който е неин син, а от отглежданите от тях животни.
Доколкото обясненията на подсъдимия И.А.
имат двояка роля - доказателствено средство
и средство на защита, следва
същите да бъдат внимателно анализирани, съпоставени с целия доказателствен
материал по делото, след което същите да се приемат или отхвърлят като
недостоверни, нелогични и непоследователни.
Съдът кредитира с доверие и цени като
обективни, логични и последователни
обясненията на подсъдимия, в които същия
излага факти относно обстоятелствата, че е отглеждал овце във фермата, че Г.М.
е работил при него, че свид.А. му е помагал, както и че е имало коч, който е
бил много агресивен и е удрял жертвата и подсъдимия, както и че във фермата е
имало умрели агнета, които са били оставени по прозорците като „саксии“ от Г.М.,
въпреки че подсъдимият му казал, че трябва да ги загроби, като корепондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Ценят се с доверие и
обясненията му, че свид.Я.М. му се е обадил,
за да търси брат си - Г.М. и да го отведе за погребението на майка им.
Кредитират се с доверие и обясненията му, че във фермата си е имал коч, който
три пъти е удрял жертвата в периода от месец октомври до месец януари-февруари
2017г., като последния път М. паднал на земята и ударил отзад главата си в
хранилката на животните. Ценят се като кореспондиращи с показанията на свид. А.
и обясненията му, в които описва как на инкриминираната дата заедно с жертвата
са извели животните на паша, доката свид.А. е останал да зареди яслите с храна,
че около обяд е видял, че животните
които е пасял Г.М. се връщат към фермата и той се обадил на свид.А. да отиде да
наглежда тези, които подсъдимият пасе, за да провери какво прави М., че след
като е отишъл там го е видял на поляната с бутилка от вода, в която имало
ракия, поради което му се скарал, че не си върши съвестно работата и го ударил
с ръка два пъти зад врата. Ценят се с доверие обясненията на подсъдимия, че на
30.03.2017г. са се загубили две овце, в резултат
на което той се ядосъл, викал и обиждал
пострадалия, след което го замерил с пластмасова кофа с надпис „Н.“. Ценят се с
доверие и обясненията му, че пластмасовата кофа
после я сложил на главата на жертвата, че не е отишъл на 31.03.2017г.
във фермата, а на 01.04.2017г., когато Г.М. се е изпуснал в гащите, и че той
със свид. А. са го хванали под мишниците и го преобули. Като кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал съдът цени обясненията на
подсъдимия, че на 31.03.2017г. се е интересувал от състоянието на М., че на
01.04.2017г. пострадалият е бил неадекватен, че свид.А. му се е обадил да иска
на Г.М. личните данни необходими за лечение в МБАЛ-А., че пострадалия е бил вързан
с два сезала на гърдите.
Съдът не цени с доверие обясненията на
подсъдимия, че на Г.М. са плащали до месец януари 2017г. заплата по 300 лв. на
месец, а после по 10 лв., като диаметрално противоположни на показанията на
свид. А., свид.А. и свид.Я.М.. Не се
кредитират с доверие и обясненията му, че сам Г.М. се е измил с легена
студена вода дадена му от подсъдимия предвид невъзможността на първия с оглед
тежкото му здравословно състояние в този момент и липсата на съзнание да го
стори, а и с оглед обяснененията на самия подсъдим, че М. е бил неадекватен, и
показанията на свид. А. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия,
които същия потвърди след прочитането им, че „И. му викаше да не спи, … миеше
му лицето /на Г.М./“, „че е вярно, че
Г. се бил изпуснал в панталоните и че те /подсъдимия
и свид. А./ са го преобули и пренесли в колата“.
Не се кредитира с доверие и твърдението
на подс.А., че Г.М. е помагал при доенете на овце, които понеже не знаел как да
държи го ритали в гърдите и че на 29.03.2017г. се е опитал да издои овца, която
го влачила няколко метра, след което и двамата се ударили в хранилка, която е
желязна, като пострадалият се ударил настрани. В тази им част обясненията на подсъдимия
са изолирани от остананалия събран по делото доказателствен материал, относно
задълженията, които е изпълнявал пострадалия във фермата, поради което и не се
ценят с доверие от съда.
Не се въприемат с доверие и твърденията
на подс.А., че след като е установил, че на поляната, на 30.03.2017г. жертвата
консумира алкохол му е върнал бутилката, както и че освен изброените от него
удари /два ритника и два шамара/ не му е нанасял други. В тази им част
обясненията на подсъдимия са от една страна вътрешно противоречиви, а от друга
диаметрално противоположни на показанията на свидетелите: Л.Я. и А., дадени в
хода на ДП. Така на л.430 т.ІІ-ри от НОХД подсъдимият сочи, че шамарите и удара
ги е нанесъл на жертвата около 14-15 часа, а с кофата го е удрял около 17.00-
18,00 часа, а преди това в обясненията си сочи, че е нанесъл на Г.М.
последователно след прибирането им във фермата, което според свид. А. е около
17.00 часа, два шамара по един на всяка буза и един ритник, в резултат, на
което жертвата е паднала до коритото
вода. След констатиране на противоречия с обясненията на подсъдимия дадени в
хода на досъдебното производство, подсъдимият потвърди, че е нанесъл и втори
ритник на жертвата, след което заяви, че ритник е имало и преди да му захлупи
кофата, но това било навън. После обяснява /л.436 т.ІІ-ри от НОХД абз.І-ви/, че
първо го е замерил с кофата, после му я сложил като шапка и понеже десния крак
не го държал пострадалият приклекнал, хванал се за хранилката и се изправил,
след което подсъдимият ритнал жертвата пак по седалището, а пострадалият си
махнал кофата от главата. Така дадените от подс.А. обяснения съдът счита, че са
непоследователни, нелогични и тенденциозни и с тях същия цели да се защити като избегне наказателна
отговорност за причинената смърт на Г.М. като отрече да му е нанасял множество удари с ръце и крака в
главата и гръдния кош, а признава единствено нанасяне на два удари с ръце в
лицето и два с крак в седалището. В тази
насока следва да се отбележи че са налице и множество противоречия в
обясненията на подсъдимия относно
хранилките на животните – в едни сочи, че са от гуми, за да не се удрят
животните, в други сочи, че са дървени, а когато следва да посочи, от къде
произхождат нараняванията по жертвата описва удар в желязна хранилка, заедно с
овца, която го е влачила, т.е. изложените от него версии относно телесните
увреждания на жертвата са различни. Излагат се твърдения, че е блъскан от коч,
който бе старателно описан като агресивен с тегло и височина /представиха се и
снимки/ , но за който в обясненията на подсъдимия по-късно се посочи, че е
нанесъл три удара на Г.М., в периода от месец октомври 2016г. до месец януари-февруари
2017г., като последният път М. паднал на земята и ударил отзад главата си в
хранилката на животните. След дадена
почивка в съдебно заседание, подсъдимият заяви, че разбрал от майка си, че тя е
видяла удар от коча в гърдите на жертвата през месец февруари или март месец.
Самата свид. И.А. сочи, че не е видяла такъв удар, а, че пострадалият й казал, предишната седмица като
го видяла, че коча го е ударил - л.167 т.1- ви от НОХД.
Тук следва да
се отбележи, че съдът не дава вяра на твърденията на пострадалия и становището
на неговите защитници, че причината за смъртта на пострадалия са именно тези
удари от коч, доколкото същите са нанесени повече от седем дни преди настъпване
смъртта на Г.М., а видно от заключението на допълнителна тройна СМЕ №184/2017г. телесните
увреждания на пострадалия довели до настъпване на смъртта му са с давност 1 до
2 денонощия, считано от датата на настъпване на смъртта - 01.04.2017г. в 12,43 часа.
При излушване заключението на изготвената тройна СМЕ №184/2017г. вещите лица
поясняват, че мастната белодробна емболия е получена вследствие на счупване на
плоските кости, които имат костен мозък, същите са разместени, разкъсват се
кръвоносните съдове и това костно мозъчно вещество е навлязло в
кръвообръщението, като белодробната мастна емболия е получена в резултат на
нанесените множество удари в подлежащата подкожна мастна тъкан, при които
мастните депа са се разкъсали, навлезли са мастни капки в обръщението, които са
достигнали до белия дроб и са запушили кръвоносните съдове. Вещите лица са
категорични, че процесът се е развил от 24 до 72 часа от нанасяне на увреждането,
предвид което и е невъзможно да е причинено от удар на коча минимум седем дни
по-рано.
Не се
възприема като основателно и възражението на защитата, че причина за смъртта на
Г.М. са самонараняванията му причинени при прескачане на читове и падане от
собствен ръст, доколкото подробно и компетентно вещите лица, участвали при
изготвяне на съдебно медицинските експертизи категорично посочват, че ребрата
на Г.М. са счупени множествено по седем линии на счупване двустранно, което
обоснова извод, че са нанесени множество удари със значителна сила. Травматични
увреждания са установени по главата, шията, гръдния кош, гърба, горните и
долните крайници на Г.М.. В съдебното заседание вещите лица посочват, че установените по тялото на Г.М.
телесни увреждания не може да са причинени от едно блъскане, доколкото са в
различни анатомични области на тялото - глава, шия, гръден кош, крайници, а и
счупването на 7 анатомични линии на ребрата сочи, че не може да получи от едно
блъскане. Излагат се мотивирани аргументи, че е невъзможно човек да падне
вертикално на главата си, за да се причинят такива увреждания, каквито са
установени при жертвата, както и че е невъзможно ударите да са нанесени от коч,
тъй като той нанася удари в по-високите части на тялото, надига се и удря с
главата нагоре. Посочват, че ако животното /коча/ е решило да нанесе директно
удар на неговата си височина, предвид височината му, евентуално би могло да
причини счупване на ребра, ако са остеопорочни, но това би било на сравнително
ограничена повърхност, колкото е контактната повърхност на главата на животното
и тогава счупването на ребро би било в определен участък с хлътване на ребрени
фрагменти навътре. Според вещите лица, за да се получи установената от тях
морфологична картина е следвало да са причинени от многократни удари и то и в
едно и също право положение, а човек не би издържал, тъй като още при първия
удар би паднал, след което животните не удрят с глава, а тъпчат. Тъпкането,
посочват те, предполага специфична морфологична характеристика - кръгови
кръвонасядания по цялото тяло. Според вещите лица следва травмите да се
оценяват в комплекс, а не да се сепарират, като всички нанесени удари имат
значение, поради ефекта на наслагване на травматичното въздействие. Предвид, че
ударите са умерени, нанесени с достатъчно сила, за да могат да се счупят
ребрата по установения при аутопсията начин, е налице преживяемост на
пострадалия, и в периода от време до настъпване на смъртта, жертвата е можела
да извършва някакви активни движения и известни контакти макар и само с кратки
срички, поради факта, че няма засягане на мозъка и централната нервна система,
което да парализира тези функции, а става въпрос за засягане на дихателната
система, като през този период Г.М. е изпитвал значителни болки и страдания. По
отношение на установените по главата увреждания, вещите лица са посочили, че са
нанесени на Г.М. много удари, но с малка кинетична енергия, с малка сила или с
пластмасовата кофа, държейки я в ръце или да е нахлупена кофата на глата на
жертвата и така да е удряно. Вещите лица са категорични, че установените по
тялото на жертвата наранявания е невъзможно да са причинени от самонараняване,
при удар в стени или предмети, тъй като човек има защитни рефлекси, има ръце, с
които да се предпази и не е възможно
причиняване при самонараняване на повече от един удар. Предвид тежестта на
травматичните увреждания, разположението им в много анатомични области и
различни повърхности от тялото, вещите лица
изключват възможността те да бъдат причинени от самия пострадал при едно
или няколко падания от ръста, който извод се въприема напълно от съдебния
състав.
Съдът кредитира с доверие заключението
на всички изготвените по делото
експертни заключения, като изготвени от лица с необходимия професионален опит в
кръга на техната компетентност, отговорили в пълнота на поставените им въпроси.
Предвид направените от страна на
защитата възражения съдът ще се спре само на тези по отношение, на които са
налице обструкции по приемането им и възражения относно компетентността на
вещите лица.
По отношение на възражението на
защитата, че не следва да се приемат заключението по СМЕ на живо лице № 267/2017
г. и заключението на тройната СМЕ № 81/2017 г., тъй като ВЛ С. е невъзможно да е
участвал едновременно при извършване на СМЕ на подсъдимия и тройната СМЕ. Съдът
счита, че макар и да е отбелязано, че експертизите са започнали в един и същи
час – 10,00 часа, то това не обуславя извод, че същите следва да се изключат от
доказателствения материал по делото, съответно да не се ценят с доверие, доколкото от една страна в тройната СМЕ №
81/2017г. е посочено, че е започнала от
10,00 часа, а видно от справките декларации на вещите лица същата е изготвена в
продължение на няколко часа до 18,00 часа. От друга страна съвпадението в часа, в изготвената писмена част на
медицинските експертизи, където е описано установеното по телата на А. и жертвата,
не обосновава извод, че не са извършени медицински обследвания на лицата. Обстойните
разяснения на вещите лица по атакуваните експертизи, отговорите на множеството
въпроси от всички страни в процеса, обосновава категоричният извод, че вещите
лица са извършили назначените им медицински експертизи, след като са подробно
запознати с находките, установени при прегледа на подс.А. и тройната СМЕ на
труп, предвид което и същите се ценят от съда. За пълнота следва да се отбележи
и че в съдебното заседание ВЛ д-р Б., в качеството си на Директор на Катедра
по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“
гр. П., посочи, че на 02.04.2017г. /неделя/ дежурен лекар в съдебна медицина е
бил д-р С.С. и той е извършил прегледа на живите лица, както и че същият е
участвал в извършването на експертизите, за изготвянето на които те са извършили първо обстойно
обсъждане, след получаване на информация от органите на реда, след което са
извършвали аутопсията в продължение на няколко часа, както и че посоченият час
10.00 часа е обичайният, който се посочва в такива случаи.
По отношение на възражението на защитата,
че вещите лица – съдебни лекари нямат опит с животни, поради което и не следва
да дадат оценка относно нараняванията, които би причинила овца, коч на човек
при удар, следва да се отбележи, че съдът не поставя под съмнение
компетентността на вещите лица в тази насока, доколкото същите като съдебни
лекари отговориха компетентно и професионално предвид знанията и опита си какви
увреждания биха причинили изброените по-горе животни, както и за механизма на
причиняването им.
Съдебният състав не възприема като
основателно възражението на защитата, че смъртта на Г.М. се дължи на липсата на
адекватна медицинска помощ, изведена от показаната от свид. А., да бъде
извършено рентгеново изследване на жертвата и направения от лекарския екип
индиректен масаж, при който, според тях, е счупен гръдния му кош, в резултат на
което се е развила мастната емболия.
Действително в хода на съдебното
следствие беше установено по категоричен и безспорен начин, че свид. А. е
влязъл в залата заедно с пострадалия, облечен със защитно предпазно облекло, за
да бъде извършено рентгеново изследване на жертвата. Този факт обаче не навежда
аргумент за липса на адекватна медицинска помощ, тъй като съобразно Наредба
№27/30.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „образна диагностика“
раздел Б, т.6.4. „Извършващият изследването лекар или рентгенов лаборант носи отговорност
за радиационната защита на лица, асистиращи или присъстващи по необходимост по време на рентгеновото изследване,
включително на студенти, специализанти и други“. Т.е. е напълно допустимо друго
/трето/ лице да присъства при извършване на това изследване, като носи
необходимото защитно облекло. В настоящия казус се установи, че жертвата е
мърдала, което е и наложило свид. А. да влезе, за да може да се извърши
необходимото изследване.
По отношение на възражението, че
белодробната мастна емболия е причинена от лекарите при извършения от тях
индиректен сърдечен масаж, съдът го счита за неоснователно, доколкото вещите
лица – съдебни лекари са категорични, че смъртта на Г. М. се дължи на развила
се дихателна и сърдечно-съдова слабост, в резултат на тежките травматични
увреждания на гръдния кош - счупвания на множество ребра двустранно по седем
анатомични линии, разхерметизиране на дясната гръдна половина /пневмоторакс/,
умерено до добре изразена белодробна мастна емболия, начални възпалителни
изменения на белите дробове в резултат на неефективно дишане. Вещите лица
посочват и че белодробната мастна емболия представлява запушване на капиляри и
кръвоносни съдове в белите дробове от липидни капки. Причина за развитието й са
счупвания на кости, размекване на подкожна мастна тъкан, като процесът се
развива в рамките на 24 -72 часа, а пребиваването на жертвата в болницата е в
рамките на по- малко от един час- от 11,54 часа до 12,43часа. Вещите лица са
категорични, че предвид състоянието на
жертвата, дори и при навременно оказана медицинска помощ и реанимация,
възможността да бъде предотвратена смъртта е минимална, поради което и доводът за липса на адекватна медицинска
помощ е неоснователен.
При изслушването, вещите лица посочват,
че е определената в спешното отделение диагноза „инсулт“ е работна, с оглед
необходимостта от извършване на изследвания и скенер, както и че е нормално при
извършване на сърдечен масаж, ръцете на лекаря да хлътнат с оглед множеството
счупвания на ребрата по толкова много линии, което се потвържава напълно от
показанията на свид. В. Н. и свид. К. К..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият И.Б.А. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
С оглед изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че се установява по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият
И.Б.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2–ро и пр. 3-то, вр. чл. 115 от НК за
това, че на 30.03.2017 г., в с. К., обл. П., умишлено е умъртвил другиго - Г. М.М.,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, а смъртта е настъпила на 01.04.2017 г.
От обективна страна подсъдимият И.А. на
30.03.2017 г. чрез нанасяне на множество
тежки удари с ръце и крака в областта на
главата, гръдния кош и крайниците на Г. М., му е нанесъл телесни увреждания в
жизнено важни центрове на тялото, които са били несъвместими с живота, в резултат на които на
01.04.2017г. е настъпила смъртта му. Налице е пряка причинно следствена връзка
между нанесените му от подсъдимия телесни увреждания и настъпилата смърт, като
предвид заключението на тройната СМЕ
несвоевремнните мерки за спасяване на живота му и неуспешната в случая
медицинска интервенция не я прекъсват.
Категорично в съдебната теория и
практика е прието, че смъртта на жертвата при убийство може да настъпи както
непосредствено след извършване на деянието, така и по-късно, какъвто е и
настоящият случай, стига да се установи по безспорен начин, че между деянието и
настъпилата смърт има пряка причинна връзка, каквато по делото е установена с
оглед заключението на приетите съдебно медицински експертизи. Предвид това
съдът не възприема като основателно възражението на защитата в тази насока.
Налице са квалифициращите обстоятелства
по чл. 116, ал.1, т.6 пр.2-ро и пр.3-то от НК. Убийството на жертвата е било
извършено от подс.А. с особена жестокост и по особено мъчителен начин, като е
причинил на жертвата изключителни болки и страдания. Действията по умъртвяване
на жертвата се изразили в нанасянето на удари, нахлупване на пластмасова кофа
върху главата му, последващи удари по нея, в резултат на които Г.М. е паднал на
земята, след което е продължил да получава множество и безразборни удари,
предимно в областта на тялото, главата и крайниците, като през цялото време същият
е бил в съзнание, опитвайки се да се защити, махайки кофата от главата си, в
резултат на което е получил телесни увреждания и по ръцете, опитвайки се да се
предпази от действията на подсъдимия. Подс.А. към момента на извършване на деянието е бил физически здрав, едър и
силен млад човек, за разлика от жертвата, която е била на 51 години, слаб и
трудно подвижен. При цялостната преценка
на поведението на подсъдимия, съдът счита, че с оглед броя, интензитета и
локализация на ударите, действията на подсъдимия се отличават с проявена
изключителна ярост, сила и ожесточение. За да приеме, че е налице
квалифициращото обстоятелство особена жестокост, съдът отчете и
продължителността на нанасянето на удари във времето, замерянето на подсъдимия
с кофа, последващото й нахлупване на главата му, след което по нея са нанасяни
удари с пръчка, в резултат на което той е бил дезориентиран и лесно повален на
земята, където е продължило и безразборно нанасяне на множество, наслагващи се
удари от подсъдимия в различни части от тялото на жертвата, основно в областта
на гръдния кош, без да е налице активна отбрана от страна на жертвата, което
характеризира подсъдимия като жесток и коравосърдечен човек.
Следва
да се отбележи, че нанесеният на жертвата побой е бил толкова жесток, че свид. А.
му се е притекъл на помощ, като е спрял подсъдимия и е помогнал на Г.М. да се изправи
и прибере вътре в стаята. Смъртта на пострадалия е настъпила бавно и мъчително.
Същият е усещал по особено мъчителен за него начин нанесените му множество
тежки и болезнени травми. Изпитвал е продължително време, в период от два дни,
болки и страдания, трудно е ставал от леглото, не е можел да контролира физиологичните
си нужди, а е следвало да се грижи денонощно за животните във фермата, поради
което и съдът приема, че убийството му е извършено по особено мъчителен за
жертвата начин / Решение №403/18.02.1994г. по н.д. №271/1993г на ВКС, Решение №
368/23.07.1979г. по н.д.№ 211/1979г. ІІ н.о на ВКС, Решение № 439/06.10.1976г.
по н.д. №432/1976г. ІІ н.о на ВКС /.
От субективна страна, деянието е извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият А. е желаел
да нанесе жесток побой на
жертвата, като е допускал и е бил безразличен, че вследствие на множеството тежки удари може да настъпи
смъртта на Г. М., предвид несъвместимостта на причинените телесните увреждания с живота му, но се е
съгласявал с този възможен резултат /Решение № 67/14.02.1983г. по н.д.
№42/1983г. ІІ –ро н.о, Решение №163/26.04.1988г. по н.д. № 134/1988г. І –во н.о.,
Решение № 2/18.01.1988г. по н.д. № 686/1987г. І-во н.о на ВКС/. Квалифициращите
деянието признаци - особена жестокост и особено мъчителен начин могат да са
налице и когато убийството е извършено и с евентуален умисъл, а не само с пряк
такъв - Решение №110/28.02.1975г. по
н.д. № 67/1975г. на І-во н.о.
Съдът счита, че предвид некредитиране на
обясненията на подсъдимия А., че е ударил жертвата само два пъти в лицето и два
пъти с ритник в седалището, а напротив възприемане на механизъм с множество,
наслагващи се удари, причинили смъртта на Г.М. не следва да се отговаря на искането на защитата да се
определи признатите от подсъдимия удари какви телесни увреждания са причинили
на пострадалия и за тях същия да бъде наказан.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление съдът счита следното:
Обществената опасност на деянието е
изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното
човешко благо - животът, поради което и предвидените в правната норма наказания
са най-тежките в системата на българското наказателно право. Оттегчаващи вината
обстоятоятества съдът не отчете, извън квалифициращите деянието. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
дадените обяснения, в които признава, че е нанесъл удари на жертвата,
безукорното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство и
съдебно следствие, оказаното съдействие на органите на разследването при
извършените процесуално следствени действия. При преценка на комплекса от
релевантните за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд прие, че
справедливо се явява наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл.
116, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал. 2 от НК, наказанията "доживотен затвор
" и "доживотен затвор без замяна" се налагат, ако конкретно
извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели
не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В настоящия
казус от една страна подсъдимият е
неосъждан, поради което и не би могъл да се направи извод че същият не би се
поправил и превъзпитал, същият е във възраст, в която би могъл да преосмисли
поведението си и целите на наказанието спрямо него биха се постигнали чрез един
по-продължителен период от време, в който да бъде откъснат от обществото.
Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо
и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него
ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция. В
този продължителен период от време, откъснат от обществото, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли извършеното и да се поправи.
С оглед размера на наложено наказание,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият И.Б.А.
е бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване
от свобода, съдът на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
ЗМВР и НПК, считано от 01.04.2017г. до 05.04.2017г., като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода
Причини за извършване на престъпленията
– незачитане на установения в страната правов ред и правото на живот на
гражданите.
Относно предявените и приети
за съвместно разглеждане граждански искове:
Предявените и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове от наследниците на жертвата
Г. М. – сина му И.Г.М. и дъщерите му И.Г.М. и С.Г.М. са с правно основание чл.
45 от ЗЗД и са налице всички елелементи от състава – виновно противоправно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което подстрадалите лица са
претърпели неимуществени вреди.
С оглед на приетата за установена по
категоричен начин фактическа обстановка, същите се явяват доказани по
основание. По отношение на размера, в който следва да бъдат уважени, съдът взе
предвид следното:
Безспорно установено от доказателствата
по делото е, че жертвата Г. М. е поддържал контакти със сина си И.М.,
независимо, че са живеели в различни домакинства. Посещавал е сина си, носел му
е подаръци, интересувал се е от него, какво и къде работи, като се е гордеел с
успехите му. Именно и свид. И.М. е лицето, което е организирало погребението на
баща си и е заплатило всички разходи във връзка със смъртта му. Следователно
между лицата е имало близки отношения и смъртта на Г.М. е била тежка
емоционална загуба за И.М., в резултат на която той е изпитал значителни болки
и страдания. Съобразявайки се с принципа
за справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените
неимуществени вреди, съдът счете, че предявеният от И.М. граждански иск срещу
подсъдимия И.А. за обезщетение на
претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 100
000лева /сто хиляди/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
момента на непозволеното увреждане, настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. до
окончателното и изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на малолетните пострадали
лица - И.Г.М. и С.Г.М. се установи, че същите са били изключително близки с Г.М.
и емоционално привързани един към друг, като смъртта на жертвата е рефлектирала
крайно неблагоприятно на дъщерите му, които са изпитали значителни болки и страдания с оглед и ниската им
възраст. Същите са загубили опора в живота си, в резултат на което понастоящем
пребивават в дом за деца лишени от родителски грижи и за защита на правата им в
процеса беше назначен особен представител. Съобразявайки се с принципа за
справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените
неимуществени вреди, съдът счете, че предявеният от особения им представител
граждански иск срещу подсъдимия И.А. за обезщетение на претърпените от тях неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер на 100 000лева /сто хиляди/ за всяка една
от тях, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от момента на
увреждането, настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. до окончателното им
изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер от
220 000 /двеста и двадесет хиляди/ лева, исковете следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По отношение на веществените доказателства,
съдът постанови следното:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Парче от въже от
оплетени найлонови влакна /сезал/ с дължина 210 см.; парче дърво, част от
дървена дръжка на сечиво, пластмасова
кофа с надпис "N."
18 kg., пластмасова кофа с дръжка, сива на цвят и квадратна
форма, марлен тампон със сива кафяво зацапване и пластмасова
епруветка за еднократна употреба с червено кафяво пластично вещество в нея,
поставени в хартиен плик, запечатан с етикет за иззето веществено
доказателство, 4 броя бели угарки от цигари с надпис "D.",
опаковани поотделно в хартиени пликове,
марлен тампон със сиво кафяво зацапване, поставен в хартиен плик, изрязани
парченца зелена хартия с червено кафяви зацапвания от покритието на
гипсокартонена плоскост, поставени в хартиен плик, изрязани парченца хартия с
червено кафяви зацапвания от покритието на гипсокартонена плоскост, поставени в
хартиен плик, изрязано парченце светлозелена хартия с червено кафяво зацапване
от покритието на гипсокартонена плоскост, поставено в хартиен плик, изрязано
парче хартия с червено кафяво зацапване от покритието на гипсокартонена
плоскост, поставено в хартиен плик, марлен тампон с червено кафяв цвят,
поставен в хартиен плик, част от полиетиленов чувал с надпис "A."
с червено кафяви зацапвания, марлен
тампон със сиво кафяв цвят, поставен в хартиен плик, сравнителен материал -
суха кръв от Г. М.М., 8 броя дунапренени апликатори с иззети обтривки от
микробус „М. С. 208 Д" с per. № ****, поставени в 8 броя отделни оригинални опаковки
и хартиени пликове, сравнителен материал - суха кръв от Г. М.М., тампон с ДНК
от устната кухина на лицето Ю. О.А., поставен в хартиен плик, суха кръв от Г. М.М.,
запечатана в хартиен плик, 2 броя поднокътно съдържимо от Г. М., 2 броя
поднокътно съдържимо от И.А., 2 броя поднокътно съдържимо от Х.А., 4 броя
връзки сезал, празен плик с надпис"ДНК И.Б.А.", находящи се в Окръжен
съд гр. П. и 3 броя буркани, съдържащи
абсорбенти с иззети мирисови следи - находящи се на съхранение в одорологчната
лаборатория на група „Х.", сектор БНТЛ
при ОД на МВР-П., сив плетен елек с надпис "E. I., черен дънков
панталон с емблема и надпис "B. J.", черна трикотажна блуза с дълъг
ръкав с надпис "c.", бяла трикотажна блуза с къс ръкав, синьо горнище
на анцуг с два бели канта на ръкавите и надпис "a." отпред в ляво,
сиво зелена блуза с дълъг ръкав. Блузата е силно замърсена и разкъсана, сива
блуза с къс ръкав с надпис"К.". Блузата е разрязана по цялата си
дължина отпред и към ръкава, къси седем-осми панталони с бели кантове и емблема
на марката "N.", черно долнище на анцуг с надпис на левия крачол
"a.", сива трикотажна тениска с къс ръкав, светло синя тениска с къс
ръкав и надпис на гьрдите "s.", тъмно синьо долнище на анцуг с два
джоба отпред, тъмно синя блуза със светло сини, бели и бежови райета отпред,
зелена блуза с къс ръкав и надпис на гърдите "D. X.P.", черно долнище
на анцуг с четири джоба отпред ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Синьо горнище на анцуг с червени кантове и
емблема на футболен клуб "Б.", черни боксерки, черни спортни обувки с
надпис на езика "L.", чифт тъмно сини къси чорапи, чифт сиви къси
чорапи, черни кожени кецове с надпис на езика "a.“, светлосиня блуза с къс
ръкав и надпис отпред "…", сив суитшърт c надпис "…"; черна
трикотажна блуза с къс ръкав с надпис "…", сиво шушлеково яке с
качулка с надпис на етикет "m.", сива трикотажна блуза с къс ръкав и
сиви апликации и надписи отпред, сиво долнище на анцуг с метални капси, черно
горнище на анцуг със син кант и емблема на Марката "П." отпред в
дясно, черно шушлеково яке с качулка и бели ивици на ръкавите и гърдите, черен
шушлеков елек, тъмно синя трикотажна блуза с дълъг ръкав и бели кантове по
бието и джоба, сиво долнище на анцуг с пришита емблема на фирмата "la
costa", черна трикотажна блуза с къс ръкав с надпис "W.", черна
трикотажна блуза с къс ръкав с надпис "C.C. j." , синя трикотажна блуза с къс ръкав с
надпис на етикет "C. C.j., бяла
трикотажна блуза с къс ръкав с надпис "…" от вътрешната страна, черно
долнище на анцуг със сини кантове, чифт къси синьо зелени чорапи, чифт къси
черни чорапи, чифт къси черни чорапи, чифт къси сиви чорапи, чифт къси светло
сиви чорапи с надпис "NI.", 1 брой къс черен чорап, найлонов чувал
със зелен надпис „В. ф.", дънков светло син панталон с надпис "B. S.",
бяла хавлия със зацапвания върху нея и размери 85 х 141 см., тъмно синьо
долнище на анцуг с множество различни по цвят и форма зацапвания, сиво горнище
на анцуг с черни платки около яката и джобовете и апликации в черно и червено
отпред, черна плетена блуза с дълъг ръкав, трикотажна блуза с къс ръкав и
надпис "R.", бяла хавлия с апликация, червено кафяви зацапвания и
размери 65x136 см, черни мъжки слипове с бял кант по ластика им, черно подарено
яке с качулка – суитшърт, синьо яке със светло сини и бели кантове и избродиран
надпис отпред в ляво "M.", черно горнище на анцуг със син кант и
емблема на марката „П." отпред в дясно, трикотажна блуза с къс ръкав и
надпис на латиница "S. Z.", синя блуза с къс ръкав и надпис на
латиница "P. L." на етикет на врата, чифт кафяви къси чорапи, чифт
черни къси чорапи, чифт черни къси чорапи, чифт черни къси чорапи със сини и
червени апликации, 1 черен къс чорап, оранжево черна работна ръкавица, черно
шушлеково яке с качулка и бели ивици на ръкавите и гърдите, синя трикотажна
блуза с къс ръкав с надпис отвътре на врата "C. B.", синьо долнище на
анцуг със светло сив и светло син кант , черен мъжки панталон, бял на цвят
чувал с надпис "М.-ЕООД С. З.", черна блуза с дълъг ръкав с пришита
метална емблема и надпис "N.", синьо бели маратонки марка "A."
№ 42, черно долнище на анцуг с надпис на десния крачол "e.", синьо
долнище на анцуг с надпис "R.", сиво-бежово горнище на анцуг с
виолетова и черна ленти по ръкавите и пришит надпис "3" отпред в
ляво, три-четвърти сив къс панталон с джоб отзад в дясно, трикотажна блуза с
дълъг ръкав на хоризонтални жълти, сиви, сини и кафяви ивици, тъмно синя блуза
с дълъг ръкав с червена ивица на яката, три-четвърти сив къс панталон с отвор
на десния крачол отпред, светло синя хавлиена кърпа с приблизителни размери
45x85 см., тъмнокафява блуза с дълъг
ръкав със сини ивици с неправилна форма отпред, плетен бял потник, чаршаф с
ластик с приблизителни размери 110x85 см., черен панталон от ватиран шушляков
плат, сиво горнище на анцуг с качулка /суитшърт/ с надпис отпред "i.",
черно долнище на анцуг с черно бяла връв в областта на ластика, черно горнище
на анцуг с качулка, сини ленти на ръкавите и качулката и надпис "a.",
завивка на сини и розови цветя с приблизителни размери 140x175 см., тъмно синя
тениска с къс ръкав с надпис "KI. N. S.T.", чифт маратонки марка
"P.", черно анцугово долнище с избродирана емблема на марката "P.",
черно долнище на анцуг с бели кантове на крачолите, черно долнище на анцуг, без
надписи, бяла трикотажна блуза със сини ивици на яката и ръкавите, черна блуза
с къс ръкав и жълти кантове на яката и задната част на блузата, сив потник,
черна плетена блуза с надпис на етикет "W.“, черна блуза с дълъг ръкав и
вертикални ивици в зелен и оранжев цвят отпред, червен чаршаф с ластик, синьо
долнище на анцуг с по три сиви ивици отстрани на крачолите, черна трикотажна
тениска с къс ръкав и надпис "2. Т. A. I., синьо горнище на анцуг с бели и
червени ивици отпред и надпис "a., черна тениска с къс ръкав и
хоризонтални кафяви и бели ивици отпред, плетена блуза с дълъг ръкав и
хоризонтални бели, сиви и черни ивици, сиво горнище на анцуг с качулка
/суитшърт/ с емблема и надпис "S.", сиво долнище на анцуг със сини
кантове на крачолите и надпис "a.", черна тениска с къс ръкав и
надпис на етикет "D.", 1 бр. туристически сак, черен с червен и син
кант от горната му страна, съдържащ : кафяво кожено яке, сив ленен дълъг
панталон, къс памучен панталон сив, 10 бр. памучни тениски, различни на цвят, 1
бр. тениска черна от ликра. 1 бр. дълги и 1 бр. къси дънкови панталони, 1 бр.
горнище и 1 бр. долнище от сива памучна пижама, сиво памучно горнище с цип и
надпис "А.", 3 бр. три четвъртни панталони, черни на цвят с надписи
"А." по тях, 3 бр. къса панталони /цветни/, 9 чифта памучни мъжки
боксерки, черни на цвят, 7 чифта чорапи, памучни /черни/, 2 чифта черни мъжки
бански, 1 бр. анцуг / горнище и долнище/ със сини и бели кантове марка "А.",
1 бр. анцунг /горнише и долнище/, тьмно и светло -синьо на цвят марка "А.",
1бр. анцунг, долнище и горнище, черно с бели кантове марка "А.", 1
бр. анцунг /горнище и долнище/, черно на цвят с надпис "P. D.",
памучни 2бр. бели памучни ризи, 1 бр. синя риза, 1 бр. тъмно синя риза, всички
с дълъг ръкав, 1 бр. памучно сако, синьо на цвят, 2 бр. хавлии, памучни, 1 чифт
сини, мъжки обувки с кафеви връзки № 41,5, сини мокасини № 42, 1 бр. мокасини №
42 с надпис "D. G.", 2 чифта джапанки, гумени № 42, четка за зъби,
гребен, 2бр. парфюми, 1 бр. душ гел, Горен чаршаф, с приблизителни размери 120x180 см, чаршаф с червено - виолетов цвят и апликации луна
и звезди, бежова калъфка за възглавница с апликации от зелено - оранжеви цветя,
черно горнище на анцуг с надпис на етикет от вътрешната страна на гърба "D.",
чифт зелени гумени ботуши, синьо зелена
блуза с дълги ръкави, черна тениска с къси ръкави, червени копчета и кант около
яката, синьо яке с бели ленти, 1 брой черен пуловер, 1 брой бяла тениска, 1
брой пуловер с ивици, 1 брой долнище,1 брой къс панталон, жълта на цвят
възглавница с червено кафяво зацапване, 2 броя ключове с дистанционно, 1 брой мъжка шапка с козирка, черни кожени
кецове с надпис на езика "a.“ и черни кожени обувки с надпис "L."
находящи се в ОС-П. ДА СЕ ВЪРНАТ на
подсъдимия А., след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО- 1 брой товарен
автомобил марка „М.", модел „С.208" с per. № ***, оставен на
съхранение в сектор „Пътна полицияп при ОД на МВР –П. ДА СЕ ВЪРНЕ на собствениците му, след влизане на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство- 1бр. диск, находящ се
в т.ІІІ-ти от ДП да остане на съхранение по делото до унищожаването му.
Веществените доказателства- 2 бр. мобилни телефони ДА СЕ ВЪРНАТ на И.Б.А.,
след влизане на присъдата в сила.
Предвид
постановения съдебен акт, с който подсъдимият
И.Б.А. е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъде осъден да заплати
на И.Г.М. направените по делото
разноски в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/, за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И.Б.А. следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на
ОД на МВР – П. направените разноски по делото в досъдебното производство в
размер на 8886,31 лв. /осем хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/. Направените
по делото разноски в съдебното производство в размер на 770лв., както и
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в общ размер на
12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, които да бъдат заплатени в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-П..
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: