№ 469
гр. Кюстендил, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101482 по описа за 2021 година
РЕЯ УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Влахина планина“ № 2, представлявано от Р. И. е предявило против
„БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 3 искове да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца следните суми по сключен между страните договор за извършване
на дейности с отпадъци:
- сумата в размер на 576.00 лв. с ДДС по фактура № **********/ 31.01.2020г.,
заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в
размер на 19.36 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на
предявяване на иска до окончателното и изплащане;-сума в размер на 6 249.00 лв. с
ДДС по фактура № **********/ 31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от
31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в размер на 210.06 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното
и изплащане;- сума в размер на 597.60 лв. с ДДС по фактура № **********/
31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на
предявяване на иска в размер на 20.09 лв., ведно със законната лихва върху тези суми
от момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане;- сума в размер на
382.10 лв. с ДДС по фактура № **********/ 31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за
периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в размер на 12.84 лв., ведно
със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до
окончателното и изплащане;
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор. Навежда доводи за неоснователност на иска по подробно изложени в този
смисъл съображения.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищцовото дружество и оспорват от
ответното такова по съображенията, изложени в отговора.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2
и 3 ГПК, приема за установено следното:
На 01.02.2018г., в гр. Дупница, между ответника, като възложител, и „Феникс
Дупница“ ООД, като изпълнител, бил сключен Договор № 15/2018г. за извършване на
дейности с отпадъци по прилагане на Закона за управление за отпадъците. Съгласно
чл. 1 от същия „Възложителят за своя сметка събира и предава за последващо
третиране, а изпълнителя приема отпадъците, които образува от производствената си
дейност, описани по код и наименование…“. Страните се уговорили изпълнителят да
заплати цената на приетите отпадъци по Приложение № 1 (чл. 6), а възложителят – да
заплати цената на третиране на отпадъците по Приложение № 2 от договора (чл. 7). С
последващ Анекс № 1 от 20.11.2018г. към процесния договор страните достигнали
договореност относно транспортирането на отпадъците (транспортът да се
осъществява от площадката на ответника до „Феникс Дупница“ ООД), както и досежно
размера на дължимото от възложителя възнаграждение. С последващ Анекс от
02.09.2019г. допълнителни договорки били постигнати отново по отношение цената на
дължимото от възложителя възнаграждение по договора, а така също и досежно
транспортирането на получения нерециклируем отпадък до Депо Костинброд, гр.
Костинброд, вкл. и удължаване срока на действие на процесния договор до
01.02.2021г.
В изпълнение на задълженията си по процесния договор „Феникс Дупница“ ООД
издало и процесните фактури с получател ответното дружество, всичките с дата на
издаване 31.01.2020 г. и с номера, както следва: № ********** за сума от 576 лв. с ДДС
за „транспорт на ПВЦ изрезки – 21.01.-31.01., транспорт на други битови отпадъци –
21.01.31.01.“; № ********** за сума от 6249,60 лв. с ДДС за „предварително третиране
на отпадъци (13380x0.28 лв.); предварително третиране на отпадъци (5220x0.28 лв.)“;
№ ********** за сума от 597,60 лв. за „транспорт отпадъци до депо (2 курса x 166км)“;
№ ********** за сума в размер на 382.10 лв. за „такса за депониране“.
С Покана изх. № 22/24.06.2020г. за доброволно изпълнение на парично задължение,
„Феникс Дупница“ ООД поканило ответното дружество в 5-дневен срок от
получаването на същата, последното да заплати задълженията си по процесния
2
договор, възлизащи на сума в размер на 23975.84 лв. по посочени в поканата фактури,
сред които и процесните такива. Поканата е връчена на „Балканфарма Дупница“ АД на
25.06.2020 г., видно от представеното на л. 14 от делото заверено копие на известие за
доставяне.
На 01.06.2020 г. „Феникс Дупница“ ООД прехвърлило на „РЕЯ УЕСТ“ ЕООД
безвъзмездно (спр. чл. 1 от договор за цесия на парични вземания) вземането си към
ответника в размер на 23975,84 лв. по посочени в договора фактури, вкл. процесните
такива. Чл. 2 от същия договор установява, че цесионерът е придобил вземането срещу
цена в размер на 5000,00 лв., „която е платена в брой преди датата на подписване на
настоящия договор“. Изготвено е Уведомление за цесия от цедента до длъжника, от
01.06.2020 г., с което последният се уведомява за станалото прехвърляне на вземането,
като липсват доказателства за връчването му на ответника.
На свой ред с писмо изх. № 299/14.04.2020г. ответното дружество поканило „Феникс
Дупница“ ООД в 7-дневен срок от получаването му да предприемат действие по
законосъобразно изпълнение на задълженията си по процесния договор, като
представи и план-график за сроковете, в които ще стане това, в противен случай
договорът ще бъде прекратен. Така с Предизвестие изх. № 317/24.04.2020г. ответникът
е направил изявление до „Феникс Дупница“ за разваляне на договора, в 7-дневен срок
от получаването му. За връчването на посочените книжа до „Феникс Дупница“ ООД
липсват представени по делото доказателства. Такива са налице за връчване на
ответника на изявление на „Феникс Дупница“, обективирано в Уведомление изх. №
7/12.03.2020г. за разваляне на договора на осн. чл. 21, ал.3 от същия при определени
посочени в уведомлението предпоставки. Връчването на последното е станало на
16.03.2020г. (спр. л. 49 от делото).
Доказателствата по делото (л. 10 и 11) установяват още, че управителят на „Феникс
Дупница“ ООД и представляващата „РЕЯ УЕСТ“ ЕООД Р. И. са баща и дъщеря.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от в. л. Р.Х.. Експертът, с оглед поставените му зад
ачи установява, че в счетоводството на „Феникс Дупница“ ООД процесните фактури са
осчетоводени на 31.01.2020г. като вземане от ответното дружество по надлежния ред,
при спазване на изискванията на ЗС, ЗДДС, Национални счетоводни стандарти.
Съответните счетоводни записвания са направени надлежно и при прехвърляне на
процесното вземане на ищцовото дружество. Процесните фактури били осчетоводени
и в счетоводството на ответника като задължение към доставчик „Феникс Дупница“
ООД на датата на издаването им – 31.01.2020г. Установи се, че плащане по фактурите,
преди и след предявяването на иска, не е извършвано. Лихвата за забава върху сумите
по процесните фактури на обща стойност 7805.30 лв., считано от 31.03.2020г. до
29.07.2020г. възлиза на 262,35 лв. Експертизата установява, че „Феникс Дуъпница“
3
ООД е отразило процесните фактури в Дневник за продажби през м. януари 2020 г., в
справка-декларация за същия период и е внесло дължимия ДДС за периода м. януари
2020г. в полза на бюджета, а ответникът е ползвал данъчен кредит по начисления ДДС
в месеца на издаването на фактурите, с изключение на фактура № **********, която е
отразена в Дневника за покупки като сделка без право на данъчен кредит.
Горното съдът прие за установено на база посочените доказателства, преценени,
както поотделно, така и в своята съвкупност, като останалите такива, не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подбробно.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Не е спорно между страните (а същото съдът обяви и за ненуждаещо се от
доказване), наличието на сключен между тях валиден Договор № 15 за извършване на
дейност за отпадъци, сключен на 01.02.2018г., ведно с приложимите към него Анекси
от 20.11.2018г. и 02.09.2019г., очертаващи предметния обхват, правата и задълженията
на страните по него, както и другите, касаещи договорната обвързаност между същите,
условия.
Изложените фактически твърдения определят правната квалификация на спорното
право, подлежащо на разглеждане по реда на част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс като ненаименован договор от смесен характер,
съдържащ елементи, както на договора за изработка по чл. 258 и сл. от Закона за
задълженията и договорите, вр. с чл. 8 от Закона за управление на отпадъците, така и
на договор за покупко-продажба, доколкото е налице уговорка (чл. 6 от договора)
„изпълнителят“ да заплати цената на приетите отпадъци. В настоящия случай обаче
ответното дружество, явявайки се в качестовто си на продавач на същите, не е изявило
претенции за заплащане на продажната за отпадъците цена, респ. не е направило
насрещно възражение за прихващане с вземането си за тази цена, поради което и
договорът, в посочената част не подлежи на обследване.
Досежно извършената цесия на процесното вземане:
Ищцовото дружество обосновава активната си процесуална легитимация по
предявените искове на основание сключен с „Феникс Дупница“ ООД Договор за цесия
на парични вземания от 01.06.2020 г.
Във връзка с горното ответната страна е релевирала две основания за нищожност на
цесионния договор, а именно – липса на съгласие за сключването му, доколкото
страните не са се договорили по елемент от същественото му съдържание, а именно –
да бъде ли същият възмезден или не, и абсолютна симулативност на договора,
създаваща само придивност на настъпилия от сделката ефект, като в действителност
договорът не е произвел действие в отношенията между страните и титуляр на
4
процесното вземане е останал „Феникс Дупница“ ООД.
Така релевираните основания за нищожност на цесионния договор съдът намира за
неоснователни.
На първо място, в действителност, в процесния договор за цесия е налице
противоречие в съдържащите се в чл. 1 и чл. 2 от него уговорки. В чл. 1 от процесния
договор, същият уговарящ предмета на сделката, е изписано, че прехвърлянето на
процесното вземане се извършва безвъзмездвно в полза на цесионера. А в чл. 2,
уреждащ „ЦЕНА, НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ“ е договорена възмездност на сделката с
цена от 5000,00 лв. платена от цесионера преди датата на подписване на договора.
Безспорно уговорката дали процесният договор да бъде възмезден или безвъзмезден
такъв касае същественото съдържание на сделката, по което страните следва да са
постигнали съгласие за сключването й. Настоящият състав обаче намира, че е
възможно да бъде изследвана действителната обща воля на страните посредством
тълкуване съдържанието на сочения източник на облигационни отношения в
светлината на чл. 20 от ЗЗД. Така, съдът счита, че договорът за цесия е уговорен като
възмезден такъв. В действителност в чл. 1 от него се сочи безвъзмездност на сделката,
но предмет на уредба в посочения член 1-ви е предметът на договора (прехвърляне на
процесното вземане), поради което и акцентът следва да се постави именно върху този
предмет. Изричното включване като втори основен пункт в договора (като II – второ
римско) на „ЦЕНА, НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ“ идва да покаже, че страните изразяват
нарочна воля за еквивалентност на насрещните им престации при това с очертавана на
конкретни параметри на насрещното задължение на цесионера за заплащане на цената
– като размер и начин на плащане на същата – „в брой преди датата на подписване на
настоящия договор“.
На следващо място недоказано остана и релевираното възражение за нищожност на
цесионния договор, бидейки същият абсолютно симулативна сделка, за която страните
по нея са се договорили да не настъпи типчният за същата правен ефект. Тежестта да
установи елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 26, ал.2-ра, предл.
последно, според общото правило на чл. 154 от ГПК, бе на ответното дружество,
каквото доказване не бе проведено. Нещо повече, доколкото ответникът не е страна по
сделката, чиято симулативност цели да разкрие, то и доказването на релевирания порок
става при облекчени условия - без необходимост от т.нар „начало на писменото
доказателство“ (разб. contra letter), което да направи допустими свидетелските
показания – арг. от разпоредбата на чл. 164, ал.2, изр. 2-ро от ГПК. Тоест, ответникът е
бил облекчен в доказването, но касателно хипотезата, при която са били допустими
свидетелки показания за разкриване на привидността на съглашението, от която
възможност да бъдат допуснати посочените доказателствени средства ответникът не се
е възползвал да поиска. Ето защо, изведеното облекчение в доказването е именно в
5
сочения контекст (липсата на необходимост от представянето на обратно писмо касае
възможността да бъдат допуснати свидетелски показания, но не изключва
необходимостта привидността на съглашението да бъде разкрита пълно и главно, в
смисъл такъв, че да не съществува съмнение за съда относно уговорката между
страните за ненастъпване на типичния за цесията прехвърлителен ефект). В този
смисъл, наведените от ответното дружество доводи досежно роднинската връзка
между физическите лица, представители на двете дружества по цесионния договор не
доказва нищожност на последния като симулативен такъв. От друга страна, в
действителност противно на житейската логика е след сключването на договора за
цесия цедентът да претендира изпълнение с покана вместо да пристъпи към
уведомяване на длъжника за станалото прехвърляне на вземанато. Но в този случай по-
скоро е налице недобросъвестност досежно поведението на цедента, граничещо със
злоупотреба с права, но не и положение, обуславящо симулативност на договора.
Отделно, и при това положение не биха били засегнати правата на длъжника,
доколкото евентуално последвало изпълнение от негова страна, станало в
патримониума на цедента, при несъобщена му цесия към него момент, отново би
имало погасителен ефект и би го освободило от задължението му по процесния
договор. Освен това и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
цени като обективно изготвена, при отговора на въпроса относно редовността на
счетоводните записвания на двете дружества по цесионния договор в счетоводните им
книги, също дава утвърдителен отговор. Посоченото от ответника в този контекст,
може да се приеме, че има характер на индиция за твърдените от него обстоятелства,
но не ги доказва пълно и главно, каквото задължение имаше дружеството.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че сключеният договор за
прехвърляне на процесното вземане е действителен и е породил правен ефект между
страните по него. Същият освен това разпростира действитето си и спрямо длъжника,
тук ответник, поради следното: съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК, "цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай (по делото е представено
изготвено и изходящо от цедента по договора Уведомление за цесия (от 01.06.2020г. –
л. 16 от гр.д. 1116/2020г. на ДРС), адресирано до длъжника) и получено като
приложение към ИМ (на 14.10.2020г. – л. 22 от гр.д. № 1116/2020г. на ДРС), който
съдът цени именно в светлината на сочената разпоредба на чл. 235, ал.3 от ГПК.
6
Изложеното до тук идва да покаже, че ищцовото дружество успя да обоснове
активната си процесуална легитимация по предявения иск, поради което се поражда
необходимост от изследване и на останалите наведени от ответната страна доводи за
неоснователност на претенцията.
Настоящият състав счита, че процесният договор е ненаименован такъв от смесен
характер, съдържащ както елементи на договора за услуга (изработка) по чл. 258 и сл.
от ЗЗД, вр. с чл. 8 от ЗУО, така и на договора за покупко-продажба доколкото е налице
уговорка (чл. 6 от договора) „изпълнителят“ да заплати цената на приетите отпадъци.
Предвид заявените в молбата и отговора фактически твърдения, определящи и
предмета на настоящия спор, то съдът намира, че предмет на обследване в настоящото
производство е договорът, касателно първата му част (като такъв, комуто по аналогия
следва да се приложат правилата на чл. 258 и сл. от ЗЗД).
Обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор, ведно с
последващите към него анекси, съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване при
процедурата по отделяне на спорното от безспорното.
С нормата на чл. 264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа. Не съществува спор в съдебната
практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно такова -
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е
израз на одобряването му.
В случая, с оглед спецификата на сключения договор, по отношение на който
правилата на изработката слева да се приложат по аналогия, настоящият състав
намира, че приемането на работата следва да се разбира единствено в смисъл на
признание, че извършеното съответства напълно на възложеното с договора, доколкото
естеството на процесния източник на облигационни отношения не предполага
установяване на каквато и да е фактическа власт от страна на възложителя.
В конкретиката на казуса, за установяване неизправността на изпълнителя по
договора (съотв. отклонението му от поръчката), ответната страна е представила
влязло в сила Решение № 100/04.06.2020г. по к.адм.нак.д. № 61/2020г. на Адм.Съд –
Кюстендил, с което е потвърдено НП № 20-А-5/24.06.2019г. на Директора на РИОСВ –
Перник за нарушение от дружество с инициалите на изпълнителя по настоящия
договор на чл. 38, ал. 1 от ЗУО. В така представеното решение обаче не се съдържат
данни, че нарушението на правилата на ЗУО, макар и извършено през времетраене на
настоящия договор, е осъществено именно по повод този договор, т.е., че извършеното
от дружеството административно нарушение, за което му е наложена имуществена
санкция, е касателно договорната му обвързаност с ответника в настоящото.
7
Но дори и да се приеме, че установеното административно нарушение е такова
именно по повод договорната обвързаност между страните по процесния източник на
облигационни отношения, то това отклонение не погасява задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а поражда права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД.
Така, ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до
разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение,
въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител без заплащане, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. По отношение на формата, в която следва
да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува
ограничение – това може да стане вкл. чрез възражение за прихващане със спорни
вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД или при
възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал.
1 от ЗЗД.
Ответникът е представил по делото писмо изх. № 299/14.04.2020 г. (л. 33 от гр.д.
1116/2020г. на ДРС), с което указва на изпълнителя да приведе изпълнението на
поръчката съгласно договореното и в съответствие със законовите изисквания за
извършваната дейност по управление на отпадъци, ведно с предупреждение, че при
неизпълнение, ще оправи работата със свои сили и средства (по същността си
изявлението е за релевиран недостатък за неточно изпълнение в качествено
отношение). Представено е и Предизвествие изх. № 317/24.04.2020г., в което се сочи,
че предходното писмо е получено от „Феникс Дупница“ на 15.04.2020г. като е даден и
7-дневен срок от получаване на същото, след изтичането на който договорът между
страните ще се счита прекратен. Липсват по делото доказателства за изпращане, съотв.
получаване от страна на „Феникс Дупница“ ООД, както на писмо, изх. №
299/14.04.2020г. (л. 33 от гр.д. 1116/2020г. на ДРС), така и на Предизвествие изх. №
317/24.04.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че изявленията на ответното дружество в
посочените и представени от същото документи са израз на волята му да упражни
правата си по чл. 265, ал.1 от ЗЗД – като бъдат отстранени недостатъците по
изпълението. По същността си, с тези изявления ответникът признава неизгодния за
себе си факт, че недостатъците могат да бъдат отстранени като се запази договорната
обвързаност между страните, т.е. че същите не са съществени в степен такава, че да
обосноват развалянето на договора. В действителност с отговора на исковата молба е
релевирано изявление за разваляне, на осн. чл. 265, ал.2 от ЗЗД. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, възложителят има право да развали договора за
8
изработка само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното
негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай
е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е
необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за
договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними,
дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно
или икономически нецелесъобразно.
В случая и при дадената правна рамка, настоящият състав намира, че недостатъците
не са съществени в степен такава, че да обосноват развалянето на договора. Това е така
доколкото същите са могли да бъдат отстранени, в който смисъл ответникът е изявил
воля и който вариант е най-целесъобразен от екологична гледна точка, в т.ч. и с оглед
обществения интерес. Тоест, настоящият състав намира че е налице неточно
изпълнение в качествено отношение, което обаче не е равнозначно на пълно
неизпълнение, доколкото, от една страна - недостатъкът е отстраним (посредством
извозването на нерециклируемия отпадък на уговореното за това място и в
съответствие със законовите изисквания за това), а от друга – за ответното дружество
все пак е осъществен позитивния резултат на извозване на генерираните при
производствената му дейност отпадъци. Че недостатъкът не е съществен в степен
такава, че да обоснове развалянето на договора, се вижда и от изявлението на самото
ответно дружество в писмо изх. № 299/14.04.2020г., в което дава на изпълнителя срок
да отстрани недостатъците като превози нерециклируемия отпадък на уреченото за
това място. Тоест, недостатъкът все пак е съвместим с положение, при което договорът
между страните може да продължи да действа и да произвежда правния си ефект.
Само за прецизност съдът ще посочени, че процесният договор не е бил развален и с
изявлението на изпълнителя, обективирано в Уведомление изх. № 7/12.03.2020г. и
получено от ответника на 16.03.2020г., доколкото в същото не се сочи в какво се
изразява неизпълнението на насрещната страна, както и не е даден подходящ срок за
изпълнение. Посоченият в уведомлението 7-дневен срок е не такъв за изпълнение, а
срок, в който ответникът да заяви бъдещите си намерения за договорна обвързаност с
контрагента.
Предвид изложеното за възложителя е възникнало задължението да заплати
дължимото се по договора възнаграждение за извършената работа, която макар и с
недостатъци, поради това, че последните не обосновават развалянето на договора,
следва да бъде възмездена. Разбира се, няма пречка с установеното за дължимо
възнаграждение да се направи прихващане с насрещно вземане на ответника,
произичащо от същото правоотношение, но воля на ответното дружество в изложения
смисъл не е била заявена.
Досежно размера на задължението – по делото са представени процесните фактури,
9
за които приетата съдебно-счетоводна експертиза установява да са редовно
осчетоводени в счетоводството на „Феникс Дупница“ ООД, а и в това на „Банканфарма
Дупница“ АД като задължение към доставчик – изпълнителя по договора като
установения размер на задължението е идентичен на претендирания такъв.
В същият смисъл е установен и размерът на акцесорната претенция, (в последния
смисъл падежът на задължението съдът намира да е настъпил на 31.03.2020г. съгласно
постигнатите между страните договорености за заплащане на сумите по процесните
фактури – чл. 7, ал.2 от процесния договор), поради което и в тази си част искът следва
да се уважи в цялост.
Досежно релевираното възражение за неправилно изчислен размер на задължението
по фактура № **********, в светлината на посочените километри, в които е
транспортиран отпадъкът, съдът намира същото за недоказано. По делото не бяха
ангажирани доказателства в тази насока, като съдът няма задължение служебно
(доколкото би излязъл извън диспозитивното начало) да събира данни и доказателства
за действителното разстояние между площадката на ответника и депото за
разтоварване.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото разноски се дължат единствено на ищеца на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК. Доказатества за сторени такива са ангажирани като общият им размер е
както следва: 200 лв. платена д.т., 1550, заплатено адвокатско възнаграждение, 160 лв.
депозит в.л., 140,00 лв. депозит в.л.
Водим от горното и на осн.чл.99,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „РЕЯ
УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.
„Влахина планина“ № 2, представлявано от Р. И. на осн. Договор № 15/2018г за
извършване на дейност с отпадъци по Прилагане на закона за управление на
отпадъците, сумите, както следва:
- сумата в размер на 576.00 /петстотин и седемдесет и шест/лв. с ДДС по фактура №
**********/ 31.01.2020 г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
датата на предявяване на иска в размер на 19.36 /деветнадесет и тридесет и шест/лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;-сума в размер на 6 249.00 / шест хиляди двеста и
10
четиредесет и девет/лв. с ДДС по фактура № **********/ 31.01.2020 г., заедно с
мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в размер
на 210.06/двеста и десет нула шест/ лв., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане;- сума в размер на
597.60 лв. /петстотин и деветдесет и седем и шестдесет/с ДДС по фактура №
**********/ 31.01.2020 г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
датата на предявяване на иска в размер на 20.09/двадесет нула девет/ лв., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до
окончателното и изплащане;- сума в размер на 382.10 /триста осемдесет и два и
десет/лв. с ДДС по фактура № **********/ 31.01.2020 г., заедно с мораторна лихва за
периода от 31.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 12.84/дванадесет
и осемдесет и четири/ лв., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
предявяване на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „РЕЯ
УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.
„Влахина планина“ № 2, представлявано от Р. И. сумата в размер на 2050,00 /две
хиляди и петдесет/лв., представляващи сторените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11