МОТИВИ към ПРИСЪДА № 102/27.06.2018 г. , постановена по
НОХД № 176/2018 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против Г.Н.С. *** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.183, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. участващият
по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимия такоа, както са
предявени, като гши намира за доказани по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира подсъдшимият да бъде признат за виновен и
предлага за всяко от престъпленията да бу се наложи наказание пробация за срок
от една година, включващо задължителните проационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НК, както и трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 часа за една година. Счита, че следва да се приложи и
разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК.
На основание
чл.247в, ал.1, т.2 вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК разпоредителното заседание
и съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без участието на
подсъдимия, тъй като в съдебна фаза същият не е намерен на посочения от него
адрес, съвпадащ с постоянния и настоящия му такъв в НБД „Население“, както и на
посочения от него телефонен номер. Поради това, и след като намери, че
отсъствието на подс. С. няма да попречи за разкриване обективната истина по
делото, съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник –
адвокат.
Защитникът излага
доводи за недоказаност на обвиненията от субективна страна. Алтернативно
пледира за всяко от престъпленията да му се наложи наказание пробация, по
по-леката алтернатива на предвиденото в закона, като счита, че по този начин ще
се постигнат целите на наказанието и същевременно ще се даде възможност на
подсъдимия за в бъдеще да изпълнява задължението си за издръжка.
От доказателствата
по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. и
св. Д. са родители на две деца – непълнолетната Н.Г.С., родена на ***г., и
малолетната Т. Г.С., родена на ***г.
С Решение № ***.
по гр.д. № *** на ЯРС, влязло в сила на 06.08.2009г., подсъдимият бил осъден да
изплаща на св. Д. ***, в качеството й на майка и законен представител на детето
Н., месечната издръжка в размер на 60 лева. За периода от м. септември 2015г. до
м. април 2016г., включително, подсъдимият не е изплатил никакви суми за
издръжката на детето си Н.. През следващите осем месеца, за периода от м. май
2016г. до м. декември 2016г., включително, подсъдимият изпълнявал редовно
задължението си, като по образуваното срещу него ИД № ***7 по описа на ЧСИ И.Х.,
рег. № ***, с район на действие ЯОС, ежемесечно постъпвали суми в размер на по
60 лева за издръжката на детето Н.. През месец януари 2017г. подсъдимият отново
преустановил плащането на издръжката и до м. декемри 2017г., включително, не
изплатил никакви суми за издръката на детето Н..
С Решение № ***.
по гр.д. № *** на ЯОС, влязло в сила на 09.02.2010г., подс. С. бил осъден да
изплаща на св. Д. ***, в качеството й на майка и законен представител и на
детето Т., месечната издръжка в размер на 60 лева. За периода от м. септември
2015г. до м. декември 2017г., включително, подсъдимият не е изплатил никакви
суми за издръжката на детето си Теодора.
Към момента на
извършване на горните деяния подсъдимият е осъждан за престъпление от общ
характер по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, с присъдата по НОХД
№ *** на ЯРС, но за това си осъждане същият е реабилитиран по право. С цитираната присъда, влязла в сила на
19.09.1997г., му е наложено наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от четири години. При това положение, след като до 19.09.2001г.,
когато е изтекъл четиригодишният изпитателен срок, подсъдимият не е извършил
друго престъпление, поради което да следва да изтърпи и отложеното наказание,
на 20.09.2001г. същият е реабилитиран по право в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1
от НК.
Подсъдимият не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК и не се е ползвал от привилегията на 183
ал.3 от НК.
Горното съдът прие
за установено от показанията на свидетелката Д., както и от писмените
доказателства по делото, в т.ч. и приложените на л. 55 и 56 от ДП удостоверения
изх. № *** и изх. № *** на ЧСИ И. Х., рег. № ***, с район на действие ЯОС, на
които съдът даде вяра, тъй като, преценени поотделно и в тяхната съвкупност са
последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна,
така и от субективна страна подс. С. е извършил престъпление по чл.183, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като, в периода от месец септември 2015 година
до месец декември 2017 г.,
включително, в село Челник, обл. Ямбол, действайки в условията на продължавано
престъпление, след като е осъден с Решение № *** по гр. дело № *** г. на
Районен съд-Я., влязло в сила на 06.08.2009 г., да издържа свой низходящ –
детето си Н.Г.С., родена на *** г., като заплаща на Р.Н.Д. ***, в качеството й
на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 60 лв.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 8 месечни вноски за периода от месец септември 2015 г. до месец април 2016 г., и 12 месечни вноски
за периода от месец януари 2017
г. до месец декември 2017 г., включително, като
общият размер на дължимата издръжка възлиза на 1200 лв., както следва:
- в периода от м.
септември 2015г. до м. април 2016г., включително, в с. Ч., обл. Я., след като е
осъден с Решение № *** по гр. дело № *** на Районен съд-Я., влязло в сила на
06.08.2009 г., да издържа свой низходящ – детето си Н.Г.С., родена на *** г.,
като заплаща на Р.Н.Д. ***, в качеството й на майка и законен представител на
детето, месечна издръжка в размер на 60 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 8 месечни вноски,
като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 480 лева, и
- в периода от м. януари 2017г. до м. декември
2017г., включително, в с. Ч., обл. Я., след като е осъден с Решение № ***. по
гр. дело № *** на Районен съд-Я., влязло в сила на 06.08.2009 г., да издържа
свой низходящ – детето си Н.Г.С., родена на *** г., като заплаща на Р.Н.Д. ***,
в качеството й на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в
размер на 60 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 12 месечни вноски, като общият размер на дължимата
издръжка възлиза на 720 лв.
Освет
това, подсъдимият С. е извършил престъпление по чл.183, ал.1 от НК и по
отношение на малолетното си дете Теодора, тъй като в периода месец от
месец септември 2015 година до месец декември 2017 г. включително, в с. Ч.,
обл. Я., след като е осъден с Решение № ***. по гр. дело № *** на Окръжен съд-Я.,
влязло в сила на 09.02.2010 г., да издържа свой низходящ – детето си Т. Г.С.,
родена на *** г., като заплаща на Р.Н.Д. ***, в качеството й на майка и законен
представител на детето, месечна издръжка в размер на 60 лв., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 28 месечни
вноски, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 1680 лева.
В случая безспорно
са налице извършени от подсъдимия две съставомерни деяния по посочения текст на
наказателния закон, едно от които в условията на продължавано престъпление,
чието авторство и броят на неплатените вноски за издръжката на вкято от децата се
установяват както от гласните доказателства по делото, така и от писмените
такива
Изпълнителното
деяние по чл.183 от НК и в двата случая е осъществено чрез бездействие и се
изразява в неплащане на две или повече месечни вноски от присъдена на низходящ
на подсъдимия издръжка. В конкретният случай подс. С. не е изпълнила
задължението си за плащане издръжка на детето Н. през периода от м. септември
2015г. до м. април 2016г., включително, и през периода от м. януари 2017г. до
м. декември 2017г., включително, т.е., съответно за осем и за дванайсет месеца,
а задържението си за издръжка на детето си Т. не е изпълнил за периода от м.
септември 2015г. до м. декември 2017г., включително, или за двайсет и осем
месеца, като общата дължима сума за издръжката на детето Н. възлиза на 1200
лева, а на детето Т. - в размер на 1680 лева. И в двата случая, както по
отношение на непълнолетноата Н., така и по отношение
на малолетната Т., се касае за
престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянията не
е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се,
че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни
вноски за издръжка.
От субективна страна
и в двата случая подсъдимият е действал с пряк умисъл. Безспорно, същият е знаел,
че съгласно влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № *** на ЯОС и по гр. д.
№ *** на ЯРС дължи съответно на детето си Н. и на детето си Т. месечна издръжка
в размер на по 60 лв., съзнавал е, че през инкриминираните периоди - от месец
септември 2015 г.
до месец април 2016 г.,
вкл., и от месец януари 2017
г. до месец декември 2017 г., вкл., не предприема
никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка на детето Н.,
съзнавал е и това, че в периода от м. сиептември 2015г. до м. декември 2017г.,
вкл., не предприема действия и по изпълнение на задължението си за издръжка на
детето Теодора, че задълженията му за всяко от децата възлизат на повече от две
месечни вноски и е допускал това.
По отношение неизпълнението
на задължението си за издръжка на детето Н. подсъдимият е действал в условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един
непродължителен период от време – в периода м. септрември 2015г. – м. април
2016г., вкл., и в периода м. януари 2017г. – м. декември 2017г., вкл.,от 22.00
часа на 17.06.2015г. до 02.36 часа на 16.07.2015г., е извършил две деяния,
всяко едно от които поотделно осъществява състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и
субективно последващото се явява продължение на предходното.
Поради изложеното съдът намери, че
подс. С. действително е извършил престъпленията по чл.183, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.183, ал.1 от НК, поради което го призна
за виновен по така предявените
му обвинения.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършените от
подсъдимия престъпления законът предвижда две алтернативни наказания – лишаване
от свобода до една година или пробация. В тези рамки, за всяко от
престъпленията съдът му наложи наказание по по-леката алтернатива на
предвиденото в закона – пробация, с конкретни
пробационните мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител
два пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробционен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и 3. СТО ЧАСА безвъзмезден труд в полза на
обществото за ЕДНА ГОДИНА. Съдът предприе санкциониране на подсъдимия по
по-леката алтернатива на санкцията, отчитайки невисоката му лична степен на
обществена опасност, обуславяща се от чистото му съдебно минало и от
обстоятелството, че в досъдебна фаза е дал обяснения, признал е вината си,
както и причината за извършване на деянията – липсата на източник на доходи. От
друга страна, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена
опасност на деянията, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържаните, и от
сравнително големия брой неплатени месечни вноски за издръжката на двсяко от
децата, и намери, че спрямо него не е оправдано определяне срока на
пробационните мерки към законовия минимум.
Същевременно съдът
счете, че посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание спрямо подсъдимия, поради което и не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
С оглед на това,
че към момента подсъдимият не е изплатил дължимите за издръжката на двете деца
суми за инкриминирания период, съдът счете, че са налице законови пречки за
прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като причинените от престъплението
имуществени вреди не са възстановени. Отделен е въпросът, че в случай на
възстановяване на имуществените вреди и при липсата на други вредни последици
за пострадалите, спрямо подсъдимия би следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. В този смисъл е т.2 от Пост. 7-85 на Пл. на
ВС.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК
Тъй като престъпленията, предмет на настоящото
производство, са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание
цитираната законова разпоредба, след като му определи наказание за всяко
престъпление поотделно, съдът му наложи най-тежкото от тях, а именно – ПРОБАЦИЯ,
с пробационни мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробционен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и 3. СТО ЧАСА безвъзмезден труд в полза на
обществото за ЕДНА ГОДИНА.
Разноски по делото
не са направени, поради което такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия,
независимо от изхода му.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: