Р Е
Ш Е Н И Е
40/20.2.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове:
Светлозар Георгиев
Яна
Панева
при секретар Галя Иванова и с участието на прокурор
Дияна Иванова, като разгледа докладваното от съдията Славкова ВНОХД № 6 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от О.Р.Ю. – подсъдим по
НОХД № 382/2018г. на V-ти състав по описа на Районен съд – Провадия, срещу
постановена присъда от 26.11.2018г., с която е признат за виновен по обвинение
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54, ал.
1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от сбобода са срок от девет
месеца, което на основание чл. 58А от НК е намалено с 1/3 и е определено да търпи шест месеца, отложено
по реда на чл. 69 от НК с изпитателен срок от две години.
С въззивна жалба и
допълнение към нея процесуалният представител на подсъдимия навежда доводи, че
постановената присъда е неправилна и постановена при нарушение на материалния
закон. Излагат се доводи, че така наложеното наказание лишаване от свобода е
несъразмерно тежко и явно несправедливо. Прави се искане за изменение на
първоинстанционната присъда, както и да се намали наложеното наказание към
предвидения от закона минимум, както и изпитателният срок да се намали на една
година.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна изразява становище, че
жалбата е неоснователна, като счита, че наложеното наказание е изключително
ниско и, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, като моли
същата да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като
разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна
първоинстанционният съд, в процедура по чл. 371 т.2 от НПК, след признаване на
фактите по обвинителния акт е приел за
установено по безспорен начин следното:
Подсъдимия О.Р.Ю. *** със своите баба и дядо по бащина линия и с
по-големия си брат С. Г. М..
1. В съседство бил дома на св. С. М. Р. и св.А. Х. М. - в
гр. Провадия, на улица “***“ № 11. Подсъдимия забелязал, че съседите не заключват
входната врата на дома си. В неустановен по делото ден в началото на м. август
той влязъл в двора, като първо се качил върху плочата на гаража, а после - и в
къщата. В една от стаите видял поставена чашка с пари върху секция: сумата от
15 лв. в банкноти с номинал 1бр. по 10 лв. и 1бр. 5 лв. Взел парите и излязъл
от дома.
2.Няколко дни по-късно на 26.08.2017 год., отново по същият
начин проникнал в дома им и отново от описаната чашка взел пари - общо 60 лв. в
банкноти с номинал по 20 лв. /2бр./, 10 лв./1бр./ и 5 лв. /2бр./.
3. На 14.09.2017год. подсъдимия минавал по ул. „**“ №31 в
Провадия. Знаел, че там живее св. Д. З. и в момента отсъства, затова решил да
влезе вътре и да открадне нещо. Ю. прескочил оградата на имота и влязъл в
къщата през незаключена входна врата. След като огледал и претършувал вещите,
видял чанта, закачена на гвоздей, в нея намерил 430 лв., които били спестени пари – 200 лв. и току-що
получената пенсия на св. З. в размер на 230 лв. Подсъдимия взел парите и ги изхарчил.
4. На следващият ден подс. Ю. се насочил към къщата на с
леля си - св. С. О. Ю., която се намирала в двора, където самият той живеел.
Подсъдимия изчакал обитателите да отидат на работа. Вратите на дома били
заключени, но той забелязал леко отворен прозорец, върху който се качил и
натиснал така, че да избута намиращото се легло в стаята, което препречвало
отварянето на прозореца. От ракла
подсъдимият взел кутия с мобилен телефон втора употреба - марка „HUAWEI Y5 II
DS WHITE МАТ“ с фабричен номер 860484033594081, с 2 имея: имей 1:
850484033594082 и имей 2: 860484033829499, с поставена в него сим карта №
**********, на стойност 280 лв./оценка според СОЕ/. Веднага след това от магазин
за вещи втора употреба направил замяна на този телефон с друг, марка
„Самсунг“,. Обяснил, че баба му е закупила телефона, св. Т., управител на
магазина приел казаното за истина и дал на подсъдимия телефон - марка
„SAMSUNG“, модел 0168, с имей 35205204642095, без поставена в него сим-карта,
както и един сгъваем нож с предпазител и минифенер, който подсъдимия също си
харесал.
По-късно подс. Ю. предал доброволно този нож / съставен протокол за доброволно предаване от 15.09.2017
г./ Неговата баба - св. Г. Р. Ю. предала на св. С. Ю. телефона, получен след
описаната по-горе замяна. Ю. от своя страна го предала за нуждите на
разследването, същото сторил и Т. с телефона, заменен от подсъдимия- „HUAWEI Y5
II DS WHITE МАТ“/ вещите впоследствие били върнати на собствениците им./.
5. На 25.09.2017 год. вечерта подс. Ю. ***, минавайки покрай фурна
за производство на закуски със собственик и управител св. Б. Ж. Б. забелязал,
че в най-външното помещение няма
служители и, че вратата му е отворена. Там били наредени тави с изпечени пици,
увити с целофан. Подс. Ю. бързо влязъл в помещението, взел 6 бр. изпечени пици
и заминал. По пътя изял една от пиците, а останалите пет изхвърлил. Стойността
на пиците е 6, 47 лв., според СОЕ.
6. През м. септември 2017 год., в неустановен по делото ден,поколо
обяд подсъдимия минал покрай магазин за
облекло и обувки на централния площад в гр. Провадия, собственост на св. К. А. Х..
Там, на стълбите пред магазина, били изложени 15 чифта маратонки. Докато продавачката
отсъствала, подсъдимият взел един чифт
маратонки и бързо се отдалечил.
По-късно, с протокол за доброволно предаване маратонките били върнати на
свидетелката. Стойността им , според СОЕ , е е 20.00 лв.
7. На 28.09.2017 год. от отворен магазин в центъра на Провадия за
детски играчки, собственост на св.М. К. Ч. взел от намираща се зад щанда дамска чанта две
портмонета с пари - общо сумата от 1400,
00 лева. К. отсъствала в този момент. След като се отдалечил, взел само парите,
а портмонетата изхвърлил. По-късно дал 100 лева на братовчед си - св. Ю. О.. Тръгнали
към с.. Житница, за да си купят храна и бира. На връщане, като видели
полицейска кола, подсъдимият извадил парите и помолил братовчед си да ги сложи
в джобовете си. При проверката, с протокол за доброволно предаване св. О.
предал дадените му от подсъдимия пари - общо сумата от 1 066 лева и 68 стотинки,
които после били върнати на Ч. с
разписка. Общата стойност на вещите-портмонета и пари е 1404, 25 лв., според
СОЕ.
Тази фактическа
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, вследствие на
признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия и констатация, че това
признание се подкрепя от събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелите СОЕ, СППЕ на подсъдим, на свидетел, протоколи за доброволно
предаване, разписки, справки и др. писмени доказателства. Пред настоящата
инстанция не са установени нови фактически положения, не се представят и
доказателства във връзка с личността на подсъдимия, с оглед оплакването за
несправедливост на наказанието.
По отношение възражението за
неправилност и несправедливост на наложеното наказание
Във въззивната жалба и в съдебно заседание
адв. К.Г. – защитник на подс. Ю. претендира, че наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 9 месеца е несъразмерно тежко и явно несправедливо, като
моли съда да го измени като намали наложеното наказание към предвидения в
закона минимум, а изпитателният срок да бъде намален за срок от една година. Излагат
се доводи за неглижиране от страна на
първостепенния съд на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно крехката му възраст и
това, че към инкриминирания период подсъдимият не е бил осъждан с влязла в сила присъда, че водят
до извод за ниска степен на обществена опасност на дееца, което
първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен при постановяването на
обжалваната присъда.
Тези възражения и твърдения на подс. Ю. и
неговия процесуален представител, настоящата въззивна инстанция намира за
неоснователни. С действията си от обективна и субективна страна Ю. е осъществил
състава на престъпление кражба, без квалифициращи обстоятелства, при условията
на продължавано престъпление, като непълолетен, като е извършил седем отделни
деяния, през много кратък период от време. Вярно е, че О.Ю. към инкриминираният период не
е осъждан / справката за съдимост,л.168 от ДП №289/2017г./ Същевременно обаче
са налице други важни обстоятелства за личността на подсъдимия, от значение за
отговорността му. Според данните от ИДПС при РУ – Провадия, той е отглеждан в
семейството на баба си и дядо си по бащина линия в гр. Провадия, област Варна.
С него живее и по-големия му брат, който също е регистриран при ИДПС за противообществени прояви. Родителите са дезинтересирани
от децата си- бащата е криминално
проявен, обявен за ОДИ. Майката е напуснала семейството и не поддържа отношения
с никого, включително и с децата си. Установено е, че семейството на подсъдимия
не осъществява и не може да осъществява контрол по отношение коригирането на
поведението на непълнолетния. Първите данни за него са от 12-годишната му
възраст- за кражба на два мобилни телефона. За това и още други кражби са му
наложени две мерки по ЗБППМН, но без успех. По-късно е бил регистриран за още
девет противоправни деяния- кражби, хулиганство и др. През 2016г. е бил
регистриран за още множество кражби, с него са работили психолози и социални
работници, беседи с ИДПС, отново без резултат, като не е могла да бъде овладяна
подчертаната му агресия и склонност към асоциални прояви. Отново му е била
наложена мярка по ЗБППМН “предупреждение за настаняване във ВУИ“, също без
успех. Неколкократно е бил настаняван в Дом за временно настаняване на малолетни
и непълнолетни, впоследствие настанен в СПИ, а по-късно, след завръщането в
дома на баба си отново е продължил да извършва различни престъпления, за които
отново са му налагани мерки по ЗБППМН. Наложена му е мярка „Настаняване във
ВУИ“, потвърдена от съда. Налице са данни по делото, че след инкриминираният
период през ноември 2017г. Ю., заедно с брат си са обвинени за грабеж, придружен с убийство, както и
престъпление по чл. 152 от НК.
Според заключението на вещите лица по
извършената по делото СППЕ Ю. не страда от психично заболяване в тесен смисъл
на думата – психоза. При него е налице несоциализирано разстройство на
поведението, като не е в състояние да се учи от грешките си, т.е да не ги
повтаря. Към момента на извършване на деянието подсъдимия не е бил в състояние
на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от
сериозно умствено недоразвитие и е налице юридическият критерий за вменяемост -
могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
При индивидуализация на наказанието следва да
се вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние, в
тази връзка следва да се разгледат и всички обективно проявени признаци на
извършеното деяние. Особеностите при индивидуализацията на наказание на
непълнолетен включват и други основни правила, най-вече по отношение на
личността. Възрастта им следва да се третира самостоятелно като смекчаващо
отговорността обстоятелство, независимо от направената преди това редукция по силата
на закона. Принципно следва да се вземат предвид и данни за влияние на
пълнолетни лица, какъвто настоящият случай не е. И накрая, спазването на
правилото за минимум репресия налага максимално да се използва възпитателното
въздействие от държавни институции. В конкретния случай съдът е преценил, че
следва да отложи наложеното наказание с изпитателен срок от две години- в
средния размер на предвиденото в нормата на чл.69 ал.1 от НК. При тези данни за
личността на подсъдимия, напълно резонно съдът се е спрял на този размер
изпитателен срок, с очакването той да е възпиращ спрямо него, а намаляването му
не би било съответно и справедливо. В този смисъл първоинстанционния съд
правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е изтъкнал
аргументите за размера на постановеното наказание и отлагането му, като е
определил най-подходящия изпитателен срок.
Наложеното наказание, освен с горе изложените
обстоятелства, е индивидуализирано при отчитане степента на обществена опасност
на дееца, определена при съвкупен анализ
на данни свързани с личността му – възраст и характеристични данни и в
този смисъл е неоснователе упрекът, че невръстната възраст на подсъдимия не е
отчетена от районния съд. Това е сторено, както и при отчитане на всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
самопризнанието, още на фаза досъдебно производство, връщането доброволно на
част от отнетите вещи. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства
се отчитат прилаганите до инкриминирания период мерки по чл.13 ал.1 от ЗБППМН, които
не са оказали никакъв корекционен ефект спрямо него. Всичко това дава
характеристика на личността с висока степен на обществена опасност и макар и все още непълнолетен – с изградени
трайни престъпни навици.
Въззивния съд намира, че изводите
на първостепенния съд са изчерпателни и достатъчни, като са обосновали
справедливо по вид и размер наказание, както и приложение на условно осъждане,
с адекватно определен размер на изпитателния срок. То
е адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
деяние и в максимална степен ще изпълнят целите по чл.60 от НК, а именно
осъществяването на възпитателно – поправителната функция върху непълнолетния
подсъдим.
По изложените съображения и предвид липсата
на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата,
на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна
инстанция,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№33/26.11.2018г., постановена по НОХД №382/2018г., на V-ти състав по описа на
Районен съд – Провадия.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационна проверка.
Председател :
Членове: