МОТИВИ:
Подсъдимият
М.В.Р. *** е предаден на съд за
престъпление по чл. 129,ал.1,във вр. с ал.2,предл.5-то, хип.2 от НК затова, че
на 10.04.2011 год. около 22.00 часа в гр.Л. ,
пред дом на ул.”М. с.” № 8 , нанесъл
удар в областта на главата и умишлено причинил средна телесна повреда на
Л.П.Щ. от с.гр., изразяваща се в мозъчно сътресение, с пълна загуба на
съзнание, увреждане причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота.
На
основание чл. 84 и следващи от НПК пострадалата Л.П.Щ. *** предяви и съдът прие
за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от пострадалата срещу
подсъдимия М.В.Р. граждански иск за сумата от 5000-пет хиляди лева за причинени
й неимуществени вреди.Конституирана бе като граждански ищец.
По
повод направено искане на основание чл.
76 и следващи от НПК съдът я конституира и като частен обвинител в процеса.
Подсъдимият
М.В.Р. не се признава за виновен. Твърди, че на посочената дата, време и място
не е бил в дома си на ул. “Момина сълза” № 8.По това време е бил на гости в
дома на негов съкварталец и когато се е прибрал , тъй като му се обадили, че е
станала някаква разправия между децата на Л. и неговите деца не е виждал Л.
въобще.
От
обясненията на подсъдимия М.В.Р., показанията на разпитаните свидетели: Л.П.Щ.,
д-р Н.В.Б., Р.В.Р./син на пострадалата Л. Щ./, П.М.В./син на подсъдимия /, Р.М.Н.
/съпруга на подсъдимия/, Б.В.П., Р.П.И./брат на пострадалата/, , В.Р.Щ./съпруг
на пострадалата/, М. В. Щ., И. Р.Щ., А. И. Р., които съдът преценява с
останалия събран по делото доказателствен материал, тъй като се намират в
най-близка родствена и по сватовство
връзка , както с пострадалата, така и с подсъдимия, показанията на свидетелите А.Н.К., С.В.В., С.Я.П., и С. В. М.,
в показанията , на които прозираше известна заинтересованост, обяснима с това,
че са съседи с подсъдимия и с
нежеланието да си нарушат добросъседските отношениия и заключението на вещото лице доц.д-р П.И.Л., което съдът приема изцяло като
компетентно и незаинтересовано, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
М.В.Р. живее заедно със семейството си в гр.Л., кв. “И.”, на ул.” М. с.” №
8.Има двама сина – свидетелите П.М.В. и В.М.В..
На
10.04.2011 год. вечерта двамата синове на подсъдимия излязли от дома им и
отишли до магазина на Т./”Кмета”/ в кв.”И.”. В същия район по това време били и
свидетелите Р.В.Р. –син на свидетелката Л.П.Щ.,
който бил с първия си братовчед
- свидетеля А.И.Р..Когато се срещнали големия син на подсъдимия П. М. В.
ударил с юмрук по рамото свидетеля Р.В.Р. , а малкия син В.М.В. ударил по същия
начин свидетеля А. И. Р..Последният останал изненадан от поведението на двамата
братя и споделил това с братовчед си – свидетеля Р.В.Р. , който му обяснил, че
от 3-три години има проблеми с тях.Двамата братовчеди Р.Р. и А.Р. се прибрали в
дома на родителите на Р.Р.,*** .Свидетелят А.Р. заедно с родителите си – свидетелите
И. Р.Щ. и майка си М.В.Щ. живеели от няколко години в гр.Я., но в момента били
на дошли на гости на чичо си –свидетеля В.Р.Щ.- брат на баща му . Двете момчета
разказали на родителите си какво се е случило с тях и възрастните решили да
отидат до дома на двамата братя, с
намерение да се срещнат с родителите
им и изяснят случая. Тръгнали с лекия автомобил на свидетеля И. Щ.,
който го управлявал, като в колата се качили – брат му В.Р.Щ., съпругата на
последния- свидетелката Л.П.Щ., неговата съпруга – свидетелката М.В.Щ., сина му
– свидетеля А. И. Р. и племенника му Р.В.Р.. Когато пристигнали пред дома на
подсъдимия на ул.”М. с.” № 8, всички
слязли от автомобила, като започнали да викат по име “М.”. Излязла
съпругата му –свидетелката Р.М.Н. , а след нея и брат му свидетеля П.В.Р.,***,през
три къщи. Започнали да се карат,
разменили си и удари с юмруци.Свидетелят П.Р. държал в ръцете си кол, но
свидетеля В.Щ. успял да го измъкне от ръцете му и го хвърлил настрани. В този
момент дошъл от горната улица и
подсъдимия М.В.Р., на когото един от синовете му казал, че нещо се случва пред дома им.
Подсъдимият М.Р. носел в ръката си кол /кривак/ с който ударил , първо по гърба
свидетелката М.В.Щ., а след това по главата, влявата страна свидетелката Л.П.Щ.. От удара последната
паднала на земята и останала неподвижна, като от главата й течало кръв.
Съпругът й-свидетелят В.Р.Щ. я вдигнал на ръце и пренесъл в дома на майка й, която живеела няколко къщи
надолу по същата улица. След около 10 минути пострадалата се свестила и била откарана
от съпруга си до Бърза помощ –гр.Л., филиал на ЦСМП-гр.Ловеч, където раната
била обработена.Прегледа е отразен в Амб.журнал на дежурния лекар под № 2742 от 10.04.2011 год. – 22.30 часа
–дежурен лекар д-р Б..Видно от приложеното медицинско свидетелство изх.№
422/11.04.2011 год. при прегледа обективно е установено : разкъсно – контузна
рана в париетална област на черепа с размер 5 см., обилно кървене, наложило
полагане на 4/четири/ шева.Палпаторна болезненост в околните тъкани. Консултирана с невролог: контузия на главата.
Прегледана в хир.кабинет на МБАЛ –гр.Л. на 11.04.2011 год. –абл. № 949.В
медицинското удостоверение е отразена диагноза: контузио капитис.Вулнус лацеро
контузум регио париеталис капитис.Сутура.
В
следващите дни пострадалата Л. Ш. не се чувствала добре и затова на 03.05.2011
год. отишла на преглед при лекар-невролог-д-р С. Б. в гр.Л., обл. Ловеч, който след прегледа попълнил амбулаторен лист от същата дата и назначил лечение.
Видно
от заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза от доц.д-р Л. в резултат на удара пострадалата Л.П.Щ. е получила мозъчно сътресение с пълна загуба
на съзнание , което представлява разстройство на здравето-
временно опасно за живота.
Относно
изясняване механизма на причиняване на описаното телесно увреждане вещото лице – д-р Л. е категорично, както в
писменото заключение, така и при доклада на експертизата в съдебно заседание –
“Това е механична травма, удар с някакъв предмет, свидетелите съобщават за
някакъв кривак, това отговаря на раната в главата, тя действително е паднала,
малко възможно е да е от падане , но не може да изключим тази вероятност , но би следвало да има и
други наранявания по тялото.По вероятния механизъм е удар с това дърво или
кривак. При удар с дясната ръка , то е от лявата страна и аз приемам този
механизъм със замаха.”
Заключението на вещото лице бе
прието от всички страни в процеса, като компетентно и законосъобразно.Съдът
също го приема като обосновано, компетентно
и законосъобразно, тъй като е
съобразено със всички доказателства-писмени и устни по делото.
Нанесеното телесно увреждане
съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2,предл.5-то,
хип.2-ра от НК.
Относно авторството на
престъплението , съдът намира, че фаталния удар, от който е причинено описаното
телесно увреждане е нанесен от подсъдимия М.В.Р.. Усилията на подсъдимия да
измести участието си в това престъпление , с насочване на доказателствата за
това върху друго лице не бяха резултатни. Действително по делото по отношение
на устните доказателства се оформиха две групи свидетелски показания- тези на
пострадалата – съпруга й В.Р.Щ., сина й Р.В.Щ.,
девер й И.Р.Щ., снаха й М.В.Щ. ,брат й Р.П.М., племенника й А. И. Р. и тези на подсъдимия – съпругата му Р.М.Н., синовете
му П. и В. М.и В., брат му П.В.Р. , снаха му /съпруга на брат му/ Б.В.П.,
показанията на които съдът преценява с останалия събран по делото доказателствен
материал , съобразявайки се с обстоятелството, че се намират в най- близка
родствена и по сватовство връзка както с пострадалата/първата група свидетели/,
така и с подсъдимия/втората група свидетели/ и житейски оправдано е при
изясняване на определени факти да проявяват заинтересованост. Остават и трета група свидетели – А.Н.К. , С.В.В.
и С.Я.П., които са съседи на подсъдимия , които показания обаче са
непоследователни, несигурни и са насочени в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия, “че последния не е бил там”.В показанията си свидетелката С.Я.П.
сочи”М. не беше там, когато почна бойта с П. и жена му.....М. и децата му не
бяха там”. Свидетелката С.В.В., също съседка
изяснява, ,че живее на около десет метра
от мястото на случилото се, “чула е викове и тропане по прозорците,
викат М. да излезе, ... децата и се изплашили от виканиците и тя се
прибрала.... Познавам Л. там беше.“ А в показанията на последния разпитан по
делото свидетел С.В.М. , поискан от защитата на подсъдимия да бъде допуснат
като свидетел едва в предпоследното съдебно заседание, при проведени преди това
пет съдебни заседания при три, от които
бе даден ход за събиране на доказателства, явно прозираше заинтересованост и бяха с насоченост в подкрепа на защитната
теза на подсъдимия М.Р.. Този свидетел изяснява, че на въпросната вечер
подсъдимия Р. е в бил в тях на гости , когато “по едно време идва едно детенце
и извика М., аз излезнах с него, той си обуваше обувките и аз го попитах къде
отиваш. Той каза “нещо стана с децата.” Той тръгна по улицата надолу към къщи,
аз тръгнах по него.Стигна и гледа брат си П. седнал на тротоара със скъсана
тениска.......Не съм намерил на мястото нито Л., нито В. , никой.”И макар, че в
обясненията за този период от време на посочената дата подсъдимия изяснява , че е бил на гости в дома на
приятели,/ не посочи имената на домакина/
има различие в неговите обяснения и показанията на последния посочен от
него свидетел С. В. М., относно това кой и по какъв начин подсъдимия е бил
информиран,” че нещо става с децата му” – подсъдимия сочи, “ че му се обадили
по телефона”, а свидетеля М., че” едно дете е дошло у тях и му е казало”. Тази
непоследователност, несигурност и противоречивост в показанията
на свидетелите от групата на подсъдимия М.В.Р. сочи на недобросъвестност
и не могат да служи като безспорни
доказателства, от които съдът да обоснове изключване авторството на деянието от
страна на подсъдимия.
Проследявайки хронологията на случващото
се , обективните находки от телесното увреждане на пострадалата, показанията на
свидетелите от групата на пострадалата и макар с оглед на това, че се намират в най-близка родствена и по сватовство линия ,
при изясняване на основния факт относим към обвинението – авторство, вина и
причинна връзка , те са последователни и непротиворечиви и по време и
място съвпадат с останалия
доказателствен материал , респективно в конкретния случай със заключението на
съдебно – медицинската експертиза и писмените записвания в инв.журнал на дежурния лекар на дата
10.04.2011 год. - 22.30 часа , когато е отразено, че е прегледана Л.П. Щ.,
съдът намира, че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 129,ал.1 във
вр. с ал.2, предл.5-то, хип.2 от
НК- на 10.04.2011 год. около 22.00 часа в гр.Л. ,
пред дом на ул.”М.с.” № 8 , нанесъл удар
в областта на главата и умишлено причинил средна телесна повреда на Л.П.Щ. от
с.гр., изразяваща се в мозъчно сътресение, с пълна загуба на съзнание,
увреждане причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Деянието
е извършено умишлено, при пряк умисъл.
Причина
за извършване на престъплението- влошени отношения между семействата на
подсъдимия М.В.Р. и пострадалата Л.П.Щ., в основата, на които са конфликтни
ситуации между децата им.
Съдът
намира, че наказанието на подсъдимия М.В.Р. следва да се наложи при смекчаващи
отговорността обстоятелства , като за такива да се отчете чистото му съдебно
минало, като съдът му наложи наказание
от 6-шест месеца лишаване от свобода. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия
и в изпълнение целите на личната и
генерална превенция на наказанието , визирани в чл. 36 от НК съдът намира, че
за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо да изтърпява наказанието
реално и няма законна причина за приложението на чл.66,ал.1 от НК и на това основание
съдът отлага така наложеното наказание от 6-шест месеца за изпитателен срок от
3-три години.
По предявения граждански иск.
Предявеният граждански иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.Размерът му се определя
съобразно правилата на справедливостта –чл. 52 от ЗЗД.
Настъпилият вредоносен резултат е
в причинна връзка с виновното поведение на подсъдимия М.В.Р. и в този смисъл
предявения граждански иск от пострадалата Л. П. Щ. против подсъдимия М.В.Р. за
причинени неимуществени вреди е
основателен и доказан по основание и следва да бъде уважен.
По делото видно от заключението
на извършената съдебно-медицинска експертиза в резултат на нанесения удар в
областта на главата пострадалата Л.П.Щ.
е получила мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание.Налице е и
травматично главоболие известно време след травмата, а в съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че може да продължи месец, година, ще отзвучава
постепенно.Безспорно пострадалата е претърпява болки и страдания , които с
оглед на травмата/увреждане на мозъка/
във времето изискват по-дълъг период на отзвучаване , като за тях Щ.
следва да бъде обезвъзмездена.Справедливостта обаче изисква да се отчете, че в размера, в който е
предявен гражданския иск – 5000-пет
хиляди лева е твърде завишен , като съдът счете, че следва да бъде уважен в
рамките на 2000-две хиляди лева, поради което го уважи в този размер, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2011 год.,до окончателното им изплащане, а иска за разликата до пълния размер като
неоснователен и недоказан съдът го
отхвърли.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: