ПРОТОКОЛ
№ 254
гр. Смолян, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Гражданско
дело № 20245400100292 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. И. П., гр. София, редовно призована, не се явява, за нея се
явява адв. Ю.С..
ОТВЕТНИКЪТ „ПАМПОРОВО“ АД, гр. Чепеларе, редовно призован,
се представлява от адв. Д. и адв. З., надлежно упълномощени.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" ЕАД, гр. София, редовно призован не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от 17.10.2024 г, като същото се докладва на
страните.
АДВ. С. - Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.
АДВ. З. – да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма пречка да се даде ход на делото, и поради
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва депозираното писмено становище от третото
лице - помагач от 17.10.2024г.
АДВ. С. - Запознали сме се със същото от ЕИСС
АДВ. Д. – Запознати сме със становището
АДВ. З. – Също .
Докладва се делото, съобразно проекта за доклад, изготвен с
Определение № 364/13.09.2024 година
АДВ. С. - Поддържам исковата молба, оспорвам депозирания отговор,
нямам възражения по изготвения проект за доклад. Във връзка с
разпределението на доказателствената тежест ще представя нови
доказателства. Представям документи, установяващи медицинското
състояние на ищцата, а именно: Болничен лист, медицински протокол от ЛКК,
с който е продължен болничния. Във връзка с имуществените вреди
представям фискален бон от 05.02.2024 година сума в размер на 175,00 лв.,
към МЦ Пампорово, с препис за ответната страна. Моля да ми издадете
съдебно удостоверение, което да послужи пред МБАЛ „Света Анна“, да се
снабдим с друго такова, от което да е видно кога са заплатени фактурите,
които представяме към исковата молба. Водим допуснатите двама свидетели.
АДВ. З. – Оспорваме исковата молба, поддържаме отговора, който сме
подали. Ще представя доказателства, с които сте ни задължили. По отношение
на представените доказателства от колегата, считам, че по отношение на
фискалния бон, той е във връзка с нашия спор, не възразявам да се приеме, но
другите документи, като болничен лист от 12.07.2024 г., медицинския
протокол от 01.08.2024 г., етапна епикриза от 31.07. и амбулаторния лист от
31.07.2024 г. считам, че не следва да се приемат по делото, те не са във връзка
с нашия отговор, ние нямаме оспорване в тази връзка, и с документите, които
са издадени преди делото. По отношение на задължението ни да представим
Инструкцията за работа на Седалкова въжена линия, представям на съда, и с
препис за ищцовата страна. Водим трима свидетели.
Съдът намира, че по делото следва да се приемат представените от
страните писмени доказателства, като по отношение ищцата, не е настъпила
преклузия, доколкото представените болнични листове са представени именно
2
във връзка с разпределената доказателствена тежест по делото, и поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание писмени доказателства , ведно с доказателствата, депозирани към
исковата молба и отговора към исковата молба: Лифт карта за 05.02.2024 г. за
използване на всички зони в ски зона Пампорово, заедно с извлечение от
електронно банкиране за заплащането й;Протокол № 142/05.02.2024 г. (със
сериен № 034689) на Планинската спасителна служба Пампорово към
Български червен кръст;Документи за оказана медицинска помощ и
проведено лечение, както следва:Амбулаторен лист от 05.02.2024 г. от
Травматологичен център на Денонощна клиника „Медикус Алфа“ („МЦ
Медикус Алфа Пампорово“ ЕООД, ЕИК **), находящ се в сградата на
Планинската спасителна служба Пампорово към БЧК в ски център Студенец;
Епикриза, И.З. № 3072/2024, издадена от МБАЛ „Света Анна“ София АД,
Клиника по ортопедия и травматология; Болничен лист № Е20240468293,
издаден на 15.02.2024 г.;Болничен лист № Е20240291903, издаден на
14.03.2024 г.;Болничен лист № Е20240292080, издаден на 12.04.2024
г.;Болничен лист № Е20240292210, издаден на 14.05.2024 г.;Болничен лист №
Е20240292342, издаден на 11.06.2024 г.;Фактура № **********/05.02.2024 г„
издадена от „МЦ Медикус Алфа Пампорово“ ЕООД, ЕИК **;Фактура №
**********/09.02.2024 г., издадена от МБАЛ „Света Анна“ София
АД;Фактура № **********/09.02.2024 г„ издадена от МБАЛ „Света Анна“
София АД;Фактура № **********/09.02.2024 г„ издадена от МБАЛ „Света
Анна“ София АД;Трудов договор № 670 от 21.02.2022 г. между Р. П. и „С.“
ООД, заедно с2 бр. допълнителни споразумения - от 31.03.2022 г. и 30.12.2022
г.;Общи условия за предоставяне на услуги и правила за ползване на ски писти
и въжени линии на територията на ски зоната в к.к. Пампорово, приети с
решение на Съвета на директорите от 19.09.2022 г. на „ПАМПОРОВО“ АД,
достъпни на уебстраницата: https://pamporovo.me/;Писмена претенция от Р. П.
до „ПАМПОРОВО“ АД, изпратена на ответника по. по куриер;Разрешение за
употреба № 1095/24.11.2000г издадено от ГД ИДТН, Заповед от
02.01.2024г на ИД на Пампорово АД ,дОКЛАД с вх номер ЗЗ-
46/12.02.2024г. Застрахователна полица от 15.12.2023г., ведно с приложени
писмени доказателства, описани в депозирана писмчена молба от Р.П.,
представена в днешно съдебно заседание , а именно фискален бон от
3
05.02.2024г за заплатена сума от 175 лева, болничен лист от 12.07.2024г,
медицински протокол № 59801.08.2024г, етапна епикриза от 31.07.2024г,
амбулаторен лист от 31.07.2024г
СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, съдържащ се в мотивите на Определение № 364/13.09.2024 година и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад,
СЪДЪТ напъти страните към спогодба, като се констатира, че
страните нямат нагласа за сключване на спогодба .
Съдът пристъпи към разпит на водените свидетели
Сне се самоличността на свидетелите, водени от страна на ищеца,
както следва:
С.И.П. - од., българин, български гражданин, неосъждан, работещ
частен бизнес, внук на Р. И. П. .
На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ С.П.– Обещавам да кажа истината. Аз съм пряк
свидетел на случилото се през м. февруари, аз бях зад нея на
пропусквателното устройство, когато стана злополуката. Това стана към обяд,
точен час не мога да кажа. Баба ми беше със ски, и с нужното ски-оборудване,
което е необходимо за каране на ски, беше без каска. На пропусквателното
устройство тя мина пред нас, след което лифта дойде и я удари. Служителят,
който беше там, я извлачи настрани, тъй като устройството не спря, тя падна
настрани на самата лента, след което служителите я извлачиха, издърпаха я
настрани, тъй като устройството не спря, след което я качиха на следващата
седалка посока връх Снежанка. Каза, че я боли, и тя всъщност не можеше да
стане, служителите я вдигнаха и я сложиха на следващата седалка, която
идваше. Баба ми е с нормално телосложение. Двама служители я вдигнаха.
Ние бяхме на следващата седалка, зад нея, като през цялото време тя беше
пред нас, тя плачеше, направо не можеше да си намери място на седалката.
След като стигнахме горе, тя не можа да слезе сама от седалката, помоли за
помощ, по-точно викаше за помощ, след което служителят й помогна да
слезе. И когато слязохме ние, помогнахме й, и я сложихме да седне настрани,
4
там имаше пейка, да изчакаме спасителния екип. След това я взе спасителния
екип, който я закара в спешен кабинет, където й се оказа помощ, направи се
снимка, установи се счупена тазобедрена става, това беше в Пампорово. След
това ни казаха, че нямат нужното оборудване за операцията, която трябва да
се извърши спешно, качихме я на собствен автомобил, закарахме я в Окръжна
болница в София, където я настаниха, и насрочиха веднага дата за спешна
операция. Болките бяха наистина много силни. В колата баба ми също имаше
силни болки. В болницата в София стоя около 10 дни, след това не можеше да
ходи, не можеше да се обслужва сама, не можеше да си направи елементарни
хигиенни нужди, за които се грижеше моята майка. Това продължава и до ден
днешен, и към днешна дата продължава така, животът й е коренно променен,
трудно ходи, ходи с помощта на една патерица, това е към момента. И в
момента все още се извършват рехабилитации, в момента има подуване на
мястото след операцията, най-вероятно след това трябва да се извърши
пункция на това място. Когато устройството ви пропусне да минете напред,
отдолу самата лента има такова сцепление, има обособено място, където да
застанеш, няма как да застанеш някъде, където е неподходящо, има обособено
място, където заставаш и лифтът идва. Според мен лифтът беше осезаемо
засилен, поради големия наплив на скиори. Когато тя падна, единият от
служителите започна да вика по нея, че бави опашката, че има и други хора,
които искат да се качат, че му било омръзнало вече от такива неща, и тогава я
качиха на следващата седалка. За мен това поведение беше доста неприемливо
в тази ситуация. И друг път баба ми се е качвала на този лифт, от 40 години е
скиор, никога не е имала проблеми. В този случай лифтът намаляше много по-
малко, отколкото обичайно, беше доста засилен, най-вероятно заради големия
наплив на скиори. Докато я отидем на лифта, нямаше никакви неща, които да
й попречат да се качи на лифта. Баба ми е карала много пъти на този лифт.
Баба ми влезе преди нас, ние имахме пряка видимост, ние останахме на
устройството, ние я качихме на това устройство, на което трябваше да бъдем
качени ние. Когато баба падна, устройството не спря. Устройството беше
празно, удари я, и продължи нагоре. Никой не спря устройството.
Устройството не спря, продължи. Имаше достатъчно разстояние, което е
достатъчно късо, около 2 метра, и я чухме като вика за помощ от мястото
където падна. Тя първо се изкрещя, че много я боли, и те я вдигнаха. През
цялото време я чувахме, че тя плаче, нямам представа какво е разстоянието
5
между седалка до седалка, но тя викаше много силно, заради нейните викове,
които имаше през цялото време през което се возеше, заради това и
служителят я чу и й помогна. Тя не можеше да слезне сама от седалката,
трябваше й помощ.
Съдът сне самоличността на свидетелката Й.П.А. - .. год., българка,
бълг. гражданка, неосъждана, бивша снаха на Р. П. .
На свидетелката се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВИДЕТЕЛКАТА А. - Аз съм пряк очевидец на случилото се на
05.02.2024 г. На тази дата бяхме семейно на ски-почивка, и същият ден Р. П.
пострада, беше ударена от лифтова седалка, и си счупи таза. Видях самия
удар, бях зад нея, не мога да преценя разстоянието. Разстоянието е от седалка
до седалка, ние бяхме зад нея, тя беше на седалката пред нас, тя трябваше да
се качи, но не можа да се качи, видях всичко. Тя застана на лентата, ние бяхме
един зад друг, тя мина пред нас, чакаше да дойде нейния ред, за да седне,
следователно седалката я удари, тя падна, един служител я изтегли отстрани,
след което дойде другата седалка и я метна на другата седалка. Когато
отидохме в МЦ в Пампорово, състоянието на Р. се установи още когато дойде
медицинския екип горе на връх Снежанка, каза, че случаят е много
деликатен, трябва да се иде директно в медицинския център, защото тя има
счупване. Закарахме я долу в центъра, в центъра я приеха по спешност, и
установиха, че тя е със счупен таз. Самата Р., ние като се качихме горе, като я
свалиха горе, момчетата я свалиха я, свалиха я, е силно казано, тя пищеше,
викаше, трепереше цялата от болки, и ние тогава разбрахме, че нещата са
сериозни. Тя беше самичка на седалката. Самото превозване на Р. беше
кошмарно, защото ние не ползвахме линейка, трябваше с личния автомобил
да я качим в колата, и това пътуване и на нея и на нас се отрази много тежко,
защото тя лежеше в някаква неудобна поза, не знаехме как да я сложим,
сложихме я в колата, за да я закараме по спешност в центъра, през цялото
време Р. плачеше, трепереше, викаше, на няколко пъти спирахме, защото не
знаехме какво да направим, беше някакъв неистов кошмар, и за нас и за нея.
Беше много трудно самото придвижване. За съжаление в центъра казаха, че те
нямат такава възможност да я оперират и да положат някаква интервенция
върху нея, и казаха да си я закараме в София. Казаха, че не разполагат с
6
линейка, така ми казаха. Наложи се да я закараме с личния автомобил,
директно в окръжна болница. Приеха я веднага, след което на другия ден й
назначиха операцията, и започна лечението. Не знам дали мога да кажа, че Р. е
възстановена, и не знам дали ще може да бъде възстановена, защото тя се
придвижва, има някакъв хематом на крака, който не спада, има оток на крака,
ходим по лекари, не може да се установи от какво е, и самото придвижване не
е такова каквото беше през миналата година. Доста страшно много й се отрази
на походката, изпитва умора, задъхва се, трудно се придвижва. След
операцията на Р. не свършиха кошмарите, защото се наложи да я гледам аз. Тя
има два синове, които са тираджии, и нямаше кой да полага грижи, тя остана
на мен. Близо един месец Р. беше на легло, трябваше да се полагат за нея
хигиенните нужди, като сменяне на памперс, къпане, хранене, всичко това, но
както разбирате тя ми е свекърва, не ми е майка, тя се срамуваше от самото
състояние, чувстваше се много зле. Р. няма съпруг, той почина. Единствената
жена, близка, която можеше да й се притече на помощ, бях аз, защото
синовете й не можеха да поемат тези грижи. Р. започна да се движи
самостоятелно от втория месец, и то първо с една проходилка, която аз й
закупих, тя отказа да се храни, защото реши, че така може да не й сменям
памперса, тя така реши, че ако не се храни, няма да й се сменя памперса. Но от
това нещо аз не бях добре, защото виждах, че нещата не вървят на добре. След
това отидох и й купих една проходилка, тя започна да се движи с тази
проходилка две седмици, като доктора, който ни посещаваше, аз нямах сили
да я водя сама на лекар, тогава доктора каза, че тази проходилка трябва да се
остави, и че Р. трябва да започне да ходи на патерици. Купих и патерици, от
там имаше още месец и половина, викнахме рехабилитатор, който да я учи да
ходи на патерици, защото е много специфично ходенето на патерици при
счупен таз. Минаха три месеца, минахме на бастун, при което с този бастун си
остана още 6 месеца, и до момента го използва. Тя работеше, тя беше охрана,
сега не може да работи. В Окръжна болница ние ходихме всеки божи ден на
посещение, носехме консумативите, от които имаше нужда, това бяха
памперси, за съжаление памперсите ние ги купувахме, всеки ден трябваше да
купуваме памперси, аз сменях памперси през деня, санитарките само вечерно
време го правиха, но през деня трябваше да си има човек, който да го прави
това. Емоционално това нещо и се отрази психически зле, тя е срината, тази
жена е била спортист, тя е пенсионирана от спортна катедра, тази жена до
7
момента си мислеше, че няма какво да я бутне в спорта, в живота, сега тя, от
този случай, е много психически срината. Ние й обясняваме, че това нещо
може да се случи на всеки, тя някак си не го приема, че точно на нея се случи.
Като се качвахме на този лифт, първо имаше страшно много хора, видя ми се,
че тези седалки се движат бързо, на мене ми направи впечатление, въпреки, че
и аз съм спортист, и аз спортист, не мене специално ми се видяха, че се
движат бързо тези седалки. Каква трябва да бъде скоростта, аз не съм експерт,
но за мен бяха бързи седалки. И друг път сме идвали на Пампорово, 40 години
с нея сме идвали тук, на Пампорово. Не помня предишните пъти как се е
движил лифта, сега ми се видя, че има тройно повече хора от предишни
години. Предишните години не беше толкова пренаселено, толкова чакане по
опашките, предишните години беше по-спокойно за каране. Когато се случи
инцидента, аз бях зад нея, аз бях зад тази преграда. Аз не бях влезнала през
пропусквателното устройство, не можехме да минем, защото автоматично се
отваря и затваря, само тя мина, когато се пусна устройството, тя минава,
затваря се устройството, и ние чакаме. Другите хора бяха зад нас и няма как
да ни изпреварят. Ние така се бяхме наредели на опашката, нямаше как някой
да те изпревари. Когато отиваме към плъзгащите устройства, тя върви, завива,
ние двамата със сина ми завиваме, аз бях от едната страна, синът ми от
другата страна, тя беше пред нас, няма как да мине някои през нас. Всеки си
чака реда. Никой нямаше в нейната редица, ние двамата бяхме зад нея. Както
се отваря устройството, тя по средата минава, ние бяхме с дълги ски, и за да
не настъпваме ските, да не се спъваме, пускаме я нея, ние я оставихме сама. Тя
като влезна вътре, като дойде седалката, само видях как я бута седалката и тя
изхвърча на земята, седалката я удари по крака, и отстрани като я удари, и тя
падна на земята. Лифтът не спря, седалката премина, човекът я хвана, и я
метна на следващата седалка, която идваше, метна я на седалката, седалката
тръгна, отвориха се вратите и ние седнахме. Това стана за секунди. Аз
разбрах, че стана нещо, още когато я видях, че падна. Като се качихме горе,
горе спря лифта, защото тя започна да вика, че не може да слезне, тя трябваше
да слезне, тя започна да крещи, и тогава спря лифта, гушнах я и започна много
силно да пищи. Всичко стана за секунди, не е ползвала телефон.
Сне се самоличността на свидетелите, водени от страна на
ответника:
В.Н.Р. - .. год., българин, български гражданин, неосъждан, работещ в
8
„Пампорово“ АД, като ръководител експлоатация ПВЛ № 2.На свидетеля се
напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. - Видях инцидента на 05.02.2024 година. Някъде
около 11,30 ч. на долна станция бяхме тогава, минава една група туристи през
турникета, и едната жена изостана от групата, явно не беше с тях може би, и
изостана в такава зона, която има достъп до седалката, и седалката я чукна, тя
падна на лявата страна, към мен, тогава бях от тази страна. Като влиза в
крайно дясно, преди нея има хора, тя изостава от тези хора, и седалката
минава опасно близо до нея, и в тази зона е недопустимо да се стои, жената
беше спряла на неправилното място за качване, и седалката я чукна.
Правилното място е обозначено със светлинна табелка, където пише „място за
качване“, и там приканваме хората през къде да минават. Не си спомням някой
да е говорил с жената да й е казал да махне от там. Седалките, лифтовата
станция е специална откачваща лифтова станция, и транспортното въже се
движи със различна скорост от седалките, и там седалките минават 0.8 м. в
секунда. В случая нямахме много време за реакция, имахме време само
колкото да спрем лифта. Спирането става в порядъка за 8-10 секунди,
различно, зависи от опитността на служителя, има няколко вида стопове, те
представляват бутони, те са разположени на близко разстояние, монтирани са,
за да може да се реагира колкото се може по-бързо. Вътре в станцията, спрямо
скоростта на движение, максималната работна скорост на лифта е 5 м. в
секунда, която не се използва. Седалките, вътре в станцията се движат със
скорост 0,8 м.. Скоростта може да се регулира само на транспортното въже,
вътре движението е от предавателни системи, които си намалят движението на
седалките до 0,8 м., даже на моменти, където е мястото за качване там е най-
бавна скоростта, за да може да сядат хората, независимо от служителите, тази
скорост в станцията е непроменлива. По време на инцидента, тогава на работа
на долна станция по принцип работим по двама души отвън на площадката, и
един на оперативния, при инцидента бяхме двама души на площадката. Като
видяхме жената, че падна, веднага спряхме съоръжението, спряхме от стоп
бутоните, които са на площадката. Жената падна, беше към моята страна,
нейно ляво идва, и аз в момента спряхме съоръжението, с колегата подходихме
към нея, попитахме я има ли проблем, защото на ден имаме по 8, 10, 15 такива
случая, когато падат, и задължително имаме някакъв контакт хората.
Доколкото си спомням каза, че няма нищо, не чувства нищо, ние питахме
9
„ударихте ли се, добре ли сте“, тя каза „добре съм“. Помогнахме й да седне на
седалката при спрял лифт, не охкаше. Ние двамата с колегата й помогнахме да
се изправи, изправи се жената, тя ни благодари, „няма проблеми“ и пуснахме
предпазната рампа и си задействахме съоръжението да си работи. Ние
пуснахме предпазната рамка,по принцип имаме такава инструкция, трябва да
помагаме, да спускаме предпазните рамки на туристите. Тя влезна с няколко
човека, не помня дали двама или трима, не помня колко бяха, но си спомням,
че влезна с групата и изостана от тази група. Тази седалка, с която стана
инцидента, идваше и вече те да се качват. Другите хора се качиха, тя изостана.
Нямам представа дали е имало някои други хора с нея, явно е имало, щом не
се качи с тези хора, които бяха в момента на преминаването. На долна станция
при нас не се появиха нейни близки. За проблема с тази жена разбрахме,
защото имаме постоянна връзка между станциите, горна и долна, и след
известно време разбрахме, че имало някакъв инцидент, стана ясно, че са
ходили от спасителна служба да й помагат, колегите от горна станция са
помогнали на жената, да я отстранят от обсега на лифта. Относно
разстоянието от торникета до мястото, където трябва да се качат хората на
лифта - самият лифта представлява торникетите, те са дето отброяват картите,
а пропусквателната система, те са монтирани заедно с лифтовото съоръжение
и са синхронизирани с движението на лифта, могат да се регулират по-дълго и
по-късо време да стоят отворени, и влизането от вратичките, от
пропусквателната система до мястото за качване, е с разстояние може би от
порядъка на 2-3 метра. Това влиза в обсега на самата станция. Самите седалки
имат спирачен път, според това колко е натоварена линията, спирачният път в
тази скорост, с която се движим зимата е 3,5 м. в секунда, спирачният път е
някъде в порядъка около 10 секунди. Няма служител, който да отговаря за
стоп бутона, отговаряме всички, които сме на площадката, ако един човек е
отвън на площадката, един задължително има на работния пулт, който следи
ситуацията, и той също може да реагира, там също има стоп. Имаме два вида
стопове, „Работен стоп“, и „Стоп опасност“. Имаме много такива инциденти,
падания много. На ден имаме поне 40 спирания, не само за падане, а ако някой
си е изпуснал ска, паднала му е шапка, и тогава спираме съоръжението.
Когато има по-голям наплив на скиори, тогава може да се регулира
транспортната скорост на седалките, тогава седалката минава бавно, води се
откачваща станция, не е фиксирана седалката за транспортното въже и да се
10
движи със скоростта на въжето, а си има отделители между седалката и
транспортното въже.
Съдът сне самоличността на св.В.М.М. - ..години, българин, български
гражданин, неосъждан, работя на Пампорово, ПВЛ 2.На свидетеля се
напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ М. - Видях случилото се на 05.02.2024 г., бях с колегата
Р.. Той беше от лявата страна, той беше откъм пулта, аз от дясната страна.
Като влизаш в станцията, той беше вляво, аз вдясно. Доколкото си спомням,
имаше една групичка от трима човека, преминаха, и въпросната жена
изостана сигурно за секунда, и в същото време идва следващата седалка, и я
закачи леко, тя се наклони и падна на лявата страна. Влизат трима човека, и не
знам по каква причина, тя закъсня, обърна се назад, дали изчакваше други
хора, не знам, и закъсня, и седалката мина, и идваше следващата седалка.
Седалката я закачи, тя се наведе, свлече се на земята, ние веднага спряхме
лифта. На въпросната седалка, която я удари, се качиха другите хора, не помня
колко бяха, двама или трима. Жената падна, и двамата с колегата отидохме
при нея, попитахме я как се чувства, помогнахме й да стане, каза „няма
проблеми, всичко е наред“, даже и благодари, където сме помогнали, че сме я
качили на седалката, жената беше в съвсем нормално състояние, ние точно
затова спряхме лифта и първата ни задача е да питаме хората как се чувстват,
за да знаем какво да правим. Лифтът си има време на спиране, лифтът спря.
Качихме я, тя беше сама на седалката, и си продължихме нормално работа, тя
беше сама на седалката, няма как да влезнат други хора. После се разбра, че
има някакъв проблем с тази жена, нямаше никакви признаци, че на тази жена
и има нещо. Тя падна на сняг, долу на земята има сняг, за да могат да вървят
ските, падна на лявата страна, наклони се и падна. Явно имаше някой с нея,
защото тя като се забави, се обърна назад и се загледа, явно чакаше някой, и
може би това е причина за забавяне. Лифтът като влиза в самата станция не
може да се движи повече от 0,8 м., говоря за седалката, от влизането в
станцията докато се качат хората, върви с тази скорост, на мястото на качване
се забавя скоростта, а по принцип работния е 3,5 м., обаче като влиза в
станцията, автоматично се намаля и отива на 0,8 м. При спиране на лифта,
като се натисне бутона, секунда, две, минават докато спре. Стоп бутонът не
помня кой го натисна, сигурно колегата, защото той беше по-близо до пулта.
11
Госпожата беше по-близо до мен, колегата беше от другата страна. Има си
четири определени входа за влизане, по един човек, защото лифтът е 4-
седалков, автоматично се отварят, вдига се седалката, минават хората отпред,
и се затваря, докато дойде другата седалка. Хората, които бяха с нея, те се
качиха преди нея. Тя се отдели от другите двама, или трима, тя закъсня ли,
какво искаше да направи, обърна се назад, и в същия момент е влезнала в тези
вратички и няма накъде да мърда, затова я закачи седалката. Не помня дали
същия ден имаше някакъв друг инцидент. Мястото, където трябва да се качват
туристите има голяма светеща табелка, и там трябва да застанат хората.
Съдът сне самоличността на св.Н.С.С.- ** години, българин, български
гражданин, управител на „В.“ ЕООД.
На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИД. С. – Обещавам да говоря истината. Моята фирма има сключен
договор с дружеството, фирма на сигурност, външна услуга, и контролираме
спазването на вътрешно-ведомствените нормативни актове и предотвратяване
на злоупотреби. Отговаряме за видеонаблюдението. Също така при
възникнали инциденти се запознаваме с тях и информираме ръководството на
дружеството. Гледал съм записите от 05.02.2024 г.. Тези записи в момента не
се пазят, нямаше за какво да бъдат запазени. Системата пази записите около
месец, без външна намеса тя ги пази около месец. Ако ние преценим, че има
някакъв инцидент, където може да търпи щети дружеството, ние можем да ги
запазим и 20 години. В този случай ние сме преценили, че няма нужда да
бъдат запазени такива записи, тъй като ние преценихме към момента, че
дружеството може да носи някаква вина. За инцидента научих на 06.02.2024 г.,
преминавай през планинската спасителна служба, разбрах, че е била докарана
жена с фрактура от горната станция на Студенец. Около обяд прегледах
записите, имаме стая, в която може да извършваме тази дейност, и видяхме
как около 11,46 ч., при отваряне на бариерата за преминаване към мястото за
качване, една група хора влиза вътре в мястото за качване, където възрастна
жена в ски-екипировка вместо да продължи към зоната за качване, тя в един
момент се спря, залута се, обърна се, вероятно някакви хора изостанаха,
забави се, и в този момент идващата седалка с бавна скорост, не мога да
преценя дали дрехата й закачи, дали леко я побутна, но жената загуби
12
равновесие, и на лявата страна падна. Почти в същия момент лифтовото
съоръжение бе спряно, видях как двамата служители се отправиха към нея,
вдигнаха я, разговаряха нещо кратко с нея, след което й затвориха
предпазителя, и пуснаха лифтовото съоръжение. Видимо, визуално съм
запомнил, че това малкото момче беше, мисля, че той беше в следващата
групичка, която беше качена на следващата седалка, и може би едно младо
момиче, не мога точно да си спомня. Те продължиха нагоре. 12 минути по-
късно, на горна станция, аз съм прегледал записите от идването на седалката,
жената пристигна в горна станция, служителите й помогнаха да отвори
предпазната ограда, при което тя стъпи и залитна на лявата страна, и легна,
лифта незабавно беше спрян, нито има докосване със седалка, нито нищо,
изведоха я настрани и пуснаха съоръжението, и тогава видях, че това младото
момче, слизайки отиде при нея и едно младо момиче и то, и няколко минути
по-късно дойде планинската спасителна служба. Ние имаме заповед на
изпълнителния директор, имаме комисия при инциденти, и седмица по-късно
ние, комисията се събрахме, събрахме докладите от горни, долни станции,
ТВЛ-и, всички възможни служители, които имат отношение по случая,
оформихме един доклад, и докладвахме на ИД, че според нас не виждаме
нарушение на вътрешните правила на служителите на дружеството. Още
повече, че задълженията на всеки скиор са ясно разписани навсякъде, и на
мястото за купуване на карти, и на мястото за качване на лифтовите
съоръжения. Тази жена, по-скоро в дясната страна, не твърдя със сигурност,
беше в дясната страна, системата пуска на порции по няколко човека,
вероятно тя не беше с тази група, когато премина. Вероятно нейните хора
изостанаха, или тя по погрешка премина с предишна група, и когато тръгна
напред, може би нещо се пресети, обърна се назад да ги търси, забави се.
Седалката я побутна, след това е нямало абсолютно никакво съприкосновение,
тя падна наляво, в този момент седалката беше спряна, не я е ударила
седалката, да я блъсне нещо, още по-вече, седалките в тази зона, това е
лифтово съоръжение, където се намаля скоростта в зоната за качване и
слизане. Там, където тя се намира, там въобще не трябва да има хора.
Съгласно всички правила на скиорите, след отварянето на тези преградни
огради, те незабавно трябва да преминат тези 2, 5 м. и да спрат в зоната за
качване. Тази жена влезна, и по някаква си причина, вероятно нейните хора
изостанаха, тя върна назад, нещо, което е в противовест на правилника.
13
Жената въобще не можа да стигне до мястото за качване, жената остана в
зоната, където е абсолютно забранено спирането. Разстоянието от
пропусквателното устройство до мястото за качване е между 3,4 м., тя остана
може би на първия метър, тръгна и се върна на първия метър от отварянето на
вратата. Разстоянието е малко, тя се спря, засуети се, заобръща се, и се обърна
с гръб към седалката, ако се беше обърнала с лице към идващата седалка,
може би щеше да извика, или да даде някакъв сигнал, но тя се обърна назад на
най-неподходящото място. Тя беше застанала на един метър след тази бариера.
Жената беше със ски и с оборудване, гледаше точно в обратната посока на
идващата седалка. Не мога да кажа кой от служителите спря лифта, и двамата
се отправиха към нея, някой от двамата е. На горната станция жената стъпи на
ските и незабавно полегна на лявата страна, това се видя, тръгна, опита се да
стъпи, явно левия крак отказа, тя легна, веднага лифтът беше спрян,
служителите я изведоха настрани в безопасната зона и си пуснаха
съоръжението. Буквално минута след това младото момче дойде с младо
момиче и спряха там, и от там нататък съоръжението си заработи.
Съдът намира че делото не е изяснено от фактическа страна.
Следва да се допусне съдебно-медицинска експертиза със задачи,
посочени в ИМ, като експертизата следва да се възложи на вещо лице, което
съдът ще определи в закрито заседание, след като даде възможност на
страните да посочат имена на вещи лица, които да изготвят експертизата в
7 дневен срок, считано от днес.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 600,00 лв., вносим от ищеца в двуседмичен срок, считано от днес по
етката на Окръжен съд Смолян за вещи лица и свидетели.
Ще следва да бъде задължена МБАЛ „Света Анна“АД гр. София, да
отговори писмено дали посочените 3 броя фактури, намиращи се на стр. 29, 30
и 31 от делото са заплатени от задълженото лице, на коя дата е станало
плащането и по какъв пъте извършено плащането ?
Отлага и насрочва делото за 05.12.2024 – 14,00 часа, за която дата
страните уведомени. Да се призове вещото лице след представяне на документ
за платен депозит.
Протоколът изготвен в с.з..
14
Заседанието закрито в 15,30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
15