№ 18
гр. Видин, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201354 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Г. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Е.с“№8 против Наказателно
постановление № **/17.10.2023 г. на Директор на РДГ - Берковица, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на
основание чл.266, ал. 1 от ЗГ - „глоба“ в размер 500 лв. за извършено
нарушение по чл. 213,ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл.266, ал. 1 от ЗГ -
„глоба“ в размер 500 лв. за извършено нарушение по чл. 213,ал. 1, т. 2 от ЗГ,
като на основание чл. 275,ал. 2 от ЗГ е определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3.00 пр. куб.м
дърва за огрев от дървесен вид дъб на дължина L=1.00м. в размер на 189,84
лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
По същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно. Поддържа че, за процесната дървесина е бил издаден
документ, доказващ законния й произход - превозен билет. Релевират се
съображения относно преместването на дървесината от друг имот на мястото,
където е открито нарушението.
Процесуалният представител на ответната страна, се явява в съдебно
заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 06.10.2023 г. при извършена проверка от служители при СЗДП ТП ДГС
1
Видин било констатирано, че жалбоподателят Б. съхранява в двора си, в гр.
Б., на ул. „Е.с“№8, 3 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб на дължина
L = 1.00 куб.м. без същите да са маркирани с контролна горска марка и без да
е издаден документ, доказващ законния произход на дървесината – превозен
билет.Съставен бил АУАН № 0*** от 06.10.2023г. за нарушение по чл. 213,
ал. 1, т.1 и т. 2 от Закон за горите. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което е
пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения
на чл. 213,ал. 1,т. 1 и т.2 от ЗГ, като на основание чл. 275,ал. 2 от ЗГ е
определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи –
предмет на нарушението: 3.00 пр. куб.м дърва за огрев от дървесен вид дъб на
дължина L=1.00м. в размер на 189,84 лв. в приход на Изпълнителна агенция
по горите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – НП №**/17.10.2023г,
известие за доставяне с индекс №ИД 3500 005СХ2 5, АУАН
№*****/06.10.2023г, писмо с изх. №84 – ОГ -395/09.10.2023г на директора на
СЗДП ТП ДГС –Видин, рапорт от Л. И. Н., разписка за отговорно пазене с-я
СЗДП №000246/06.10.2023г., постановление за възлагане на недвижим имот
от 14.11.2022г. на ЧСИ С.Н. и гласни такива – разпит на Л. Н.– горски
стражар при СЗДП ТП ДГС Видин. Показанията на актосъставителя следва да
бъдат кредитирани като последователни, логични и непротиворечиви, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията гр. Б., община Б., при което положение
териториалната компетентност принадлежи на Видински районен съд, който е
родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са
издадени от компетентни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1
от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се
установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на
процесния АУАН от свидетеля Н. и с оглед заеманата от него длъжност -
2
"стражар" при ТП СЗДП ДСГ Видин, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 ЗАНН, правната квалификация на
деянието е правилно определена, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, предвид непосочването на конкретното
предложение на изпълнителното деяние в разпоредбата на чл. 213,ал. 1, т.1 и
2 от ЗГ., довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Както
в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП, е конкретизирано коя точно
от забраните, въздигнати от законодателя като нарушение, е извършена от
жалбоподателя Б.. Посочено е, че се касае се за „съхранение“ на дървесина
без същата да е маркирана с контролна горска марка и без да е издаден
документ, доказващ законния произход, а именно превозен билет. С оглед
изложеното съдът намира, че нарушението е достатъчно ясно и подробно
описано, като в случая не е налице съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
Според разпоредбата чл. 266, ал. 1 от Закона за горите се наказва с
глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти. Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка; дървесина, непридружена с превозен
билет (съответно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ).
Нарушенията са установени по несъмнен начин от доказателствата по
делото, като се установява, че на посочената в наказателното постановление
дата и място жалбоподателят Б. е съхранявал дървесина - без КГМ и
непридружена от превозен билет. Анализът на писмените и гласни
доказателства в съвкупност и поотделно установяват по един безсъмнен
начин, че на 06.10.2023 г. нарушителят е съхранявал в двора си дървесина,
която не е маркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен
билет. Като място на нарушението е посочено двора, находящ се в гр. Б., на
ул. „Е.с“ №8. Видно от представения доказателствен материал, а именно
Постановление за възлагане на недвижим имот е, че собствеността на
поземлен имот с административен адрес: гр. Б., ул. „Е.с“ №8 ведно с
построените в него 2 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради
принадлежи на жалбоподателя М. Г. Б. от 14.11.2022г. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че неговият наемодател П.М. притежава
документ за процесните дърва. Видно от представения превозен билет
3
№7419/00345/2112021/132541 от 21.12.2021г. същият е издаден за дърва от
дървесен вид „благун“. В настоящото административнонаказателно
производство предмет на извършеното нарушение обаче са дърва от дървесен
вид „дъб“. Поради констатираното несъответствие във вида на дървесината
съдът намира представеният превозен билет за ирелевантен по отношение на
предмета на доказване в настоящото производство. Административното
нарушение "съхранение" се осъществява чрез особена форма на държане -
при което се предпазва вещта, така че да може да се ползва по
предназначение. Затова, още към момента на установяване на държането за
субекта, който ще го осъществява, възниква задължението това да стане по
отношение на легално придобита вещ. Безспорно е, че процесната
дървесината не е била маркирана с КГМ. На маркировка с КГМ подлежат
определените за сеч дървета - чл. 204 ЗГ, което се извършва от лица,
притежаващи специален лиценз. На маркировка подлежат и дървесините,
добити извън горските територии, които преди транспортиране се маркират с
марка, собственост на общината от длъжностно лице, определено от кмета. В
случая върху дървата не е имало никаква марка. Горното обоснова извод за
осъществено нарушение по т. 1 на НП - съхранение на процесната дървесина
по вид и количество в нарушение на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии "Превозният билет удостоверява законния
произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на
посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се съхранява до
окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три
години". Тоест удостоверителната функция е под условие - мястото, на което
се намира дървесината да е посоченото в билета като място на доставката и
това е логично - на всяко друго място тя не би се намирала на легално
основание, защото то не е посочено в превозния билет и тогава липсата на
билет ще обуславя незаконосъобразното й съхранение на това място. А
приписаната на нарушението по т. 2 форма на изпълнителното деяние, чрез
което се осъществява, е тъкмо "съхранение". За съхранението на процесната
дървесина жалбоподателят е следвало да има превозен билет, защото е била
транспортирана от мястото на сечта до дома на жалбоподателя, където тя
може да се съхранява легално само ако е посочено място на доставка в
превозния билет, който при това следва да се съхранява до окончателната
преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. Тъкмо
удостоверителната функция на билета по отношение произхода на вещта
прави задължително неговото съхранение за такъв период - за да доказва
законния произход.
Деянията на М. Г. Б. са извършени виновно, при форма на вината-пряк
умисъл. Жалбоподателят Б. е предвиждал извършването на деянието,
съхранявайки дървесина за огрев от дървесен вид „дъб“ без същите да са
маркирани с КГМ и без надлежните документи, съзнавал е
общественоопасния му характер като във волево отношение е целял
настъпването на последиците.
Процесните нарушения не представляват маловажен случай по смисъла
4
на чл. 28 ЗАНН. Нито едно от двете не се отличава с липсваща или
незначителна степен на обществена опасност. И двете забрани се намират в
раздел ІІ "Контрол" на ЗГ и са свързани с гаранции за осуетяване както на
невъзможността за осъществяване на контрол върху добитата дървесина от
страна на горската администрация, така и на невъзможността за създаването
на условия да се добие незаконно дървесина, сочат една завишена степен на
обществена опасност на деянията.
При определяне размера на наказанието глоба наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчетена степента на
обществена опасност на двете деяния и е фактът, че нарушенията са
извършени за първи път. Взети са предвид видът, количеството и стойността
на дървесината, тъй като двете наложени наказания "глоба" са определени
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са наложени
такива в минималния размер. Правилно е било определено и заплащането на
паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението, с
оглед нормата на чл. 275, ал. 2 ЗГ, която е императивна и се прилага
задължително при констатиране на такова нарушение.
Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно следва да бъде отменено
потвърдено изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **/17.10.2023 г. на
Директор на РДГ - Берковица, с което на М. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ул. „Е.с“№8 са наложени административни наказания както следва: на
основание чл.266, ал. 1 от ЗГ - „глоба“ в размер 500 лв. за извършено
нарушение по чл. 213,ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл.266, ал. 1 от ЗГ -
„глоба“ в размер 500 лв. за извършено нарушение по чл. 213,ал. 1, т. 2 от ЗГ,
като на основание чл. 275,ал. 2 от ЗГ е определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3.00 пр. куб.м
дърва за огрев от дървесен вид дъб на дължина L=1.00м. в размер на 189,84
лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5