№ 143
гр. Айтос, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20222110200385 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на П. К. Я. с ЕГН ********** от ***, против
Електронен фиш Серия К, № 6137579, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева.
Административно наказващият орган ОДМВР-Бургас, редовно уведомени, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Законоустановеният срок за обжалване е спазен – видно от данните по делото
електронният фиш е връчен на 11.09.2022 г., а жалбата е подадена на 16.09.2022 г., поради
което следва да бъде разгледана като допустима.
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР –
Бургас на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К, № 6137579, за това, че на
29.05.2022 г. в 21:13 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на
гр. А., с МПС ***, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, рег. № *, е извършено нарушение
за скорост по чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. Превишението на скоростта е
26 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч въведена с пътен знак В26 и приспаднат толеранс
от 3 км/ч в полза на водача.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
1
В случая издаденият електронен фиш /ЕФ/ не отговаря на изискванията в чл.189, ал.4
от ЗДвП. Видно от посочените законови разпоредби е, че жалбоподателят е санкциониран
при условията на повторност, но липсва словесно описание на обстоятелствата, относими
към повторността като елемент от състава на вмененото нарушение. Не е посочено с какъв
акт е установено първото нарушение на скоростта, влязъл ли е в сила този акт и кога е
станало това. Няма никакви конкретни данни относно повторността като елемент от състава
на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Дори самата повторност е
посочена в съдържанието на ЕФ само като „при условията на повтор“. Липсва каквато й да
е конкретизиране на обстоятелствата в тази връзка и е недопустимо наличието на обективен
елемент от състава на нарушението да се извлича по тълкувателен път само въз основа на
посочените като нарушени разпоредби. Волеизявлението на административно наказващия
орган следва да бъде ясно обективирано в ЕФ както чрез посочване на нарушените
разпоредби, така и чрез словесно описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Пропуските в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние,
вменено на санкционираното лице, е от такова естество, че като последица влече съществено
нарушение на правото му на защита. Не са изпълнени минималните изисквания относно
съдържанието на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това жалбата се явява основателна и
издаденият електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
Отделно от горното, нарушението е извършено с ***, рег. № *, представляващо
ремарке за лек автомобил - категория О1 и маса 400 кг. В действителност обаче ремаркето
не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно
легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство,
предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство". От своя страна § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като
посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко
такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това
положение се явяват основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение
не би могло да бъде осъществено посредством ремарке. В тази връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити
на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер
на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на
административно наказване по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП подлежат само собствениците
на моторните превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни
средства. Действително в случая установяването на теглещото моторно превозно средство е
невъзможно чрез представения снимков материал, тъй като ремаркето закрива лекия
автомобил и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде
индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да
бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика. Липсва
изискване собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като
възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, поради което
следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението за скорост, а е налице само предположение в
такава насока.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 6137579 на ОДМВР Бургас за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на П. К.
Я. с ЕГН ********** от ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3