№ 1333
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501443 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. К. с ЕГН********** срещу
решение №260195/28.03.2022г., постановено по гр. дело № 7757/2018г. по
описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която А. К. К., ЕГН ********** е осъдена на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати на И. К. С., ЕГН ********** сумата
в общ размер от 7 800.00 лева, представляваща ½ част от 15 600.00 лева,
съставляваща стойността, с която се е увеличил делът на ответницата в
съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в
Поземлен имот с идентификатор 10135.2508.677 и Сграда с идентификатор №
10135.2508.677.1 и двата с адрес ***********, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенциите по сметки в съда –
18.11.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, като и В
ЧАСТТА, с която А. К. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на И. К. С.,
ЕГН ********** сумата от 2 100.22 лева, представляваща сторени от
последния разноски по предявения иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД, на основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателката счита,
че в тази си част решението е неправилно, тъй като е необосновано. Твърди,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането по сметки, без да
обсъди в пълнота всички доказателства по делото по отделно, а след това и в
тяхната съвкупност. На някои от доказателствата съдът се е пре-доверил, а
1
други е пренебрегнал изцяло. Не на последно място счита, че в решението
липсва произнасяне по всички възражения, а такова би следвало да има.
Счита, че първ. Съд не е обсъдил обективно показанията на разпитаните
свидетели, като не е съобразил някои факти досежно наличието на
пристрастност на част тях. Излага също, че не е анализирано пълно и
всестранно заключението на вещото лице Т.Онц., въпреки, че е ползвано при
постановяване на процесното решение, Твърди, че от заключението и от
разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че обектите, за които се отнася
претенцията на ищеца са изградени много преди сочения от него времеви
интервал, като непосредствено преди огледа от вещото лице, същите само са
били освежени, за да им се придаде вид на скоро изпълнени. Излага се също,
че в решението липсва произнасяне и мотиви по възражението им, че ищецът
по повод на искането си по сметки действа недобросъвестно и упражнява
свои процесуални права в нарушение на добрите нрави. Твърди се, че ако
посочените от ищеца подобрения са изпълнени в сочения от него период, то
ответницата никога не ги е ползвала и няма да ги ползва. Поради това не
просто липсва основание тя да заплаща на ищеца каквато и да е сума за тези
подобрения, но и осъждането й да му заплати каквото и да е за тяхното
извършване я уврежда без основание, защото тя заплаща на ищеца за
подобрения, които той е направил за себе си и които от самото начало ползва
само той. Жалбоподателката счита, че от съвкупния анализ на всички събрани
по делото доказателства е установява, че ищецът не е изпълнил процесните
СМР. Те са изградени повече от осем години преди твърдения от ищеца
период, при това със средства на ответницата, в краен случай такива, които са
били общи на двете страни по делото. В най- добрия случай, счита, че той
само е освежил най-горния слой на процесните отдавна построени обекти, за
да им придаде вид на изградени непосредствено след започване на делото. В
условията на евентуалност, дори и да се приеме, че ищецът е извършил
процесните СМР в посочения от него обем и времеви интервал, твърди, че
искът му отново е изцяло неоснователен, защото с поведението си той
нарушава чл. 3 от ГПК и не на последно място - голяма част от извършените
от него СМР нямат за цел запазване и поддръжка на имота, а само
увеличаване на стойността му за целите на делбеното производство. По
изложените съображения моли да бъде отменено решението в обжалваните
му части, като на негово място бъда постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени изяло като неоснователни и недоказани. Моли за
присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде
оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Счита, че изложеното във въззивната жалба е неоснователно. Излага, че след
като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи,
2
поради което моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно поради
което, съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в законна сила Решение№ 3093/08.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 7757 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав, съдът е допуснал съдебна делба на следните недвижими вещи:
1. Поземлен имот с идентификатор 10135.2522.591 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес гр.
Варна, район Приморски, кв. Виница, м. Акчелар, с площ 1080 кв. м. трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 129,
при съседи имоти с № № 10135.2522.593, 10135.2522.597, 10135.2522.590,
10135.2522.581, 10135.2522.592 по същите КК и КР, съобразно актуална скица
от AГКК – Варна, върху който терен „Екос“ ООД притежава право на
преминаване през южната страна към ПИ № 593 по същите КК И КР;
2. Поземлен имот с идентификатор 10135.2508.677 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес
***********, с площ 968кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи
имоти с № № 10135.2508.9556; 10135.2508.1487; 10135.2508.2552;
10135.2508.678 по същите КК и КР, съобразно актуална скица от AГКК –
Варна;
3. Сграда с идентификатор № 10135.2508.677.1 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес
***********, която по актуална скица от AГКК – Варна и по данни от
заключението по приетата СТЕ е със застроена площ 89 кв. м.,
предназначение – друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, изградена в ПИ
№ 10135.2508.677 по същите КК и КР и при съседи на терена имоти с № №
3
10135.2508.9556; 10135.2508.1487; 10135.2508.2552; 10135.2508.678, а по акт
за собственост е записана като полумасивна барака с площ 25 кв. м.,
между съделителите при квоти: ½ ид. ч. за И. К. С., ЕГН
********** и ½ ид. ч. за А. К. К., ЕГН **********.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба, са приети претенции по сметки, предявени от И. С. против А. К.
както следва: за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
в общ размер на 12 850.00 лева, формирана от сумата в размер на 9 750.00
лева, представляваща ½ част от 19 500.00 лева, представляваща стойността, с
която се е увеличил дяла на ответницата, вследствие на подобренията в
Поземлен имот с идентификатор 10135.2508.677 и сумата в размер от 3 100.00
лева, представляваща ½ част от 6 200.00 лева, представляваща стойността, с
която се е увеличил делът на ответницата, вследствие на подобренията в
Сграда с идентификатор № 10135.2508.677.1, алтернативно за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца същата сума, представляваща сторените от
последния необходими и полезни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенциите по сметки – 18.11.2019 г., до
окончателното погасяване на задълженията. Ищецът твърди, че в периода от
08.07.2018 г. до 07.01.2019 г. в ПИ с идентификатори 10135.2508.677 чрез
трети лица, финансирани лично от него, са извършени и заплатени СМР-та
въз основа на граждански договори от 08.07.2018 г., сключен с Ив.Сл. и от
10.07.2018 г., сключен с Ив.В., чиято обща стойност възлиза на 19 500.00
лева, от която сума 13 000.00 лева за материали и 6 500.00 лева за труд, както
следва: изградена била масивна ограда от бетонни блокчета, облицована с
естествен камък от към външната страна, към улицата с размери – дължина
10 м. и височина 2 м., за която са заплатени за материали общо 2 600.00 лева
и за труд 1 300.00 лева; изградена била външна чешма с размери – дължина
1.50 м, ширина 0.70 м. и височина 1.50 метра, за която са били заплатени
общо 800.00 лева за материали и 400.00 лева за труд; изградено било барбекю
с размери – ширина 1м., дължина 1.5 м. и височина на комина 3м., за което са
заплатени общо 1 000.00 лева за материали и 500.00 лева за труд; изградена
била пътека с плочи от камък с размери – дължина 24 м. и ширина 0.90 м., за
която са платени общ 2 000.00 лева за материали и 1 000.00 лева за труд;
изградена била метална ажурна ограда с елементи от ковано желязо с размери
- дължина 10 м. и височина 1 м. над масивна ограда, изградена от към лицето
/улицата/ на имота, за която са заплатени за материали общо 2 300.00 лева и
за труд – 1 150.00 лева; изградена била плъзгаща плътна метална гаражна
врата от края на масивната ограда до границата със съседния имот с размери
– дължина 4.70 м и височина 2 м., за която са заплатени - за материали общо
2 200.00 лева и за труд 1 100.00 лева; по северната и южната страна на
делбения поземлен имот била изградена ограда с бетонни колове и мрежа с
размери – дължина 60 м. и височина от 1.5 м. до 2 м., за които са заплатени
общо 2 100.00 лева за материали и 1 050.00 лева за труд. В делбената Сграда
с идентификатор № 10135.2508.677.1 били извършени СМР-та за периода от
4
05.09.2018г. до 03.01.2019г. въз основа на граждански договори, сключени
респективно на 05.09.2018г. с М.Н. и на 04.10.2018 г. с Д.Ст., чиято обща
стойност възлизала на 6 200.00 лева, от която сума 3 400.00 лева за материали
и 2 800.00 лева за труд, както следва: ремонт на покрива на сградата, състоящ
се в демонтиране на керемидите му, полагане на нови такива, след полагане
на нужните изолации под тях на цялата сграда с външни размери – ширина 9
м., дължина 10 м. и височина 2.30 м., за който ищецът заплатил общо 3 000.00
лева за материали и 2 000.00 лева за труд; цялата сграда била боядисана от
външната страна, за което ищецът заплатил за материали общо 400.00 лева
и за труд 800.00 лева. Ищецът твърди, че тези разходи били необходими с
оглед запазване на жилищната сграда и имота, а също- че са извършени със
знанието на ответницата, която не се е протИ.поставила на извършването им.
Твърди се, че през лятото на 2018 г. съделителите неформално се договорили
имотът и сградата в м-ст „Сотира“ да бъде поставен в дял на ищеца, а имотът
в м-ст „Акчелар“ да бъде поставен в дял на ответницата, като същата е
заявила на ищеца да прави каквото е необходимо в тези имоти в м-ст
„Сотира“. В началото на м. януари 2019г. ищецът излага, че поканил устно
ответницата да му заплати сумата в размер от 12 850.00 лева, като я е
запознал подробно с извършените подобрения в имота и сградата, но тя
отказала да му заплати горната сума, поради което и той предявява
претенциите си в хода на делбеното производство. Доколкото с извършените
СМР-та се е увеличила стойността на имотите, съответно се уголЕм.и и
дяловете на съделителите, то моли съдът да уважи предявените искове в
срока по чл. 346 от ГПК.
Ответницата, чрез отговора си излага становище за допустимост, но
неоснователност на исковете по сметки. Оспорва твърдението, че
подобренията са направени през релевираните от ищеца периоди, като излага,
те са изпълнени още след закупуването на имота през 2008 г. в периода
между 2010 – 2012 г. и в никакъв случай след средата на 2018 г. Излага, че
подобренията са извършени с нейни средства. Оспорва достоверността на
датата на представените 4 бр. договора, сключени през лятото и есента на
2018 г., като твърди, че са съставени единствено за целите на процеса.
Твърди, че описаните в договорите услуги никога не са извършвани, още
повече от сочените за изпълнители лица, тъй като същите не притежават
необходимите знания и умения за това. Оспорва твърдението, че извършените
СМР-та са били нужни за запазване на вещта, като някои от тях сочи, че са
луксозни. Счита, че ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като
искът за съдебна делба е предявен през м. май 2018 г., а претендираните СМР-
та на стойност от 20 000.00 лева са сторени през лятото и есента на 2018 г.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ответницата е била уведомена за
процесните СМР-та, тъй като същите били изпълнени отдавна. Твърди, че тя
никога не е давала съгласие за подобренията. Оспорва твърдението на ищеца,
че я бил поканил през м. януари 2019 г. да му заплати припадащата се част
от подобренията. Страните не общували помежду си от края на 2017 г.,
5
поради което се оспорва и твърдението на ищеца, за това че са постигнали
неформално съгласие лятото на 2018 г. кой кои имоти да ползва и какви
СМР-та да извършва. По изложените съображения моли исковете по сметки
да бъдат отхвърлени.
Решение № 260195/28.03.2022г., с което е извършена делба на
съсобствените имоти чрез разпределението им в дялове, на осн. чл. 353 ГПК,
като страните са осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете, е влязло
в законна сила предвид липсата на жалби в тази част.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е
първоинстанционното решение по извършване на делбата САМО в ЧАСТТА,
на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД А. К. К., е осъдена да заплати на И. К. С.
сумата в общ размер от 7 800.00 лева, представляваща ½ част от 15 600.00
лева, съставляваща стойността, с която се е увеличил делът на ответницата в
съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в ПИ
идентификатор 10135.2508.677 и Сграда с идентификатор №
10135.2508.677.1, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенциите по сметки в съда – 18.11.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението, и в ЧАСТТА, с която А. К. К.
осъдена да заплати на И. К. С. сумата от 2 100.22 лева, представляваща
сторени от последния разноски по предявения иск с правна квалификация чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В тази връзка, въззивният съд съобрази следното:
От приетия по делото НА №137 се установява, че на 25.08.2008
страните по делото закупуват Поземлен имот с идентификатор
10135.2508.677 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
ИД на АГКК, с адрес ***********, с площ 968 кв. м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи имоти с № №10135.2508.9556; 10135.2508.1487;
10135.2508.2552; 10135.2508.678 по същите КК и КР, съобразно актуална
скица от AГКК – Варна, ведно с построената в същия сграда с идентификатор
№ 10135.2508.677.1.
От приетите по делото заверени копия, се установява, че на
08.07.2018г. ищецът И. С. възложил на Ив.Сл. да се снабди с нужните му
материали и да изгради в имота на ищеца в м-ст „Сотира“ масивна ограда от
бетонни блокчета; външна чешма; барбекю/камина; пътека с плочи от камък
срещу цена в общ размер от 6 400.00 лева за материали и 3 200.00 лева за
труд. Възложителят авансово, при подписване на договора, е заплатил на
изпълнителя 6 000.00 лева, а при подписване на приемо-предавателния
протокол на 06.01.2019 г. е заплатил остатъка от 3 600.00 лева.
Установява се, че на 10.07.2018 г. ищецът е възложил на В.В. да се
снабди с нужните му материали и да изгради с тях в имота, находящ се в м-ст
„Сотира“: метална ажурна ограда с елементи от ковано желязо; плъзгаща
плътна метална гаражна врата от края на масивната ограда до границата със
6
съседния имот; по северната и южната страна на имота със съседните такива с
бетонни колове ограда и оградна мрежа срещу цена в общ размер от 3 300.00
лева за труд и 6 600.00 лева за материали. Ищецът авансово е заплатил сумата
от 5 000.00 лева, а при подписване на приемо-предавателния протокол на
07.01.2019 г. остатъка от 4 900.00 лева.
На 05.09.2018 г. ищецът е възложил на М.Н. да се снабди с нужните му
материали и направи ремонт на покрив на сградата в м-ст „Сотира“, а именно
да демонтира керемидите и положи нови такива, а също и нужните изолации
под тях на цялата сграда срещу цена от 3 000.00 лева за материали и 2 000.00
лева за труд. Ищецът авансово е заплатил 3 500.00 лева, а при подписването
на приемо-предавателния протокол на 02.01.2019 г. остатъка от 1 500.00 лева.
На 04.10.2018 г. ищецът е възложил на Д.Ст. да се снабди с нужните му
материали и боядиса външно цялата сграда в м-ст „Сотира“ срещу цена от
800.00 лева за труд и 400.00 лева за материали. Ищецът авансово, при
подписване на договора, е заплатил 600.00 лева, а остатъка – при
подписването на приемо-предавателния протокол от 03.01.2019 г.
От изслушаното в о.с.з. проведено на 27.07.2020г. заключение на СОцЕ
се установява, че не е възможно само по външни белези да се определи
точният момент на изпълнение на група или отделни видове СМР.
Ориентировъчният момент на изпълнение на отделните ремонтни дейности в
делбените имоти е около 2018-2019 г. Стойността на разходите възлиза на
22 900.00 лева. Увеличената стойност на двата делбени имота, вследствие на
направените в тях СМР-та се равнява на 15 600.00 лева и тя е относима
единствено към ПИ с идентификатор 10135.2508.677, като пазарната стойност
на този имот ведно с подобренията възлиза на 59 118.00 лева, а без
подобренията – 43 518.00 лева. Пазарната стойност на дървената къща с
идентификатор № 10135.2508.677.1 възлиза на 5 700.00 лева. В о.с.з. вещото
лице допълва, че е възможно ремонтните дейности да са изпълнени и преди
2018-2019г., като на този въпрос не може да се даде категоричен отговор.
В същото о.с.з, проведено на 27.07.2020г. са разпитани и водените от
страните свидетели.
От показанията на свид. Л.Б. се установява, че същият познава двете
страни от м. август 1998г. Свидетелят е работил в имота в м-ст „Сотира“ от
средата на 2018 г. като общ работник когато в имота живеел И. С.. Свидетелят
почиствал имота като изхвърлял стари железа, бутилки, циментови торби и
др., пренасял материали и т. н. Строителните отпадъци натоварвал в камион,
който ищецът наемал за 60.00 лева. Ремонтните дейности продължили от
средата на 2018 г. до седмица преди Коледа. Преди лятото на 2018 г. не знае
какво е било в имота, но като е отишъл юли месец 2018г. всичко било в
разруха, което наложило да се извършат ремонтните дейности. Ищецът С. му
плащал надник на ръка по 60-90 лева в зависимост дали е работил 2 дена или
3 дена. Свидетелят си спомня, че първо започнали с ремонта на гаражната
врата, която била развалена; след това изградили подпорна стена с други
7
двама работници, които идвали в имота, а понякога били и трима. Тези
работници ищецът ги наемал и той им плащал. Впоследствие била направена
оградата, като металните декоративни пана на входната врата били
изработени от И., който е служител във фирмата на И. С., а Д. боядисал
бараката след ремонта на покрива ѝ.
Свидетелката Св. Н., която живее с ищеца С. на семейни начала в имота
в м-ст „Сотира“ заедно с дъщеря им, излага, че ищецът започнал да прави
процесните СМР-та през 2018г., тъй като доста неща били корозирали от
атмосферните налягания и били разрушени тотално. Ищецът уведомил
ответницата, че има много работа по имота и тя му казала да прави каквото
иска. Ищецът оправил гаражната врата, изградил подпорна стена, тъй като
старата ограда от дъждовете и подпочвените води се била напукала и след
това срутила. Направил и пътечка към имота с плочки и с речни камъни, а
след изграждането на бетонната ограда от бетонни блокчета, направил
декорация. Преди това е нямало пътеки и декорации, стъпвали на шест-седем
плочки, които били на разстояние от метър и половина – два. Посочва, че
ищецът е боядисал къщата и ремонтирал покрива, тъй като имало течове.
Ремонтът бил правен от трима-четирима души – един майстор и помощници,
които ищецът наел и им платил. Преди 2018г. е нямало чешма и барбекю в
двора. Направили и нова септична яма. Свид. Н. сочи, че познава свид. Б.,
който носил и бъркал цимент и теракол, събирал е блокчета в боклук и др.
Твърди, че е през последните месеци преди изслушването , не са боядисвали
външни части на оградата.
Свидетелят М.Г. излага, че познава страните и е ходил в имота в м-ст
„Сотира“, за да се грижи за жИ.тните – зайци, кокошки, кучета. Около 2013-
2014 г. единственото нещо, което е правено в имота е парапет на външната
ограда и е изкоренено лозето и на негово място е засадено туи. Твърди, че
като е отишъл през 2012г. в имота е имало барбекю и чешма. Последно е
ходил в имота през 2017г., като разликата от тогава до огледа на имота от
вещото лице, на който е присъствал и лично била само в това, че са били
освежени колчетата на оградата. Имотът изглеждал по същия начин и през
2013 г. и 2017 г.
Свидетелят Ем. А., също е ходил в имота в м-ст „Сотира“ за да се грижи
за жИ.тните – зайци, кокошки, кучета заедно със свидетеля М.Г.. Свидетелят
посещавал имота до 2017г. – той представлявал дворно място с къща тип
барака. Освен бараката в имота имало изградени кокошарник, зайчарник за
жИ.тните, както и беседка, барбекю, външна мивка, пътека към чешмата и
към входа на бараката. Откакто ходил в имота от 2013 г. почти всеки ден,
никакви ремонтни дейности не е виждал да се правят. Било еднакво през
всичките години, включително и към 2017 г., когато за последно е ходил.
Между страните липсва спор, че след фактическата им раздяла, преди
предявяване на иска за делба са извършили реално разпределение на имотите,
като този в м-ст „Акчелар“ се ползва от А. К., а тези в м-ст „Сотира“ от И. С..
8
Съобразно задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и
ТР № 85 от 1968г., когато съсобственик извърши подобрения в съсобствен
имот, са възможни няколко хипотези на извършени необходими разноски или
подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение
правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл.
30, ал. 3 ЗС-ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици;
ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без
протИ.поставяне от тяхна страна- по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
протИ.поставили по правилата на чл. 59 ЗЗД.
Първият спорен между страните въпрос е кога точно са извършени
твърдяните от ищеца строително-монтажни работи и в какво се изразяват.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени,
устни и заключението на СОцЕ съдът приема за установено, че през периода
от лятото на 2018 г. до началото на 2019 г. в делбените имоти, находящи се в
м-ст „Сотира“, са изпълнени следните СМР: изграждане на масивна ограда от
бетонни блокчета, облицована с естествен камък от към външната страна;
изградена външна чешма с размери; барбекю с размери – ширина 1м.,
дължина 1.5 м. и височина на комина 3м.; пътека с плочи от камък с размери
– дължина 24 м. и ширина 0.90 м.; метална ажурна ограда с елементи от
ковано желязо с размери от към улицата на имота; плъзгаща плътна метална
гаражна врата от края на масивната ограда до границата със съседния имот с
размери – дължина 4.70 м и височина 2 м.; по северната и южната страна на
делбения поземлен имот- ограда с бетонни колове и мрежа с размери; ремонт
на покрива на сградата, състоящ се в демонтиране на керемидите му,
полагане на нови такива, след полагане на нужните изолации под тях на
цялата сграда; боядисвана на сградата от външната страна на обща стойност
според в.л. в размер на 22 900.00 лева. В резултат от ремонтните дейности
средната пазарна стойност на делбените имоти в м-ст „Сотира“ се е
увеличила със сумата в общ размер от 15 600.00 лева, като без тях средната
пазарна цена на поземления имот в „Сотира“ е 43 518.00 лева, а с тях
59 118.00 лева.
Във връзка с времето на извършване на посочените ремонти работи
съдът кредитира изложеното от в.л. Онцов, както и показанията на
свидетелите Б. и Н..
За съда изглежда логично и житейски оправдано ищецът да е направил
тези подобрения след като е възнамерявал да живее и живее в този имот с
настоящата си партньорка и общото им дете.
Обстоятелството, че част от лицата, осъществили строителните дейност
са служители на ищеца не означава, че същите не са способни да извършат
тези дейности. Действително, по делото липсват доказателства за уменията на
Д. Ст. като бояджия, но съдът счита, че за извършването на тази дейност не
необходима специална квалификация, която да бъде удостоверена с нарочен
9
документ.
Безспорно е, че свидетелите водени от ищеца са до някаква степен
заинтересовани от изхода на спора, доколкото св. Б. е служител на ищеца, а
свидетелката Н. –съжителства с него, но същото се отнася и за свидетелите на
ответницата, тъй като не се оспорва, че и двамата са служители в нейната
фирма.
Показанията на всички свидетели въззивният съд прецени с оглед
разпоредбата на чл. 17 ГПК, като счита, че показанията на св. Б. и Н. са
непосредствени, последователни и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства. В тази насока е и изложеното от в.л. Онцов, който в
о.с.з. излага, че само по външни белези не може да се определи точния
момент на извършване на СМР, но може да се приеме, че ориентировъчният
момент на извършването им е 2018-2019г.
Съдът, съобразявайки разпределението на доказателствената тежест,
намира, че с оглед съвкупния анализ на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства може да се направи обоснова извод, че ищецът е
установил чрез пълно и главно доказване, че претендираните от него СМР са
извършени в твърдяния от него период 2018-2019г.
По отношение на размера на претенцията:
Ищецът претендира от ответницата стойността, с която се е увеличил
нейният дял в резултата от направените от него разноски.
С оглед обсъдените по-горе гласни доказателства, съдът намира, че
подобренията са извършени без съгласието на другия съсобственик, поради
което правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, т.е. отговорността е до размера
на обогатяването, което се явява по-малката стойност между вложените
разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се
обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от
съсобствената вещ. Предвид липсата на доказателства, съдът приема, че
ответницата не е дала изрично съгласие, но не се е и протИ.поставила изрично
на извършването на тези дейности, поради което отговорността следва да се
реализира по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД, като бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 7800.лв., представляваща ½ ид. част от сумата, с която се е
увеличила стойността на имота резултат на извършените от ищеца
подобрения.
Във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба,
настоящият състав съобрази следното:
Обстоятелството кой живее в имота е ирелевантно, тъй като
извършените в съсобствения имот подобрения ползват всички съсобственици
като се отрязват върху стойността на делбения имот, поради което всеки от
тях следва да поеме своята част от разходите. Облигационните отношения
между съсобствениците във връзка с направени от някой от тях разноски за
общата вещ се основават на принципа за недопустимост на неоснователното
10
обогатяване. Доколкото извършените в имота подобрения по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно
частта им в съсобствеността, то съсобственикът, извършил подобренията
може да иска само сумата, която се припада на техните дялове. В конкретния
случай, съдът съобразява и липсата на съгласие от страна на ответницата,
поради което и присъжда на ищеца само по-малката стойност между цената
на вложените разноски и увеличената стойност на имота съобразно
разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, уреждаща отговорността при водена на
чужда работа без пълномощия.
Следва да се отбележи, че на възстановяване по този ред подлежат не
само необходимите, но и полезните разноски, т.е. всички тези, които са
вложени в подобрения, които увеличават полезната стойност на имота, а не
само тези, необходими за неговото запазване от разрушение. Предвид което,
независимо,че имотът е можел да се ползва и без външната чешма,
барбекюто, каменната пътека, масивната ограда, доколкото с тези СМР се
увеличава полезната стойност на имота, и те водят да увеличаване на
реалната му стойност, то те се включват в полезните разноски. Следва да се
съобрази дали вследствие на тези действия се е достигнало до увеличаване на
ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали
разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали другия
собственик желае запазването им. Следователно всички тези СМР следва да
се квалифицират като подобрения, тъй като са такива нововъведения в имота
които имат практическо значения и увеличават полезните му качества.
Доколкото настоящата инстанция счита, че решението в частта по
претенциите по сметки е правилно и законосъобразно, то не се налага
изменение в частта на разноските, определение от първоинстанционния съд
съобразно уважената част от иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част..
Предвид неоснователността на жалбата, на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Съдът намира за
основателно възражението, че не следва да се присъжда адв. Възнаграждение
–един път за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба, и втори път-
такова за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Счита,
че се дължи само едно адв. възнаграждение за процесуално представителство
във въззивната инстанция, което с оглед представения списък определя в
размер на 800.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260195/28.03.2022г., постановено по гр.
11
дело № 7757/2018г. по описа на ВРС, 9-ти състав, в ЧАСТТА, с която А. К. К.,
ЕГН ********** е осъдена на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати на И.
К. С., ЕГН ********** сумата в общ размер от 7 800.00 лева, представляваща
½ част от 15 600.00 лева, съставляваща стойността, с която се е увеличил
делът на ответницата в съсобствеността, вследствие на подобренията,
извършени от ищеца в Поземлен имот с идентификатор 10135.2508.677 и
Сграда с идентификатор № 10135.2508.677.1 и двата с адрес ***********,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите
по сметки в съда – 18.11.2019 г., до окончателното погасяване на
задължението, като и В ЧАСТТА, с която А. К. К., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на И. К. С., ЕГН ********** сумата от 2 100.22 лева,
представляваща сторени от последния разноски по предявения иск с правна
квалификация чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
В НЕОБЖАЛВАНАТА част Решение №260195/28.03.2022г.,
постановено по гр. Дело №7757/2018г. по описа на ВРС, 9т-и състав е
ВЛЯЗЛО в законна сила.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН ********** да заплати на И. К. С., ЕГН
********** сумата от 800.00 /осемстотин/ лв. представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12