Решение по дело №5793/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,     2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 13.02.2020 година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Х. Минев

         при секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5793 по описа за 2019г.

РЕШИ:

                   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-001418/30.05.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.К.И., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева  на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП и ГЛОБА  в размер на 20.00лева на осн. чл.185 от ЗДвП.

                 ОСЪЖДА   С.К.И. *** сумата от 100.00лева на осн. ччл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.27 е от Наребдата за възнагражденията за правната помощ.

                   Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна                    жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени  пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

         МОТИВИ:  Производството е образувано  на  основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа  на жалба, предявена  от С.К.И., ЕГН **********,  против НП № 18-0819-001418/30.05.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.К.И., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева  на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП и ГЛОБА  в размер на 20.00лева на осн. чл.185 от ЗДвП.

         В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, както и че  съставянето му е основано на неотговаряща на действителността фактическа обстановка, въз основа на което прави искане за отмяна.

        В съдебно заседание  въззивникът  редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като недоказано.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се  представлява, от Ю.К.Л.-А., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция.

         След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: 

         На 15.03.2018г., в глр.Варна, около 15:55 часа въззивникът С.К.И. управлявал л.а. „Пежо 307”, с Рег. №В 8766 КХ. Същият се движел по ул. „Зограф” до №2 в посока ул.“Петко Напетов“, като на на така описаното място бил спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията. При преминаване покрай полицейския служител – св.Г., същия установил, че въззивника не използва задължителния обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. След спирането и извършването на порвепката на водача е установено и че въззивника управлява автомобила с отнет Талон към СУМПС, като носи в себе си Акт за нарушентие на ЗДП с изтекъл  срок.  

         За горното бил съставен АУАН № 0290888/15.03.2018г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Нарушенията били надлежно квалифицирани съответно по чл. 137А ал.1 и чл.157 ал.6 от ЗДвП. Акта е надлежно връчен на въззивника, същия се е запознал с него и не е направил възражения при връчването му, като е отбелязал, че няма възражения. Такива не са постъпили и в законния за това срок.

         При възприемане на  горната фактическа обстановка, съда  изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. Г. установи, че лично е констатирал нарушенията и няма съмнения относно същите. Установи също, че нарушението по чл. 137А ал.1 от ЗДвП, е установено по единствено възможния за това начин, чрез пряко наблюдение.

         Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушенията по чл.137а, ал.1  от ЗДвП и по чл.157 ал.6 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50.00лв., а на основание чл.185 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 20.00лева на въззивника.

         Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на въззивника по чл.183 и чл.185 от ЗДП е правилно квалифицирано и заканосъобразно е определен размерът на глобите. Нарушенията са безспорно доказани, като съдът намира, че предвид вида на нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДвП, същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез визуално наблюдение от страна на органите на полицията. Второто нарушение не се оспорва от въззивника, поради което и съдът намира, че не следва по-подробно да се обсъжда същото. 

 

         Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

         Съдът не кредитира направените от въззивника възражения,  като намира, че твърденията му са недоказани и се опитва чрез тях да си изгради една оневиняваща го версия. 

        Ясно и точно е описано кога, къде, какво МПС е управлявал въззивника, като същото е индивидуализирано по вид, модел и Рег.номер. Посочено е мястото на проверката и е установен начина на установяване на нарушенията. Въззивника не е направил възражения по връчения му АУАН и не е оспорил нарушенията и правната квалификация на същото.

        Съдът не споделя и възражението относно твърдението, че въззивника е бил с прездпазен колан. Доказателства ва тази насока не са представени и съдът намира, че твърденията на въззивника са с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия.

       Съдът намира, че на въззимвника безспорно са известни задълженията му като водач на МПС, доколкото са събрани доказателства, че той е правоспособен водач на МПС и същия безспорно е положил изпит за да докаже познаването на ЗДП и ППЗДП. Правото на защита на въззивника не е нарушено, дори напротив, то е реализирано в пълен обем, като въззивника е обжалвал издаденото срещу него НП.

       Предвид изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът уважи направеното искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение на Ю.К. Лукова-Атанасова.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: