Решение по дело №361/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 881
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700361
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  881                           30.06.2022г.                            гр.Бургас

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                              

                                                                               

                                                           Съдия: Димитър Гальов                                                                     

Секретар: Десислава Фотева

като разгледа докладваното адм. дело № 361 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.211 от Закона за МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К.М.М. *** – държавен служител, полицейски инспектор V /пета/ степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас, чрез адв. В.П. ***, с адрес за кореспонденция: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23, ет.1 срещу заповед № 251з-824/24.02.2022г. на Директора на ОДМВР - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Заповедта се оспорва изцяло и се иска нейната отмяна, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че не би могло да бъде наложено дисциплинарно наказание само с проверка, а се изисква проведено дисциплинарно производство, каквото в случая липсва. Посочва се, че в заповедта липсва отразяване на място, време и обстоятелства, при които са извършени вменените му дисциплинарни нарушения. Възразява се, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид формата на вината и не е определена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Изложени са доводи, че дисциплинарно-наказващия орган неправилно е  квалифицирал нарушенията спрямо посочените деяния и неправилно е определил вида и размера на дисциплинарно наказание. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.П., който пледира за уважаване на жалбата и отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът- Директор на ОД МВР–гр.Бургас, представя административна преписка, свързана с процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт В. - М., която оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. В условието на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че е над минималния размер.

Административен съд - гр.Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 251з-5432/03.12.2021г. (л.43) на директора на ОД на МВР – Бургас, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.10 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е заповядано извършването на проверка за изясняване на постъпили със справка УРИ 251р-42769/26.11.2021г. (л.107) предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор К.М.М. – полицейски инспектор V степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас, за това, че към 23.11.2021г. служителят не е извършил проверка и не е приключил в срок работата по 32 /тридесет и две/ преписки от позиция №1 до позиция № 32, посочени в справка рег.№ 251р-42769/26.11.2021г., възложени му за работа от ръководството, в рамките на предоставените му правомощия териториална компетентност, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015г. – изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия. Същевременно с това е посочено, че служителя не е спазил изискванията на чл.5, ал.2 вр. с чл.9, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014г. Сочи се наличие на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.2 – неизпълнение заповедите на министъра на вътрешните работи и т.2 – неизпълнение на служебни задължения, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“.

Проверката е възложена на комисия в състав: Председател: Михаил Георгиев – началник група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Бургас и членове: инспектор Диян Атанасов – полицейски инспектор IV степен (КОС) в сектор„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Бургас и Надежда Банева – старши експерт (Информационно обслужване) в сектор „Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“ при ОДМВР - Бургас. Указано е за резултатите от проверката проверяващата комисия да изготви писмена справка, която да докладва на директора на ОДМВР – Бургас в срок от 3 месеца, считано от датата на заповедта.

На основание чл.215а, от ЗМВР във вр. с чл.31 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на жалбоподателя М. е изпратена писмена показан за запознаване със заповедта (л.45). В поканата е указано, че лицето следва да депозира писмени обяснения или възражения в деловодството на ОД на МВР – Бургас или в РУ - Созопол в срок до 23.12.2021г., 17:00 часа. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 22.12.2021г., като собственоръчно е написал, че е получил и екземпляр от нея, както и че не желае защитник.

С рег.№ 251р-46437/23.12.2021г. К.М. е дал до директора на ОД на МВР – Бургас писмени обяснения, в които посочва, че обслужва Район № 3, като непосредствено преди настъпването на летния туристически сезон през 2019г. са му били възложени още 2 микрорайона (Микрорайон 3.1 и Микрорайон 3.2), поради пенсиониране и преместване на двама служители, които са ги обслужвали, които продължава да обслужва и към 22.12.2021г. Според М., тези факти обуславят възникването на трудности относно спазването на законоустановените срокове за обработка и доклад на материали. Заявено е, че към датата на запознаване със заповедта (22.12.2021г.) преписките са изпратени в Районна прокуратура – Бургас за разглеждането им по компетентност, като въпреки неспазваните срокове, М. посочва, че същите са докладвани и работата по тях е била свършена своевременно. В обобщение посочва, че забавянето и пропускането на сроковете е изцяло породено от високата натовареност, в следствие от факта, че изпълнява служебните си задължения на територията на 3 района, поради незаети вакантни места (л.48).

От представената по делото преписка се установява, че в хода на проверката назначената комисия е събрала и приобщила писмени доказателства (представени по делото), изследвала е разпоредбите регламентиращи организацията на работа в МВР по заявителски материали (ЗМ), предложения и сигнали, като с цел обективно изясняване на сроковете на отработване на всяка една преписка е съпоставила наличната информация от АИС Д и предоставените от РУ-Созопол налични втори екземпляри от съпроводителните писма (л.29-35). Снети са писмени сведения от Н. на РУ – Созопол (л.49) и начална на група ОП при РУ – Созопол (л.50).

Установено е, че инспектор К.М. е запознат срещу подпис, след проведено обучение с Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с M3 № 8121з-780/24.10.2014г. /л.83 от делото/, но от страна на РУ-Созопол не са представени протоколи от проведено обучение и за запознаване срещу подпис относно Правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121 з- 1432/25.11.2015г., както и с Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени с M3 № 8121з-1013/08.08.2017г., видно от съдържанието на съответно писмо /л.82 от делото/. Въз основа на събраните и анализирани доказателства проверяващата комисия счита за категорично установена фактическата установка и въз основа на нея е направила извод, че:

1. Към 23.11.2021г. инспектор К.М. е нарушил изискванията на чл.5, ал.2, във вр. с чл. 9, ал.2 от Вътрешни правила за организацията па работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с Заповед № 8121з-780/24.10.2014г. за преписка под номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31, изразяващо се в неизпълнение в срок на възложена работа - не по-дълъг от 30 /тридесет/ дни. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. - изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия. С деянието си комисията приема, че служителя е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.. второ и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и второ от Закона за МВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година и

2. Към 23.11.2021г. инспектор К.М. е нарушил изискванията на чл.7 от Правила за организацията на работата в министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121з-1432/25.11.2015г. във вр. с чл. 121 от АПК за преписка под номер: 2, изразяващо се неизпълнение в срок на възложена работа - най-късно в двумесечен срок. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015г. — изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия. Според комисията, с деянието си служителя извършва нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и второ от Закона за МВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Описаните по-горе констатации и изводи на комисията, извършила проверката, са обективирани в справка с рег. № 251р-4233/03.02.2022г. (л. 25-42), в която е предложено за това, че към 23.11.2021 г. инспектор К.М.М. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция” към РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, за които са предвидени еднакви по вид наказания, на основание на чл.197, ал.3, т.2, във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл, първо и второ от ЗМВР, да му бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година. Жалбоподателят собственоръчно се е подписал, че се е запознал със справката и материалите от проверката на 04.02.2022г. в 09:30 часа. На същата дата – 04.02.2022г. на жалбоподателя е била връчена покана с рег. № 251р-4375/04.02.2022г., с която освен, че е бил поканен да се запознае със справката и всички материалите от извършената проверка, на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР му е указано правото да даде допълнителни обяснения или възражения адресирани до директора на ОДМВР – Бургас, както и да представи доказателства за твърденията си (л.23).

Видно от протокол рег.№ 251р-4783/08.02.2022г. (л.22), в периода от 09:35 часа на 04.02.2022г. до 11:00 часа на 08.02.2022г. в деловодството на ОДМВР – Бургас и в това на РУ – Созопол не се установяват депозирани писмени обяснения, възражения и др. от инспектор К.М.М. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция” към РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас. Във връзка с това е съставен и Протокол рег.№ 251р-4893/08.02.2022г. за отказ на държавния служител, срещу когото се води проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР да даде писмени обяснения (л.20).

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на процесната заповед № 251з-824/24.02.2022г, с която ответния дисциплинарнонаказващ орган, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР за двете установени дисциплинарни нарушение е наложил на инспектор К.М. едно общо наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, а именно от 25.02.2022г., съобразно изричното отбелязване за това (л.13 от делото). В обстоятелствената част на оспорения административен акт ответникът се позовава на констатациите на проверяващата комисия, като е приел извършеното от нея разследване за обективно. Издателят за заповедта приема за правилно установена следната фактическа обстановка:

1. Към 23.11.2021 г. инспектор К.М. не е изпълнил възложената му в срок (същия следва да е не по-дълъг от 30 /тридесет/ дни) за преписки по номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31 съгласно справка рег.№ 251р-4233/03.02.2022г. (по описа на ОДМВР – Бургас). С поведението си държавният служител е нарушил чл.5, ал.2 и не е изпълнил служебните си задължения в срока по чл.9, ал.2 от Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с Заповед № 8121з-780/24.10.2014г. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. - изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия. Извършването на необходимите действия след повече от 30 /тридесет/ дни според директора на ОДМВР – Бургас представлява нарушение на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо и второ от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения и на заповеди на министъра на вътрешните работи).

2. Към 23.11.2021г. инспектор К.М. не е изпълнил в срок възложената му задача във връзка с постъпил сигнал УРИ 346000-378/08.02.2021г., посочен под № 2 от преписките, съгласно справка рег.№ 251р-4233/03.02.2022г. (по описа на ОДМВР – Бургас). Според чл.121 от АПК решението по постъпил сигнал се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Служителят е приключил възложената му на 08.02.2021г. преписка на 15.12.2021г., т.е след повече от 8 /осем/ месеца/ С поведението си, държавният служител виновно е нарушил изискванията на чл.7 от Правила за организацията на работата в министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121з-1432/25.11.2015 г. във вр. с чл. 121 от АПК (изразяващо се неизпълнение в срок на възложена работа - най-късно в двумесечен срок). Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. — изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия – съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и второ от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения и на заповеди на министъра на вътрешните работи).

За всяко от двете нарушения, директора на ОДМВР – Бургас, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл.2-ро и т.2 от ЗМВР, за нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Според дадените в хода на съдебното производство обяснения на жалбоподателя М. материалната обезпеченост за изпълнение на служебните му задължения е „почти никаква“ с изключение на служебен автомобил, който му е предоставен от Община Созопол за използване. Жалбоподателят заявява, че не са му предоставяне компютри, принтери и листи, дори и когато си е искал. Твърди, че изпълнява служебните си задължения на територията на четири населени места: 1 район и 2 микрорайона, които изпълнява от пет години насам. Разказва, че когато е започнал работа там е имало трима служители за този район, а от 2021г. е сам в четири населени места, във всяко от които има задължение да е два пъти в седмицата за по един час. Твърди, че поради отдалечеността на тези населени места и това, че повечето хора нямат възможност да отидат до РУ-Созопол времето от 1 час се проточвал. Освен това имало и много допълнителни неща като връчване на призовки и актове, проверки в населените места, което допълнително увеличавало предвиденото време от 1 час. Заявява, че на нито едно от тези места няма материална обезпеченост, като приемните стаи във всяко населено място са в „окаяно състояние“. Според М. нещата, които трябва да се свършат са много и не са само заявителските материали и преписки.

В последното съдебно заседание от представителя на ответника са представени Заповед №346з-37/27.01.2021г. на Н. на РУ Созопол; Заповед №346з-311/20.08.2021г. на Н. на РУ Созопол; Заповед №346з-57/15.02.2021г. на Н. на РУ Созопол и Справка за заетите и свободните щатни длъжности към момента на обхванатия от дисциплинарното производство период (календарната 2021г.) на дейността на жалбоподателя, по отношение длъжността полицейски инспектор „Охранителна полиция“ в РУ Созопол.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорената заповед от 24.02.2022г. е връчена на жалбоподателя на 25.02.2022г., видно от извършеното отбелязване. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд - Бургас на 04.03.2022г., поради което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата е насочена против административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в писмена форма и от лице, неин пряк адресат, на което с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание и за което в този смисъл тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, на длъжност полицейски инспектор V степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас. Не се спори и относно приетата от административния орган фактическа обстановка и установените въз основа на нея нарушения. Основаните възражения на жалбоподателя са свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и неправилно квалифициране на нарушенията.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – ОД на МВР - Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР. Въпросът за компетентността на дисциплинарнонаказващият орган също не е спорен по делото.

Спазени са изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР за извършване на проверка по смисъла на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му е било наложено дисциплинарно наказание въз основа на проверка, без да е образувано дисциплинарно производство. Изискването, установено в чл.207, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното производство да бъде образувано с издаване на нарочна писмена заповед, се отнасят само за случаите, в които са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.2 – 15 от ЗМВР, т. е за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, каквито в случая не са били налице. В конкретната хипотеза съдът намира, че законосъобразно дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед по реда на  чл.205, ал.2 от ЗМВР за разпореждане на проверка за изясняване на данни, изложени в справка УРИ 251р-42769/26.11.2021г.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът счита, че посочените реквизити се съдържат в Заповед № 251з-824/24.02.2022г., поради което изложените в тази връзка възражения са неоснователни. Относно твърдяната в жалбата липса на мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, следва да се посочи, че в заповедта се съдържа както момента, в който са установени нарушенията (към 23.11.2021г.), така и обстоятелствата, при които те са извършени. Такива данни се съдържат и в справка с рег. № 251р-4233/03.02.2022г. на проверяващата комисия, където е направен подробен анализ кога конкретната преписка е постъпила за разглеждане при М. и какъв е точния период на просрочването. В този случай приложение намират указанията на съществуващата задължителна практика, съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България.

Дисциплинарната процедура е протекла в рамките на законоустановения срок, установен в нормата чл.195, ал.1 ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случаят, това е станало на 14.02.2022г., когато справката, обективираща резултатите от проверката, е получена от дисциплинарно-наказващия орган – директора на ОД на МВР - Бургас, и той се е запознал със съдържанието й, съгласно поставена от самия него резолюция. Заповедта за налагане на дисциплинарното производство е издадена на 24.02.2022 г., т. е в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Не е изтекъл и предвиденият в нормата едногодишен срок от момента на извършване на нарушението.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът установи, че на жалбоподателя е предоставена възможност на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да даде писмени обяснения. Доколкото М. не се е възползвал от това му право, предвид приложените по делото протокол рег.№ 251р-4783/08.02.2022г. за липсата на депозирани писмени обяснения, възражения и др. и Протокол рег.№ 251р-4893/08.02.2022г. за отказ на държавния служител да даде писмени обяснения, а и при липсата на възражения в тази насока, не е налице нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР.

Съгласно  чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Действително, тези обстоятелства не са обсъждани от органа в оспорената заповед в своята конкретика. Доколкото обаче за допуснатите нарушения е наложено единственото възможно по вид наказание (порицание) и то в предвидения от закона минимум (по шест месеца за всяко от нарушенията), то не може да се възприеме обстоятелството, че наказанието не е съответно на вредоносните последици на деянието и дееца. Отделно от това, в заповедта органа е взел предвид и данните от кадровата справка на служителя М..

Според настоящият съдебен състав, в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото от доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че по отношение на преписки под номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31, служителя не е изпълнил в срок не по-дълъг от 30 /тридесет/ дни, възложената му работа, а за преписка под номер 2 – в двумесечен срок от постъпване на сигнала. Съдът намира за неоснователни дадените в съдебното производството обяснения в частта, в която жалбоподателя изтъква липсата на необходимите консумативи и техника, като основание за неизпълнение на служебните му задължения в срок. Тези обстоятелства не са изтъкнати при първоначално дадените от него писмени обяснения пред проверяващата комисия, а така също не представляват адекватно основание за просрочие на преписките, някои от който просрочени с 9 месеца. Не води до различен извод и обстоятелството за изтъкнатата натовареност на М. предвид районите, които обслужва, доколкото се установи, че посочените по-горе преписки са били обработени от него в рамките на около две седмици, което доказва, че въпреки натовареността му и към този момент, е било възможно за такъв кратък период да бъдат приключени цитираните процесни преписки.

От дадените в хода на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР сведения на Н. на РУ – Созопол – главен инспектор К. Киров и на Н. на група ОП при РУ – Созопол – старши инспектор Константин Петков се установи, че просрочените преписки са разпределени с тяхна резолюция, т.е от ръководител на съответната структура. Предвид изложеното, съдът намира, че с поведението си, изразяващо се в бездействие, жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.5, ал.2 и чл.9, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014г. и на чл.7 от Правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121з-1432/25.11.2015 г. във вр. с чл. 121 от АПК, които служителят следва да изпълнява и несъмнено това поведение представлява дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Ето защо са неоснователни изтъкнатите в жалбата доводи за неправилно квалифициране на дисциплинираните нарушения. Доколкото се доказа извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, правилно на основание чл.200, ал.1, т.11 от същият закон органът е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ и е определил за всяко от нарушенията предвидения от закона минимален срок от шест месеца.

Въз основа на така направените констатации и индивидуализация на отделните наказания, законосъобразно, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР органа е наложил едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок (една година).

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират от ответната страна и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.М. *** – държавен служител, полицейски инспектор V /пета/ степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас против Заповед № 251з- 824 от 24.02.2022г. на Директора на ОД на МВР–Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.211 от ЗМВР.

 

 

                                             СЪДИЯ: