Р Е
Ш Е Н
И Е
№
881 30.06.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи юни две
хиляди двадесет и
втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното адм. дело № 361 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от Закона за
МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на К.М.М. *** – държавен служител, полицейски инспектор V /пета/
степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас,
чрез адв. В.П. ***, с адрес за кореспонденция: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“ №
23, ет.1 срещу заповед № 251з-824/24.02.2022г. на Директора на ОДМВР - Бургас
за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от една година.
Заповедта се
оспорва изцяло и се иска нейната отмяна, като постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби и издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че не би могло да
бъде наложено дисциплинарно наказание само с проверка, а се изисква проведено
дисциплинарно производство, каквото в случая липсва. Посочва се, че в заповедта
липсва отразяване на място, време и обстоятелства, при които са извършени
вменените му дисциплинарни нарушения. Възразява се, че при определяне вида и
размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид формата на вината и не
е определена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Изложени
са доводи, че дисциплинарно-наказващия орган неправилно е квалифицирал нарушенията спрямо посочените
деяния и неправилно е определил вида и размера на дисциплинарно наказание. Претендират
се разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв.П., който пледира за уважаване на жалбата и отмяна на заповедта като
неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът-
Директор на ОД МВР–гр.Бургас, представя административна преписка, свързана с
процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от упълномощен
юрисконсулт В. - М., която оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена.
В условието на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че е над минималния размер.
Административен съд - гр.Бургас, като обсъди доводите
и становищата на страните, представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед
№ 251з-5432/03.12.2021г. (л.43) на директора на ОД на МВР – Бургас, на
основание чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.10 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е заповядано извършването на
проверка за изясняване на постъпили със справка УРИ 251р-42769/26.11.2021г.
(л.107) предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор К.М.М.
– полицейски
инспектор V
степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД на МВР –
Бургас, за това, че към 23.11.2021г. служителят не е извършил проверка и не е
приключил в срок работата по 32 /тридесет и две/ преписки от позиция №1 до
позиция № 32, посочени в справка рег.№ 251р-42769/26.11.2021г., възложени му за
работа от ръководството, в рамките на предоставените му правомощия териториална
компетентност, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№
3286р-19670/12.11.2015г. – изпълнява и
други задачи, възлагани му от служебното ръководство в рамките на
предоставените му правомощия. Същевременно с това е посочено, че служителя
не е спазил изискванията на чл.5, ал.2 вр. с чл.9, ал.2 от Вътрешните правила
за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от
общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014г. Сочи се наличие на данни
за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,
т.1, предл.2 – неизпълнение заповедите на
министъра на вътрешните работи и т.2 – неизпълнение
на служебни задължения, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за
което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“.
Проверката е
възложена на комисия в състав: Председател: Михаил Георгиев – началник група
„Охрана на обществения ред“ в сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Бургас и членове: инспектор
Диян Атанасов – полицейски инспектор IV степен (КОС) в сектор„Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – Бургас и Надежда Банева – старши експерт (Информационно обслужване) в
сектор „Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“
при ОДМВР - Бургас. Указано е за резултатите от проверката проверяващата
комисия да изготви писмена справка, която да докладва на директора на ОДМВР –
Бургас в срок от 3 месеца, считано от датата на заповедта.
На основание
чл.215а, от ЗМВР във вр. с чл.31 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на жалбоподателя М. е изпратена
писмена показан за запознаване със заповедта (л.45). В поканата е указано, че
лицето следва да депозира писмени обяснения или възражения в деловодството на
ОД на МВР – Бургас или в РУ - Созопол в срок до 23.12.2021г., 17:00 часа.
Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 22.12.2021г., като собственоръчно
е написал, че е получил и екземпляр от нея, както и че не желае защитник.
С рег.№ 251р-46437/23.12.2021г.
К.М. е дал до директора на ОД на МВР – Бургас писмени обяснения, в които
посочва, че обслужва Район № 3, като непосредствено преди настъпването на
летния туристически сезон през 2019г. са му били възложени още 2 микрорайона
(Микрорайон 3.1 и Микрорайон 3.2), поради пенсиониране и преместване на двама
служители, които са ги обслужвали, които продължава да обслужва и към
22.12.2021г. Според М., тези факти обуславят възникването на трудности относно
спазването на законоустановените срокове за обработка и доклад на материали.
Заявено е, че към датата на запознаване със заповедта (22.12.2021г.) преписките
са изпратени в Районна прокуратура – Бургас за разглеждането им по
компетентност, като въпреки неспазваните срокове, М. посочва, че същите са
докладвани и работата по тях е била свършена своевременно. В обобщение посочва,
че забавянето и пропускането на сроковете е изцяло породено от високата
натовареност, в следствие от факта, че изпълнява служебните си задължения на
територията на 3 района, поради незаети вакантни места (л.48).
От
представената по делото преписка се установява, че в хода на проверката назначената
комисия е събрала и приобщила писмени доказателства (представени по делото),
изследвала е разпоредбите регламентиращи организацията на работа в МВР по
заявителски материали (ЗМ), предложения и сигнали, като с цел обективно
изясняване на сроковете на отработване на всяка една преписка е съпоставила
наличната информация от АИС Д и предоставените от РУ-Созопол налични втори
екземпляри от съпроводителните писма (л.29-35). Снети са писмени сведения от Н.
на РУ – Созопол (л.49) и начална на група ОП при РУ – Созопол (л.50).
Установено
е, че инспектор К.М. е запознат срещу подпис, след проведено обучение с Вътрешни правила за организацията на
работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за
престъпления от общ характер, утвърдени с M3 № 8121з-780/24.10.2014г. /л.83
от делото/, но от страна на РУ-Созопол не са представени протоколи от проведено
обучение и за запознаване срещу подпис относно Правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи
с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121 з-
1432/25.11.2015г., както и с Вътрешни
правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени с M3 №
8121з-1013/08.08.2017г., видно от съдържанието на съответно писмо /л.82 от
делото/. Въз основа на събраните и анализирани доказателства проверяващата
комисия счита за категорично установена фактическата установка и въз основа на
нея е направила извод, че:
1. Към 23.11.2021г. инспектор К.М. е нарушил
изискванията на чл.5, ал.2, във вр. с чл. 9, ал.2 от Вътрешни правила за
организацията па работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени с Заповед №
8121з-780/24.10.2014г. за преписка под номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13,
14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31, изразяващо
се в неизпълнение в срок на възложена работа - не по-дълъг от 30
/тридесет/ дни. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое
длъжностно задължение регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№
3286р-19670/12.11.2015 г. - изпълнява и
други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на
предоставените му правомощия. С деянието си комисията приема, че служителя е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
предл.. второ и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11,
предл. първо и второ от Закона за МВР се налага дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца до една година и
2. Към 23.11.2021г. инспектор К.М. е нарушил
изискванията на чл.7 от Правила за организацията на работата в министерството
на вътрешните работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед №
8121з-1432/25.11.2015г. във вр. с чл. 121 от АПК за преписка под номер: 2,
изразяващо се неизпълнение в срок на възложена работа - най-късно в двумесечен
срок. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно
задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015г.
— изпълнява и други задачи, възлагани му
от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия.
Според комисията, с деянието си служителя извършва нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР, за
което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и второ от Закона за МВР
се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година.
Описаните
по-горе констатации и изводи на комисията, извършила проверката, са
обективирани в справка с рег. № 251р-4233/03.02.2022г. (л. 25-42), в която е
предложено за това, че към 23.11.2021 г. инспектор К.М.М. - полицейски
инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция” към РУ-Созопол при ОДМВР-
Бургас е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, за които са предвидени еднакви по вид наказания, на основание на
чл.197, ал.3, т.2, във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл, първо и второ от ЗМВР,
да му бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
една година. Жалбоподателят собственоръчно се е подписал, че се е запознал със
справката и материалите от проверката на 04.02.2022г. в 09:30 часа. На същата
дата – 04.02.2022г. на жалбоподателя е била връчена покана с рег. №
251р-4375/04.02.2022г., с която освен, че е бил поканен да се запознае със
справката и всички материалите от извършената проверка, на основание чл.207,
ал.10 от ЗМВР му е указано правото да даде допълнителни обяснения или
възражения адресирани до директора на ОДМВР – Бургас, както и да представи
доказателства за твърденията си (л.23).
Видно от
протокол рег.№ 251р-4783/08.02.2022г. (л.22), в периода от 09:35 часа на
04.02.2022г. до 11:00 часа на 08.02.2022г. в деловодството на ОДМВР – Бургас и
в това на РУ – Созопол не се установяват депозирани писмени обяснения,
възражения и др. от инспектор К.М.М. - полицейски инспектор V степен (ТП) в
група „Охранителна полиция” към РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас. Във връзка с това
е съставен и Протокол рег.№ 251р-4893/08.02.2022г. за отказ на държавния
служител, срещу когото се води проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР да даде
писмени обяснения (л.20).
Дисциплинарното
производство е приключило с издаване на процесната заповед № 251з-824/24.02.2022г,
с която ответния дисциплинарнонаказващ орган, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР
за двете
установени дисциплинарни нарушение е наложил на инспектор К.М. едно общо
наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на
заповедта, а именно от 25.02.2022г., съобразно изричното отбелязване за това
(л.13 от делото). В обстоятелствената част на оспорения административен акт
ответникът се позовава на констатациите на проверяващата комисия, като е приел
извършеното от нея разследване за обективно. Издателят за заповедта приема за
правилно установена следната фактическа обстановка:
1. Към
23.11.2021 г. инспектор К.М. не е изпълнил възложената му в срок (същия следва
да е не по-дълъг от 30 /тридесет/ дни) за преписки по номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8,
9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и
31 съгласно справка рег.№ 251р-4233/03.02.2022г. (по описа на ОДМВР – Бургас).
С поведението си държавният служител е нарушил чл.5, ал.2 и не е изпълнил
служебните си задължения в срока по чл.9, ал.2 от Вътрешни правила за
организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени с Заповед №
8121з-780/24.10.2014г. Същевременно с това служителят не е изпълнил основно
свое длъжностно задължение регламентирано в типова длъжностна характеристика
рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. - изпълнява
и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на
предоставените му правомощия. Извършването на необходимите действия след
повече от 30 /тридесет/ дни според директора на ОДМВР – Бургас представлява
нарушение на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо и второ от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения и на
заповеди на министъра на вътрешните работи).
2. Към
23.11.2021г. инспектор К.М. не е изпълнил в срок възложената му задача във
връзка с постъпил сигнал УРИ 346000-378/08.02.2021г., посочен под № 2 от
преписките, съгласно справка рег.№ 251р-4233/03.02.2022г. (по описа на ОДМВР –
Бургас). Според чл.121 от АПК решението по постъпил сигнал се взема най-късно в
двумесечен срок от постъпването му. Служителят е приключил възложената му на
08.02.2021г. преписка на 15.12.2021г., т.е след повече от 8 /осем/ месеца/ С
поведението си, държавният служител виновно е нарушил изискванията на чл.7 от
Правила за организацията на работата в министерството на вътрешните работи с
предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121з-1432/25.11.2015 г. във
вр. с чл. 121 от АПК (изразяващо се
неизпълнение в срок на възложена работа - най-късно в двумесечен срок).
Същевременно с това служителят не е изпълнил основно свое длъжностно
задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика рег.№
3286р-19670/12.11.2015 г. — изпълнява и
други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на
предоставените му правомощия – съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11,
предл. първо и второ от ЗМВР (неизпълнение
на служебни задължения и на заповеди на министъра на вътрешните работи).
За всяко от
двете нарушения, директора на ОДМВР – Бургас, на основание чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл.2-ро и т.2 от ЗМВР, за нарушение по чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
/шест/ месеца.
Според
дадените в хода на съдебното производство обяснения на жалбоподателя М.
материалната обезпеченост за изпълнение на служебните му задължения е „почти
никаква“ с изключение на служебен автомобил, който му е предоставен от Община
Созопол за използване. Жалбоподателят заявява, че не са му предоставяне
компютри, принтери и листи, дори и когато си е искал. Твърди, че изпълнява
служебните си задължения на територията на четири населени места: 1 район и 2
микрорайона, които изпълнява от пет години насам. Разказва, че когато е
започнал работа там е имало трима служители за този район, а от 2021г. е сам в
четири населени места, във всяко от които има задължение да е два пъти в седмицата
за по един час. Твърди, че поради отдалечеността на тези населени места и това,
че повечето хора нямат възможност да отидат до РУ-Созопол времето от 1 час се
проточвал. Освен това имало и много допълнителни неща като връчване на призовки
и актове, проверки в населените места, което допълнително увеличавало предвиденото
време от 1 час. Заявява, че на нито едно от тези места няма материална
обезпеченост, като приемните стаи във всяко населено място са в „окаяно
състояние“. Според М. нещата, които трябва да се свършат са много и не са само
заявителските материали и преписки.
В последното
съдебно заседание от представителя на ответника са представени Заповед
№346з-37/27.01.2021г. на Н. на РУ Созопол; Заповед №346з-311/20.08.2021г. на Н.
на РУ Созопол; Заповед №346з-57/15.02.2021г. на Н. на РУ Созопол и Справка за
заетите и свободните щатни длъжности към момента на обхванатия от
дисциплинарното производство период (календарната 2021г.) на дейността на
жалбоподателя, по отношение длъжността полицейски инспектор „Охранителна
полиция“ в РУ Созопол.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Оспорената
заповед от 24.02.2022г. е връчена на жалбоподателя на 25.02.2022г., видно от
извършеното отбелязване. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен
съд - Бургас на 04.03.2022г., поради което е спазен законоустановения 14-дневен
срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата е насочена против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР,
по предвидения в закона ред, в писмена форма и от лице, неин пряк адресат, на
което с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание и за което в този
смисъл тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
По делото е
безспорно, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, на длъжност полицейски
инспектор V степен /ТП/
в група „Охранителна полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас. Не се спори
и относно приетата от административния орган фактическа обстановка и
установените въз основа на нея нарушения. Основаните възражения на
жалбоподателя са свързани с нарушаване на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед и неправилно квалифициране на
нарушенията.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – ОД на МВР - Бургас, в съответствие с
разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР. Въпросът за компетентността на
дисциплинарнонаказващият орган също не е спорен по делото.
Спазени са
изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР за извършване на проверка по смисъла на
чл.205, ал.2 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му е
било наложено дисциплинарно наказание въз основа на проверка, без да е
образувано дисциплинарно производство. Изискването, установено в чл.207, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното производство да бъде образувано с издаване на нарочна
писмена заповед, се отнасят само за случаите, в които са налице данни за
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.2 – 15 от ЗМВР, т. е за
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“, каквито в случая не са били налице. В конкретната
хипотеза съдът намира, че законосъобразно дисциплинарното производство е
започнало с издаване на заповед по реда на
чл.205, ал.2 от ЗМВР за разпореждане на проверка за изясняване на данни,
изложени в справка УРИ 251р-42769/26.11.2021г.
Оспорената
заповед е издадена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Съдът счита, че посочените реквизити се съдържат в Заповед № 251з-824/24.02.2022г.,
поради което изложените в тази връзка възражения са неоснователни. Относно
твърдяната в жалбата липса на мястото, времето и обстоятелствата при които е
извършено нарушението, следва да се посочи, че в заповедта се съдържа както
момента, в който са установени нарушенията (към 23.11.2021г.), така и
обстоятелствата, при които те са извършени. Такива данни се съдържат и в
справка с рег. № 251р-4233/03.02.2022г. на проверяващата
комисия, където е направен подробен анализ кога конкретната преписка е
постъпила за разглеждане при М. и какъв е точния период на просрочването. В
този случай приложение намират указанията на съществуващата задължителна
практика, съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС на Република България.
Дисциплинарната
процедура е протекла в рамките на законоустановения срок, установен в нормата
чл.195, ал.1 ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да се наложи в
двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно-наказващ орган. В случаят, това е станало на 14.02.2022г., когато
справката, обективираща резултатите от проверката, е получена от
дисциплинарно-наказващия орган – директора на ОД на МВР - Бургас, и той се е
запознал със съдържанието й, съгласно поставена от самия него резолюция.
Заповедта за налагане на дисциплинарното производство е издадена на 24.02.2022
г., т. е в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Не е изтекъл и предвиденият в
нормата едногодишен срок от момента на извършване на нарушението.
От събрания
по делото доказателствен материал, съдът установи, че на жалбоподателя е
предоставена възможност на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да даде писмени
обяснения. Доколкото М. не се е възползвал от това му право, предвид
приложените по делото протокол рег.№ 251р-4783/08.02.2022г. за липсата на
депозирани писмени обяснения, възражения и др. и Протокол рег.№
251р-4893/08.02.2022г. за отказ на държавния служител да даде писмени
обяснения, а и при липсата на възражения в тази насока, не е налице нарушение
на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. Действително, тези обстоятелства не са обсъждани
от органа в оспорената заповед в своята конкретика. Доколкото обаче за допуснатите
нарушения е наложено единственото възможно по вид наказание (порицание) и то в предвидения
от закона минимум (по шест месеца за всяко от нарушенията), то не може да
се възприеме обстоятелството, че наказанието не е съответно на вредоносните
последици на деянието и дееца. Отделно от това, в заповедта органа е взел
предвид и данните от кадровата справка на служителя М..
Според
настоящият съдебен състав, в случая са налице приетите от органа основания за
ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото от
доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
по отношение на преписки под номера: 1, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15,
16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31, служителя не е
изпълнил в срок не по-дълъг от 30 /тридесет/ дни, възложената му работа, а за
преписка под номер 2 – в двумесечен срок от постъпване на сигнала. Съдът намира
за неоснователни дадените в съдебното производството обяснения в частта, в
която жалбоподателя изтъква липсата на необходимите консумативи и техника, като
основание за неизпълнение на служебните му задължения в срок. Тези
обстоятелства не са изтъкнати при първоначално дадените от него писмени
обяснения пред проверяващата комисия, а така също не представляват адекватно
основание за просрочие на преписките, някои от който просрочени с 9 месеца. Не
води до различен извод и обстоятелството за изтъкнатата натовареност на М.
предвид районите, които обслужва, доколкото се установи, че посочените по-горе
преписки са били обработени от него в рамките на около две седмици, което
доказва, че въпреки натовареността му и към този момент, е било възможно за такъв
кратък период да бъдат приключени цитираните процесни преписки.
От дадените
в хода на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР сведения на Н. на РУ – Созопол –
главен инспектор К. Киров и на Н. на група ОП при РУ – Созопол – старши
инспектор Константин Петков се установи, че просрочените преписки са
разпределени с тяхна резолюция, т.е от ръководител на съответната структура. Предвид
изложеното, съдът намира, че с поведението си, изразяващо се в бездействие,
жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.5, ал.2 и чл.9, ал.2 от
Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали
за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014г. и на
чл.7
от Правила
за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи с
предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № 8121з-1432/25.11.2015 г. във
вр. с чл. 121 от АПК, които служителят следва да изпълнява и несъмнено това
поведение представлява дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Ето защо са неоснователни изтъкнатите в жалбата доводи за неправилно
квалифициране на дисциплинираните нарушения. Доколкото се доказа извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, правилно на
основание чл.200, ал.1, т.11 от същият закон органът е наложил дисциплинарно
наказание „порицание“ и е определил за всяко от нарушенията предвидения от
закона минимален срок от шест месеца.
Въз основа на
така направените констатации и индивидуализация на отделните наказания,
законосъобразно, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР органа е наложил едно
общо наказание за максимално предвидения от закона срок (една година).
В рамките на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни
основания по чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в
съответствие с нормите и целта на материалния закон.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират от ответната страна и не
се присъждат.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд - Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.М. *** – държавен
служител, полицейски инспектор V /пета/ степен /ТП/ в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Созопол при ОД МВР – Бургас против Заповед № 251з- 824 от 24.02.2022г.
на Директора на ОД на МВР–Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл.211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: