№ 974
гр. Плевен, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106657 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 113,87 лв. неплатени абонаментни такси и услуги.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р. ИВ. Д., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество Ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу Р. ИВ. Д., ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК ***, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Твърди, че
мобилният оператор с търговска марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора. Твърди, че „***“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди, че
1
въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Посочва, че съгласно
чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка. “. Твърди, че между кредитора „***” ЕАД, ЕИК:
*** и Р. ИВ. Д., ЕЕН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 11.12.2017. г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план
Smart М+ с месечен абоанемт 19.99 лева. Срокът на договорът е бил 24
месеца - до дата 11.12.2019г. Твърди, че на дата 23.12.2017г. е сключен нов
Договор за електронни съобщителни услуги, с който ответникът е добавил за
ползване мобилна услуга за номер *** с тарифен план i-Traffic XL+ с месечен
абонамент 26.99 лева за срок от 24 месеца. Твърди, че въз основа на сключени
договори за предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален
клиентски номер *** между ответника и „***” ЕАД, ЕИК: *** са издадени
фактури № **********/15.02.2018 г„ **********/15.03.2018 г„
**********/15.04.2018 г„ за периода от 15.01.2018 г. до 14.04.2018 г. По-
конкретно:1. Фактура № **********/15.02.2018 г. с начислена за отчетен
период 15.01.2018 - 14.02.2018 сума в размер на 238.48 лв/с ДДС/, от които:
- за мобилен номер *** с Месечен абонамент Smart М+ и приложимите
към него отстъпки - 16.66 лева, CMC - 5.25 лева, - GPRS Данни - 3.52 лева, -
за мобилен номер *** с Месечен абонамент i-Traffic XL+ и приложимите към
него отстъпки - 22.49 лева, -GPRS Данни -150.81 лева, - ДДС ставка 20% -
39.75 лева. Твърди, че дължимата сума е платима в срок 04.03.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение.2. Фактура № **********/15.03.2018 г. с
начислена за отчетен период 15.02.2018 -14.03.2018 сума в размер на
2
46.98 лв/с ДДС/, от които: - за мобилен номер *** с Месечен абонамент Smart
М+ и приложимите към него отстъпки - 16.66 лева, - за мобилен номер
*** е Месечен абонамент i-Traffic XL+ и приложимите към него отстъпки -
22.49 лева, - ДДС ставка 20% - 7.83 лева. Твърди, че дължимата сума е
платима в срок 01.04.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение. 3.
фактура№ **********/15.04.2018 г. с начислена за отчетен период 15.03.2018
-14.04.2018 сума в размер на 3.45 лв/с ДДС/, от които: - за мобилен
номер *** с Месечен абонамент Smart М+ и приложимите към него отстъпки
- 16.66 лева, - за мобилен номер *** с Месечен абонамент i-Traffic XL+ и
приложимите към него отстъпки - /-13.78 лева /, - ДДС ставка 20% - 3.45 лева.
Дължимата сума е платима в срок 02.05.2018 г. Към фактурата е приложено
извлечение. Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за три последователни отчетни месеца 02/2018, 03/2018 и
04/2018 на стойност 288.91лева от които ищецът претендира сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение, на стойност 113.87 лв. (Сто и тринадесет
лв. и 87 ст.). Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Твърди, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
*** на дата 15.05.2018 г. крайна фактура № **********. Твърди, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 19.04.2018 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че
цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика
3
на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „***“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор е потребителя или да откаже сключване на нов договор е него.
Твърди, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Твърди,
че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че съгласно
чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно -
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата
листа на *** и ползвани през предходния месец (или периоди). “ Съгласно чл.
35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
4
изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната
и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “ Твърди, че потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши
чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “
Твърди, че в конкретният случай ответникът е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номер и тв услуга и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок
не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Развити са аргументи по правото.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. ИВ.
Д., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„***“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 113.87 лв. (Сто и тринадесет лв. и 87 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.01.2018 г. до
14.04.2018 г. дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор „***” ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/15.02.2018 г.,
**********/15.03.2018 г., **********/15.04.2018 г.съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира направените деловодни разноски.
5
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище, че по делото е
представено уведомление от първоначалния кредитор - цедент, с което да се
счита, че длъжникът се уведомява за цесията от името на първоначалния
кредитор, както е по закон, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че няма данни
за такова уведомяване нито преди заповедното производство, нито преди
предявяването на установителния иск. Заедно с исковата молба, ищецът е
приложил уведомление до ответника за цесията, като е направено искане това
уведомление да се приема като направено от страна на предишния кредитор и
да се счита връчено заедно с връчването на исковата молба на ответника.
Няма пречка уведомлението да се връчи заедно с исковата молба. Твърди, че
тук обаче, от конкретните данни по делото, възникват сериозни въпроси,
касаещи основателността на предявения иск и изобщо правоотношението
между ищеца и ответника. Посочва, че следва да не се игнорира
обстоятелството, че настоящият иск не е просто едно обикновено исково
производство по облигационно отношение, а установителен иск по чл. 422 от
ГПК по повод заповедно производство. Със сила на присъдено нещо се
очаква от съда да се установи действителността на задължение по издадена
отпреди заповед за изпълнение. Това означава, че редовността на
правоотношението между страните е също толкова от значение както при
исковото, така и при заповедното производство. Твърди, че съгласно
съдебната практика примерно решение на Плевенския окръжен съд от
25.07.2016 г. по в гр.д. № 431/2016 г. е прието, че действително, ако се касае
за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата
искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника - длъжник, играе
роля на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. Конкретната хипотеза обаче е различна, тъй като предмет
на разглеждане е не осъдителен иск, а установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, при развило се заповедно производство, като с установителния
иск следва да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което
преди това е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на
подаване на заявлението, който съгласно чл.422 от ГПК се счита за дата на
подаване на ИМ. В този смисъл Окръжният съд счита, че длъжникът следва
да е уведомен за извършената цесия преди подаването на заявлението за
6
издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че
заявлението в случая е подадено от цесионера като частен правоприемник на
цедента, въз основа на сключения договор за цесия, а не от първоначалния
кредитор. За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,
както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД
спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ап.З
от ЗЗД. Твърди, че в случая към момента на подаване на заявлението -
длъжникът безспорно не е бил уведомен за извършената цесия и към този
момент съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него,
респ. вземането на новия кредитор - цесионер, не е било изискуемо. Твърди,
че има още една специфична особеност по отношение на връчването на
особен представител. Цитира решението на Ловешкия окръжен съд от
18.03.2016 г. по в.гр.д. № 21/2016 г. Твърди, че в него е прието: „В
допълнение следва да бъде посочено, че настоящият въззивен състав счита за
основателно и възражението на въззивника, че след като ответникът е
представляван от назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от
уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно
упълномощена страна/ за извършената цесия, не е спазено изискването на
чл.99, ал.З и ,ал.4 от ЗЗД - цесията не е породила действие в отношенията
между новия кредитор и длъжника.” Твърди, че в този смисъл вече е налице
и собствена практика на Плевенския районен съд. Така например по
граждански дела № 2780/2018 г. на II г.с. и № 4096/2018 г. на VIII г.с. съдът на
същите основания при аналогични казуси е отхвърлил предявения
иск.Изхождайки от горното, счита, че не е налице правоотношение и право на
вземане на ищеца от ответника и моли да бъде отхвърлен иска като
неоснователен. Цената на иска е 113.87 лв., като се посочва, че не се
претендира мораторна лихва на 29.90 лв. Посочени са три фактури за три
последователни отчетни месеца, които като обща стойност не съставляват
цената на иска. В ИМ ищеца претендира само сумата от 113.87 лв., като не
става ясно дали това е частичен иск и на какво основание и по какви пера по
приложените 3 бр. фактури претендира тази стойност, т.е. от какво произтича
вземането на ищеца - да се посочи конкретно. Ищецът не е изпълнил
задължението за изпращане на фактурите до ответника / в случая става
въпрос за 2 договора с отделен тарифен план. Нарушен е чл. 35, т.1 от общите
7
условия от договора, заплащането е 15 дни от издаването на сметката -
фактурата. Това изпращане е задължително тъй като е свързано с правото на
абоната да обжалва сметките. Счита, че клаузата е неравноправна, а именно:
цитирам чл. 35 „неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.”. Тъй
като договорът е двустранен, консенсуален, формален, възмезден то
неизпълнението на задължението на мобилния оператор за изпращане на
съответните фактури и месечни сметки, изхождащи от него и съставляващи
частни писмени го прави неизправна страна по договора. Моли да бъде
прието, че става въпрос за три съединени иска, по три броя фактури и за два
абонаментни договора, като не може да се претендира обща сума. Не става
ясно, дали в тази сума по ИМ се включва мораторната лихва в размер на 29.90
лв. или не. Прави възражение с оглед правната и фактическа сложност и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал.5 от
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от представените договори между „***” ЕАД и Р. ИВ. Д. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата 11.12.2017. г. за ползване на мобилна услуга за номер ***
при условията на тарифен план Smart М+ с месечен абоанемт 19.99 лева.
Срокът на договорът е бил 24 месеца - до дата 11.12.2019г. На дата
23.12.2017г. е сключен нов Договор за електронни съобщителни услуги, с
който ответникът е добавил за ползване мобилна услуга за номер *** с
тарифен план i-Traffic XL+ с месечен абонамент 26.99 лева за срок от 24
месеца. Всички сключени договори за предоставянето на далекосъобщителни
услуги с Р. ИВ. Д. са с индивидуален клиентски номер ***.
По делото са представени и Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между „***”АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, които са неразделна част от сключения договора, по отношение
на които ответника е декларирал, че са му предоставени, запознат е изцяло и
ги приема. Съгласно чл.29 от ОУ, ползваните услуги се отчитат месечно и се
8
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Съгласно т.35.1 неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В
чл.41 от ОУ изрично е уредена възможност за потребителя да оспори
дължимите по фактура суми в 6 – месечен срок от датата на издаване на
фактурата, като оспорването не освобождава абоната от задължението за
заплащането на сумата.
По делото са представени фактури/ л.28-31 от делото/ , в едно с
приложение и извлечение към всяка от фактурата с точно описание на
фактурираните суми както следва: 1. Фактура № **********/15.02.2018 г. с
начислена за отчетен период 15.01.2018 - 14.02.2018 сума в размер на 238.48
лв/с ДДС/, от които: - за мобилен номер *** с Месечен абонамент Smart
М+ и приложимите към него отстъпки - 16.66 лева, CMC - 5.25 лева, - GPRS
Данни - 3.52 лева, - за мобилен номер *** с Месечен абонамент i-Traffic XL+
и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, -GPRS Данни -150.81 лева, -
ДДС ставка 20% - 39.75 лева. Твърди, че дължимата сума е платима в срок
04.03.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.2. Фактура №
**********/15.03.2018 г. с начислена за отчетен период 15.02.2018 -
14.03.2018 сума в размер на 46.98 лв/с ДДС/, от които: - за мобилен
номер *** с Месечен абонамент Smart М+ и приложимите към него отстъпки
- 16.66 лева, - за мобилен номер *** е Месечен абонамент i-Traffic XL+ и
приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, - ДДС ставка 20% - 7.83 лева.
Твърди, че дължимата сума е платима в срок 01.04.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение. 3. фактура№ **********/15.04.2018 г. с начислена за
отчетен период 15.03.2018 -14.04.2018 сума в размер на 3.45 лв/с ДДС/,
от които: - за мобилен номер *** с Месечен абонамент Smart М+ и
приложимите към него отстъпки - 16.66 лева, - за мобилен номер *** с
Месечен абонамент i-Traffic XL+ и приложимите към него отстъпки - /-13.78
лева /, - ДДС ставка 20% - 3.45 лева. Дължимата сума е платима в срок
02.05.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.
От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.10.2018 г. се установява, че „***” АД е прехвърлило на „***” ООД
вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към
9
датата на сключване на договора, в това число и вземането си към ответника,
произтичащо от процесния Договор за предоставяне на услуги от *** ЕАД. В
договора за цесия – чл.5, Раздел „Уведомления, предаване на оригинални
документи” е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се
смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците,
чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес,
посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава
сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за
целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.
По делото е представено уведомление до ответника/л.11/, от което е
видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото
изрично пълномощно, „***” ООД в качеството си на пълномощник на „***”
АД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането. Наред с
това, в същото уведомление „***” ООД в лично качество, като цедент,
уведомява длъжника, че вземането е прехвърлено на ищеца - „***” ЕООД,
който се явява единствен титуляр и разпоредител с него .
Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от
Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., от които е видно, че
процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка и е
преминало от „***” ООД към цесионера *** ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет
претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните
суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за
станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на
претендираните суми.
10
От представените договори за цесия, от приложените пълномощни и
уведомления, получени от ответника по делото се установява надлежно
прехвърляне на вземането по процесния договор ка кредит на ищеца по
делото *** ЕООД. По делото е представено уведомление за прехвърляне на
вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено.
Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с
получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на
отвтеницата. Закона не указва формата и момента на
съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в който съда е сезиран
със спора.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в
изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може
да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея
е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В настоящия казус
ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към нея
уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по
чл.99 ал.4 от ЗЗД. Отделно от това, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба.
Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно
връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът
счита, че цесията е породила действие спрямо ответника и той дължи
плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на
ищеца по делото.По този начин всъщност, всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя
11
на вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу
нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че трвърди
изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по
делото не са противопоставени.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по
делото, произтичащи от процесните договори за цесия, както и представените
договори между „***” ЕАД и Р. ИВ. Д. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 11.12.2017. г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план
Smart М+ с месечен абоанемт 19.99 лева. Срокът на договорът е бил 24
месеца - до дата 11.12.2019г. На дата 23.12.2017г. е сключен нов Договор за
електронни съобщителни услуги, с който ответникът е добавил за ползване
мобилна услуга за номер *** с тарифен план i-Traffic XL+ с месечен
абонамент 26.99 лева за срок от 24 месеца. Всички сключени договори за
предоставянето на далекосъобщителни услуги с Р. ИВ. Д. са с индивидуален
клиентски номер ***.
Размера на задължението се установява от представените по делото
фактури. Съдът намира за неоснователно възражението, че размера е неясен,
тъй като има два договора, а и претендираната сума не съответства на
задължението по представените фактури. Както е посочено по-горе,
фактурирането е извършвано по клиентски номер, който за един клиент е
само един и под него се фактурират сумите по всички договори. Във всяка от
фактурите се съдържа точно описание на всички претендирани суми за всеки
конкретен мобилен номер, услуга, договор. Сумата за предоставени услуги,
която се претендира е по-малка от фактурираната такава, а причината поради
която се претендира по-малко е ирелевантна и е в дискрецията на кредитора
дали ще претендира целия размер на вземането си или по-малко. Поради това
съдът намира за доказано възникването на задължението за предоставени
услуги по договора за сумата от 113,87 лв.
Неотносими са възраженията на ответника, че по делото не са
ангажирани доказателства за прекратяване на договорите, както и за
изпадането в забава на ответника. Претендира се сума за предоставени
услуги, чиято дължимост не е обусловена от прекратяването на договорите.
12
Възраженията, че е нарушен е чл. 35, т.1 от общите условия от
договора, съгласно който заплащането е 15 дни от издаването на сметката –
фактурата, катто и че това изпращане е задължително тъй като е свързано с
правото на абоната да обжалва сметките, а и клаузата е неравноправна са
неотносими към спора. Дали е настъпил срока за плащане на петребените
услуги в уредения в общите условия срок би бил от значение, в случай, че се
претендира лихва за забава, каквато претенция в настоящото производство не
е предявена. Дори вземането да е безсрочно, то исковата молба играе ролята
на покана за плащане, а доказателства за извършено плащане в хода на
производството не са ангажирани, нито са изложени подобни твърдения.
Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да
иска изпълнението му веднага.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответника по делото не е
изпълнил задължението за заплащане на сумата по процесните фактури по
описаните договори за ползваните от ответника и предоставени от ищцовото
дружество услуги. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от
ответника по делото, който носи доказателствената тежест за заплащане на
валидно възникналото задължение.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер от 113,87 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, което е неоснователно. Претедирания размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производтво е 180,00 лв., а минималния такъв
съгласно чл.7,ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност
13
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в
предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ
размер от 162,37 лв. съразмерно с уважената и предявена част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител /25+180+150/ в размер на 355,00 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно по гореизложените
съображение, тъй като сумата от 180 лв. се явява под минималния размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Р. ИВ. Д.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 113,87 лева, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по договори с
клиентски номер ***, сключени с *** ЕАД, в едно със законната лихва от
12.01.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 73/13.01.2021г.
по ч.гр.д.№********** 0159/20210 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. ИВ. Д., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 162,37 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 0159/2021г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. ИВ. Д., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 355,00 лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15