РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. Пловдив, 24.02.2022
год.
Административен
съд – Пловдив, XXV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова адм. дело
№ 2270 по описа за 2021 г. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.145 от
Административно—процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).
Оспорват
се т.7., т.8 и т.9 от задължителни предписания по протокол за извършена проверка изх.
№ ПР 2119077 от 09.08.2021 г., по описа на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.Пловдив.
Жалбоподателят
кмета на район „Западен“ – община Пловдив, чрез старши юриск. М.Т., с адрес: ***
твърди, че предписанията са дадени при неправилно тълкуване на закона и не
съответстват на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Прави
възражения за липса на компетентност, неспазване на законоустановената форма и
съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди да е налице неяснота относно издателя
на акта и относно неговия адресат. Позовава с е на липсата на посочени
фактическите основания за издаване на акта. По същество твърди, че има разлика
между служители в основната дейност „Общинска администрация“, която е
делегирана от държавата, и тези, назначени в „Местните дейности“, които се
финансират от собствени приходи на общината, които не представляват държавна
администрация по смисъла на чл.36 и чл.38 от Закона за администрацията. Моли предписанията
да се проглася за нищожни или да се
отменят като незаконосъобразни. Представя
писмени доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Счита, че предписанията следва да
бъдат потвърдени, доколкото по отношение на служителите в дейностите „Други
дейности по икономиката“, Други дейности по образованието“ и „Чистота“ не е
прилагана Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация/НЗСДА/
и им е начислявано допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Оценка била извършвана само
на служители в дейност „Общинска администрация“. Нарушен бил чл.107а от КТ.
Твърди, че служителите неправилно са разделени по критерий откъде се финансира
съответната дейност. Длъжностите попадали в класификатора на длъжностите и
спрямо тях следва да се прилага наредбата. Представя писмени доказателствени
средства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предписанията
са връчени на 09.08.2021г.,а жалбата е постъпила на 20.08.2021г. и е в
преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Жалбоподателят е адресат на
оспорвания акт. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Възражението
за нищожност е неоснователно, доколкото оспорваните предписания са издадени от
компетентен орган-главен инспектор към ДИТ инж. И. С. Б.. Жалбоподателят не
спори, че въпросният инспектор е инспектор,а че актът е издаден и от друго
лице, чийто подпис липсва. Функциите на
контролен орган по чл. 404 и чл. 405 от
КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в Дирекцията
"Инспекция по труда", като инспекторите упражняват не свои частни или
публични правомощия, а тези на Дирекция "Инспекция по труда", която всъщност
е и надлежно упълномощения от закона държавен орган за осъществяване на контрол
по спазване на трудовото законодателство. Няма изискване предписанията да се
дават от двама инспектори. Действително, фигурирането на лицето Р. Ц. М., което
така и не се установи по каква причина е записано в заглавната част на
протокола и не е положен негов подпис под предписанията е недостатък на акта,
но не е основание да се приеме липсата на издател или некомпетентност, след
като е налице един подпис на инспектор.
По-съществени
са другите констатирани от съда несъвършенства в оспорвания акт, които го
правят незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
Според
обективираното в протокол № ПР 2119077 от 09.08.2021 г., при извършената проверка
са констатирани няколко нарушения, за които са дадени предписания в 9 точки,
като от тях се оспорват тези по т. т. 7, 8 и 9. В мотивите към протокола са направени констатации, че служители,
наети по трудови правоотношения в дейностите: „Други дейности на икономиката“,
„Други дейности по образованието“ и дейност „Чистота“, са служители на
териториалната администрация на изпълнителната власт и по смисъла на чл.36 и чл.38 от Закона за администрацията
/ЗАдм/ са служители в държавната администрация. Посочено е, че в утвърдените
вътрешни правила за работна заплата за общинска администрация не са определени
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени,
размерите на допълнителните възнаграждения на служителите в същите дейности по
реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, с
което бил нарушен чл.107а,ал.10 от КТ. Констатирано е, че според представените
фишове за начислени и изплатени трудови възнаграждения на работещите по
посочените дейности е изплатено и трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, което е в нарушение на чл.107а,ал.18 от КТ.
На
база на тези мотиви са и дадените предписания.
По
т.7 е предписано работодателят ежегодно да оценява служителите, наети по
трудови правоотношения в дейностите: „Други дейности на икономиката“, „Други
дейности по образованието“ и дейност „Чистота“, които по смисъла на чл.36 и
чл.38 от Закона за администрацията /ЗАдм/ са служители в държавната
администрация, за изпълнението на длъжността им съобразно разпоредбата на
чл.107а ал.20 от КТ. Даден е срок за изпълнение – от 10.08.2021 г.
По
т.8 предписанието се изразява в следното: - в утвърдените вътрешни правила за
работна заплата за общинска администрация работодателят да определи минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на
допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудови
правоотношения в дейностите: „Други дейности на икономиката“, „Други дейности
по образованието“ и дейност „Чистота“ по реда, определен в Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация /ДВ, бр.49 от 2012 г./,
съобразно разпоредбата на чл.107а ал.10 от КТ. Даден е срок за изпълнение – до
15.09.2021 г.
С
т.9 се предписва, че работодателят следва да преустанови изплащането на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на
работещите по трудово правоотношение в
дейностите: „Други дейности на икономиката“, „Други дейности по
образованието“ и дейност „Чистота“, които по смисъла на чл.36 и чл.38 ал.2 от
ЗАдм са служители в държавната администрация, в съответствие с разпоредбите на
чл.107а ал.18 във връзка с чл.107а ал.14 от КТ. Даден е срок за изпълнение – до
01.09.2021 г.
Така
дадените предписания са непълни и неясни, лишени от конкретни фактически
констатации, а от тук и от мотиви и на това основание подлежат на отмяна.
Правилни
са възраженията на жалбоподателя, че според начина, по който е формулиран
протоколът, обективиращ предписанията, се създава известна неяснота относно
адресата на предписанията. Проверката е извършена на община Пловдив, район
„Западен“ със законен представител кмета, а предписанията са за работодателя.
Несъмнено
е, че съгласно чл. 46,т.4 от ЗМСМА кметът на район назначава и освобождава
служителите от общинската администрация в района или кметството, които
подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура
и по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ е работодател. Но така, както е написан
протоколът, с който се дава
предписанието, остава съмнение дали за издателя на акта работодател е
кметът или общината.
Но
по-същественото е, че всъщност липсват мотиви, тъй като изложеното в мотивната
част на протокола е една обща констатация, че служителите, наети по
трудови правоотношения в дейностите
„Други дейности по икономиката“, „Други дейности по образованието“ и „Чистота“
са служители в държавната администрация. Няма конкретика,а общ извод без този
извод да е обоснован от факти относно изпълняваните от тези служители функции,
спецификата на длъжностната им характеристика, наименованието на длъжността и защо
тази длъжност следва да се третира като такава, представляваща част от
държавната администрация.
Въпросните
три дейности, които са посочени в протокола „Други дейности на икономиката“,
„Други дейности по образованието“ и дейност „Чистота“, фигурират като такива
във вътрешните правила за работната заплата на общински бюджетни структури без
общинска администрация в община Пловдив, район „Западен“, утвърдени от кмета на
района, които вътрешни правила изобщо не се описват и не са предмет на
разглеждане в мотивите към предписанията. Видно от тези правила е, че в
описаните длъжности, предмет на уредба от правилата фигурират счетоводител,
главен счетоводител, младши счетоводител, главен специалист-счетоводител главен
инспектор, старши и младши инспектор, хигиенист, шофьор, дежурен ОбСС,
медицинска сестра, фелдшер. В предписанията никъде не е направено разграничение
и не е дадена конкретика по отношение на кои длъжности следва да се изпълнят
дадените предписания, което автоматично води до неяснота на това кое подлежи на
изпълнение по предписанията, а и така както са дадени, то би трябвало по
отношение на всички длъжности да се прилагат, защото според мотивите на ДИТ всички
тези длъжности представляват териториална администрация на изпълнителната власт.
Според
чл. 36 от ЗАдм. администрацията на
изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет,
министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии,
изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други
административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във
връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Според чл.37 и чл.38 от същия
закон администрацията бива централна и териториална, като териториалната
включва и общинската администрация.
Дейността на
администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно чл. 13 от ЗАдм всички държавни служители и
лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, заемат длъжности,
чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в
администрацията. Тоест, извън длъжностите по Класификатора не може да има други
такива, които да представляват държавна администрация и в частност общинска,
като водещото е, че се касае до длъжности с функция по осъществяване на
изпълнителната власт. В действащия Класификатор на длъжностите в
администрацията (приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от
29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) не фигурират нито хигиенист, нито
шофьор, нито медицинска сестра, нито фелдшер, нито главен, старши или младши
инспектор в териториална администрация. Няма и младши счетоводител.
Несъмнено е,че по
отношение на общинската администрация следва да се спазват императивните
разпоредби на чл.107а от КТ, но очевидно е, че не всички служители, чиито
правоотношения са уредени от посочените вътрешни правила за работната заплата
на район западен са част от общинската администрация, защото наименованието на
длъжностите не фигурира в действащия Класификатор и защото видно е,че измежду
тях има такива не с ръководни, експертни и технически функции, по смисъла на
чл.13,ал.2 от ЗАдм., но и такива нямащи нищо общо с осъществяването на изпълнителната
власт. В този смисъл, оспорваните предписания изобщо не са аргументирани в
констатацията, че служителите, наети по трудови правоотношения във въпросните
три дейности са служители в държавната администрация.
Даването на
задължителни предписания предполага за адресатът ясно и точно да се формулират
задължения. Очевидно е,че в случая за изпълнението на оспорваните предписания
ще се изисква преценка от страна на работодателя по отношение на кои
правоотношения, предмет на цитираните вътрешни правила, ще трябва да се внесе
промяна съобразно предписанията и по отношения на кои да не се или може би по
отношение на всички, така щото и по отношение на шофьора и хигиениста да се
прилагат разпоредбите на чл.107а от КТ. Допускането на подобна преценка
означава неяснота в изпълнението на предписанията.
Изложеното е
достатъчно основание за отмяна на оспорваните предписания поради липса на
мотиви и поради липса на ясно разписани задължения за адресата им.
С оглед изхода на
правния спор, на основание чл.143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатско възнаграждение за
един адвокат по чл.8,ал.3 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или
500лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Кмета на район
„Западен“, Община Пловдив задължителни предписания на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.Пловдив по протокол за извършена проверка изх. № ПР 2119077 от
09.08.2021 г., в точки 7, 8 и 9.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.Пловдив да заплати на Община Пловдив, район „Западен“ сумата от 500/петстотин/
лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: