№ 675
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208256 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ“ КД, ЕИК ХХХ, против ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
№767704-F760232/30.04.2024 г., издадено от СКД – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към
Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание
чл.28, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е предупреден, че при последващо извършване на
друго административно нарушение от същия вид – по чл.127и, ал.1 от Данъчно-
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на
Министерство на финансите, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия
орган и законосъобразността и правилността на издадения от него акт. Твърди се неправилно
приложение на материалния закон, поради ангажиране отговорността на дружеството за
нарушение, чийто фактически състав не бил изпълнен в цялост. В тази връзка се навеждат
доводи, че разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК би била накърнена само ако освен
отсъствието на предварително деклариране, не е било потвърдено и получаването на
внасяната стока, каквото в случая било налице. В жалбата се обсъждат допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, с които било ограничено
правото на защита на дружеството - нарушител. Възразява се срещу липсата на дата, място
на извършване на нарушението, данни за изпращача на стоката, описание как е било
проследено твърдяното от органите несъответствие и въз основа на какви факти е
извършена преценка, че се касае за стоки с висок фискален риск. Насочва се вниманието и
върху липсата на конкретизация в АУАН посочената като нарушена материалноправна
норма на чл.127и, ал.1 от ДОПК с коя хипотеза на чл.278б от ДПОК се обвързва.
Процесуалният представител на въззивника поставя акцент и върху предходни резолюции за
1
прекратяване на административни преписки, в които наказващият орган е възприел за
съществени идентични по вид пороци, допуснати в иницииращия съответното производство
акт. Като самостоятелно основание за отмяна се определя и съставянето на АУАН в
хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при отсъствието на предпоставки за нейното прилагане.
Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ“ КД, редовно призован, се представлява
от адв. В, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Формулира искане за
присъждане на разноски за процесуално представителство, като прилага списък и фактура.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П, която оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
алтернатива прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от наведените от жалбоподателя аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХ, е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХ, със седалище и
адрес на управление: ХХ. Дружеството било представлявано от МД и ЛХ Дейността на
същото била свързана с търговия на дребно със стоки за широко потребление, които са
допуснати до обществения пазар, между които индустриални и хранителни стоки,
управление и участие в други предприятия, които осъществяват дейност в горепосочените
отрасли, и свързаните с тях сделки, както и всяка друга дейност, незабранена от българското
законодателство.
На 20.01.2024 г., в 02:09 часа, на граничен контролно – пропускателен пункт (ГКПП) -
Оряхово инспектори по приходите – ВЦГ и РКН извършили проверка на транспортно
средство марка IVECO (Ивеко), с рег. №ХХХ и рег. № на ремарке B610AVI, с водач ХХ. В
рамките на контролната дейност те извършили оглед на товара и придружаващите го
документи – международна товарителница и стокова разписка. Установили, че в
транспортното средство се превозват „Меса, годни за консумация, о т домашни петли и
кокошки: Пресни и охладени: Разфасовки: Необезкостени: Гърди и разфасовки от тях“. Така
описаните продукти били включени списъка на стоките с висок фискален риск, с код по КН
02071350. Въпреки това за превозвания товар липсвали данни за Уникален номер на превоз
(УНП), удостоверяващ извършено предварително деклариране на стоките. По този повод
органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното
средство. Съставили и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
№060702921789_1 от 20.01.2024 г. Водачът на транспортното средство, от своя страна,
попълнил декларация от същата дата, в която отразил данни за предстоящото разтоварване
на стоките.
На 20.01.2024 г., в 09:35 часа, в с. Кабиле, общ. Тунджа, обл. Ямбол – база на
дружеството – въззивник, посочени като дата и място на разтоварване на стоките с висок
фискален риск от водача на товарния автомобил, служители на Национална агенция по
приходите - свидетел А. К. К., заемащ длъжност "инспектор по приходите" в ГД „Фискален
контрол“ към НАП и колегата му Т. СБ, предприели втора проверка на превозвания това. В
нейния ход те отстранили техническото средство за контрол на превозното средство, което
действие удостоверили в протокол за отстраняване на техническо средство за контрол №
2
060702921789_3/20.01.2024 г. Било констатирано, че товарният автомобил, посочен по- горе,
превозва стоки, включени в списъка с висок фискален риск, а именно меса, годни за
консумация, от домашни петли и кокошки: пресни или охладени: разфасовки:
необезкостени: гърди и разфасовки от тях, с код по КН 02071350, с общо тегло 8013 кг.
Други продукти не били превозвани. Стойността на стоките по документи възлизала на
154903,14 румънски леи. Като получател на стоките било посочено „ХХХ“КД, а техен
изпращач било дружество ХХХ. Доколкото превозът се извършвал от Румъния към
България, проверяващите извършили справка в Информационната система „Фискален
контрол ВОП“ и проверки в страната с УНП, като установили, че за него е издаден УНП
№2024012010120, но едва след фискалната проверка на ГКПП - Оряхово, на 20.01.2024 г., в
09:22 часа. То било заведено с вх.№2900И0431745.
Резултатите от втората проверка също били обективирани в протокол с
№060702921789_4 от 20.01.2024г., в който били описани и съответни документи (проверени
и иззети при проверката).
На 19.03.2024 г. пълномощник на дружеството - въззивник се явил в сградата на ЦУ
на НАП. В негово присъствие и в това свидетелите КСД и ЦДК-, свид. А. К., след като
преценил, че „ХХХ“ КД е извършило нарушение на данъчното законодателство, съставил
АУАН № F760232/19.03.2024 г. В него били описани фактологията на нарушението и
неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.127и, ал.1 от
Данъчнопроцесуалния кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на
Министерство на финансите (МФ). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите
по него, след което бил връчен на пълномощника на дружеството на същата дата, който го
подписал и приел препис от него. В съответната графа от бланката на АУАН от името на
въззивника не били вписани възражения. Допълнителни такива в писмена форма не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН, на 30.04.2024 г., било издадено и атакуваното
Предупреждение №767704-F760232/30.04.2024 г. от СКД - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към
Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП). С него на основание
чл.28, ал. 1 от ЗАНН и след като приел, че случаят разкрива белезите на маловажност,
наказващият орган отправил предупреждение на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчнопроцесуалния кодекс ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от
Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ).
Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на въззивника на
22.05.2024 г., видно от инкорпорираната в атакувания акт разписка за доставяне. Жалбата
срещу него била депозирана на 03.06.2024 г. чрез наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени
и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания
от съда свидетел А. К. /актосъставител/ и приобщените към доказателствения материал по
надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП,
пълномощни за процесуално представителство, протоколи за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №060702921789_1/20.01.2024 г., декларация от лице, придружаващо
стоката, протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство за контрол
№060702921789_3/20.01.2024 г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №060702921789_4/20.01.2024 г., международна товарителница, токова разписка,
фактура, извлечение от електронна система на НАП за подаване на данни за стоки с висок
фискален риск, включително подадена декларация и генериран УНП, списък с разноски,
Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, писмени отговори
на НАП с приложения към тях – извлечение от регистър на издадени наказателни
постановления и предупреждения по чл.28 от ЗАНН, копия на резолюции за прекратяване на
3
административнонаказателни преписки.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя К., като непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на
доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност,
респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства.
Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети
непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място
в стопанисваната от жалбоподателя складова база, посочена като място за разтоварване на
стоката, вида на проверените документи, конкретните характеристики на превозвания за
дружеството – жалбоподател товар, удостоверени идентично и в изготвения протокол за
извършена проверка. Категоричен бе той относно белезите, по които е различил
превозваните стоки като такива, попадащи в списъка на стоки с висок фискален риск,
описани под съответен код в приложимата комбинирана номенклатура, както и е извел
тяхната стойност. Пояснява, че съпоставката е извършил, както посредством визуален оглед
на техните външни белези, така и чрез съпровождащите ги документи, в които те са били
описани идентично. Уточнява, че след преминаването на камиона, превозващ хранителните
продукти, на българска територия данъчните органи са пристъпили към фискален контрол,
при който с категоричност са констатирали липса на предварително деклариране, ведно с
факта, че последното действие е извършено от дружеството – въззивник часове по- късно.
Така заявеното от него кореспондира и с извлеченията, приложени към административната
преписка от електронната система на НАП и данните за подадена от задълженото лице
информация за стоките с висок фискален риск, респ. момента на генериране на уникалния
номер на превоз. В синхрон са и със съдържанието на наличните по делото копия на
придружаващи стоката документи – товарителница, фактура и стокова разписка.
Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна
ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият
орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от него информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от
другите доказателствени източници факти (в частност с протоколите от проверка и иззетите
документи). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в
основата на своите изводи по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с бездействието на „ХХХ“КД да декларира
предварително движението на стоки с висок фискален риск, се потвърждава и от
приложените по делото протоколи, съставени от данъчните органи и удостоверяващи
хронология и съдържанието на предприетите от тях действия по фискален контрол.
Увереност в правилността на извода за отсъствието на изпълнено задължение по чл.127и,
ал.1 от ДОПК позволяват и извлеченията от информационната система „Фискален контрол
ВОП и проверки в страната с УНП, анализирани заедно с приложените копия на декларации
от водача на превозното средство и придружаващите стоката документи. Допълнително
изясняват фактическата обстановка и предоставената справка за издадени срещу
възззивника наказателни постановления и предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН, както
и заповедта на Изпълнителния директор на НАП. Така изброените немногобройни писмени
доказателства са в унисон помежду си и с показанията на свид. К., което и по аргумент от
нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният
анализ на писмените и гласните доказателствени източници, събрани по делото, води този
съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
4
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления и
предупрежденията по чл.28 от ЗАНН, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност.
По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН, наказателното постановление или предупреждението.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.290, ал.1 от ДОПК, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него
длъжностно лице. Компетентността на органите по приходите да образуват
административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ДОПК и да
съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с
нарочен акт. Производството е инициирано от служител, заемащ длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ – НАП, чиято длъжност е включена в обхвата на понятието „орган по
приходите“, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП. Приложената към материалите по
делото Заповед № ЗЦУ – 384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.8.
овластява началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП с
правомощията на наказващи органи при констатиране на нарушения на чл.278б от ДОПК.
Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство, че към
датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е притежавал нужната
материална компетентност да участва като наказващ орган в производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът не споделя като основателни възраженията на въззивника за допуснато
нарушение при съставяне на акта за съставяне на административно нарушение (АУАН),
свързано с неправилно приложение на хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично
се отбелязва в него.“ Изискванията за прилагане на този ред в случая са спазени, доколкото
за участие в процедурата са привлечени двама свидетели и е вписано към коя категория те
спадат. Законът не изисква изрично да се мотивира в акта критериите, по които съставителят
му е избрал лицата, свидетелстващи за законосъобразността на неговите действия. АУАН е
съставен близо два месеца след извършената проверка, при това в гр. София, поради което е
логично да е затруднено осигуряването на присъствието на свидетелите на нарушението или
на неговото установяване. Дори и актосъставителят да пренебрегне предписанието на чл.40,
ал.1 и да приложи хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, това не би довело до съществено
процесуално нарушение, тъй като смисълът на тези законови текстове е да се гарантира
граждански контрол върху действията на административните органи, който се постига и в
двата варианта. Разликата между двата подхода се изразява единствено в по- сериозните
процесуални усилия, които ще бъдат необходими в процеса на доказване на обвинителната
5
теза (в този смисъл и Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, Сиела, София, 2009, с. 47-
48). В тази връзка следва да се спомене и разбирането на този състав, че двете алинеи в
чл.40 от ЗАНН са в условията на алтернативност, а не на субсидиарност, независимо от
недотам удачната редакция. Аргументи в полза на същото се черпят и от правилото на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, което приема за съобразена с императивните изисквания и форма на акта,
подписан само от един от свидетелите, посочени в него.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати други съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност, опорочили издадените актове и
съставляващи самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство Това е дейност от процесуално естество, от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт
се сезира оторизираният наказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление или в
предупреждението по чл.28 от ЗАНН административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя (респ. за което е ангажирана имуществената му отговорност при
юридическите лица и ЕТ) и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената
като накърнена разпоредба от съответния нормативен акт. Нужно е да съществува и правно
единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като липсват дата и място на извършване в
описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, което не удовлетворява
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното
й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Тези пороци са пренесени и в издаденото въз основа на него предупреждение по
чл.28 от ЗАНН. В последното дословно са възпроизведени фактическите констатации,
отразени в АУАН, без да е предприет самостоятелен анализ и да са обективирани
съществени признаци на фактическия състав на вмененото на дружеството нарушение,
което обосновава незаконосъобразността на санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, преповторена досежно съдържанието на
Предупреждението в чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвежда изискването в процесуалните
актове, издавани в хода на административнонаказателното производство, да бъде отразено
описание на нарушението. Доколкото се визира въвеждане на елементите на неговия
фактически състав, сред тях задължително следва да присъстват и сведения за времето и
мястото на предприемане на противоправното поведение. В съдържанието на АУАН и
Предупреждението е разгърната хронологията на контролната дейност, реализирана от
органите на НАП. Като обособени моменти в нея се откриват този на първоначалната
проверка на товара, превозван за получателя „ХХХ, случила се на 20.01.2024 г., в 02:09 часа
(потвърдено и от изготвения протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск) и този на последващата контролна дейност, реализирана от данъчните власти по
отношение на товара, предприета на 20.01.2024 г., в 09:35 часа на адреса за разтоварване на
стоката в с. Кабиле. Нито един от тях обаче не е обвързан от актосъставителя или от
наказващия орган изрично с датата, на която е прието, че е било извършено нарушението.
6
Действително, в края на двата акта е цитирана дословно нормата на чл.127 и от ДОПК, която
предвижда, че предварителното деклариране е дължимо „до влизане на транспортното
средство на територията на страната“. Въпреки това представеното описание не дава
категорично информация, кога точно според органите товарният автомобил е влязъл на
територията на страната, дали фискалният контрол съвпада с граничния контрол, дали този
момент се обвързва именно с часа на извършената първа данъчна проверка на товара,
съответно защо, като се вземе предвид и последователността от действия, необходими за
допускане на превозното средство на територията на страната, предхождащи действията на
органите по приходите.
Дори и горните разсъждения да не бъдат споделени, съдържанието на издадените в
хода на производството актове не отразява и мястото на извършване на нарушението, респ.
начина, по който е трябвало да бъде изпълнено задължението. В АУАН и Предупреждението
са включени пунктовете на извършени данъчни проверки - ГКПП - Оряхово и с. Кабиле, обл.
Ямбол. Същевременно отговорността е ангажирана за отсъствие на предварително
деклариране, без да е указано изрично пред кого се дължи то – дали пред ЦУ на НАП, в гр.
София, дали пред някое от областните му подразделения, в зависимост от седалището на
задълженото лице, или на мястото на влизане на територията на страната - ГКПП Оряхово,
по какъв начин е следвало да бъде извършено декларирането - на място или по електронен
път. Обстоятелството, че в актовете е вписана единствено цифром разпоредбата на чл.8, ал.1
от Наредба №Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България,
предвиждаща деклариране по електронен път и препращаща към чл.48 от същия подзаконов
нормативен акт, не освобождава органите да изложат твърдения относно този елемент от
фактологията, който е обвързан с дължимото действие, тъй като единствено по този начин
ще удовлетворят изискването за съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението.
Липсата на конкретика относно времето и мястото на деянието създава неяснота и
недостатъчност на описанието и обстоятелствата, при които е реализирано нарушението,
като отнема възможността на санкционираното лице да се ориентира относно темпоралните
и пространствените параметри на вмененото му противоправно поведение. Датата е значима
с оглед преценката за давностните срокове, приложима разпоредба с оглед действието на
закона по време и място, компетентността на органите, кръга на
доказателственорелевантните факти. Местоизвършването на нарушението, от своя страна, е
пряко обвързано с териториалната компетентност на органите и на съдилищата, които имат
правомощието да реализират въззивен и касационен контрол. Обсъжданите признаци на
деянието са сред най- съществените за неговата индивидуализация и те не биха могли да
бъдат извеждани по тълкувателен път или чрез предположения, нито да бъдат запълвани
посредством препращане към съдържащи се по делото доказателствени материали (в
частност протоколи), поради липса на легално разрешение в тази насока (в този смисъл и
Решение №25972 от 4.12.2024 г. на АдмС – София град, по адм. д. № 7775/2024 г., както и
Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, с.63-68 и с.208-210). Касае се за елементи от
обективната страна на нарушението, пропускът за въвеждането на които съществено
накърнява правото на нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата
отговорност. Както с наказателното постановление, така и с предупреждението по реда на
чл.28, ал.1 от ЗАНН, което също е вид правораздавателен акт, доколкото определя
освобождаване от отговорност и има определени материалноправни последици
(възпрепятствано е повторно му приложение), се поставят окончателно рамките на
„административното обвинение” и се фиксират параметрите на реципрочната функция
свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя. Допусната в него нередовност
не би могла да бъде отстранена на по- късен стадий от развитието на
административнонаказателното производство, независимо дали доказателствата по делото
7
позволяват да се достигне до извод за безспорната установеност на административното
нарушение и авторството му. Датата и мястото на деянието винаги пряко кореспондират с
проявлението му като факт. Те се явяват и предпоставка съдът надлежно да упражни
ефективен контрол, което налага еднозначното им въвеждане в санкционния акт. Да се
възприеме противното, означава обективно да се препятстват законово установени
правомощия на съда.
Независимо от изложените аргументи, обуславящи наличието на основания за отмяна
на атакувания санкционен акт, съдът намира, че следва да изложи кратки аргументи и
относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника на „ХХХ“ КД, ЕИК ХХХ,
е ангажирана за нарушение на изискването за предварително деклариране на стоки с висок
фискален риск по чл.127и, ал.1 от ДОПК, за което и след преценка наличието на
предпоставки случаят да се третира като маловажен, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН,
дружеството е предупредено, че при последващо извършване на административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК изисква при превози на стоки с висок
фискален риск, започващи от територията на друга държава - членка на Европейския съюз,
и завършващи на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. За
прилагане на това правило с текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. нарочен
ред за деклариране, чрез подаване на данни по електронен път, като се препраща за
конкретика към приложение № 1 от подзаконовия нормативен акт и установеното в чл. 48 от
него.
Списъкът на стоките с висок фискален риск, съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано
предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена
на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тези актове се
публикуват на интернет-страниците на Министерството на финансите и на Националната
агенция за приходите, в деня на издаването на заповедта, в която е определен и срок за
влизането й в сила, не по-кратък от 3 дни.
В конкретния случай, към месец януари 2024 г. стоките с висок фискален риск са
определени в списък, утвърден със заповед №3МФ - 1295/28.12.2023 г. на Министъра на
финансите, с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта.
В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и "Меса и карантии, годни за
консумация, от домашни птици от № 0105, пресни, охладени или замразени: От петли и
кокошки: Разфасовки и карантии, пресни или охладени: Разфасовки: Необезкостени: Гърди
и разфасовки от тях“, с код по КН 02071350. С последващите изменения на заповедта не е
отменена коментираната позиция.
От доказателствата по делото (придружаващи документи и показанията на свид. К.)
се установява, че превозваният в автомобила, проверен от данъчните органи, товар е бил
предназначен за получателя „ХХХ и е бил от вид, попадащ в категорията стоки с висок
фискален риск, съответстващи на обозначения, както в протоколите за проверка, така и в
издадените актове код по номенклатура. Доказан безспорно е и фактът, че дружеството -
жалбоподател, не е изпълнило задължението си да декларира данни за този превоз до
влизане на транспортно средство на територията на страната, доколкото генерирането на
8
уникален номер за превоза е станало едва след данъчната проверка, констатирала
нарушението. Със своето бездействие, въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 127и ал.
1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Тази съдебна инстанция не
споделя възраженията на обжалващия по приложението на материалния закон, тъй като
счита, че независимо от своята редакция текстът не въвежда изискуемост на два
кумулативни елемента, спрямо които да се преценява изпълнението, а се явява довършено с
пропуска да се изпълни предварителното деклариране. По този начин именно се
възпрепятства възможността за осъществяване на фискален контрол от органите по
приходите върху движението на стоките с висок фискален риск на територията на страната
при условията на Глава Петнадесета "а" от ДОПК като съвкупност от действия на органи по
приходите с цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами. Касае се за
задължение, което е установено за целите на превенцията и е свързано с възможността, след
като данъчните органи бъдат сезирани с декларация, да могат да упражнят своевременно
контрол за съответствие между подадените данни и действително превозвания товар.
Потвърждаването на стоката има отношение към последващата проверка относно наличието
на разлика между вида и количеството на стоката.
Въпреки така изложените кратки мотиви относно приложението на материалния
закон в частта на атакуваното предупреждение, издадено за маловажен случай на нарушение
на чл.127и, ал.1 от ДОПК, наличието на допуснати съществени и неотстраними
процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на административнонаказателната
процедура възпрепятстват ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и се явяват достатъчно основание за отмяна на издадения правораздавателен
акт.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.2 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ предупреждение по чл. 28, ал.1 от ЗАНН №767704-F760232/30.04.2024 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за
Приходите (НАП), с което на основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН за нарушение на чл. 127и, ал. 1
от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 8, ал.1 от вр.чл.8, ал.1 от
Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите, „ХХХ“ ЕООД и КО КД, ЕИК
ХХХ, е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9