№ 165
гр. Б., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500012 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат Д.Б.,
особен представител на С. А. П., ЕГН **********, адрес с. Б..., общ. Б., обл.
Б., ул. „В. Л.” № *, подадена срещу частите на решение № 905691 от
27.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 1762 от 2019 г. на Районен
съд Б., с които са уважени претенции на „Т. Б.” Е. /вече „Й. Б.“ Е./ за
установяване дължимостта и за присъждане на парични вземания,
основаващи се на договори за мобилни услуги и лизинг. В жалбата се твърди,
че атакуваните части на съдебния акт са неправилни, незаконосъобразни и
необосновани. Нарушени били материални разпоредби. Не били спазени
процесуални правила. Заключенията на експертите изцяло били основани
единствено на предоставената им от ищеца информация. Определянето на
евентуалното ползване на мобилни услуги било съмнително за процеса.
Останали неизясни важни обстоятелства - налице ли е неизправност на
ответника, към кой момент е настъпила изискуемостта на вземанията,
информиран ли е ответника за това, изпаднал ли е в забава той и др. Липсвали
аналитични изводи и логична мотивация по възраженията, направени от
особения представител на П.. Едностранчиво били обсъдени събраните
писмени доказателства, издадени и съставени от ищцовата страна.
Процесуалната активност на ищеца не довела до пълното доказване на
редовен и валиден договор с ответника. В случая настъпването и обявяването
на предсрочната изискуемост не било осъществено преди и към подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост
не настъпвала автоматично с уговорения в договора състав на неплащане на
длъжника, а било необходимо действителното му уведомяване.
Обстоятелствата по казуса и ангажираните доказателства не установявали
редовно връчване на съобщение от страна на ищеца до длъжника-ответник.
Общите условия нямали релевантно отношение към случая. При
първоинстанционното произнасяне било загърбено задължението да се
решават делата според точния смисъл на законите, принципите на правото,
обичая и морала. Не било извършено правилно тълкуване на правните норми
с оглед пълното и точно обосноваване на конкретното тяхно наложително
прилагане. Не били отчетени съществени за правилното решаване на делото
обстоятелства, релевиращи на естеството на спорното правоотношение
фактически състави на закона и приложението им спрямо конкретния
длъжник. Касаело се за допускане на съществено нарушение на материалния
закон. Налице били грешки на районния съд относно релевантните за делото
факти, тяхното подвеждане под неприложима материалноправна норма и
постановяване на съответната диспозиция. Имало несъстоятелно наложени
категорични изводи, изградени в разрез с константната съдебна практика по
сходни дела. Моли се за отмяна на решението на първата инстанция в
обжалваните части и отхвърляне на претенциите на дружеството.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито съдебно
заседание.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е постановено в рамките
на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и
местна подсъдност, и изхожда от законен съдебен състав. Атакуваният
съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в
необходимата писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните
състезания пред първата съдебна инстанция, и е съобщен на страните по
установения в ГПК ред. Той е постановен по редовна и допустима искова
молба. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На основание чл.
272 от ГПК, въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
районния съд. Съобразно чл. 272 от ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане на оплакванията във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 от
ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд
възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
2
срещу които се възразява в жалбата. Не се установи наличие на основания,
обосноваващи различен изход на делото. Първоинстанционното решение
следва да се потвърди по съображения, препращащи към мотивите на
районния съд. Оплакванията в жалбата се оказаха неоснователни. Те не се
подкрепят от приобщения при разглеждането на спора в първата инстанция
доказателствен материал.
Както правилно е приел и районният съд, страните са били обвързани от
валидни облигационни правоотношения, възникнали по силата на процесните
договори за мобилни услуги и лизинг. В последните подробно са описани
тарифните планове, ценовите условия, задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Съдържанието на тези договори отговаря
на законовите изисквания за контрактите, сключени при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. Установява се също така, че по силата на
сключените договори за мобилни услуги, операторът реално е предоставил на
клиента достъп до такива услуги. Този факт се доказва по несъмнен начин от
неоспореното заключение на техническата експертиза. Издадените фактури
единствено индивидуализират задълженията по периоди и размери. Тук е
необходимо да се открои обстоятелството, че уговореният размер на
месечните абонаментни такси се дължи от абоната за срока на договора
независимо дали същият използва предоставените му услуги. По делото не се
установява, а и не се твърди, че по време на действие на договорите
ответникът е сезирал мобилния оператор за това, че достъпът му до мрежата е
бил ограничен или че не е получавал съответните мобилни услуги в
уговорения обем. Предвид горното и доколкото от страна на ответника не са
представени доказателства за плащане на дължимите суми по договорите за
абонаментни такси и ползвани услуги, то исковете за установяване на тяхното
съществуване и присъждане правилно са уважени от районния съд. Същото
се отнася с пълна сила и за задълженията по договорите за лизинг,
включващи неплатените дължими месечни лизингови вноски. Безспорно е, че
към датата на предявяване на осъдителните искове, сроковете по договорите
за лизинг са изтекли. Същевременно, пред първата инстанция от страна на
ответника не са представени доказателства, че дължимите лизингови вноски
са платени или че мобилните устройства, предмет на лизинга, са върнати.
Основанието за изискуемост на лизинговите вноски е свързано с
настъпването на техните падежи. Не се касае за предсрочна изискуемост,
поради което неуведомяването на потребителя за настъпването на такава се
явява ирелевантно за казуса. Налага се заключението, че първата инстанция е
спазила материалния закон, не е нарушила съдопроизводствените правила и
решението й е обосновано, поради което и подлежи на потвърждаване в
атакуваните части.
3
На дружеството трябва да се присъдят направените по делото пред Окръжния
съд разноски за адвокатско възнаграждение и особен представител.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК,
настоящото решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905691 от 27.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 1762 от 2019 г. на Районен съд Б., в обжалваните му
части, с които са уважени претенции на „Т. Б.” Е. /вече „Й. Б.“ Е./, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж. к. „М.”, Б... С., сграда
№ *, представлявано от Д. К. К. и М. С., за установяване дължимостта и за
присъждане на парични вземания, основаващи се на договори за мобилни
услуги и лизинг от 15.04.2016 г. и 16.04.2016 г., спрямо С. А. П., ЕГН
**********, адрес с. Б..., общ. Б., обл. Б., ул. „В. Л.” № *.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, адрес с. Б..., общ. Б., обл. Б., ул. „В. Л.”
№ *, да заплати на „Й. Б.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „М.“, ж. к. „М.”, Б... С., сграда № *, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар - 180
/сто и осемдесет/ лева, и особен представител – 300 /триста/ лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4