№ 216
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000236 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик,е прекратено на основание чл.517, ал.4 от
ТЗ „П Т” ЕООД,ЕИК ******,с адрес на управление с.В, обл. П, ул. ******* по
иск предявен от Й. К. Б.,ЕГН **********,сВ, обл. П, ул. ****** в качеството
му на взискател по изп.д.№ 20248850400037 по описа на ЧСИ Г С рег. №
***,район на действие О - П.
С решение №38 от 07.04.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по същото
дело,като е допълнен диспозитива на решението с осъждане на ответника да
заплати деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 680 лв.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
ответника в първоинстанционното производство-“П Т”ЕООД с ЕИК
******,подадена чрез управителя на дружеството Й. Н. Д.,с която се обжалва
изцяло решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. на ОС-
Пазарджик.В жалбата е изложено становището,че обжалваното решение е
неправилно и в тази връзка-че то противоречи на материалния закон.Изложен
1
е довода,че ищецът не само не съдейства,за да получи дължимото по
изпълнителното дело плащане,но и създава пречки за изпълнение на това
плащане,което /според жалбоподателя/ означава,че той не търси дължимата
сума,а целта му е отнемане на фирмата на длъжника по изпълнението.На база
тези аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното решение и да се
отхвърли предявения от ищеца иск.
В законния срок въззиваемият Й. К. Б.-ищец в първоинстанционното
производство,е подал писмен отговор на въззивната жалба,чрез
пълномощника си адв. Н. Б.,в който е заявил,че жалбата следва да се остави
без уважение като неоснователна,а обжалваното с нея решение на ОС-
Пазарджик е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити
в отговора.Заявено е искане за присъждане на разноски на въззиваемия за
производството пред въззивната инстанция.
От дружеството-жалбоподател,както и от въззиваемия са представени
писмени доказателства по настоящото въззивно дело,приети от съда с
протоколно определение от 11.06.2025 г.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1
от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е
ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира
изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че с решението
съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по делото,който иск
също счита за допустим.
Относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,извършвайки предвидената в чл.269 от ГПК проверка,въззивният съд
приема следното:
По т.д.№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е предявен от
Й. К. Б. против “П Т”ЕООД-с.В, о. С, о П,с ЕИК ****** иск за прекратяване на
ответното дружество на основание чл.517,ал.4 от ГПК.
2
Във връзка с този иск ищецът е изложил следните твърдения:
Твърди,че с постановление за овластяване с изх. №2501 от 31.07.2024 г.
по изп. дело №20248850400037 по описа на ЧСИ Г. С ищецът е овластен да
предяви иск пред ОС-Пазарджик за прекратяване на ответното
дружество,както и че в търговския регистър,под №********** има вписан
запор върху целия капитал на ответното дружество в полза на взискателите
по горното изпълнително дело.
Твърди,че едноличният собственик на капитала на ответното дружество
е Й. Н. Д.,който е длъжник по посоченото изпълнително дело и има
качеството на неограничено отговорен съдружник в това ЕООД,а
задължението по изпълнителното дело към момента на подаване на исковата
молба възлиза общо на сумата от 23 656,74 лв.,от които към Н има олихвяеми
задължения в размер на 15 530,97 лв.Цялото парично задължение по същото
дело било неудовлетворено от длъжника-едноличен собственик на капитала в
ответното ЕООД и ищецът счита,че са налице процесуалните и
материалноправните предпоставки за предявяване на процесния иск от него.
Ищецът твърди още,че не може да се удовлетвори самостоятелно по
изпълнителното дело,а само чрез събиране на пълната сума,претендирана по
същото дело,тъй като Н е привилегирован кредитор и вземането на ищеца е
хирографарно и като такова подлежащо на удовлетворяване след вземането на
Н и разноските по изпълнителното производство.
Ответникът “П Т”ЕООД с ЕИК ****** е подал в законния срок отговор
на исковата молба,с който е оспорил процесния иск като
неоснователен.Заявил е,че не дължи парични суми на ищеца Й. К. Б. и че
последният злоупотребява с процесуални права,за да придобие
незаконосъобразно ответното търговско дружество.Твърди,че е изплатил
изцяло дължимата сума по изпълнителното дело към Е Й.а Д.а и че ищецът
никога не е имал права,чрез които да придобие качеството на взискател по
изпълнителното дело,както и че ответното дружество води преговори с Н,за
да уреди възникналите си задължения към бюджета.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил,че от представеното с
исковата молба постановление на ЧСИ от 31.07.2024 г. за овластяването му да
предяви иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517 от
ГПК,е доказано,че той-ищецът има качеството на взискател по горното
изпълнително дело.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба,в който е
заявил,че от представените по делото документи от изпълнителното дело не
става ясно какво точно се дължи на ищеца по същото дело,за да бъде платено
и да се избегне прекратяване на ответното търговско дружество.Твърди,че по
друго дело,имащо връзка с дълга по същото изпълнително дело,е разбрал
предполагаемия размер на задължението към ищеца-1050 лв. и на 16.12.2024
г. е изплатил на последния същата сума чрез паричен превод-пощенски запис
на адреса на ищеца,посочен в исковата молба,с посочено основание-дълг по
изп.д. №37/2024 г.Заявил е,че е готов да плати цялото остатъчно задължение
към ищеца,ако има такова.Приложил е към отговора си системен и служебен
3
бон от 16.12.2024 г. за приемане на паричен превод за сумата от 1050 лв.
С определението по чл.374 от ГПК първоинстанционният съд е указал
на ищеца,че следва да представи писмени доказателства за качеството си на
взискател по силата на договор за цесия:цитираните от него съдебни
решения,изпълнителен лист и договора за цесия,включително и доказателства
за уведомяването на длъжника по надлежния ред за цедиране на вземането,а
ответната страна следва да докаже твърденията си за плащане на
първоначалния кредитор и на цесионера.
В първото /и единствено/ открито заседание по първоинстанционното
дело,проведено на 05.03.2025 г.,ответникът,във връзка с твърдението си за
плащане на дължимата /според него/ сума от 1050 лв. на ищеца е заявил,че
последният вместо да приеме тази сума,след като е разбрал за пощенския
запис се е разпоредил до ЧСИ да й наложи запор,върнал е тази сума и тя е
била разпределена по сметка към държавата,която е привилегирован
кредитор.Заявил е в тази връзка и твърдението,че е налице злоупотреба с
право от страна на ищеца,който не преследва да получи законово дължимата
сума от 1050 лв.,а цели да прекрати търговското дружество,за да разпродаде
активите му.Изразил е отново готовност по всяко време да плати на ищеца
цялото задължение,но е изложил в тази връзка и аргумента,че ищецът трябва
да му окаже съдействие за извършване на плащането.Наред с това е заявил,че
оспорва по същество представените документи-в частност договора за цесия,с
които се цели да бъде доказано качеството на ищеца на взискател по
изпълнителното дело и че оспорва качеството на цесионер на последния по
изпълнителното дело.Поискал е да бъде допълнен доклада на съда с неговото
твърдение за злоупотреба с право от страна на ищеца.
По повод последното искане на ответника,ищецът в същото открито
заседание е изложил становище,че твърдението на ответника за злоупотреба с
права е неоснователно и недопустимо.
Съдът,с протоколно определение,постановено в горното открито
заседание,е обявил за окончателен съставения по делото проект за
доклад,ведно с допълненията и изразените позиции на страните,отразени в
протокола от същото съдебно заседание.
С обжалваното решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по тд.
№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,предявения по делото иск
по чл.517,ал.4 от ГПК е уважен,като е прекратено ответното търговско
дружество на основание на посочената законова разпоредба.За да постанови
този резултат,съдът е приел,че са налице всички предпоставки на горната
разпоредба и в този аспект-че ищецът се легитимира като взискател по
конкретното изпълнително дело,че в рамките на същото е наложен запор на
всички дружествени дялове на ответното ЕООД,че длъжник по изпълнението
е лице /в случая физическо/,притежаващо дяловете от капитала на ответното
дружество и че липсва удовлетворяване на вземането на ищеца-взискател по
изпълнителното дело.В решението е разгледан и спорния между страните
въпрос дали неизпълнението на задължението на длъжника е поради
поведението на взискателя,което може да се квалифицира като забава на
4
кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.В тази връзка първоинстанционният съд
е приел,че в настоящия случай длъжникът е предприел изпълнение като е
изпратил до взискателя сумата от 1050 лв. чрез пощенски запис и че реалното
получаване на тази сума от взискателя е осуетено единствено от неговото
нежелание да я получи,но въпреки това съдът е достигнал до извода,че не е
налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,защото предприетото
от длъжника изпълнение не е било точно в количествено отношение-
предприето е било плащане само на част от дължимата на взискателя сума,при
което положение според първоинстанционния съд не може да се счете,че
кредиторът неоправдано е отказал да приеме плащането от страна на
длъжника и че поради отказа си е изпаднал в забава.
С подаването на въззивната жалба спора по процесния иск е пренесен
пред въззивната инстанция и в тази връзка въззивният съд дължи
самостоятелна преценка по допустимостта и основателността на иска,като
приема следното в тази насока:
В настоящия исков процес съдът е сезиран с конститутивен иск по
чл.517,ал.4 от ГПК.Тази разпоредба регламентира възможността взискателят в
едно висящо изпълнително производство,след овластяване от съдебния
изпълнител,да предяви иск за прекратяване на търговско дружество,когато
изпълнението в същото производство е насочено върху всички дялове в
дружеството,т.е. когато е наложен запор по чл.517,ал.1 от ГПК върху всички
дялове в търговското дружество-ответник по иска,тъй като всички
съдружници в дружеството са длъжници на взискателя или пък всички дялове
са притежание на едно лице-длъжник по изпълнението.Такъв иск по ал.4-та
взискателят по изпълнителното дело може да предяви след вписването на
запора върху дяловете и то без да бъдат спазвани изискванията на чл.96,ал.1
от ТЗ,без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на
участието на длъжниците в дружеството.Съгласно изречение второ на ал.4-та
от чл.517 ГПК,съдът отхвърля иска,ако се установи,че вземането на
взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по
делото,а според изречение трето,ако прецени,че искът е основателен,съдът
прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския
регистър,след което се извършва ликвидация.
Поначало един иск по чл.517,ал.3 или ал.4 от ГПК /на което основание е
предявен настоящия иск/ представлява етап от предвиденото в чл.517 от ГПК
изпълнение върху дял от търговско дружество,което изпълнение съгласно
ал.1-ва от същата разпоредба започва с налагането на запор върху съответния
дял на длъжника от съответното търговско дружество.Целта на такъв един
иск-както в хипотезата на ал.3-та,така и в хипотезата на ал.4-та,е
удовлетворяване на вземането на ищеца-взискател по конкретно изпълнително
дело,в която връзка е бил наложен и съответния запор върху дяловете на
длъжника по изпълнението от капитала на ответното дружество.
В случая от представените по първоинстанционното дело доказателства
се установява,че е образувано соченото от ищеца изп.д.№20248850400037 по
описа на ЧСИ Г С рег. № ***,Район на действие-Окръжен съд-град
Пазарджик,за което няма данни да е прекратено,т.е. висящо е и понастоящем и
5
по което ищецът Й. К. Б. е един от взискателите,а лицето Й. Н. Д. е длъжник
по изпълнителното дело и притежава всички дялове от капитала на ответното
дружество “П Т”ЕООД с ЕИК ******.Установява се още,че от посочения ЧСИ
е наложен запор върху всички тези дялове в полза на взискателите по
изпълнителното дело за вземания в общ размер на 23 265,13 лв.,от които
присъединени публични вземания в размер на 15 530,97 лв. и същият запор е
вписан в търговския регистър по партидата на дружеството /по заявление
№20240702110221/,като не е заличен понастоящем,както съдът констатира
при извършена служебна проверка по електронната партида на ответното
дружество в търговския регистър.По първоинстанционното дело е приложено
и запорното съобщение с изх.№7997 от 20.06.2024 г.,издадено по изп.д.
№20248850400037 от ЧСИ Г С, удостоверяващо налагането на запора върху
притежаваните от Й. Н. Д. дялове от капитала на “П Т”ЕООД и послужило
като основание за вписване на запора в търговския регистър по партидата на
същото дружество.
Наред с това,по първоинстанционното дело е представено и
“постановление за овластяване за прекратяване на търговско дружество” с
№2501 от 31.07.2024 г.,издадено от посочения ЧСИ по посоченото
изпълнително дело,с което е овластен ищеца Й. Б. като взискател по
изпълнителното дело да предяви на основание чл.517,ал.4 от ГПК иск за
прекратяване на ответното дружество.
Горните обстоятелства представляват положителни процесуални
предпоставки,пораждащи правото на иск на ищеца и при наличието им се
налага извод за допустимостта на иска.По съществото на иска следва да
извърши проверка дали вземането на ищеца-взискател по изпълнителното
дело,съществува в неговия петримониум към момента на постановяване на
решението,с което съдът се произнася именно по съществото на спора.В тази
връзка става ясно и от постановлението за овластяване на ищеца,издадено от
ЧСИ и от издадени от последния удостоверения,приложени към
първоинстанционното дело,че горното изпълнително дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист,издаден на 19.01.2024 г. от Районен съд-
Пазарджик на основание съдебно решение по гр.д.№359/2023 г. по описа на
същия съд и изпълнителен лист,издаден на 17.08.2023 г. от РС-Пазарджик на
основание съдебно решение по гр.д.№292/2023 г. по описа на същия съд.Не се
твърди и не се установява първия от двата посочени изпълнителни листа да
касае вземане на ищеца Й. Б.,а съгласно втория изпълнителен лист от
17.08.2023 г.,представен в копие по първоинстанционното дело,длъжника по
изпълнението Й. Н. Д. е осъден да заплати на С Я с ЕГН **********
сторените по гр.д.№292/2021 г. по описа на РС-Пазарджик разноски в размер
на 700 лв.,както и сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на
350 лв.-адвокатски хонорар.В обобщение става ясно,че процесното
изпълнително дело е образувано на основание два изпълнителни листа за
съдебно установени парични задължения на Й. Д.,но спрямо други лица,не и
спрямо ищеца Й. Б..Самият ищец е посочил в уточняваща молба от 05.09.2024
г. по първоинстанционното дело,че е конституиран като взискател по горното
изпълнително дело след извършено прехвърляне с договор за цесия от
6
29.02.204 г. на цялото вземане по изпълнителния лист от 17.08.2023
г.,възлизащо на общата сума от 1050 лв.,за която цесия длъжникът бил
уведомен с връчването на ПДИ.В удостоверение №2767 от 04.09.2024
г.,издадено от ЧСИ Г. С и приложено към първоинстанционното дело е
отразено,че с постановление №2049 от 19.06.2024 г. настоящият ищец Й. Б. е
конституиран като взискател по изп.д.№20248850400037 в качеството му на
цесионер по договор за цесия,сключен със С Я,като същата е заличена като
взискател по същото изпълнително дело относно вземането,установено с
изпълнителния лист от 17.08.2023 г.Самият договор за цесия от от 29.02.2024 г.
също е представен и приет като писмено доказателство по
първоинстанционното дело и от него е видно,че е договорено прехвърлянето
от С Я като цедент в полза на ищеца Й. Б. като цесионер на неолихвяемото
вземане по изпълнителен лист №364 от 17.08.2023 г.,издаден по гр.д.
№292/2023 г. по описа на РС-Пазарджик и в.гр.д.№408/2023 г. по описа на ОС-
Пазарджик,съгласно решение №470/05.05.2023 г.,като това вземане е в общ
размер от 1050 лв. и представлява разноски по делото.С други думи,с
договора за цесия е прехвърлено в полза на ищеца вземането по
изпълнителния лист от 17.08.2023 г. и макар ответникът да е оспорил
качеството на ищеца на цесионер,респ. да е заявил,че оспорва договора за
цесия по същество,не е заявявано оспорване автентичността на договора и с
оглед на това следва да се приеме,че на основание същия договор ищецът
формално е придобил качеството на взискател по изпълнителното
дело,даващо му правото да предяви процесния иск по чл.517,ал.4 от ГПК.
Обаче,договорът за цесия,макар да е породил действие веднага между
сключилите го страни,то по отношение на третите лица и спрямо длъжника
прехвърлянето,извършено с договора,има действие от деня,когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор,както е предвидено в
чл.99,ал.4 от ЗЗД.При липса на редовно уведомяване плащането от длъжника
на цедента,т.е. на предишния кредитор е редовно и погасява прехвърленото
вземане,макар и да не е осъществено в полза на цесионера,т.е. на новия
кредитор.А за да бъде редовно уведомяването на длъжника за цесията,то
трябва да е извършено от предишния кредитор,както следва от нормата на
чл.99,ал.4 от ЗЗД или пък,както е възприето в съдебната
практика,уведомяването ще е редовно и ако е осъществено от цесионера,при
положение,че има предоставени пълномощия за това от цедента по
договора.В случая в чл.5,ал.1,т.5 от договора за цесия,сключен на 29.02.2024
г.,е уговорено уведомлението до длъжника за извършената цесия да бъде
депозирано у длъжника от цесионера,когато той прецени,а в ал.2 на същата
клауза е удостоверено,че документите по ал.1,т.1-т.5,включително и
уведомлението за цесията,се предават на цесионера в момента на
подписването на договора.При това положение следва да се приеме,че има
уговорка,респективно има и предоставени пълномощия на цесионера да
извърши уведомяването на длъжника вместо цедента по договора.Липсват
обаче доказателства уведомлението за цесията да е връчено на длъжника
както от цедента,така и от цесионера по горния договор,т.е. не се доказва
прехвърлянето да е съобщено на длъжника както от предишния,така и от
7
новия кредитор,комуто първия е предоставил правото да съобщи цесията
съгласно уговорката в чл.5,ал.1,т.5 от договора.
По първоинстанционното дело е приложена покана за доброволно
изпълнение с изх.№3920 от 19.03.2024 г.,адресирана до длъжника по горното
изпълнително дело-Й. Д.,в която е отразено,че по възлагане на взискателя
частния съдебен изпълнител уведомява длъжника,че с договора за цесия от
29.02.2024 г. същият прехвърля вземането си по изпълнителен лист №364 от
17.08.2023 г.,издаден на основание решение №470/05.05.2023 г.,постановено
по гр.д.№292/2021 г. по описа на РС-Пазарджик на Й. К. Б..В посочената по-
горе уточняваща молба от 05.09.2024 г.,депозирана от ищеца в изпълнение на
дадени от съда указания за отстраняване на недостатъци по исковата
молба,ищецът е заявил,че за цесията длъжникът е уведомен с връчването на
покана за доброволно изпълнение.С други думи,самият ищец,който има
качеството на цесионер по коментирания договор за цесия и комуто цедента
по договора е дал пълномощия от негово име да съобщи цесията на
длъжника,не потвърждава да е извършил сам действия по такова съобщаване
и по делото няма данни за такива действия от негова страна,а заявява,че
уведомяването на длъжника е осъществено по друг начин-с ПДИ.Такова
уведомяване обаче не е редовно,тъй като не съответства на изискванията на
чл.99,ал.4 от ЗЗД и поради това не може да бъде зачетено,още повече,че в
самата покана за доброволно изпълнение,адресирана до длъжника,има само
изявление на частния съдебен изпълнител за осъществено с договора за цесия
прехвърляне,но няма данни към поканата да е било приложено самото
уведомление за цесията,което е било предоставено от цедента на цесионера
съгласно удостоверяването за това,извършено в чл.5,ал.2 от
договора.Междувпрочем,в друго приложено към първоинстанционното дело
удостоверение,издадено от ЧСИ Г С,което е с изх.№205 от 24.01.2025 г.,е
посочено,че към това удостоверение се прилага уведомление за извършена
цесия,връчено на 23.05.2024 г. с покана за доброволно изпълнение изх.
№3920/19.03.2024 г.,но реално по делото това уведомление не е представено и
няма данни то да е връчвано на длъжника.
Предвид горните съображения въззивният съд счита,че цесията не е
породила действие по отношение на длъжника,тъй като не му е съобщена
надлежно.Този факт има значение в случая за преценка редовността на
плащането,осъществено от длъжника в полза на предишния кредитор,за
каквото плащане С Я,имаща качеството на такъв кредитор,е Нравила
изявление в представено по първоинстанционното дело заявление до ЧСИ Г. С
с вх.№14382 от 23.08.2024 г.По-конкретно в посоченото заявление,което е с
нотариална заверка на подписа,Я е декларирала,че е получила от длъжника Й.
Н. Д. цялата сума,представляваща присъдени й разноски по гр.д.№292/2023 г.
по описа на РС-Пазарджик и възз.гр.д.№408/2023 г. по описа на ОС-
Пазарджик.Или,както е видно,С Я,в чиято полза са присъдени разноските по
изпълнителния лист от 17.08.2024 г. и вземането за които разноски е
прехвърлено в полза на ищеца Б. с договора за цесия,е декларирала,че същото
вземане й е платено изцяло от длъжника Д..С други думи,заявлението
съдържа признание на първоначалния кредитор,че длъжникът е извършил
8
плащане на прехвърленото с договора за цесия вземане в полза именно на този
кредитор.И като се прие по-горе,че цесията не е породила действие по
отношение на длъжника,следва да се счете,че плащането от длъжника в полза
на първоначалния кредитор е извършено преди уведомяването по чл.99,ал.4 от
ЗЗД и затова същото плащане е редовно и чрез него вземането по договора за
цесия е погасено изцяло.Съответно на това същото вече не съществува и
погасяването му само по себе си е достатъчна пречка да бъде постановено
прекратяване на ответното дружество на основание чл.517,ал.4 от
ГПК.Произтичащата от закона цел на прекратяване на търговско дружество на
основание тази разпоредба е да започне производство по ликвидация на
дружеството,в рамките на което да бъде определен ликвидационния дял на
длъжника и от него да бъде събрана дължимата на ищеца сума,но в случая
нужда от такова ликвидационно производство няма с оглед установеното
погасяване на вземането,за принудителното събиране на което ищецът е бил
конституиран като взискател по горното изпълнително дело.
На следващо място,дори и да се приеме,че прехвърленото с договора за
цесия вземане не е било погасено с извършеното в полза на предишния
кредитор плащане от длъжника,то е налице още едно основание процесния
иск по чл.517,ал.4 от ГПК да бъде приет за неоснователен.Както е ясно,в хода
на първоинстанционното производство ответникът е представил писмени
доказателства за извършено от длъжника Й. Д. плащане в полза на ищеца на
сумата от 1050 лв. чрез пощенски запис,но след наложен запор върху тази
сума от ЧСИ и последващото й разпределение по реда на чл.460 от ГПК в
производството по изпълнителното дело,с посочената сума са погасени
частично вземания на Н-присъединен взискател по изпълнителното дело,но
няма погасяване,дори и частично,на фигуриращото по изпълнителното дело
вземане на взискателя-ищец.Обаче,в хода на производството по настоящото
въззивно дело ответникът-настоящ жалбоподател е представил писмени
доказателства за осъществено от него в полза на ищеца-настоящ въззиваем
ново плащане на дълга към последния по изп.д.№20248850400037.Съгласно
удостоверение №1458 от 21.05.2025 г.,издадено от ЧСИ С по горното
изпълнително дело,задължението на длъжника Д. към взискателя Й. Б. към
момента на издаване на удостоверението възлиза на общата сума от 2 610,17
лв.,от които-1050 лв. присъдени разноски,600 лв.-разноски по изпълнителното
дула и 960,17 лв.-такси по изпълнителното производство.Съгласно системен
бон /разписка/ от 21.05.2025 г. за приемане на паричен превод до Й. К.
Б.,издаден от “Български пощи”ЕАД,длъжникът Й. Д.,чрез пълномощника си
адв. И П,е изпратил до ищеца посредством пощенски запис,сумата от 2611 лв.
с посочено в разписката основание за плащането “дълг ид 20248850400037 Й.
Н. Д.”.Тази сума покрива пълния размер на задължението към ищеца по
горното изпълнително дело,включително и такси и разноски по делото.Съдът
намира,че се касае за Нълно редовно плащане чрез пощенски запис и
съответно на това-за извършено от длъжника по изпълнението действие за
пълно погасяване на задължението към ищеца по изпълнителното
дело.Ищецът-въззиваем по настоящото въззивно дело оспорва представената
от жалбоподателя разписка /системен бон/ на “Български пощи”ЕАД чрез
9
твърдението,че този бон няма нищо общо с ответното дружество и никой
няма право да упражнява чужди права в процеса,а и наред с това твърди,че на
всички вземания на длъжника по изпълнителното дело е наложен запор от
ЧСИ при Български пощи,като в тази връзка представя и запорно съобщение
до трето задължено лице с изх.№5410 от 22.05.2025 г.,издадено от ЧСИ Г С и
адресирано до “Български пощи”ЕАД.Освен това твърди,че въпросният
системен бон не е достигнал до неговото знание,което било логично,защото
при третото задължено лице има наложен запор от ЧСИ и затова било
невъзможно да се получат запорираните суми,но и без това същите суми не
достигали за погасяване на цялото задължение по изпълнителното
дело.Според въззиваемия,цитираният системен бон доказва извънсъдебно
признание на длъжника по изпълнителното дело,че дължи суми по него.
Въззивният съд счита за неоснователни горните възражения на
въззиваемия.Действително няма данни въззиваемият като адресат на
извършеното чрез пощенски запис на 21.05.2025 г. плащане реално да е
получил сумата по записа,но ако това е така,то се дължи изцяло и единствено
на неговото нежелание да получи плащането,демонстрирано и в рамките на
настоящия процес.Въззиваемият очевидно отказва да окаже съдействие на
длъжника да погаси паричното си задължение към него.Поддържа довода,че
системния бон няма общо с ответното дружество и че то няма право да
упражнява чужди права,но в самия системен бон не дружеството е посочено
като платец,а физическото лице-длъжник по горното изпълнително дело,т.е.
не е налице твърдяното от въззиваемия упражняване на чужди права от
ответника-търговско дружество.Наред с това,дори и самото дружество-
ответник да бе платец по системния бон,то и това плащане би съставлявало
надлежен акт за погасяване на задължението към ищеца /при положение,че то
се приеме за съществуващо/,тъй като от гледна точка на преценката за
основателността /респ. за отхвърляне/ на иска по чл.517,ал.4 от ГПК има
значение факта на погасяването на дълга по изпълнителното дело към
конкретния взискател,предявил иска,без да е задължително погасяването да е
осъществено от длъжника по изпълнението.В крайна сметка,съдът приема,че с
поведението си по повод на предприетото от длъжника плащане ищецът сам
се е поставил в положение на неприемане на дължимата
престация,респективно не е оказал необходимото съдействие,без което
длъжникът не би могъл да осъществи изпълнението и да погаси дълга си към
ищеца по изпълнителното дело,като цялото това поведение на ищеца попада в
хипотезата на чл.95 от ЗЗД и дава основание за отхвърляне на предявения по
делото иск.Този извод не се променя от обстоятелството,че предприетото от
длъжника действие за погасяване на задължението към ищеца е станало след
първото по делото заседание,т.е. след срока,визиран в чл.517,ал.4 от ГПК.Ако
се счете,че погасяването на дълга по изпълнението след първото заседание не
следва да се зачита и оттам,че дружеството подлежи на прекратяване на
основание тази разпоредба,независимо от извършеното след първото
заседание плащане,би се стигнало до ситуация по провеждане на
ликвидационно производство спрямо дружеството,въпреки реалното
погасяване на дълга отпреди откриване на производството,а това би било
10
съвсем неоправдано и в противоречие с целия смисъл на реализиране на
прекратяването по реда на чл.517,ал.4 от ГПК.Като цяло разпоредбите на
чл.517 от ГПК са създадени да способстват именно за удовлетворяването на
кредитора в рамките на започнало производство по принудително
изпълнение,а не с някаква друга цел.Предвид тези съображения съдът
счита,че извършеното след срока по чл.517,ал.4 от ГПК плащане подлежи на
зачитане и предвид нормата на чл.235,ал.3 от ГПК подлежи на
съобразяване,ако е извършено до приключването на устните състезания пред
въззивната инстанция,както е и в процесния случай.
Що се касае до сочения запор на сумата,платена на 21.05.2025 г. чрез
пощенски запис,то от посоченото по-горе запорно съобщение не може да се
Нрави извод,че наложения запор обхваща тази сума.Според буквалния текст в
запорното съобщение,ЧСИ налага запор на вземането,представляващо
парични преводи в полза на длъжника,което длъжникът Й. Н. Д. има към
“Български пощи”ЕАД,както и на вземанията,при Нрава на нареждания на
пощенски записи от това лице чрез “Български пощи”ЕАД до размера на
сумата от 23 834,44 лв.От този текст следва извода,че запорът обхваща
вземания на Й. Д. от “Български пощи”ЕАД,а извършеното от него в полза на
ищеца плащане с пощенски запис на датата 21.05.2025 г. не попада в
категорията на такива вземания.
Предвид всички изложени по-горе съображения въззивният съд счита,че
процесния иск по чл.517,ал.4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество-
настоящ жалбоподател е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.И
понеже първоинстанционният съд е достигнал до обратния извод с
обжалваното решение и е уважил същия иск,то решението му като
неправилно следва да бъде отменено изцяло /включително и в частта за
разноските/ и вместо това иска следва да се отхвърли с настоящото решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззиваемият-ищец
в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество /настоящ жалбоподател/ разноски за
първоинстанционното производство в размер на 500 лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Въпреки основателността на въззивната жалба,разноски на
дружеството-жалбоподател за въззивното производство не следва да се
присъждат,тъй като не е Нравено искане за присъждането на такива.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което е прекратено на основание
чл.517,ал.4 от ГПК ответното дружество “П Т”ЕООД с ЕИК ******,със
11
седалище и адрес на управление с.В, обл. П, ул. ******* по иск,предявен от Й.
К. Б. с ЕГН ********** в качеството му на взискател по изп.д.
№20248850400037 по описа на ЧСИ Г С рег. № ***,район на действие-ОС-
Пазарджик и е осъден ответника “П Т”ЕООД с ЕИК ****** да заплати на
ищеца Й. К. Б. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 680 лева
/съгласно поправка на очевидна фактическа грешка в решението,допусната по
реда на чл.247 от ГПК с решение №38 от 07.04.2025 г.,постановено по същото
дело/,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска,предявен от Й. К. Б. с ЕГН
********** за прекратяване на “П Т”ЕООД-с.В, обл. П с ЕИК ****** на
основание чл.517,ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. К. Б. с ЕГН **********,с адрес:с.В, о. П, ул. ******* да
заплати на “П Т”ЕООД с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
с.В, о. П, ул. ********* сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски за
първоинстанционното производство по т.д.№137/2024 г. по описа на ОС-
Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12