РЕШЕНИЕ
Номер 261108 02.11.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3327
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 14723/26.02.2020 г. на М.Т.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, депозирана чрез адв. М. *** против „Водоснабдяване
и Канализация ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 представлявано от С. Л. Н.за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 641.16 ( шестстотин четиридесет и един лева и 16 ст.) лева,
представляваща стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода за
периода от 01.08.2001г. до 01.12.2005г., за която е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 1719/2006г. на PC-Пловдив и е образувано изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ **** ********. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът се е снабдил
с изпълнителен лист от 17.03.2006г. по ч.г.д. № 1719/2006г. на РС-Пловдив за
сумата от 641.16 лева, представляваща стойност на неплатени суми за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 01.08.2001 г. до
01.12.2005г., ведно със законна лихва от 14.03.2006г. до изплащане на вземането
и сумата от 52.82 лева-разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист на
13.02.2007г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ - **** *****.
Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни
действия, като с постановление от 11.05.2016 г. съдебният изпълнител е
констатирал на 11.05.2016 г. настъпила по делото перемпция. Твърди се, че
всъщност перемпцията е настъпила още на 13.02.2009 г. Впоследствие на 03.10.2016 г. въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ-***
****, по което са подавани молби от взискателя за опис на движими вещи в дома
на ищеца, но те не са извършвани.
Обоснова се, че към настоящия момент вземането на кредитора е погасено по
давност, която е текла в периода 01.08.2001 г. - 01.12.2008 г. В условията на
евентуалност се поддържа, че би могло да се приеме, че нова давност е започнала
да тече с образуване на изпълнителното дело № **** която е изтекла на
13.02.2010 г., т.е. към 03.10.2016 г. - образуване на изпълнително дело **** на
ЧСИ-**** *****, вземанията са изцяло погасени по давност.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска
като възразява, че вземанията не са погасени по давност и изпълнителното дело
не е прекратено. Признава фактите по издаване на изпълнителното основание и
образуваните въз основа на него изпълнително дела. Твърди, че по тях са
извършвани изпълнителни действия, както следва: на 04.06.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, което е прекъснало давността. Подавани са молби от 27.012.2012 г.,
20.03.2013 г., 13.01.2014 г. 08.04.2015г. за извършване на изпълнителни
действия. По второто изпълнително дело действия са поискани още с молбата от за
образуване от 03.10.2016 г. Направено е искане на 30.11.2017 г. за запор върху
банкови сметки и опис на движими вещи, а на 23.10.2018 г. е постъпила сума от 60 лева, като на 06.12.2019 г. е
депозирано ново искане за извършване на изпълнителни действия. Иска се
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, но неоснователен, поради следните
съображения:
С иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния
процес може да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на
правопогасяващи факти (давност, плащане,
прихващане и пр.) , настъпили, в общата хипотеза, след приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество. Правният интерес от така предявения
иск се извежда от наличието на образувано изпълнително производство, по което
длъжникът отрича съществуването на изпълняемото право. Когато искът по чл. 439,
ал. 1 ГПК е основан на изтекла погасителна давност, за неговата основателност е
необходимо да бъдат съобразни изтеклият период от време и фактическите
основания, водещи до спиране и прекъсване на давността.
В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че
погасителната давност като юридически факт представлява изтекъл период от
време, на който законът придава определени правни последици, водещи до
препятстване на принудителното изпълнение на задължението. Изтеклата давност
обаче не води до погасяване на задължението, а го превръща в така нареченото естествено
задължение, арг. от чл. 118 ЗЗД, с произтичащите от това правни последици.
Същевременно според правилото на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно,
като цитираната правна норма е от императивен характер. Тя е насочена както
спрямо правораздавателните органи, така и спрямо органите по принудителното
изпълнение, като нито един държавен или друг орган, натоварен с функцията по
изпълнението, не може да зачете служебно последиците на изтеклата давност.
Казано с други думи съдът не може да отхвърли предявен иск, без релевирано
възражение за изтекла давност, а съдебният изпълнител не може да откаже
извършването на поисканите от взискателя изпълнителни действия с довод, че
давността е изтекла. Нещо повече дори и длъжникът да възрази за изтекла давност
пред съдебния изпълнител, то това възражение е без правна стойност, тъй като
съдебният изпълнител не е правораздавателен орган и не може да отрече
съществуването на подлежащото на изпълнение материално право. Ето защо дори и
да е налице погасено по давност вземане, без възражение на длъжника, респ.
предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, вземането може както да бъде признато по
съдебен ред, така и спрямо него да бъде осъществено принудително изпълнение.
Защита на длъжника в исковия процес се осъществява чрез възражение в срока за
отговор на исковата молба, а в изпълнителния чрез предявяването на иск по чл.
439, ал. 1 ГПК.
За основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е от
значение дали давността е изтекла към приключване на съдебното дирене, тъй като
с постановеното съдебно решение следва да бъдат съобразни всички факти от
значение за изхода на правния спор. То формира сила на пресъдено нещо, която е
задължителна в отношенията между страните. С предявяването на иска по чл. 439,
ал. 1 ГПК обаче давността нито не се спира или прекъсва, тъй като искът се
предявява от длъжника, нито пък автоматично се спира принудителното изпълнение.
Това е така, тъй като взискателят няма правен интерес от предявяването на нов
иск за същото вземане, с оглед ново прекъсване на давността, след като вече
разполага с изпълнителен титул. Повторната исковата защита е недопустима поради
липсата на правен интерес, тъй като
взискателят може да прекъсне давността като предприеме действия по
принудителното изпълнение, дори и за вземането да е изтекъл срокът на
давността. Срещу така предприетите действия, длъжникът може да се защити, като
предяви иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и по реда на обезпечителното производство
поиска спиране на изпълнителния процес. Независимо от това дали е предявен иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК предприемането на изпълнителни действия прекъсва
давността - арг. от чл. 116, б „в“ ЗЗД ,
и започва да тече нова давност, което следва да бъде съобразено от съда като
новонастъпил в хода процеса по чл. 439, ал. 1 ГПК факт.
Ето защо дори и срокът на давността да е изтекъл, след
влизане в сила на съдебното решение, респ. след снабдяването с изпълнителен
лист във основа на друго изпълнително основание, ако давността е прекъсната от
взискателя с предприемане на действия по принудителното изпълнението, без
длъжникът да се е защитил с иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, обезпечен със спиране на
изпълнителния процес, започва да тече нова давност, а вече изтеклият срок на
давността се заличава. Аналогични са правните последици и на съдебното решение,
с което едно вземане е признато, тъй като длъжникът не е релевирал възражение
за давност. За признатото по съдебен ред вземане тече нова давност.
В разглежданата хипотеза се установява, че на
23.10.2018 г. е постъпила сума от 60 лева, която преведена на взискателя от
запор на банковите сметки на длъжника, а на 15.07.2020 г. е насрочен опис на
движими вещи. Няма данни длъжникът да е предявил друг иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който вземането на взискателя да е отречено като погасено по давност,
след снабдяването му с изпълнителен лист. Без правно значение е дали срокът на
давността е изтекъл към минал момент или не, тъй като според чл. 117, ал. 1 ЗЗД
от прекъсването на давността, тече нова давност, а за давността съдът и органът
по изпълнението не следят служебно. Същевременно по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК
съдът дължи произнасяне за съществуване на вземането към момента на приключване
на съдебното дирене. Запорът на вземания и насрочването на опис на движими вещи
са активни изпълнителни действия на взискателя по удовлетворяване на вземането,
в този см. разясненията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които действия
прекъсват давността.
Предявеният иск подлежи на отхвърляне. Извършените по
двете изпълнителни дела действия до прекъсването на давността не подлежат на
детайлен анализ, макар да не може да се приеме, че давността е изтекла, тъй
като те не са от значение за изхода на правния спор. Ако едно вземане, за което
е изтекъл срокът на давността след влизане в сила на съдебното решение не бъде
отречено по съдебен ред, същото подлежи на принудително изпълнение, тъй като на
последиците на давността е необходимо да се позове длъжникът, спрямо когото има
издаден изпълнителен лист. Ако длъжникът е пасивен, рискува взискателят да
предприеме изпълнителни действия, като дори при пасивно процесуално поведение
на взискателя в минал момент, давността може да бъде прекъсната с нови
действия, насочени към удовлетворяване на дълга, както е в случая. Ето защо
искът следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор ищецът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на
ответника.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪЛЯ предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на М.Т.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от С. Л. Н.за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата
641.16 ( шестстотин четиридесет и един лева и 16 ст.) лева, представляваща
стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от
01.08.2001г. до 01.12.2005г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело
№ 1719/2006г. на PC-Пловдив и е образувано изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ-**** *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от С. Л. Н.сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.