МОТИВИ ПО  ПРИСЪДА  ПО НОХД  № 60/2014г  НА  ДРС

  Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу   Н.С.Л. и С.Я.З., за престъпление по чл131а,предл.ІІ във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 НК .

В обвинителният акт се сочи,че това, че на 18.03.2013 г. в в Затвора гр. Бобов дол, двамата подсъдими, в съучастие като извършинели ,са причинил средна телесна повреда на С.А.И. ***, изразяваща се в счупване на челюст, нанасяйки му удар в областта на лицето- увреждане, довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето, като деянието е извършено приусловията на  опасен рецидив и от двамата.

С.А.И.  е предявил граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 30 000лв.  , представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението ,изразяващи се в претърпени болки и страдания.

 Съдът е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е  конституирал последния  като граждански ищец.            

             Представителят на ДРП поддържа обвинението по обвинителния акт. Предлага двамата подсъдими да бъде наложено наказание ,като се съобрази обстоятелството,че деянието е извършено при условията на опасен рецидив и от двамата подсъдими.

            Подсъдимия З.  не се признава за виновен.Дава обяснения, като твърди,че не е бил в контакт с подсъдимия И. и не го е държал в момента, когато е бил одарен.Защитата излага доводи за невиновност, поради недоказаност на участието  на подсъдимия З. в осъществяване на изпълнителното деяние и предлага да бъде оправдан.

            Подсъдимият Л. не е дал обяснения.Производството по отношение на него е приключено при усл. на чл.269 1ал.3т.4 НПК.             Защитата на същия излага доводи за недоказаност на обвинението, като излага твърдения,че авторството на деянието не е установено по безспорен и несъмнен начин.

               От събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия З., показанията на разпитаните свидетели , заключението на медицинската експертиза ,  и от писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

            С присъда от 10.03.2004 г. по НОХД № 8905/02/2002 г по описа на СРС., влязла в сила на 28.03.2006 г.на подсъдимия  С.З. е наложено  наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изтърпяването на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК ; с  присъда от 08.05.2012 г. по НОХД № 5710/2012 г., по описа на СРс, влязла в сила на 24.05.2012 г.на същия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,като изтърпяването не е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК. От изтърпяването на двете присъди, не е изтекъл срока по чл.30,ал.1  НК.

            С присъда №148/14.02.2012 г. по НОХД № 417/2011 г по описа на РС-Перник., влязла в сила на 19.09.2012 г., на подсъдимия Н.Л.  е наложено  наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като  изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК. Със споразумение № 258/21.07.2011 г. по НОХД № 922/2011 г.,  по описа на ДРС влязло в сила на 21.07.2011г., на същия е  е наложено  наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване не е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК. От изтърпяването на тези наказания, не е изтекъл срока по чл.30,ал. НК.

            През м.март 2013г. двамата подсъдими и гр.ищец И. изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол,като и тримата били разпределени в една и съща / ІV/ група от лишени от свобода. Предвид,че в последната имало голям брой  лишени от свобода от гр.Кюстендил/ от където е и гр.ищец И./,същите се обедини ли по регионален принцип около последния ,с оглед упражняване на по-голямо влияние над останалите затворници. В противовес на това, лишените от свобода от гр.Перник/ от където са двамата подсъдими/и лишените от свобода от гр.Дупница оформили своя група, лидирана от  подсъдимия З., който се явявал отговорник на цялата група лишени от свобода. Това разделение  и желанието на всяка една от групите да демонстрира  надмощие,създавало напрежение между затворниците,което ескалирало в чести словесни разправии и физически стълкновения.

            На 18.03.2013г. в 8,30ч.  лишените от свобода били изведени на закуска .Пред столовата на затвора, свид.С.Н./лишен от свобода от групата на подсъдимия З./ и свид.Д.С./близък на гр.ищец И./ се сбили. Присъединили и други лишени от свобода от двете групички, и станало масово сбиване. Гр.ищец И. се  намесил,за да преустанови сбиването,опитвайки да издърпа биещите се. .Подсъдимият З., решил да предотврати неговата намеса , застанал пред него и хващайки го за ръцете, го издърпал по-далече от биещите се. В този момент, подсъдимия  Н.Л.,възползвайки се от обстоятелството,че И. е възпрепятстван, му нанесъл удар с юмрук по лицето, в резултат на което счупил долната му челюст.

            След намеса на надзирателите на затвора  сбиването между затворниците било преустановено и  пострадалите/включително И. и подсъдимия З., който бил ударен с дъска по главата/ били заведени  в медицинския корпус за оказване на лекарска помощ.,след което И. бил хоспитализиран.

            От изготвената на досъдебното производство медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установи,че в  резултат на нанесения удар с юмрук в долната част на лицето, И. е получил многофрагментна фрактура/счупване/на долна челюст с разместване на фрагментите. Механизма на причиняване е удар с юмрук, с оглед еластичната повърхност и липсата на други съпътстващи наранявания,каквито биха се получили от удар с друг твърд предмет или върху такъв.това увреждане е довело до трайно затруднение дъвченето и говореното/ от 2,5м.до 3м./,през което време същия е търпял болки и страдания.

            Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на гр.ищец , тъй като се подкрепят от множество други свидетелски показания,писмените доказателства и медицинската експертиза.Същия, като пострадал от престъплението,непосредствено е възприел  действията и на двамата подсъдими, по отношение на него.Съдът даде вяра на показанията на  на свид.И.Д., Д.С. ,С.С.,О.Р.,Г.Н.,С.Н. и Ж.И./очевидци на случая/ в частта, в която сочат,че подсъдимия Н.Л. е ударил гр.ищец И. с юмрук по лицето,в момента в който  подсъдимия З. го е възпрепятствал да се намеси в сбиването.Съдът не даде вяра на показанията им в частта, че З. е държал И. за ръцете- отзад, докато Л.  го е удрял,/свид.Д., С., С., Р. и Г.Н./, тъй като противоречат на показанията на гр.ищец И.,който твърди,че подсъдимия З. е минал покрай него и го е хванал за ръцете ,избутвайки го, за да не се опитва да разтърве биещите се ,с думите“ти няма да се бъркаш“т.е. явно е бил пред него, а не отзад.Съдът не даде вяра на показанията на Ж.И. в частта, в която твърди,че подсъдимия З. не е имал никакво участие в сбиването, като изобщо не е доближавал до И., тъй като противоречат ,както на показанията на И. , така и на  факта,че З. също е пострадал в сбиването, като е бил ударен по главата. Съдът не кредитира показанията на свид.Н., който твърди,че Д. е ударил И. с дъска по главата. Същите противоречат на всички останали гласни доказателства и се опровергават от писмените доказателства и медицинската експертиза, които установиха,че увреждането е причинено от удар с тъп „еластичен“ предмет, като по повърхност на удара и липсата на съпътстващи травми/ одрасквания и охлузвания/ не могат да се причинят от удар с дъска.

            Останалите гласни доказателства- показания на лишени от свобода и служители на затвора гр.Бобов дол установяват обстоятелството,че действително е имало сбиване между няколко затворника, в резултат на което някои от тях са пострадали в различна степен, но същите не са били преки очевидци на случая.

            Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия З. в частта, че не е доближавал И. и не се е опитвал да го задържи,за да не се намесва , тъй като противоречат на останалите гласни доказателства.

            С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият Н.Л. е  осъществил от обективна и субективна страна следното:

            ОБЕКТИВНА СТРАНА

              Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения,свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.  Подсъдимият Н.Л. е осъществил изпълнителното деяние ,чрез действие -нанасяйки на директен еднократен  удар с юмрук в областта на лицето  на гражданския ищец,в резултат на което същия получил многофрагментна фрактура/счупване/на долна челюст с разместване на фрагментите-състояние, което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето. Това увреждане е пряка последица от нанесения удар т.е. налице е причинна връзка между действието по осъществяване на изпълнителното деяние и причинения противоправен резултат. Подсъдимият е извършил престъплението при условията на опасен рецидив-след като е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изтърпяването на наказанията не е отложено при усл.на чл.66,ал.1 НК и от изтърпяването не е изтекъл 5 годишен срок.

           СУБЕКТИВНА СТРАНА

           От субективна страна деянието е извършено умишлено-при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.Действията на Л. по осъществяване на изпълнителното деяние –нанасяне на удар с юмрук в по лицето на И. с не малък интензитет , обективират  желанието на Л. да причини горното увреждане, което освен болки и страдания да доведе и до трайно затруднение дъвченето и говоренето.

               Предвид изложеното съдът прие,че подсъдимият  Л. е осъществил състава на престъплението по чл. по чл131а,предл.ІІ във вр. с чл.129, ал.1  НК от обективна и субективна страна, призна го за виновен и му наложи наказание.

            Съдът оправда подсъдимия Михайлов по обвинението по чл.131а,предл ІІ НК във вр. с чл.129, ал.1 НК, поради липса на субективна страна,по изложените по-горе съображения.

            ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

            Съдът определи наказанието, съгласно изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,визирани в чл.131а НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            Степента на обществена опасност на деянието е висока,предвид характера на засегнатите обществени отношения, засягащи телесната неприкосновеност и здравето на личността .В конкретния случай,  мястото , начина и подбудите  за осъществяване  на изпълнителното деяние-Престъплението е извършено в затвора гр.Бобов дол, при масово сбиване на затворници, като подсъдимият е ударил пострадалия в момент, в който не е бил в състояние да се защити или избегне, също обосновава по-висока обществена опасност на деянието.

            Степента на обществена опасност на дееца също  е висока. Л. е осъждан многократно и независимо от немалкия престой в съответните затворнически заведения,по отношение подсъдимия явно не е постигнат възпитателния ефект от наказанието.

            Отегчаващо вината обстоятелство- многобройните осъждания.

            С оглед изложеното по-горе, съдът определи наказанието при превес на отегчаващи вината обстоятелства   като наложи седем години „лишаване от свобода“.С оглед размера на наложеното наказание, както и многократните осъждания на Л., съдът определи строг режим на изтърпяване в затвор. Съдът счете,че с така наложеното наказание ще се изпълнят целите на наказанието,визирани в чл.36 НК,  да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши и други престъпление, и се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на  обществото.

            Съдът осъди подсъдимия да заплати и сторените деловодни разноски в размер на 225лв.

            Съдът оправда подсъдимия З. по обвинението по чл.131а,предл.ІІ във вр. с чл.20,ал.2 НК,по следните съображения:

            От приетата от съда фактическа обстановка се установи,че подсъдимият З. не е участвал с Л. в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението.Същият не е извършил действия, които да са в пряка връзка с причинения от Л. противправен резултат ,а още по-малко такива, които са общи с действията на последния  и да обективират общ умисъл за причиняване на телесно увреждане на И.. Както бе посочено по-горе в мотивите, подсъдимия З. и гр.ищец И., ,като лидери на враждуващи групи затворници между които е станало сбиване, са проявили отношение към последното. И. се опитвал да преустанови сбиването, а З. явно не е искал да допусне такава намеса от последния. Същият го е изразил както чрез действие-издърпвайки И. настрана, така и вербално, казвайки му „ти няма да се бъркаш“ т.е. целта на З. е била да не допусне намесата на И., а не да предостави възможност на Л. да го удари.Действително, последният се е възползвал от ситуацията и в момента, в който И. е бил възпрепятстван от З. ,го е ударил по лицето,съобразявайки,че не може да се защити или предпази,но не се установи,че действията на двамата подсъдими са общи, насочени с умисъл да причинят телесна повреда.Самият пострадал, с оглед начина по който З. го е „задържал“ и отправената към него реплика, е възприел това действие, като възпрепятстване да не се намесва в сбиването, а не като такова, целящо да улесни Л. да му нанесе удар. Не на последно място, огромната разлика във физическите данни на И. и З./ в полза на последния/, налагат извода у съдебния състав, че ако З. е целял  да причини телесна повреда на И.,би могъл да го стори без каквато и да било помощ от Л.. Още повече,че е имал такава възможност в момента, в който е пречил на И. да разтърве биещите се –преди намесата на надзирателите в общо сбиване, при което изключително трудно се установява кой на кого е причинил увреждане.

            С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимия З. не е осъществил обективната страна на престъплението, което от своя страна води до липса и на субективна такава, призна го за невинен и  на осн.чл.304 НПК го оправда.           

            ПО ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК

            Предявеният  от граждански иск  срещу двамата подсъдими   за сумата от  30 000лв. е с  правно основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените му  неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания, в резултат на горното престъпление.С оглед изложеното по-горе, установи се,че подсъдимият Л. умишлено  е причинил описаното по-горе увреждане  на гражданския ищец , представляващо средна телесна повреда,.В резултат на това, гр.ищец е имал затруднение с дъвченето и говореното за продължителен период от време, като е търпял болки и страдания. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че иска срещу Л.  е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е причинил вреди на гр.ищец и следва да ги репарира. Относно размера на иска съдът, имайки предвид вида , степента на уврежданията на пострадалия ,времето за възстановяване и претърпените болки и страдания, счете, че сумата от 5000лв., е справедливо обезщетение за умишлените вреди причинени на И. по см. на чл.52 ЗЗД, като иска     в частта до 30 000лв.както и по отношение подсъдимия З., отхвърли като неоснователно завишени.Съдът  присъди лихва за забавата, от датата на увреждането, до окончателното изплащане е на сумата, както и деловодни разноски в размер на 400лв.

Съдът осъди подсъдимия да заплати 200лв. държавна такса върху уважения размер на иска.

ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

Защитата а подсъдимия Л. излага доводи за недоказаност на обвинението, като твърди,че авторството не е установено по несъмнен начин.В подкрепа на този довод се сочи,че свидетелите си противоречат относно кой, къде е стоял,че И. е казал пред един от надзирателите,че не знае кой го е ударил, както и че свид.Н. /чиито показания бяха приобщени по реда на чл.281,ал.4,т.4 НПК/ твърди,че Д. е ударил И. с дъска по главата.

Събраните по делото доказателства,безспорно установиха,че Л. е автор на деянието, като е ударил с юмрук по лицето гр.ищец И. и в резултат на това е счупил долната му челюст. Макар и противоречиви в някои детайли , всички свидетелски показания /независимо в коя от групите са гравитирали свидетелите /  по отношение горното обстоятелство,бяха безпротиворечиви. Единствено свид.Н. в досъдебното производство е заявил,че Д. е ударил И. с дъска, но както бе посочено по-горе, съдът не кредитира тези показания, тъй като се опровергаха от медицинската документация и експертиза, относно механизма на причиняване на увреждането.

С оглед изложеното, съдът счете,че доводите на защитата са неоснователни е не намират подкрепа в събраните по делото доказателства.

По горните съображения ,съдът постанови присъдата си.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: