РЕШЕНИЕ
№ 797
Гр. Пловдив,
27.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 2 състав, в публично съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №1833 по описа на
съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба от И.П.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон,
чрез адв.К.М., със съдебен адрес *** против Национална агенция по приходите гр.София. Претенциите
за обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на ищеца са от „незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на публичен изпълнител“ по изпълнително дело №
24100003888/2010 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, за
периода 21.10.2017 година до 21.03.2021 година, включително в размер на 101
275.20 лв., ведно със съответните лихви от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата, както и за нанесени
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева,
в следствие на „незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
посочените органи и длъжностни лица“ в следствие на накърняване правото на
труд, причиняване и пълно блокиране на дейността на ищеца като лице,
упражняващо свободна професия - вещо лице в съдилищата, накърняване правото на
добро управление и добра администрация, в следствие на претърпян изключително
негативен стрес, притеснение, обида, накърняване на честта и достойнството и
причиняване на тежко, нелечимо, с вероятен във всеки един момент фатален изход
от заболяването, в следствие на причиняване на принудително имигриране на
ищеца, изоставяне на неговото семейство и блокиране по всякакъв възможен начин
на работа и живот на територията на Република България, ведно със съответните
лихви от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
С допълнителна искова молба, така предявената искова
претенция е увеличената в частта за претендирани неимуществени вреди от 150 000
лева на 500 000 лева, ведно с мораторната лихва за периода от 23.03.2018 година
до 22.03.2021 година от 152 222.24 лева.
Ищецът,
редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.М., който в
съдебно заседание по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето
основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. В писмена защита излага допълнителни съображения.
Претендира направените по производството разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по иска – Национална агенция по приходите
гр.София, се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк.К.. В
съдебно заседание и в писмено становище оспорва исковата молба и навежда
твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност
и недоказаност на иска.
Пловдивският Административен Съд – 2 състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № 3888/2010 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив
за неплатени публични вземания, за което същият е уведомен със съобщение за
доброволно изпълнение с изх. №3888-00001/02.12.2010 г., редовно връчено на
16.12.2010 г.
Публичните задължения по ЗДЦФЛ, ДОО, УПФ и ЗО по
декларации, подадени от А., за които сроковете за плащане са нормативно
установени - до 30 април на следващата календарна година.
Предвид липсата на доброволно изпълнение за задължения
по подадени данъчни и осигурителни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г. 2013
г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 76 045.50 лв. са издадени постановления
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с цел обезпечаване на вземанията -
ПНОМ №С 160024-022-0032062/04.11.2016 г. за налагане на възбрана върху недвижим
поземлен имот, находящ се в с. *** и ПНОМ №С 160024-022-0032027/04.11.2016 г.
за налагане на запор върху банкови сметки.
Издадено е Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице с изх. №С160024-007-003565/04.11.2016г.
като на лицето е дадена възможност да предложи подходящо обезпечение за общия
размер на задълженията 76045.50 лв. и да представи документи за притежавано
имущество - недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения и т.н.
ПНОМ №С 160024-022-0032062/04.11.2016г., ПНОМ № С160024-022-0032027/04.11.2016г.
и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с
изх. № С160024-007-003565/04.11.2016 г. са изпратени на постоянния адрес на ищеца.
А. подал Искане
за разрешение на неотложно плащане с вх. №С 160024-000-0428650/11.11.2016 г. и
жалба срещу отказ за издаване на временно разрешение за неотложни плащания с изх.
№С 160024-159-0000263/01.12.2016 година. По това искане е постановен Отказ за
издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.
229 от ДОПК с №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране" при ТД на НАП-Пловдив. Отказът е обжалван и отменен с
Решение №472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като преписката е
върната на публичния изпълнител да се произнесе по направеното искане.
Компетентният орган - публичният изпълнител не се е произнесъл
след връщането на преписката на 17.01.2017 г. /видно от отбелязването върху
придружително писмо изх. №94-00-9723/27.12.2016 г. към Решение №472/27.12.2016
г. в 14-дневен срок по чл. 57, ал. 1 от АПК, което не е било обжалвано като
мълчалив отказ и е влязло в сила.
След като са изчерпани способите за доброволно
изпълнение на публичните задължения на жалбоподателя и при липсата на
доброволно изпълнение от негова страна, публичният изпълнител при ТД на НАП
Пловдив е пристъпил към втората фаза на събирането на дължимите публични
задължения, а именно към принудително изпълнение на установени и изискуеми
публични вземания. Към настоящия момент няма продадени на публична продан
недвижими имоти и МПС.
Отново в хода на съдебното производства по адм. дело №
1833/2021 г. на Административен съд – Пловдив са приети и изслушани ССчЕ и
комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза, неоспорени
от страните.
Вещото лице по
изготвената ССчЕ е отговорило на поставените му въпроси, свързани с това какъв
доход от свободна професия, като самоосигуряващо се лице е декларирал А., какъв
е облагаемия доход на А. за периода от 01.01.2013 г. до 20.10.2017 г.
включително и др. Съдът приема така
изготвеното заключение като компетентно изготвено и математически правилно.
В заключението си вещите лица по комплексната
съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза посочват, че в
обследваният период от време при И.А. обсъжданото събитие е предизвикало
неудоволствени изживявания. Преживяното нежелано събитие е придружено със
стресова реакция. Негативните преживявания при подекспертния се отразяват в
различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични
оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор,
обида. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на
престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и
достойнство. На социално и семейно ниво се е чувставл по затворен и
дистанциран, във вътрешните си психологични преживявания, воден от чувство на
срам и неудобство. От медицинска гледна точка, стресът като етиологична причина
може да се разгледа в патогенезата на хипертонията. Посоченото заболяване е
мултифакторно. Внезапен смъртен изход е възможен при всеки човек, с или без
патология. Хипертонията повишава вероятността за неблагоприятен изход. Според
наличната медицинска документация И.П.А. провежда оптимално медикаментозно
лечение, спазва лекарските указания.
По делото, в качеството им на свидетели са разпитани лицата
Д. Т. П. и П.И. П. и двамата приятели на ищеца, чиито показания съдът цени като
последователни и логични, но не променящи крайният му извод.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
Исковата молба е процесуално допустима, като е
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения на ищецът
като претърпял вреди от
незаконосъобразно бездействие на административен орган, по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
чл.7 от Конституцията на РБ държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на
основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя
прогласява основен принцип, осъществяването на който, трябва да се уреди със
закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за
дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи,
като в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, въпросът
за подсъдността е решен и спор по него не се формира.
В
разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за
предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на
граждани и юридически лица. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е., ако изобщо не са регламентирани
в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността
не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен акт,
отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по
повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка
между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и
да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди.
От
така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Но отговорността на държаната не е безусловна.
За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки-
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС: "Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се
иска след тяхната отмЯ. с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването. В първия случай, вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите
произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване.
В Решение № 333 ОТ
13.01.2014 г.. ПО АДМ. Д. № 1253/2013 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС е посочено, че "Нормата
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не прави разграничение
от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите,
за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това
основание Материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на
понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на
противоправния нормативен акт. Правопораждащият субективното право на
обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на гражданина вреда,
вследствие от незаконосъобразния административен акт. Корелативно от този
момент възниква отговорността на държавата за тяхната обезвреда - пасивната
материалноправна легитимация. От обективна страна, също така, отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от КРБ не възниква и държавата не
дължи обезщетение, ако са налице вреди, но те са причинени от административен
акт, който не е противоправен. Принципът на правовата държава /чл.4 ал.1 от КРБ не допуска да е налице период
от време - между възникването на вредите и решението за отмЯ., през който
гражданинът да търпи вреди и да няма субективно право да ги обезщети, а
държавата да няма отговорност да ги овъзмезди чрез заплащане на обезщетение.
Това не е допустимо нито в областта на гражданското право, нито в областта на
административното право. Правото на обезщетение възниква от момента на
увреждането, което е в резултат от действие на акт, противоречащ на закона. От
възникване на правото на обезщетение възниква отговорността на държавата.
Активната процесуална легитимация, отнасяща се до упражняване на възникналото
вече субективно право, за разлика от самото субективно право възниква от
момента на отмЯ.та на административния акт като незаконосъобразен. Чл.204 ал.1 от АПК, който сочи, че искът
може да се предяви след отмЯ.та на административния акт по съответния ред,
регламентира само активната процесуална, но не и материалноправна легитимация.
Предявен
след отмяната на акта по съответния ред, искът цели да обезщети вреди,
възникнали преди това, възникнали по време на действието на акта, от момента на
тяхното причиняване. В подкрепа на това становище е следното обстоятелство:
когато нормативният акт страда от толкова тежък порок, водещ до неговата
нищожност, предварителна отмЯ. не е необходима, нито е необходимо предварително
обявяване на нищожността".
В
настоящия случай, искът е насочен срещу надлежен ответник - НАП, която съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗНАП е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София и длъжностното лице, издало постановленията
за налагане на обезпечителни мерки, съобщението за доброволно изпълнение,
запорни съобщения до съответните институции, разпорежданията за присъединяване,
както и отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания е публичен изпълнител в дирекция
"Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, но ТД на НАП не е юридическо
лице. Съгласно ЗНАП (чл.6), агенцията се състои от
централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага
дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането,
ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в
изпълнението на предоставените му правомощия по този
закон., а териториалните дирекции установяват публичните вземания за
данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания,
възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания.
Наред
с това, съгласно чл.19 ал.1 от ЗНАП, агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им, а по силата на алинея втора, обезщетения за вреди от незаконни актове,
действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато
вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията
или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно
незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение и отговорността на агенцията обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по
реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на
граждани. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи-юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност, тъй като по исковете за обезщетяване на вреди,
причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който
длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни
правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му
на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на
подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или
служебни функции.
По
силата на чл.6
ал.3 от ЗНАП, териториалните дирекции установяват публичните вземания за
данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания,
възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания, като
в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори. В чл.7
ал.2 от ЗНАП е посочено, че органи на агенцията са и служителите, заемащи
длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен
изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен
изпълнител". От своя страна, съгласно чл.167
ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и
осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на този
кодекс. Налагането на обезпечителни мерки е едно от заложените в чл.12
ал.2 т.1 от ДОПК правомощия на публичния изпълнител. Обезпечението
представлява едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за
извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника
имущество. Като всяко властническо правомощие, изразяващо се в забрана за
извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника
имущество и всяко властническо правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови
права, обезпечението се налага при стриктно спазване на определена в закона /ДОПК/
процедура, предпоставки, срокове и органи. В чл.195
от ДОПК, е визиран общ принцип, че на обезпечение подлежат установени и
изискуеми публични вземания - подлежащи на обезпечение публични вземания.
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител, по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно след получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се
уведомява за искането за обезпечение. В случая безспорно се установява, че при
налагането на запорите публичният изпълнител се е съобразил с разпоредбите на
чл.213 от ДОПК относно имущество, което не подлежи на принудително изпълнение,
като в запорните съобщения изрично са посочени сумите по чл.213 ал.1 т.3 и т.5
и ал.2 от ДОПК, които не се запорират, и изрично е указано на банките, че
следва да се уверят по безспорен начин за наличието на тези обстоятелства и да
следят за спазването им.
При казаното по-горе,
съгласно чл.205
от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск.
Липсата й обосновава извод за недопустимост на иска. Задължение на съда е да
следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с
правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ.
Обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмЯ. с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в
самия процес по обезщетяване на вредите. Нормата на чл.1
ал.1 ЗОДОВ дава право на физическите и юридическите лица да претендират
обезщетение за вреди, причинени от действието- в периода между влизане в сила
до отмЯ.та на незаконосъобразен административен акт. Субективното им право на
обезвреда по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ възниква от момента на причиняване на вредата от
незаконосъобразния административен акт, но искът се предявява след отмЯ.та на
акта по съответния ред, в съответствие с правилото на чл.204
ал.1 от АПК. При действието на чл.204
ал.1 от АПК е безспорно, че абсолютна положителна процесуална предпоставка
за правото на иск за вреди от незаконосъобразни административни актове е
вредоносният акт да е отменен и това е задължителна предпоставка за допустимост
на иска. Изключения са общият процес по чл.204
ал.2 от АПК при предявяване на иска едновременно с оспорването на
административния акт; заявяването на притезание за обезщетение за вреди от
нищожен или оттеглен акт /чл.204
ал.3 от АПК/ и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на
администрацията /чл.204
ал.4 от АПК/. В този смисъл е Определение № 572 от 19.01.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 14483/2014 г., V о., докладчик съдията Е. М. и Решение № 1993 от
12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2013 г., III о., докладчик председателят
П. Г.
В настоящия случай, ищецът
претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичния изпълнител от
21.10.2017 г. до 21.03.2021 г. Следователно, отговорността, съобразно
фактическите състави на ЗОДОВ, е резултат от незаконосъобразно осъществяване на
публични функции - административни и правозащитни от органите на държавата, общините
и съдебната власт. Спазването на законността и защитата на правопорядъка, като
израз на принципа на върховенството на закона, е задължение на всички
длъжностни лица и органи на публичната власт. Задълженията, които законите
възлагат на административните органи в тази насока са свързани, освен с
издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез
упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност и с налагане на
административни наказания.
В настоящия случай, от
приложените от страна на ищеца писмени доказателства е видно, че не е налице
първата предпоставка – отменен административен акт. Всички действия на публичния изпълнител по изпълнителното
дело са обективирани в съответните
актове, издавани по реда на ДОПК и не са отменени по съответния ред до
настоящия момент. В исковата молба не се сочи нито едно фактическо
действие/бездействие, на което да се основава претенцияна, а единствено се
сочат правни такива, което обаче, не е основание да се приеме, че исковете са
основателни, предвид разпоредбата на чл.-204 ал.4 от АПК, тъй като съдът по
обезщетението не може да установява незаконосъобразност на правни действия
и/или бездействия. Незаконосъобразността на тези правни действия може да бъде
установено само и единствено по специалния ред на ДОПК – чл.266 и следв.
В тази връзка, по отношение
отменения мълчалив отказ на публичния изпълнител следва да се посочи, че неизпълнение
на задължение за волеизявление чрез непроизнасяне в срок не представлява
фактическо бездействие, а в случая каза се, всички действия на публичния
изпълнител са обективирани в актове, нито един от които не е отменен. Що се
отнася до отменения отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания по чл.299 от ДОПК, отменен с решение на директора на ТД на
НАП – Пловдив и преписката е върната на публичния изпълнител за произнасяне,
следва да се посочи,у че въпросът е в компетенцията на административния орган,
който действа в условията на оперативна самостоятелност и в този случай, не е
налице бездействие.
По
делото се съдържат доказателства, че след издаване на различните постановления
за налагане на обезпечителни мерки, на ищеца е дадена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с
друг вид, но така или иначе, това не е сторено от негова страна, още повече, че
през 2017 г. е извършено присъединяване още един взискател за публични вземания
в размер на 84 565.35 лв.
Наред
с това, следва да се посочи, че налагането на запора не представлява
незаконосъобразно действие, защото налагането на запор и то с постановление за
налагане на обезпечителни мерки не е и не може да бъде действие, а то е акт,
който се издава при определени условия и предпоставки.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.204
ал.4 от АПК /сочена от ищеца като смесване на незаконосъобразни действия на
публичен изпълнител, като самият ищец не прави разлика между действия и
бездействия/, за да се установи незаконосъобразност на действието или
бездействието на органа, в хода на производството по иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Това е така, защото на първо място, издаването на постановление за
налагане на обезпечителни мерки не е бездействие, което да бъде установено от
страна на съда в хода на производството по иска за заплащане на обезщетение,
нито пък е действие. На второ място, незаконосъобразното действие, респ.,
незаконосъобразното бездействие на административен орган или на длъжностно лице
могат да бъдат само – фактическо или материално действие, което се предприема
без правно основание - нормативен или административен акт, бездействие,
изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или бездействие
на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт. Незаконосъобразно действие по смисъла чл.1
ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото
незаконосъобразното правно действие е незаконосъобразно - юридически акт, който,
или е незаконосъобразен административен акт и, в този случай, отговорността пак
ще бъде по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за
вреди от незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на гражданското право,
осъществена от държавен орган, който е юридическо лице и, в този случай,
отговорността за вреди ще бъде по правилата на гражданското право. Същото се
отнася и за незаконосъобразното бездействие на административен орган. Ако то се
състои от фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок по чл.57 от АПК
по искане да се издаде ненормативен административен акт, това бездействие по
дефиницията на чл.58
ал.1 и ал.4
от АПК е приравнено на административен акт-мълчалив отказ или мълчаливо
съгласие. Както се посочи по-горе, мълчаливият отказ на администрацията според ВКС
в мотивите към т.4 на ТР № 3/22.04.2004 година не е фактическо действие, а
юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт
на органа на администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че
неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл.204
ал.4 от АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на
правни действия, каквито са хипотезите на чл.256
и чл.257
от АПК. Юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като
административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото
основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ. Издаването на постановления за налагане на обезпечителни
мерки, изпращането на съобщения за доброволно изпълнение и запорни съобщения не
представляват фактическо бездействие, нито пък фактическо действие, а
представляват актове. В този смисъл, не е налице твърдяното незаконосъобразно
действие.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав намира, че за периода от 21.10.2017 г. до 21.03.2021 г. ищецът
не е претърпял вреда вследствие на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на публичен изпълнител, изразяващо се в издаване на постановления
за налагане на обезпечителни мерки и
разпореждания. Не се доказа нито първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, нито, че са настъпили вреди
в пряка и непосредствена последица от отмЯ.та на административен акт на
публичен изпълнител. Легална дефиниция на тези понятия пряка и непосредствена
последица от увреждането, законодателят не е дал нито в Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, нито в чл.51 от
действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща параграф 1
от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и
договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както
правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които
да се изхожда при дефинирането на тези понятия.
Според правната доктрина,
водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и
непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един
факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не
би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия,
които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката на Върховния
касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на
4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. №
2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че
"... непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите". е налице
причинна връзка по чл.
4 от ЗОДОВ. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно
следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат. В конкретния случай, вредите,
които се претендират не са пряка и непосредствена последица от отмЯ. на постановления,
разпореждания или откази, изобщо актове на публичен изпълнител. Вредата е
неблагоприятна последица, която накърнява правната сфера на едно лице. Вредите
се делят на две големи групи: имуществени(материални) вреди и неимуществени
(морални) вреди. Имуществените вреди накърняват имуществената сфера на лицата.
Това са правото на собственост, ползване, строеж, сервитут, правото на
надстрояване, пристрояване, подстрояване, различните субективни права на
вземане, наследствени права и т. н. При договорната отговорност се носи
отговорност за имуществени вреди. От своя страна, имуществените вреди се делят
на претърпени загуби и пропуснати ползи. ПретърпЯ. загуба е онази разлика в
имуществото на лицето, която се получава след неизпълнение на задълженията на
другата страна по договора и при нея се съпоставя наличното имущество на
изправната страна по време на възникването на задължението и наличното
имущество на страната след неизпълнението на задължението и тази разлика се
нарича претърпяна загуба. Пак в ТР № 1/15.03.2017 година на ВАС е посочено, че
делата за обезщетения по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК,
доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят
всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат
всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички
допустими от закона средства. Искът за обезщетението от непозволено увреждане
не е и не може да се превърне обаче, средство за неоснователно обогатяване,
поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение.
В конкретния случай не се доказа бездействие на
административен орган, касаещо неизпълнението на фактически действия,
произтичащи от нормативен акт. Защитата в изпълнителното производство се
осъществява като се оспорват актовете на органа по изпълнението, което, както
се каза по-горе не е сторено от ищеца. В случая, посочените като
незаконосъобразни бездействия на административния орган не са фактически, а с
правен характер, т.е. касае се за издаване на правни актове, а не за фактически
действия на длъжностни лица, каквито се твърдят в исковата молба.
В правната доктрина и в съдебната практика,
пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако страните бяха
изпълнили точно задълженията си. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на лицето е могло да
бъде увеличено, ще бъде постигната целта на обезщетяването - да се поправят
претърпените вреди, без да се допусне обогатяване. В съответствие с правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които
основават своите искания и възражения, ищецът е следвало да докаже като
установи факта на създадени между него и трети лица конкретни правоотношения,
от конто би получил доходи. Относимите и допустими доказателства са в
зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на
установяване факти. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само
тези, конто са били предвидими за страните по правоотношенията и които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията по това
правоотношение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за
случая обстоятелства, страните са могли и са били длъжни да предположат и което
е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим
и закономерен резултат.
Гореизложеното води до извод, че не са налице всички
елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се
ангажира отговорността на Национална агенция по приходите гр.София по иска, с
който се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В заключение и с оглед
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК следва в случая
да се посочи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира в
настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които успешно
да докаже претенциите си посредством проведено пълно и главно доказване.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване,
да се приеме, че не доказаното не е осъществено. А щом юридическия факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално
правна норма свързва с неговото проявление.
Относно претендираните неимуществени вреди, съдът
намира, че исковата молба е неоснователна. Обезщетенията за неимуществени вреди
се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка н непосредствена последица от увреждането, което не
е доказано в случая. Както вече беше посочено, не е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
По делото не се доказа и причинно-следствена връзка
между здравословното и емоционалното състояние на лицето и отменени
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на публичния изпълнител, а
във всички случаи, в резултат на неплащане на публични задължения и последвали
действия по реда на ДОПК, субектът може да претърпи неблагоприятни последици,
но същите са в резултат на негово поведение по неизпълнение на изискуеми
публични задължения.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира
приети по делото съдебно-икономическа и комплексна съдебно-медицинска
експертизи, тъй като същите също не установяват причинно-следствена връзка
между здравословното състояние на лицето и действия/бездействия на публичния
изпълнител.
Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск
за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ищеца е неоснователен и
недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание на чл. 226, ал.
3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лв. определен съгласно представен списък и на основание чл.25,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр.
чл. 226, ал. 1 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон,
чрез адв.К.М., със съдебен адрес *** иск против Национална агенция по приходите
гр.София за причинени имуществени вреди, от незаконосъобразни актове, действия
и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888/2010
година по описа на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, за периода 21.10.2017
г. до 21.03.2021г. година вкл. в размер на 101 275.20 лв. и за нанесени
неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, в следствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица, ведно
със съответните лихви считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА И.П.А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон,
да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, сумата от 540 лв. /петстотин
и четиридесет лева/, съставляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: