Мотиви към Присъда № 7/13.06.2018г. постановена по нохд
№ 15/2018г. по описа на Търговищкия окръжен съд:
Търговищка окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимият С. А. М.
- род. на ***г***, живущ ***, български гражданин, грамотен, безработен, не
женен, не осъждан в това ,че на 28.06.2017г. в гр. Омуртаг, при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта
№5169766221977285 с издател „Уни Кредит Булбанк” АД, без
съгласието на титуляра й Тарък Ю.М. ***, като на ПОС терминал №R5411905 на банка ДСК, монтиран в
търговски обект на „ЕРТАН” ЕООД гр. Омуртаг ползвал 32 пъти платежния
инструмент в резултат, на което неправомерно придобил парична сума в размер на
759 лева, и веднъж ползвал платежния инструмент на АТМ устройство №10067025
обслужвано от банка ОББ-престъпление по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
С Разпореждане на съдията
докладчик № 81/23.03.2018г. по реда на чл.247а ал.2, вр. с чл.247б от НПК,
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно разпоредително заседание .
Същото е проведено на
13.06.2018г. След като изслуша страните по делото и сам извърши служебна преценка на
въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, констатира следното: Обвинителният
акт е внесен в Окръжен съд-Търговище за престъпление по по чл.249 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 от НК, при посочените в обвинителния акт факти делото се
явява родово и местно подсъдно на този съд.
В
съответствие с изразеното и от страните становище, в разпоредителното заседание
съдът прие, че наказателното производство не следва да бъде прекратено, тъй
като не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.
2, 3,4,6, 7, 8а, 9, 10 от НПК и на чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК.
Не са налице
основания също така за спиране на наказателното производство, тъй като не е
налице нито едно от основанията по чл. 251, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1-3
и ал. 2 и чл. 26 от НПК.
На следващо
място, съдът констатира, че на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, довело до накърняване правата на обвиняемия.
Не са налице
условията делото да бъде гледано при закрити врата, както да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател.
В съответствие с изразените
становища на страните съдът прие, че са налице основанията делото да бъде
разгледано при особените правила на глава XХVII от НПК и следва делото да бъде
насрочено по тази глава.
След установяване от съда на наличието на основанията за това,
производството протече именно по този ред/чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК/.
В хода на съдебното производство
, пострадалият Тарък Ю.М. бе
конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител в процеса и
допусна за съвместно разглеждане в
процеса предявеният от пострадалия М. граждански иск против подсъдимия за имуществени вреди в размер на 759 лева, ведно със
законните лихви от датата на извършване
на престъплението.
В хода на съдебното
следствие подс. М. дава пред съда кратки обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс.М., пледира за наказание по повдигнатото му обвинение от 3 години, като след редукцията на чл.58а
става на 2 години лишаване от свобода и
се приложи чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.
Пострадалият М. в правото си на лична защита заявява, че желае подс. М. да му възстанови сумата от 759 лева.
От фактическа страна:
Съобразявайки разпоредбата на чл.
373 ал.3 от НПК съгласно която в случаите
по чл.372 ал.4 НПК, съдът м мотивите на присъдатат, приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на
доказателствата , събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав, на осн. чл.14 и чл.18 НПК, приема за установени следните
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение:
На 02.05.2017г. в гр. Търговище
св. Тарък Ю. сключил договор с представител на „Уни Кредит Булбанк” АД, по
силата на който се включил в програма „Модула” на банката. Съгласно условията
по договора в същата банка била открита разплащателна (картова) сметка на
тъжителя в български лева с издадена към нея международна дебитна карта
№5169766221977285. Освен дебитната карта, тъжителя получил и ПИН код, с който
да се идентифицира при безкасови плащания. С дебитната си карта тъжителя можел
да извършва т.нар. „безконтактни плащания”, а именно, да се разплаща при
безкасови разплащания за малки суми /до 25 лева/ без да набира ПИН кода си,
като за целта за да се осъществи плащането било достатъчно да се вкара картата
в четеца на устройството за безкасово плащане, което автоматично извършвало
идентификация на клиента и подавало нареждане към банката за извършване на
превод на съответната парична сума от разплащателната му сметка. При
сключването на договора св. Тарък Ю. привел по сметката си сумата от 50 лева за
да има наличност на парични средства по същата. От този момент нататък по
сметката на тъжителя започнали да постъпват парични средства, които били
привеждани от неговия работодател /строителна фирма в гр. Добрич/ плащания по
трудовото му възнаграждение. В средата на месец юни 2017г. св. Тарък Ю.
прекратил трудовите си взаимоотношения в гр. Добрич и се прибрал в дома си в с.
Веселец, общ. Омуртаг.
На 27.06.2017г. св. Тарък Ю. ***.
Тъй като имал нужда от пари в брой св. Ю. отишъл до АТМ устройство в същия
град. За да извърши теглене на пари свидетелят поставил дебитната си карта в
четеца на банкомата, задал исканата сума и набрал ПИН кода си. След като го
идентифицирало устройството му изплатило зададената сума от 100 лева. Тъй като
много бързал св. Тарък Ю. взел паричната сума и веднага си тръгнал, като
забравил да изчака за да получи обратно от устройството дебитната си карта.
Малко след това край същия банкомат минал подс. С.М.. Вниманието на последния
било привлечено от това, че банкомата издавал пищящ звук, с който
предупреждавал, че от четеца му не е извадена поставената там карта. Подсъдимия
реагирал веднага, извадил картата от четеца на банкомата и я прибрал. През този
ден подс. не използвал дебитната карта на св. Тарък Ю., с която се сдобил, по
гореописания начин, но обмислил ситуацията и решил да се възползва от платежния
инструмент за да извлече материална изгода за себе си.
В изпълнение на замисленото
сутринта на 28.06.2017г. /около 09,00ч./ подсъдимият посетил магазин за
продажба на хранителни стоки стопанисван от „ЕРТАН” ЕООД гр. Омуртаг. Магазинът
се намирал на автогарата в гр. Омуртаг, на ул. „Родопи”, №51 и бил добре познат
на подсъдимия, тъй като същият често си купувал цигари оттам. В момента на
пристигането на подс. М., на работа в горепосочения магазин била продавач
консултантката св. Севджан Алиева. Подс. се поинтересувал дали в магазина имат ПОС
терминал за безконтактно плащане. След като св. Севджан Алиева отговорила
утвърдително, подс. използвал дебитната карта на св. Тарък Ю. за да си закупи
цигари на стойност 20 лева, като плащането било извършено „безконтактно” ,само
с поставяне на дебитната карта в четеца на „ПОС терминала”, т.е. без набиране
на ПИН код. Първата транзакция била направена в 09,04ч. Веднага след това по
същия начин в 09,07ч. подс извършил нова транзакция в размер на 20 лева, отново
за закупуване на цигари на стойност 20 лева. Като се убедил, че по така описания
начин може да извлече материална изгода от дебитната карта на пострадалия, обв.
С.М. продължил да закупува цигари правейки транзакции до 25 лева. Така за
времето от 09,04ч. до 09,23ч. обвиняемия направил в същия магазин покупки на
цигари от различни марки с 12 отделни плащания, от които 4 по 20 лева, 1 от 16
лева и 7 по 25 лева. Тъй като поведението му будело недоумение у св. Севджан
Алиева, подс. и заявил, че купувал цигарите с безконтактни плащания, тъй като
си забравил ПИН кода за опериране с дебитната карта. След гореописаните
транзакции подс. си тръгнал взимайки със себе си така придобитите до момента
цигари.
Един час по-късно, подс се върнал
в същия магазин и продължил да купува цигари с безконтактни плащания в рамките
на позволения максимален лимит от 25 лева за всяко плащане. Така за времето от
10,54ч. до 10,59ч. на 28.06.2017г. подс. направил 10 покупки на цигари от
различни марки, които заплатил с 10 отделни плащания всяко от 25 лева.
Половин час по-късно подс.
подновил покупките на цигари, като за времето от 11,38ч. до 11,46ч. на
28.06.2017г. направил 10 покупки на цигари от различни марки, които заплатил по
същия начин посредством дебитната карта на св. Тарък Ю. с „безконтактни”
плащания. от които 6 транзакции по 25 лева, две плащания по 24 лева всяко и две
плащания по 20 лева всяко.
Многобройните „безконтактни”
плащания с дебитната карта с титуляр св. Тарък Ю. привлекли вниманието на
банков служител от „Уни Кредит Булбанк” АД, който малко след 11,30ч. на
28.06.2017г. се свързал по телефона с него и го попитал дали той пазарува
ползвайки картата си в магазин „ЕРТАН” ЕООД гр. Омуртаг. При въпросното
обаждане пострадалият установил липсата на дебитната си карта и като обяснил на
свързалия се с него банков служител, че някой друг без негово съгласие използва
картата му, поискал същата да бъде блокирана. Последното било направено
веднага, поради което опитът на подсъдимия в 12,38ч. на 28.06.2017г. да изтегли пари от
АТМ устройство №10067025 обслужвано от банка ОББ, намиращо се в гр. Омуртаг, на
ул. „Цар Освободител” приключил с неуспех.
По така описания начин на
28.06.2017г. използвайки дебитната карта на св. Тарък Ю. без негово разрешение подс.
успял да извърши 32 успешни транзакции, с които закупил цигари от различни
марки – „Дънхил”, „Виктори”, „Ева“ и „Горна Джумая”, за които от
разплащателната сметка на пострадалия Тарък Ю. били заплатени на „ЕРТАН” ЕООД
общо 759 лева.
След като бил установен като
извършител на престъпното деяние подс. предал с протокол за доброволно
предаване от 28.06.2017г. /л.36/ гореописания платежен инструмент /дебитна
карта №5169766221977285/.
По така описания начин на
28.06.2017г. в гр. Омуртаг, подс. С.А.М. действайки при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта
№5169766221977285 с издател „Уни Кредит Булбанк” АД, без
съгласието на титуляра й Тарък Ю.М. ***, като на ПОС терминал №R5411905 на банка ДСК, монтиран в
търговски обект на „ЕРТАН” ЕООД гр. Омуртаг ползвал 32 пъти платежния
инструмент в резултат, на което неправомерно придобил парична сума в размер на
759 лева, и веднъж ползвал платежния инструмент на АТМ устройство №10067025
обслужвано от банка ОББ, с което от обективна страна осъществил състава на
престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С гореописаните 32 отделни
транзакции чрез платежния инструмент в периода от 09,04ч. до 11,46ч. на ПОС
терминал №R5411905 и
едно ползване на платежния инструмент на АТМ устройство №10067025 на
28.06.2017г. подс. е осъществил едно продължавано престъпление по см. на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като всяко от отделните деяния поотделно осъществява признаците
от състава на престъпление по см. на чл.249, ал.1 от НК, като същите са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и
при еднородност на умисъла и вината, като всяко последващо деяние се явява продължение
на предшестващите. Съдът приема, че последното ползване на платежния инструмент
без съгласието на титуляра е опитът на обвиняемия в 12,38ч. на 28.06.2017г. да
изтегли пари от АТМ устройство намиращо се в гр. Омуртаг, на ул. „Цар
Освободител”. Макар, че не е успял да извлече материална изгода при поставянето
на дебитната карта на св. Тарък Ю. в АТМ устройство, това също представлява
неразрешено от титуляра ползване на платежния инструмент.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. под формата на пряк умисъл.
Деянието е довършено, тъй
като данните от платежния инструмент – дебитната карта, реално са ползвани.Това
е станало с поставянето на кредитната
карта в банкомат е и с въвеждането на ПИН кода й, вследствие на което реално са
изтеглени пари, общо в размер на 759 лева.
Касае се за платежен
инструмент , по смисъла на чл.93 т.24 от НК, какъвто се явява дебитната карта с горепосочения номер на Уни Кредит Булбанк” АД. Дебитната
карта е била издадена на пострадалият Тарък Ю..
Подсъдимият е осъществил престъплението в условието на продължавано такова
по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като 32 пъти е осъществил състава на едно и
също престъпление- по чл.249 ал.1 от НК / използване на платежен инструмент,
без съгласието на титуляра му /, като отделните деяния са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо се
явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Деянието на подсъдимия не съставлява друго по-тежко престъпление по
смисъла на особената част на НК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе
предвид следните смекчаващите вината обстоятелства - това са направеното от
него самопризнание, чистото му съдебно минало, той е реабилитиран по право, но съдът
прецени, че не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй
като той се е сблъсквал със закона,
осъден е бил и е реабилитиран.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че
това са проявената престъпна упоритост,
32 успешни транзакции, лошите характеристични данни, видно от свидетелството му за съдимост както
и това, че то е за посегателство срещу чуждата собственост.
С оглед гореизложеното, съдът призна за виновен
за извършеното от него престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК във връзка с чл. 26
ал. 1 от НК. Тъй като се касае за тежко умишлено престъпление с наказание от
две до осем години лишаване от свобода, съдът му наложи наказание над законовия минимум, а именно 3
години, които три години на основание
чл. 58а от НК да бъдат намалени с 1/3, т.е. с една година и наказанието
да остане две години лишаване от свобода.
Тъй като той след реабилитацията се води не
осъждан, съдът счете, че същия има
правото да ползва превилегията на чл. 36 от НК, а именно наказанието да бъде
отложено за определен период от време. Съдът счете, че следва условният срок да е в максималния срок
от пет години, тъй като веднъж е бил
осъждан и реабилитиран и отново е извършил престъпление и по този начин този
максимален изпитателен срок ще изиграе една възпираща роля върху него за
поведението му в близките години, както
и превъзпитателно действие и върху хората, с които той контактува.Приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години.
Относно предвиденото в текста кумулативно наказание
глоба, съдът съобрази, че следва да му бъде наложено наказание глоба в размер
на 759 лева, платима в полза на държавата.
По
отношение гражданския иск, съдът прие, че следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските, съдът осъди подсъдимия на осн. чл.189 ал.3 от НПК
да заплати по сметка на ОД МВР Търговище
сумата от 103,34 лв., представляваща разноски в досъдебното
производство., както и да заплати държавна такса от 30.36лв- по сметка на
Окръжен съд Търговище, върху уважения граждански иск.
Веществените доказателства по делото съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени като вещи без стойност.
С така определените наказания по вид и размер,
съдът намира, че ще се постигнат целите на генералната и лична
превенция.Подсъдимият М. ще има възможност да преосмисли поведението си
занапред, ще се постигне възпиращ и
превъзпитаващ ефект спрямо него, като съдът счита, че това наказание се
явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от
него.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: