Р Е
Ш Е Н
И Е
№107
гр. Перник, 04.03.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря А. М., като разгледа
административно дело № 707/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от Ю.Е.В., ЕГН **********,*** против Решение КПК-33/14.10.2019г. на
директора на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-65/12.09.2019г. против
разпореждане № РВ-3-13-00630268 от 23.08.2019г., издадено от ръководител по
контрола на разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с което е разпоредено
жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за раждане
на дете за периода 18.06.2018г.–02.07.2018г. в размер на 328.18 лв.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че жалбоподателят е работил по
трудово правоотношение, поради което е задължително осигурено лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за раждане на
дете. Иска оспореното решение на
Директора на ТД на НАП – Перник и потвърденото с него разпореждане за
възстановяване на добросъвестно получени суми за раждане на дете да се отменят.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-Перник към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание
юрисконсулт С.***. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за
законосъобразност на оспорения акт и иска жалбата де се отхвърли. Иска присъждане
на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП на НОИ–Перник, поради което е процесуално допустима.
По фактите:
От името на
„***”ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на осигурител са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
осигурено лице Ю.Е.В. за периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г.
В
Информационната система за електронен обмен на документи и данни от осигурителя е постъпила информация за възникнало право на обезщетение за раждане на
дете по чл. 50, ал. 6 от КСО . Във връзка с това и в съответствие с изискването
на чл. 4, т. 2 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят „***” ЕООД, ЕИК ********* е представил удостоверение, с вх. №
Р14-13-000-00-**********/23-6-2018г. относно правото за изплащане на парично
обезщетение за раждане на дете.
Между
страните не е спорно, че за ползвания отпуск за раждане на дете за времето от
18.06.2018г. до 02.07.2018г. Ю.Е.В. е получил парично обезщетение в общ размер
на 328.18 лв.
Във връзка с
постъпил сигнал от началник сектор „КП” при ТП–Перник на НОИ с изх.
№1130-13-106/12.04.2019г., със заповед № ЗР-5-13-00573493/03.06.2019г. на
Ръководителя на ТП–Перник на НОИ е възложена проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на осигурителя „***”
ЕООД от контролен орган при ТП–Перник на НОИ. Заповедта е връчена на
управителя на проверяваното дружество – Б.С.Д., на 10.06.2019г. На същата дата, той е подал декларация, в
която е посочил, че е закупил „***” ЕООД през 2017г., като от този момент не е
назначавал лица по трудов договор, не разполага с документи, касаещи
дружеството и не е упълномощавал други лица да го представляват в качеството му
на управител.
Ръководителят
на ТП–Перник на НОИ сезирал и Дирекция “Инспекция по труда”Перник за извършване
на проверка на „***” ЕООД. С писмо вх. №
1130-13-106#5/07.06.2019г. Д „ИТ” –
Перник е уведомила ТД на НАП – Перник за издадени на „***” ЕООД задължителни
предписания за заличаване на подадени уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за
сключени трудови договори.
Ръководителя
на ТП–Перник на НОИ сезирал и ТД на НАП за извършване на проверка на
дружеството. С писмо с вх. № 1130-13-106#3/03.05.2019г. ТД на НАП е уведомила, че
всички документи от фирма „***” ЕООД се подават по електронен път с КЕП,
титуляр на който е физическото лице Б.С.Д..
На
10.06.2019г. на основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши инспектор по
осигуряването при ТП–Перник на НОИ е издал задължителни предписания №
ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г. на „***” ЕООД за заличаване на подадените данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО на лица по приложен списък, сред които и жалбоподателя.
Те са връчени на управителя на дружеството осигурител на 10.06.2019г. Няма
данни да са обжалвани, поради което съдът приема, че са влезли в сила на
25.06.2019г. Определеният срок за доброволното им изпълнение е 20 работни
дни, считано от получаването им и е изтекъл на 08.07.2019г.
С докладна
вх. № 1130-13-106#6/11.07.2019
г., подадена от началник отдел КПК при ТП–Перник на НОИ, Директорът на ТП на НОИ–Перник е уведомен, че
задължителните предписания не са изпълнени в указания срок. Предложено е
служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя
„***” ЕООД, предмет на задължителното предписание от 10.06.2019г.
С
придружително писмо изх. № 1130-13-106#9/26.07.2019г., Директорът на ТП на НОИ – Перник на основание чл. 3, ал.
13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. е поискал от Директора на ТД на НАП–София,
офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от
„***” ЕООД за периода от месец септември 2017г. до месец април 2019г., като към
него е приложил три броя декларации образец № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2015 г.
На 05.08.2019г.
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя, подадени от „***” ЕООД за
периода 01.10.2017г.–30.06.2018г. са заличени от регистъра.
Въз основа на
изложеното административният орган – ръководител на контрола по разходите на
ДОО е приел, че жалбоподателят, към момента на депозиране на удостоверението не
е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство и затова няма право на
парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск за раждане на дете
през периода от 18.06.2018г. до 02.07.2018г.. На основание чл. 114, ал. 2 и ал.
3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-13-00630268/23.08.2019г., с което го е
задължил да възстанови добросъвестно полученото парично за раждане на дете, за
периода от 18.06.2018г. до 02.07.2018г. в общ размер на 328.18 лв.
Разпореждането е връчено на 27.08.2019г.
и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подал жалба срещу него с вх.
№ 1012-13-65/12.09.2019г. до Директора на ТД на НОИ–Перник.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-33/14.10.2019г., с
което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП
на НОИ-Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното производство не са събрани нови доказателства и не са установени
факти, различни от възприетите от административния орган и отразени в
оспореното решение.
При горните
фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник,
прави следните изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на
ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане №
РВ-3-13-00630268/23.08.2019г., издадено от ръководител по контрола на разходите
на ДОО в ТП–Перник на НОИ е издадено въз основа на извършения последващ
контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че жалбоподателят не е
имал качеството на осигурено лице. Обжалвано е по административен ред и в
резултат на проведено производство по
чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е
постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените
действия, изложени са фактически и
правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока
и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за раждане на
дете. В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е и материално законосъобразно.
Директорът на ТП–Перник на НОИ правилно
е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В
настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00630268/23.08.2019г. е издадено от
ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП-Перник на НОИ, който е
материално и териториално компетентния административен орган да стори това
съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата
писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за
съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***” ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни
касаят периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г., в който период жалбоподателят е
ползвал и отпускът за раждане на дете. Бащата
има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни
дни, ако е осигурен за общо заболяване и майчинство и има 12 месеца
осигурителен стаж като осигурен за този риск (чл. 48а
вр. с чл. 50, ал. 6 от КСО). Законът не поставя
изискване и тези 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск да са
положени непосредствено преди раждането. Този отпуск е самостоятелно право на
бащата, което се упражнява независимо от това дали майката е работоспособна или
не. Обезщетението се получава на самостоятелно основание. Спор за тези
обстоятелства не е съществувал към момента
на отпускане на паричното обезщетение. Спор не съществува и относно размера на
отпуснатото обезщетение. В следствие на извършения контрол и след изплащане на
паричното обезщетение обаче е безспорно установено, че от страна на
жалбоподателя не е извършвана трудова дейност, за която да бъде осигуряван при
процесния осигурител. Едноличния
собственик на дружеството осигурител надлежно е декларирал данни водещи до
еднозначен извод, че фирмата няма дейност и същият не е сключвал трудови
договори, и не е утвърждавал и подписвал никаква счетоводна отчетност. От своя
страна, в хода на съдебното дирене, с оглед указаната доказателствена тежест
жалбоподателя не ангажира доказателства, които да се противопоставят на
установяванията на административния орган. При това положение съдът приема, че за
жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от КСО и същият няма качеството „осигурено лице“, съгласно пар. 1, ал. 1,
т. 3 от КСО, тъй като не е доказано реално изпълнение на трудови функции по
трудово правоотношение. Следователно, към момента на отпускане на помощта не е
била налице предпоставката за отпускане
на парично обезщетение за този осигурителния риск, тъй като към деня на
настъпване на този риск жалбоподателят не е осигурено лице. Затова е законосъобразен изводът на
административния орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството
осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е
възникнало право на обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО. Изплатеното му такова е получено без
основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно
получени суми е постъпили след изплащането му доказателства или данни, които
имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена
проверка са събрани доказателства, че през периода 01.10.2017г. до 30.06.2018г.
жалбоподателят не е изпълнявал трудови функции по трудово правоотношение при „***“
ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. В
хода на съдебното производство жалбоподателят, не ангажира никакви
доказателства, свързани с извършвана от него трудова дейност при осигурител “***”ЕООД,
така както му е указано. Изисканите от страна на “***”ЕООД документи свързани с
трудовия процес в предприятието му не са представени и се приема, че такива не
съществуват. Жалбоподателят не успя да
обори изводите на контролните органи, че не е осъществявал трудова дейност при
въпросния осигурител, съответно, че за него не е възникнало задължение за
осигуряване, а от там и че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Изложеното
налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение
за раждане на дете. Затова настоящият състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При
осъществения съдебен контрол не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
С
оглед на изложеното, жалбата на Ю.Е.В. против Решение КПК-33/14.10.2019 г. на
директора на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен
институт, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00630268 от 23.08.2019г.,
издадено от ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с
което е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение
раждане на дете за периода от 18.06.2018г. до 02.07.2018г. в размер на 328.18
лв. е неоснователна и ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход от спора ответната страна има
право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по делото
процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
ответника следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Същите се определят по
реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100.00
лв..
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ю.Е.В.
против Решение КПК-33/14.10.2019 г. на директора на Териториално
поделение–Перник на Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА
Ю.Е.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт съдебни разноски в
размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 119, ал. 1 от КСО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/