Решение по дело №2508/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1721
Дата: 19 декември 2022 г. (в сила от 19 декември 2022 г.)
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702508
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    

 №

 

 

……..........................., гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2508 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 ал. 1 от  Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „П. А.К.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ----------------, представлявано от М.П. срещу Решение № 234/26.10.2022г. на Директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № С220003-104-0000937/14.07.2022г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Изложени са доводи за това, че разпореждането на публичния изпълнител на НАП не е съобразено с изискването на чл. 235 ал. 3 от ДОПК – оценката на моторните превозни средства да не е по-малка от застрахователната оценка. Твърди се, че разпореждането не е мотивирано, тъй като не става ясно окончателната оценка на каква база е определена и включва ли ДДС. Иска се от съда  да  отмени решението и да задължи ответника да се произнесе по същество по жалбата на дружеството срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № С220003-104-0000937/14.07.2022г.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. В. К., която поддържа жалбата и по съществото на спора поддържа твърдението, че при определяне на окончателната оценка публичният изпълнител не е изпълнил задълженията си за събиране на относимите към оценката данни, в т.ч. застрахователна оценка и по този начин законът не е приложен точно.

Ответникът - Директор на ТД на НАП Варна в писмени бележки, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. П., е изразил становище по съществото на спора. Оспорва се жалбата като неоснователна и се иска от съда да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно, тъй като по изричната норма на чл. 235 ал. 5 от ДОПК окончателната оценка, определена от публичния изпълнител не подлежи на обжалване. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа писменото становище.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

Със съобщение изх. № С200003-149-0005644/16.07.2020г., връчено на 04.02.2021г. на С.Т. – прокурист на „П. А.К.“ АД, дружеството е уведомено за това, че е образувано изпълнително дело /ИД/ № ********* от 2020г. за неплатени публични вземания. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210003-022-0003285/25.01.2021г. е наложен запор върху земеделска техника – колесен трактор  марка JCV, модел  HMV 3220, рег. № ****, рама № *****************, двигател № ******, година на производство 2020г., с балансова стойност 282 000 лева. От приобщената по делото административна преписка, вкл. ИД № ********* от 2020г., се установява, че на 04.02.2021г. е извършен опис на запорираното имущество и е започнало извършване на оценка на същото. Така, оценката на запорирания колесен трактор е възложена на лицензиран оценител И.Й.. С Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № С220003-104-0000937/14.07.2022г. е определена окончателна оценка на колесния трактор – 95 890 лева. Разпореждането е съобщено на дружеството на 11.10.2022г. Срещу разпореждането е депозирана жалба вх. № 46797/17.10.2022г. до Директора на ТД на НАП Варна. По жалбата е постановено Решение № 234/26.10.2022г., с което Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без разглеждане като недопустима жалбата. Посочил е, че съгласно чл. 235 ал. 5 от ДОПК окончателната оценка, определена от публичния изпълнител не подлежи на обжалване.

Решението е връчено на 27.10.2022г., жалбата до съда е подадена на 02.11.2022г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 268 ал. 1 от ДОПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 266 ал. 1 от ДОПК това е Директорът на компетентната териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил, както фактическите основания за издаването му, така и правните основания – чл. 267 ал. 2 т. 6 от ДОПК. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.

Не е спорно по делото, че публичният изпълнител е извършил действията по чл. 221 ал. 2 от ДОПК, с което е и започнало изпълнителното производство. Действията на публичният изпълнител, извършени в условията на чл. 235 от ДОПК по оценяване на земеделската техника – колесен трактор, са обективирани в акта по чл. 226 ал. 1 от ДОПК, като с разпореждане публичният изпълнител  е определил оценка на имота като окончателна по смисъла на  чл. 235 ал. 5 от ДОПК, след като същата е възложена, съгласно възможността по чл. 235 ал. 1 изр. Второ на ДОПК. В условията на чл. 266 от ДОПК разпореждането е обжалвано пред директора на компетентната териториална дирекция в предвидения преклузивен срок, като с оспореното понастоящем решение №234/26.10.2022г. на Директора на ТД на НАП Варна на осн. чл. 267 ал. 2 т. 6 от ДОПК оставя жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като оценката се явява окончателна по смисъла на  чл. 235 ал. 5 от ДОПК и като такава не подлежи на оспорване.

Съгласно чл. 235 ал. 1 от ДОПК, описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област.

Съгласно ал. 2 на същия член, заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя.

Съгласно разпоредбата на  чл. 235, ал. 5 от ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване и по тази причина Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без разглеждане като недопустима жалбата, именно с оглед цитираната разпоредба на  чл. 235 ал. 5 от ДОПК. Това становище на решаващия орган напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл. 235 от ДОПК сочи начина, по който се оценява описаната вещ. От страна на публичния изпълнител са изпълнени изискванията залегнали в разпоредбата на чл. 235 ал. 1 ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, а от своя страна ал. 5 на чл. 235 от ДОПК сочи, че окончателната оценка не подлежи на обжалване, като разпореждането за определяне на окончателната оценка. Предвид казаното, правилни са изводите на решаващия орган, че жалбата, с която се обжалва извършването на оценка на имота е недопустима за разглеждане и съответно правилно производството е прекратено. В случая, редът за принудително събиране на вземания, включително относно извършването на опис, оценка и извършване на продажба на имущество и връчване на съобщенията за тези действия извършвани от публичния изпълнител, е изчерпателно уреден в ДОПК.

Публичният изпълнител, в условията на оперативна самостоятелност извършва преценка дали при извършване на оценката по чл. 235 ал. 1 от ДОПК да привлече оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Едва при извод за необходимост, се привлича вписан в регистъра оценител, респ. друго лице от съответната професия или област. Законодателят в цитираната норма задължава оценителят да изготви в писмена форма своето заключение, което да бъде предоставено на публичния изпълнител, което е сторено, видно от представената административна преписка. Възражението, че от оценката не става ясно с или без ДДС е, не може да бъде предмет на разглеждане от съда. За пълнота на изложението само съдът посочва, че изрично в оценката на лицензирания оценител е посочено, че сумата е без ДДС, а в разпореждането на публичния изпълнител самата вече е с ДДС.     

Приемайки оценката на оценителя, с разпореждането за определяне на окончателната оценка, публичният изпълнител е изпълнил фактическият състав на чл. 235 ал. 2 от ДОПК и изготвената оценка се явява окончателна по смисъла на ал. 5 от същия член. Дали същата е изготвена при съблюдаване нормата на чл. 235 ал. 3 от ДОПК, не може да бъде предмет на проверка нито по административен, нито по съдебен ред, тъй като окончателната оценка изрично е изключена от този контрол, съгласно нормата на чл. 235 ал. 5 от ДОПК.

Правилно в оспорения административен акт директорът на ТД на НАП Варна е мотивирал решението си да остави жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и липсата на процесуална възможност за обжалване на определената с Разпореждане с изх. № С220003-104-0000937/14.07.2022г. оценка от публичния изпълнител, явяваща се окончателна по смисъла на  чл. 235 ал. 5 ДОПК.

                При този изход на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, жалбоподателя следва бъде осъден да заплати в полза на ТД на НАП Варна 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

На основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 268 ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. А.К.“ АД срещу Решение № 234/26.10.2022г. на Директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № С220003-104-0000937/14.07.2022г.

 

ОСЪЖДА „П. А.К.“ АД, ЕИК  *******, представлявано от М.П. *** сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: