№ 1360
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110112741 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени установителени искове с
правно чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК от „Е.П.п.” АД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, бул.
„В.В.“ №258 срещу Д. ИВ. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.“ №
227, вх. 6, ет. 2, ап. 185 за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи сумата от 478.63 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
подробно описани в заявлението фактури, както следва: ФП0275165441,
ФП0276325008, ФП0277486057, ФП**********, ФП0279813568, ФП0280965327 и
ФП0282127552, издадени в периода 14.01.2019 г. – 15.07.2019 г. за периода на
потребление 24.11.2018 г. – 23.06.2019г., за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, кв. „В.В.“, бл. 306, 16,
ап. 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 69.20 лв.
/шестдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода 01.02.2019г.-16.10.2020г., при съобразяване на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИП, като периодът 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. е неолихвяем, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№261908/26.11.2020г., постановена по ч.гр. дело № 14677/2020г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия на адрес на
1
потребление в гр. Варна, кв. „В.В.“, бл. 306, 16, ап. 1, по който титуляр по партида е
ответникът. Посочва, че за процесния период последната в качеството й на потребител
на ел. енергия не е заплатила стойността на консумираната на адреса на потребление
ел. енергия. Претендира лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначеният й особен представител, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Излагат се възражения, като се сочи, че ответникът няма качество
на титуляр по партида на доставка на ел. енергия доколкото не се легитимира за
собственик на имота, в който ищеца доставя ел.енергия. В условията на евентуалност
възразява, че страните не са обвързани във валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия на адрес на потребление.Оспорва метрологичната
годност на СТИ, което е монтирано на адреса на доставка, доколкото счита, че същото
не е преминало през първоначален и последващ метрологичен контрол.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е по делото фактура ФП0275165441 на стойност 43,34 лева,
ФП0276325008 на стойност 109,63 лева, ФП0277486057 на стойност 102,08 лева,
ФП********** на стойност 92,27 лева, ФП0279813568 на стойност 61,42 лева,
ФП0280965327 на стойност 43,86 лева, като и ФП0282127552 на стойност 26,03 лева.
Представена е справка от Служба по вписванията по партида на ответника, в
която се посочва, че на 01.02.2018г. е вписана разпоредителна сделка, по силата на
която ответникът придобива собствеността върху недвижим имот намиращ се в гр.
Варна, ж.к. В.В. №306, вх.16, ет.1, ап.1.
Представен по делото е протокол № 1034144/15.01.2016г. за монтаж на СТИ №
1114 0215 6611 2750, от който се установява, че на така посочения ден на адрес на
потребление в гр. Варна, ж.к. В.В. №306, вх.16, ет.1, ап.1 и монтиран СТИ при нулеви
показания за дневна и нощна тарифи.
Представен по делото е протокол за метрологична експертиза на СТИ №66112750,
в който се посочва, че на 25.11.2020г. електромера е подложен на технически преглед,
като след проверка е установено, че същия съответства на характеристиките за
измерване, като нивото на грешка е в границите на допустимата грешка.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Я.Л., в
коeто се посочва, че стойността на задължението за консумирана ел. енергия за
отчетния период 24.11.2018г.-23.06.2019г. възлиза на 478,63 лева, съответно размера на
дължимата лихва за забава възлиза на 69,20 лева. В заключението си експерта посочва,
че количеството ел. енергия е правилно остойностено за процесния период съобразно
приетите цени за ел. енергия от КЕВР.
2
Представено по делото е заключение на съдебно – техническа експертиза на в.л.
Д.К., в коeто се посочва, че поставения на адреса на потребена СТИ е еднофазен
двутарифен, като същия подлежи на метрологична експертиза на всеки 6 години.
Процесната ел. енергия е преминала през СТИ, като е технически възможно да бъде
доставена на абоната,същата е съобразена с максималната мощност на
присъединителната линия от 12 кВт. СТИ е монтирано през 2016г., следваща
метрологична експертиза е преминало през 2020г., за което е съставен протокол от
„Еллаб България“ ООД.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предмет на главния предявен установителен иск е вземане, което представлява
стойност на ел. енергия, която се твърди, че е доставена на адрес на потребление,
който се обслужва от ищеца. При така изложеното в тежест на ищеца е да докаже, че
между него и ответника е валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия на процесния обект на потребление в гр. Варна, а в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по това облигационно
правоотношение.
Главното възражение, което ответната релевира в отговора на исковата си молба
депозиран чрез назначеният от съда особен представител е това, че между страните не
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия.
Облигационното правоотношение във връзка с доставката на ел. енергия в
хипотезата когато между титуляря на вещното право на собственост, респективно
носителя на ограниченото вещно право на ползване по отношение на имот, който е
присъединен към електрическата система, възниква по силата на Закона за
енергетиката, този принцип може да бъде извлечен от разпоредбата на чл. 97, ал.1, т.4
ЗЕ.Потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ (отм.),
а след отмяната на тази разпоредба „битов клиент“ по см. на §1, т.2а ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа за собствени битови нужди.
От представената по делото справка по партида водена от Служба по вписванията
– гр. Варна, съдът приема, че ответникът е придобил правото на собственост на обекта,
на който ищецът доставя ел. енергия, което придобиване на права е осъществено на
01.02.2018г. по силата на разпоредителна сделка, по която ответникът има качество на
купувач. Няма данни по делото за осъществена разпоредителна сделка, въз онова на
която ответникът да се е разпоредил с притежавани от него материални права върху
имота в гр. Варна, ж.к. В.В. №306, вх.16, ет.1, ап.1, в рамките на процесния период.
От момента на придобиване на собствеността върху имота между ищеца и
ответника възниква облигационното правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия за обекта на потребление, независимо от това дали същия ще бъде „битов“
3
или „небитов“ потребител.При тези съображения възраженията на ответника за липса
на надлежно възникнало облигационно правоотношение са неоснователни, доколкото
от събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че за процесния период
ответникът има качество на потребител на процесния обект на потребление, доколкото
се легитимира за негов собственик. В това му качество дължи и заплащане на
изразходваната на обекта ел. енергия, която е остойностена при цени, които са
съобразени с приетите от ДКВР за съответните периоди. Този си извод съдът прави от
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза
на в.л. Л..
Консумираната на адреса на потребление ел. енергия се измерва от техническо
средство – електромер, който се установи, че е монтиран през 2016г., за което
обстоятелство е съставен протокол за първоначален монтаж №1034144/15.01.2016г. В
заключението по съдебно – техническата експертиза на в.л. К., кредитирано от съда,
като обективно и компетентно дадено се посочи, че този вид на СТИ, а именно
еднофазно, двутарифно подлежи на метрологична проверка на всеки 6 години. От така
приетото следва да бъде посочено, че процесния период, за който е осъществено
отчитането на електромера, последния е бил в метрологична годност, поради което
може да отчита преминалата през него и консумирана на адреса на доставка ел.
енергия. Енергията за процесния период може да бъде доставена на адреса на
потребление, като се вземе в предвид пропускателната способност на
присъединителната линия. Електромера е монтиран фабрично нов при нулеви
показания за дневна и нощна тарифа, от което следва извода, че същия надлежно е
осъществил измерване на консумираната ел. енергия в рамките на периода.
Ищецът е изпълнил задължението си да издаде фактура за всеки един отчетен
период за консумираната енергия, като по делото не се доказа, че същата е заплатена от
ответника в качеството му на потребител. По изложените съображения предявения
установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието,
че ответникът дължи процесната главница от 478,63 лева, ведно със законната лихва
считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера
на лихвата за забава върху незаплатената главница възлиза на 69,20 лева. Доколкото не
се доказа, че ответникът е заплатил процесната главница, то той изпада в забава за
всяко едно отделно плащане по издадена фактура за потребена ел. енергия за
съответния период, поради което дължи и лихва за забава върху съответното вземане.
Предявения акцесорен иск е основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в размер на 75
4
лева, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева заплатена в
заповедното производство държавна такса.
В исковото производство на ищеца се дължат разноски в размер на 835 лева, от
които 75 лева доплатена по сметка на съда държавна такса за исковото производство,
100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и 660 лева
съдебно – деловодни разноски, в това число 360 лева заплатени депозити за назначени
съдебно-техническа и съдебно – счетоводни експертизи, както и 300 лева за назначен
особен представител на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. ИВ. АНДР.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.“ № 227, вх. 6, ет. 2, ап. 185 дължи на
„Е.П.п.” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„В.В.” В.Т. – Г, бул. „В.В.“ №258 сумата от 478.63 лв. /четиристотин седемдесет и
осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по подробно описани в заявлението фактури, както следва: ФП0275165441,
ФП0276325008, ФП0277486057, ФП**********, ФП0279813568, ФП0280965327 и
ФП0282127552, издадени в периода 14.01.2019 г. – 15.07.2019 г. за периода на
потребление 24.11.2018 г. – 23.06.2019г., за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, кв. „В.В.“, бл. 306, 16,
ап. 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 69.20
лв. /шестдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.02.2019г.-16.10.2020г., при съобразяване на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИП, като периодът 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. е неолихвяем, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№261908/26.11.2020г., постановена по ч.гр. дело № 14677/2020г. на ВРС, на осн. 79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. ИВ. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.“ № 227,
вх. 6, ет. 2, ап. 185 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.п.” АД, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, бул. „В.В.“ №258 сумата от 75
(седемдесет и пет) лева разноски в заповедното производство, както и сумата от
835 (осемстотин тридесет и пет) лева разноски в исковото производство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
5
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6