Р Е Ш Е Н И Е
№ 724, 14.07.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
На втори юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 375 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.294 от ГПК във вр. с чл.258 от ГПК.
С Решение 5/12.02.2020г.,
пост. по гр.д.№1502/2019, ВКС е отменено Решение №60/11.01.2019, пост. по
гр.д.№2405/2018, ПОС и делото е върнато за ново разглеждане, като е прието, че
искът по чл.30 от СК за принос на бившата съпруга в осъществяване на
търговската дейност на съпруга си е доказан по основание, но неправилно е
определен моментът, до който е предоставян и като такъв следва да се вземе
датата на фактическата раздяла на 19.03.2016г. /ако се приеме, че този принос
е осъществяван и чрез труд по отглеждане
на децата и домакинството/ или до датата на която ищцата е преустановила
работата / 17.03.2016г./ ако приносът се изразява единствено в труд при търговската
дейност на съпруга/. Дадени са и задължителни указания за събиране на
доказателства – допускане на ССЕ, която да установи общата стойност на кредита
с главница и лихви и какъв е процентът от кредитното задължение погасен от
ищцата , респ. какъв процент от стойността на имота е придобит с принос на
ищцата.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на Г.Х.Ю. и
насрещна въззивна жалба от А.С.П. против Решение №317/18.07.2018г., пост. по
гр.д.№1398/2017, КРС, в частта, в която е осъден, на осн. чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК,
да заплати на А.С.П. сумата от 8 709.10 лв., представляваща стойността на приноса
й за придобиването от Г.Х.Ю., в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „АЙСБЕРГ - 98 - Г.Ю.“ на следния недвижим имот,
а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „Универсален магазин находящ
се в с. В., община Карлово, област Пловдив, построена в УПИ ХХа - магазин кооп в
квартал 16 по плана на селото, с административен адрес: улица 1-ва № 14, само кафе
аперитив, находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала,
предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв. м, ведно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата за този обект, при граници и съседи
на помещението: от три страни външни стени на сградата и стълбище, отгоре - магазин
за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК „Напредък-96“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2017г.., като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен иска,
като са присъдени и разноски. В останалата част решението е влязло в законна
сила.
Жалбоподателят Г.Ю. навежда оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на решението. Поддържа, че изводите на съда не са съобразени със събраните по
делото доказателства. Развива съображенията си във връзка с установените по
делото факти, като в обобщение поддържа, че не се установява наличие на принос
с труд в дейността на търговската му дейност, като счита, че дори и да се
установи полагане на труд над нормативно определения за трудовите
правоотношения, то придобитото е вложено в семейния бюджет и за задоволяване
нуждите на самата ищца. Оспорва се и начина по който се определя евентуалния
принос на ищцата, както и се твърди, че се правят погрешни изчисления за частта
на погасения дълг. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което се
отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.
Жалбоподателят по насрещната въззивна
жалба А.С.П. е останала недоволна от решението в частта, в която е отхвърлен
искът по чл.30 от СК за заплащане на приноса й в придобиването на процесния
недвижим имот над уважения размер до пълния предявен от 19050лв. Развива
доводите си относно начина на определяне на приноса й в придобиване на процесния
имот. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на
ново такова, с което се уважи изцяло така предявения иск.
Подала е писмен отговор на въззивната
жалба на Г.Ю., в който същата се оспорва и се поддържа, че решението в тази му
част е правилно и законосъобразно. Развива доводите си за принос в
придобиването на процесния недвижим имот, както и за начина на определяне на
частта на този принос.
Г.Ю. също е подал отговор на
насрещната въззивна жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна. Развива
доводите си за недоказаност на принос на ответницата в придобиването на имота,
за това, че двамата , с общи усилия са отглеждали децата си и да поддържали
домакинството. Моли за отхвърляне на насрещната въззивна жалба.
Жалбите са подадени в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали
недоволни от различни части на обжалваното решение, откъм съдържание са редовни,
поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният
съд следва да провери служебно валидността и допустимостта на постановеното решение,
а неговата правилност – в обжалваната част.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Правилността
на решението следва да се провери касателно направените оплаквания във въззивната
жалба.
От фактическа страна по делото
се установява следното : Видно от Решение № 353/2016, пост. по гр.д.№579/2016,
КРС, сключеният през 2001г. брак между
страните Г.Ю. и А.П. е прекратен, считано от 19.10.2016г. , като страните имат
две деца – Х., р.2002г. и Д., р.2007г./ у-ния за раждане/
Съгласно НА №184, т.2,
д.369/2011г. на нотариус Ст. Ранджева, с район на действие КРС, ЕТ „Айсберг-98-Г.Ю.“
купува на 25.08.2011г. процесния недвижим
имот, подробно индивидуализиран по-горе за сумата от 43 000лв., като
продажната цена е заплатена с банков кредит, отпуснат от „Райфайзен банк“ АД /
договор за банков кредит/. Дължимото ДДС по сделката е заплатено с лични
средства, а за отпускания кредит е вписана договорна ипотека. Представени са и
договора за банков кредит , договорната ипотека, както и платежно нареждане за
заплащане на дължимото ДДС.
От представената служебна
бележка, издадена от ЕТ „Айсберг-98-Г.Ю.“ се установява, че А. Ю. е работила в
периода 02.05.2000-01.12.2005г. като *** при този работодател на 8 часов
работен ден. В периода 20.06.2007г.-15.03.2010г. работи като *** на 8 часов
работен ден, а в периода 20.03.2012-01.-04.2016г. работи като *** на 4 часов
работен ден.
По делото е изготвена и
приета СТЕ с в.л. К., съгласно която пазарната стойност на процесния имот, към
момента на предявяване на иска е в размер на 44 000лв.
За установяване на
твърденията на страните по делото са събирани и гласни доказателства –
разпитвани са свидетелите М. П., майка на А.П., И. Ш. и Д. Ю., майка на Г.Ю., Д.
К.а.
Свидетелката П. твърди,
че дъщеря й А. още като ученичка и преди да
сключи брак с ответника, ходела да му
помага в заведението след училище. След сключване на брака им тя започнала
работа в това заведение, като била ангажирана целодневно - от отварянето му към
08,00ч./09,00ч. докато има клиенти , понякога до 23,00ч./01,00ч. през нощта. А.
и мъжът й работили само в това заведение, като първоначално то било само
кафене, но постепенно започнали да предлагат студени мезета, а след това и да готвят. Това станало преди
7-8 години. А. се занимавала с готвенето и едва преди една година наели готвачка. Свидетелката твърди, че при
раждането на първото дете в семейството през 2002г. тя започнала да го гледа,
за да може А. да се върне на работа. За
второто дете, родено през 2007г. помагала другата баба и А. 4-5 месеца не
ходела на работа. Свидетелката твърди, че дъщеря й в един момент започнала да
работи по договор за четири часа, за да спестят от осигуровките и данъците.
Семейството се издържало от доходите от това заведение. А. и ответникът се
разделили на 19.03.2016г., а тя до 17.03.2016г.
ходела на работа.
Свидетелката Ш. твърди да
се познава със страните от около 18г. , като контактувала с тях предимно в
заведението им, т.к. живее до него. Докато били заедно страните съвместно
работили в заведението, като А. се занимавала с бара и кухнята., почиствала
след работа. Сутрин отваряли към 08,00ч., а вечер – докато има клиенти –
понякога до 24,00ч. Едва последната година наели една жена, която да помага в
заведението им. А. била и дистрибутор на козметична фирма и парите, които
изкарвала от тези продажби също отивали в семейния бюджет. Твърди, че знае от
самите страни, че всичките им доходи са общи и че издържат изцяло семейството
от печалбата от заведението. И двамата са се грижили за децата, водили ги на
градина, а после на училище.
Свидетелката Ю. твърди, че А.
не поддържала домакинството в къщи, че когато се родило голямото дете я
оставила да го гледа и започнала да работи в заведението. Според свидетелката
тя лично ходела да отваря заведението, да го почиства и да мие оставените от
предишния ден чинии. Твърди, че майката на А. не е помагала при отглеждането на
голямото дете. А. само продавала в заведението и не се занимавала с
доставчици, била просто работник в него.
Според свидетелката само Г. се е грижил за издръжката на семейството.
Спечелените пари оставял на едно място, което всички в къщата знаели. Според
свидетелката последните месеци преди раздялата А. ходела само по 4 часа на
работа, какъвто е бил и договорът й. В
този период престанала да се грижи и за децата, а вместо това стояла затворена
по цял ден в стаята си, а когато ходела в заведението стояла на една маса отвън
и говорила по телефона.
Свидетелката К. е
счетоводител на търговското предприятие на Г..
Според нея фирмените въпроси се движили единствено от Г. и съпругата му
нямала достъп до тези дейности. Той като собственик се занимавал с доставчици и
партньори. Според свидетелката по желание на А. е бил прекратен договорът й
след изтичане на майчинството, като последното пък си го е ползвала
изцяло. През 2012г. отново била
назначена, но на 4 часа. Свидетелката
твърди, че се е случвало да отиде до заведението и да не завали А. да
работи там. Свидетелката твърди, че всички погасителни
вноски по кредита се осигуряват от търговската дейност на търговеца и да
внасяни от Г. или от нея лично. Според
свидетелката А. рядко ходела в заведението и я е виждала епизодично. Понякога
майката на Г. помагала за обедното меню.
По делото е изготвена СТЕ с
в.л.К., която е дала пазарната стойност на придобития имот в размер на
44 000лв.
Пред въззивната инстанция е
допусната и приета ССЕ с в.л. Ив. Г., която се възприема от съда като обективна
и компетентна. Съгласно същата извършените плащания по кредита от момента на
отпускането му до напускане на работа от
страна на А. – 15.09.2011-15.03.2016г., възлизат на общо 28 469,40лв.,
което съставлява 52,17% от общия размер на кредита. Извършените плащания по кредита от момента на започване на работа
от страна на А. до фактическата раздяла
– 20.03.2012г.-19.03.2016г., възлизат на общо 24336,75лв., което съставлява 44,60%
от общия размер на кредита. Така в първия вариант определеният процент съотнесен към стойността
на имота възлиза на 22 954,80лв., а във втория вариант – на 19 624лв.
При така установеното от
фактическа страна по предявения иск се правят следните правни изводи : Съгл.
чл.22, ал.3 от СК лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец,
по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото
предприятие. По делото е безспорно установено от посочените по-горе писмени
доказателства, че по време на брака на страните, ответникът като ЕТ е придобил
процесния недвижим имот, в който осъществява стопанската си дейност. При
приложение на посочената норма , както и предвид разясненията, дадени в
ТР№2/2001, т.д.№2/2001, ОСГК, ВКС, т.1, този имот се изключва от имущественото
в режим на СИО, придобито по време на брака и е собственост на ЕТ.
СК регламентира възможност
в чл.30, ал.2 във вр. с ал.1, при развод съпругът да получи част от стойността
на вещите, придобити от ЕТ по време на брака, ако същите са на значителна
стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си,
с грижите за децата или с работата си в домакинството. В случая предявеният иск
от А.П. е за получаване на 19050лв., съставляваща половината от стойността на
придобития от бившия й съпруг като ЕТ недвижим имот, за придобиването на който
е допринесла с личен труд, собствени средства, грижите за децата и работа в
домакинството. За да бъде уважен този
иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищцата да установи
твърденията си за полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството,
размера на вложените собствени средства, както и пазарната стойност на имота
към момента на предявяване на исковата молба / момента на настъпване
изискуемостта на задължението/, размера на изплатените към момента на
фактическата раздяла суми за погясяване на банковия заем, с който е закупен
имота / доколкото в случая покупната цена е изплатена изцяло с банков заем и
след фактическата раздяла не би могло да е налице принос от страна на съпруга
нетърговец/.
В случая от събраните
гласни доказателства, непротиворечиво се установява, че и двамата съпрузи са
полагали грижи по отглеждането и възпитанието на децата и поддържане на
домакинството, като семейството е получавало и помощта на своите родители в
различни периоди от време. При това положение не може да се приеме, че П. е
полагала единствено усилия в тази насока, при което е осигурявала възможност на
съпруга си Г.Ю. сам да развива търговската си дейност.
По отношение на влагането
на лични средства се твърди, че такива са реализирани от осъществявано
представителство на козметична фирма. В тази насока са събирани гласни
доказателства от свидетелите Ш. и Ю., като последната е майка на ответника и
показанията й следва да се преценяват с оглед явната й заинтересованост от
изхода на делото. Безспорно се установява, че П. е осъществявала посочената
дейност. Какъв е бил резултатът от нея, обаче, остава неустановен, т.к. свид. Ш.,
която е пряк очевидец на извършваните продажби твърди, че парите от продажбите
са останали в семейния бюджет, но не може да установи размера им. Свид. Ю.
твърди, че тази дейност не носела печалби, напротив – загубите се покривали от
общия бюджет. Тези показания не могат да бъдат кредитирани, т.к. характерът на
дейността не позволяла генерирането на загуби – приемат се поръчки от директни
клиенти и се реализира печалба от продажбите. Единствена възможност за „загуба“
е когато клиент не плати поръчката, но тази хипотеза би била по-скоро
изключение, а не правило. В заключение
при съпоставяне на тези показания следва
да се приеме, че бюджетът в семейството е бил общ, че той е формиран от приноса
на двамата съпрузи. Не може да се установи, обаче, размера на реализираните
средства от допълнителната дейност на П..
Касателно приносът на П.
изразяващ се полагането на труд в търговското предприятие на съпруга си съдът
кредитира показанията на свидетелите Ш. и П., т.к. първата има ежедневни и
преки впечатления от тази дейност, не е заинтересована, а и показанията й се
подкрепят от тези на свид. П., за която макар и да се отчита евентуална
заинтересованост, е по-обективна, т.к.
излага фактически твърдения, които не подкрепят изцяло тезата на дъщеря й /
напр. в частта относно грижите за децата и от страна на Г.Ю./. Другата група
показания , настоящата инстанция намира, че не може да кредитира, т.к. свид. Ю.
е явно заинтересована и дава тенденциозни показания, а втората свидетелка – К., от една страна има епизодични наблюдения, а
от друга е в служебна зависимост от ЕТ. Така от показанията на първата група
свидетели се установява, че ищцата А.П. е работила и помагала на Г.Ю. в
дейността му още преди да сключат брак, като да цялото време на брака им не е
работила на друго място до датата на фактическата раздяла. Това се потвърждава
и от писмените доказателства, установяващи регистрираните трудови
правоотношения на ищцата. Установява се, че
в заведението са работили единствено двамата съпрузи /с някои редки
изключения/, като в повечето случаи ищцата е
работила от сутринта до вечерта, докато
има клиенти и много над работното време по трудовите договори на които е била
назначена. Установява се от показанията на свидетелката Ю., че средствата от заработеното в
заведението били общи и са ползвани за
нуждите на семейството. При това положение следва извода, че А.П. е допринесла
с труда си в осъществяването на търговската дейност на съпруга си, а тази
дейност е източникът на средствата, с които се извършват погашенията по
банковия кредит, посредством който ЕТ е закупил процесната сграда. Доколкото от
показанията на свидетелите Ш. и П. се установява, че двамата съпрузи заедно са
работили, поделяли са грижите за децата и домакинството, то съдът приема, че
приносът на А. П. следва да се определи на 50% от датата на придобиване на
имота, до датата на фактическата раздяла. Въпросът е как да се остойности този
принос, предвид факта, че при придобиване на имота от ЕТ продажната цена е
заплатена с банков кредит. Съгл. указанията, дадени с Р№5/12.02.2020г.,
гр.д.№1502/2019, IIгр.о., ВКС е необходимо да се намери съотношението между
погасените главници и лихви в този период и общата сума на кредита – главници и
лихви, т.к. окончателното погасяване не е настъпило / до 15.08.2021г/. Това
съотношение следва да се приложи към пазарната стойност на имота към момента на
предявяване на иска и от тази сума да се определи процентния принос на ищцата.
Съгл. закл. на ССЕ с в.л. Г. за посочения период са погасени общо 28 469,40лв.,
съставляващи платени главници и лихви, които съставляват 52,17% от общия дълг.
СТЕ , изготвена от в.л. К. дава пазарна
цена на имота към момента на предявяване на иска в размер на 44 000лв. При съотнасяне на процента на
платения дълг към пазарната стойност на имота се получава сумата от 22 954,80лв..
Както вече бе установено приносът на А. П. е 50%, при което следва да й се
признае дял от 11 477,40лв. от стойността на придобитото от ЕТ имущество. Предявеният иск за сумите над уважения размер
до пълния предявен от 19050лв. се явява неоснователен и следва да бъде
отхъврлен.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска над присъдения
размер от 8 709,10лв. до установения от настоящата инстанция размер от
11 477,40лв., като неправилно, и вместо това следва да се постанови ново
решение , с което се уважи предявения иск за така установената сума. В
останалата си част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разноски
На осн. чл.78 от ГПК Г.Ю.
следва да заплати на А.П. следните разноски в производството : 1540,04лв. , определени по съразмерност на
уважената част от исковете /от общо направените пред въззивните и касационната
инстанция 2556лв. разноски/.
На осн. чл.78 от ГПК А.П. следва
да заплати на Г.Ю. следните разноски в производството : 1355,54лв. , определени
по съразмерност на отхвърлнената част от
исковете / от общо направените пред въззивните и касационната инстанция 3410лв.
разноски/.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №317/18.07.2018г.,
пост. по гр.д.№1398/2017, КРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от А.С.П.,
ЕГН **********,***, против Г.Х.Ю., в качеството му на ЕТ „Айсберг -98-Г.Ю.“ ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. В., общ. Карлово, обл.
Пловдив, , к-с КТЗ, №18, вх.В, ет.2, ап.163 иск за заплащане на сумата над
присъдените 8 709,10лв. до сумата от 11 477,40лв. , представляваща стойността
на приноса й за придобиването от Г.Х.Ю.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „АЙСБЕРГ - 98 - Г.Ю.“ на следния
недвижим имот, а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „Универсален
магазин находящ се в с. В., община Карлово, област Пловдив, построена в УПИ ХХа
- магазин кооп в квартал 16 по плана на селото, с административен адрес: улица
1-ва № 14, само кафе аперитив, находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо
се от търговска зала, предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от
111.12 кв. м, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата за
този обект, при граници и съседи на помещението: от три страни външни стени на сградата
и стълбище, отгоре - магазин за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК
„Напредък-96“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 13.09.2017г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК
Г.Х.Ю., в качеството му на ЕТ „Айсберг -98-Г.Ю.“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. В., общ. Карлово, обл. Пловдив,
, к-с КТЗ, №18, вх.В, ет.2, ап.163 да
заплати на А.С.П., ЕГН **********,***, сумата от още
2 768,30лв., съставляващи разликата над присъдените 8 709,10лв. до дължимите 11 477,40лв. , представляваща стойността на приноса
й за придобиването от Г.Х.Ю., в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „АЙСБЕРГ - 98 - Г.Ю.“ на следния недвижим имот,
а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „Универсален магазин находящ
се в с. В., община Карлово, област Пловдив, построена в УПИ ХХа - магазин кооп в
квартал 16 по плана на селото, с административен адрес: улица 1-ва № 14, само кафе
аперитив, находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала,
предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв. м, ведно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата за този обект, при граници и съседи
на помещението: от три страни външни стени на сградата и стълбище, отгоре - магазин
за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК „Напредък-96“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2017г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №317/18.07.2018г.,
пост. по гр.д.№1398/2017, КРС, в останалата обжалвана част.
В необжалваната си част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г.Х.Ю., в качеството му на ЕТ „Айсберг -98-Г.Ю.“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. В., общ. Карлово, обл. Пловдив,
, к-с КТЗ, №18, вх.В, ет.2, ап.163 да заплати
на А.С.П., ЕГН **********,***, сумата от 1540,04лв. разноски
за всички инстанции, определени по съразмерност с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА А.С.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Х.Ю., в качеството му на ЕТ „Айсберг -98-Г.Ю.“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. В., общ. Карлово, обл. Пловдив, , к-с КТЗ,
№18, вх.В, ет.2, ап.163 сумата от 1355,54лв. разноски
за всички инстанции, определени по съразмерност с отхвърлената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :