Р Е Ш Е Н И Е
№ 260260, 23.02.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Мария Пеева
като
разгледа докладваното от председателя
гражданско
дело №2331 по описа за две хиляди и двадесета
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.2, ал.1, т.3, предл.1
от ЗОДОВ.
Ищецът В.Й.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, ****, адв.С.А., моли съда да осъди
Прокуратура на РБ да му заплати сумата от 100000лв., ведно със законна лихва от
02.12.19г., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял по
повод повдигнато му от ответника обвинение в извършване на тежко престъпление
по НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 02.12.19г. присъда по нохд
№1072/16г. на ПРС.
Твърди, че като пряка последица
от проведеното срещу него наказателно производство:
Претърпял нравствени, емоционални
и психически терзания, стрес, нервно напрежение, потиснатост, огорчение, болки
и страдания. Чувствал се притеснено и несигурно, напрегнато. Изпитвал
непрекъснато притеснение за изхода на делото;
Накърнени/поругани били честта и
личното му достойнство, уронен/опетнен бил престижът и доброто му име в
обществото/сред близки и познати. Воденото производство се разчуло сред много
хора, от които той бил преди това уважаван, а след това останали с впечатление,
че той е личност, склонна към кражби и престъпления против собствеността като
цяло. Тези обстоятелства били коментирани от близки, познати и приятели и от
живущи близо до дома му, в резултат на което авторитетът му бил силно намален
сред съгражданите му и се чувствал унизено, ограничинил контактите си и станал
много раздразнителен, докато преди бил ведър, лъчезарен, общителен, с много
приятели и бил душата на компанията;
Изпитвал през цялото време на
провеждане на производството силно/значително неудобство поради това, че
трябвало да се явява многократно в полицията в гр.******* и да прави разходи за
транспорт и да губи време, а бил в затруднено материално състояние, като и
досъдебното производство, и съдебното производство продължили в сравнително
дълги периоди от време, което му създало допълнителни неудобства, въпреки че
досъдебното производство можело да бъде приключено в по-кратки срокове, и като
съдебното протекло пред две инстанции с общо 24 броя проведени съдебни
заседания;
Изгубил доверие в националните
правозащитни институции, тъй като му било повдигнато обвинение, без да е
виновен за престъплението, за което бил привлечен под наказателна отговорност,
нарушени били конституционните му права. Трябвало да търпи ограничението от
наложената му мярка за неотклонение „подписка“ за времето от *****г., на която
дата бил привлечен като обвиняем, до постановяване на оправдателната присъда от
първата инстанция на *****г.- не можел да променя местоживеенето си, нямал
възможност да пътува и работи зад граница, под страх от промяна на мярката му в
по-тежка, в случай, че не успее да се яви пред органите на досъдебното и
съдебното производство,
За които неимуществени вреди
счита, че има право да получи търсеното обезщетение от 100000лв., като
справедливо да го обезщети, както защото е бил обвинен в тежко престъпление по
смисъла на чл.93,т.7 от НК, така и защото произвдството е протекло в
сравнително дълъг период от време, в който е търпял неудобствата от наложените
му ограничителни мерки за процесуална принуда и всички описани негативни
последици и преживявания от провеждането му.
Пледира по същество за уважаване
на иска с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 16.02.21г., включително адвокатско възнаграждение в полза на адв.А., в
хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй го е представлявала безплатно в хипотезата
на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /виж списъка на л.42/. Развива съображения и с писмена
защита вх.№266351/22.02.21г.
Ответникът е подал в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№268470/09.11.20г. /виж
л.22-л.24/, с който е оспорил иска както по основание, така и по размер, като е
изтъкнал липса на доказателства твърдените вреди да са реално претърпени и да е
налице пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу
ищеца наказателно производство. Посочил е, че ако съдът не възприеме виждането
му за пълна неоснователност на предявения иск, то повдига възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, като
изтъква, че: ищецът не е ангажирал доказателства да е бил привлечен като
обвиняем на посочената от него дата *****г., което е от значение за определяне
продължителността на търпените от него вреди; че продължителността на
производството е била предопределена от обстоятелството, че същото е било
водено срещу пет лица и протекло на две инстанции, тъй че общият му срок е
нормален; че на ищеца е била наложена най-леката предвидена от закона мярка за
неотклонение- подписка; че в периода на провеждане на наказателното
производство, във връзка с което ищецът търси обезщетение за вреди, срещу него
са водени още две наказателни производства, приключили с осъждането му, тъй че
няма как да се разграничат вредите, които е търпял, от всяко едно от тези
производства; че следва да се съобрази съдебната практика по подобен род дела и
икономическия и жизнен стандрат в страната. Моли още, на основание чл.5,ал.1 и
ал.2 от ЗОДОВ да бъде или освободен от отговорност, или отговорността му да се
намали, като се приеме, че ищецът има изключителна вина за настъпване на
вредите, които твърди да е претърпял, респективно- че е допринесъл сам за претърпяването
им.
Пледира по същество за отхвърляне
на иска, поради неговата недоказаност по основание, тъй като в производството
не са събрани категорични доказателства за претърпяване на твърдените вреди и
наличието на причинна връзка между тяхното претърпяване с конкретното
наказателно производство. Развива съображения и с писмена защита вх.№266349/22.02.21г.
Като съобрази установените по
делото факти и доводите на страните, съдът намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен, поради което, както и защото търсеното обезщетение е прекомерно с
оглед принципа на справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, следва да се уважи
до размер от 3000лв., ведно със законната лихва от 02.12.19г., а за разликата
до претендираните 100000лв. да се отхвърли, при следните конкретни
съображения:
І.По допустимостта.
Ищецът е основал иска си на
твърденията, че ответникът му е повдигнал обвинение в извършване на
престъпление по НК, за което е бил признат за невинен и оправдан, както и че
вследствие на същото е претърпял неимуществени вреди, за които търси
обезщетение, които обстоятелства попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят иска му допустим, при
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в
производството.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 08.12.20г. съдът е
приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните
с Определение №260528/13.11.20г., с който е очертал релевантните за спора факти
и е разпределил тежестта за установяването им между страните /виж определението
на л.26 и протокола от с.з. на л.33/.
2. При стояща върху ищеца тежест
да установи, че ответникът му е повдигнал обвинение в извършване на
престъпление по НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, че е
претърпял реално неимуществените вреди, описани в исковата молба и че тяхното
претърпяване е в пряка причинна връзка с повдигнатото му от ответника
обвинение, той установи/не установи в производството следните факти:
2.1. Във връзка с проведеното
срещу него наказателно производство.
От изисканото и приложено в с.з.
от 08.12.20г. към настоящото дело нохд №1072/16г. на ПРС и приложените от ищеца
към исковата му молба писмени доказателства на л.8-л.14 от делото се установиха
категорично релевантните за основателността на иска му факти, че от ответника
му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда, но при следните конкретни обстоятелства
относно хода, продължителността на наказателното производство и взетата в него
на ищеца мярка за неотклонение, част от които се разминават с твърденията на
ищеца или преценката му за тях, а именно:
-На ****г. ищецът В.И. е бил
привлечен като обвиням по образуваното на *****г. ДП №*****г. по описа на РУП
-.гр.******, за извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.5 вр.
чл.194,ал.1 от НК за това, че на ****г., в с.******, след предварително
сговаряне в немаловажен случай, с Б. Б. и С. Г., чрез използване на мпс, е
отнел чужди движими вещи- 1340кг ечемик на стойност 469лв. /виж: постановление
за привличането му на л.118-л.120 от том І на ДП и уведомлението по чл.212,ал.3
от НПК до РП- **** за образуване на ДП на л.1 от същия том/- така, макар с
исковата молба да не е приложено доказателство за това твърдение на ищеца, а
оттам- и за началото на проведеното срещу него наказателно производство, както
е изтъкнал ответникът с отговора си, поставяне началото на наказателнот
опреследване, с привличане на ищеца като обвиняем, е установено в хода на
производството по настоящото дело, чрез съдържащите се в приложеното нохд
материали.
Впоследствие на ищеца е
повдигнато и обвинение за извършено на *****г. престъпление и е прецизирано
вече повдигнатото за дата ****** г. обвинение, като :
На ******г. е привличен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.1, т.5 и т.7,
във вр. чл.194,ал.1, вр.чл.28,ал.1,вр.63,ал.1,т.3 от НК за това, че на *****г.,
в с.*****, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
постъпките си и е могъл да ги ръководи, повторно е извършил /след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/, след
предварително сговаряне в немаловажен случай, с Б. Б. и С. Г., чрез използване
на мпс, е отнел чужди движими вещи- 1340кг ечемик на стойност 469лв. от
владението на „Доминус“ ЕООД- гр.*****, с *****А. М., без съгласие на
ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои /виж
постановлението на л.152-л.153 от том І на ДП/;
На *****г. е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.1, т.5 и т.7,
във вр. чл.194,ал.1, вр.чл.28,ал.1,вр.63,ал.1,т.3 от НК за това, че на ****г.,
в с.*******, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
постъпките си и е могъл да ги ръководи, повторно е извършил /след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/, след
предварително сговаряне в немаловажен случай, с Б. Б., С. Г. и Г. А., чрез
използване на мпс, е отнел чужди движими вещи- 1340кг ечемик на стойност 469лв.
от владението на „Доминус“ ЕООД- гр.******, с ******А. М., без съгласие на
ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои /виж
постановлението на л.19-л.21 от том ІІ на ДП/;
Внесеният в съда обвинителен акт
срещу ищеца е за престъплението, за което е привлечен като обвиняем на ******г.
/виж на л.8 от нохд 1072/16г./ - по чл. чл.195,ал.1,т.4,предл.1, т.5 и т.7 от НК, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, както и ищецът твърди,
доколкото предвиденото от чл.195,ал.1 от НК наказание за кражба, извършена
повторно в немаловажен случай, при използване на мпс и от две или повече лица,
след предварително сговаряне -квалифицираните хипотези по
чл.195,ал.1,т.4,предл.1,т.5 и т.7 от НК, при които е повдигнато обвинението, е
лишаване от свобода от една до десет години, и по този начин- повече от пет години,
визирани в чл.93,т.7 от НК като предвидени за това наказание, за да се счита
престъплението „тежко“ по смисъла на НК.
-По отношение продължителността
на ДП и извършените с участие на ищеца в тази фаза процесуални действия се
установи, че:
Освен действията по привличането
му като обвиняем с постановленията от ******г., *****г. и *****г., описани вече
по-горе, след всяко едно привличане, в което е взел лично участие, на същата
дата ищецът е бил разпитан, в качеството му на обвиняем /виж протоколите за
разпит от 18.03.15г., 28.08.15г. и 08.01.16г., съответно на л.121-л.122 и
л.154-л.155 от том І на ДП и л.21 от том ІІ на ДП/;
Ищецът е участвал лично и при
първото извършено предявяване на разследването, на *****г. /виж л.66 на том ІІ
от ДП/, а при повторното такова предявяване на 12.01.16г. е взела участие само
адв.А., назначена като негов служебен защитник /виж л.78 от том ІІ на ДП/.
На *****г. ДП е повторно изпратено
на РП- ***** с писмено мнение за предаване на съд на обвиняемите по него лица,
общо шестима на брой, заедно с ищеца по делото, и конкретно - В.И., Б. Б., Г. А.,
Т. В., С. Г. и И. В. /виж л.60-л.61 от том ІІ на ДП/, след като при първото му
изпращане с писмено мнение от 27.10.15г. е било върнато от районния прокурор за
поправяне на допуснати съществени процесуални нарушения /виж писменото мнение
на л.70-л.71 и постановлението на РП от 16.12.15г. на л.1 от том ІІ на ДП/.
За времето от
24.04.15г.-29.06.15г. ДП е било спряно, поради неустановен адрес и напускане на
пределите на страната от обвиняемия И. В. /виж постанволението на л.131 от том
І на ДП/.
Или, в обобщение може да се каже,
че:
По отношение на ищеца/след като
ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното на *****г. срещу
неизвестен извършител ДП /виж л.1 от том І на ДП/, ДП е продължило във времето
от 18.03.15г.-14.01.16г., или 9мес, 26дни, а предвид множеството обвинени лица и
спиране на производството за срок от около два месеца, тази продължителност по
никакъв начин не може да се намери за дълъг период от време, каквото е
твърдението на ищеца в исковата молба/виж абзац втори на л.5 от делото/, а се
счита от съда, тъй както и ответникът изтъква, за изцяло съобразена с
особеностите на провежданото производство /множество обвинени лица, част от
които непълнолетни, поради което част от извършените процесуални действия са
повторени след дадени от прокурора указания, наличие на обстоятелства, налагащи
спиране на производството/.
Личното участие на ищеца в извършени
процесуални действия в ДП на четири дати- 08.03.15г., 28.08.15г., 19.10.15г. и
08.01.16г., също не може да се намери от съда за подкрепящо и установяващо
твърденията му, че се явявал многократно за процесуални следствени действия в
гр.******, респективно- с оплакванията му за търпени в тази връзка значителни
неудобства, поради необходимостта да прави разходи за транспорт и да губи
време, доколкото от протоколите за извършените действия е видно, че
извършването им на четирите описани дати е отнело общо 1час и 5 минути /15мин
за разпита на 08.01.16г.- от 9.35ч. до 9.50ч.; 25мин за предявяване на
разследването на 19.10.15г.- от 16.35ч. до 17.00ч.; 15мин при разпита на
28.08.15г.- от 10.40ч. до 10.55ч.; 10мин при разпита на 18.03.15г.- от 17.45ч.
до 17.55ч /.
-Съдебната фаза на наказателното
производство се е развила във времето от 18.02.16г., на която дата РП- **** е
внесла в съда обвинителен акт срещу шестимата описани в него лица, включително
ищеца в настоящото производство, по който е образувано нохд №1072/16г. на ПРС
/виж писмото на л.1 и обвинителния акт на л.11 от нохд/, до 02.12.19г., на
която дата е постановено окончателно Решение №275 по внохд №1325/2019г., с
което протестираната оправдателна присъда, постановена от първата инстанция по отношение
на всички подсъдими, е била изцяло потвърдена, като е прието, че в
производството е доказано наличие на кражба на зърно, съхранявано от фирма
„Доминус“ ЕООД, с **** А. М., в складово хале в с.******, и закупуване от св.И.
на датите ****г. и ****г. съответно на 1340кг. и 2100кг. ечемик, но не
установено, че инкриминираните деяния са осъществени на посочените в
обвинителния акт дати, в описаните там количества и с участието на подсъдимите
по него лица /виж решението на л.75-л.79 от внохд №1325/19г./ - по този начин,
съдебната фаза е продължила 3год, 9мес, 14дни.
Описаната продължителност на
съдебната фаза е обусловена основно от хода на производството на първа
инстанция, пред която са били насрочени 22 съдебни заседания, от които в 14 не
е даден ход поради различни причини, основно неявяване на някой от подсъдимите
и/или на техните защитници, и само в първото заседание- и на съдебни заседатели,
и като с.з. на 16.01.17г. е било пренасрочено, поради заболяване на съдията-
докладчик Д. П. /виж : нохд, а за последното- л.165/.
От 14-те с.з., в които ход на
делото не е бил даден, ищецът не се е явил, редовно призован, в седем с.з. - на
27.04.16г., на 06.07.16г., на 08.11.17г., на 17.04.18г., на която дата не се е
явила и адв.А., негов служебен защитник, поради заболяването и, на 05.06.18г.,
на 18.07.18г. и на 18.09.18г., /виж съответно: л.60, л.76, л.259, л.336, л.353,
л.396, л.416/, и се е явил в общо 14 от насрочените съдебни заседания в тази
инстанция –на 05.04.16г., 01.06.16г., 14.09.16г., 24.10.16г., 30.11.16г.,
13.02.17г., 07.04.17г., 14.06.17г., 01.09.17г.,
но не при откриване на с.з. в 9.30ч., а едва в 9.46ч., 16.01.18г., 13.02.18г.,
18.11.18г., 17.12.18г. и 19.02.19г. /виж съответно:л.53, л.68, л.84, л.102,
л.118, л.187, л.205, л.217, л.232 и л.233, л.274, л.300, л.441, л.475 и л.493/.
За два от случаите на неговото
неявяване в с.з. е станало ясно, че:
Не се е явил в с.з. на
27.04.16г., тъй като е на работа във ****, каквито сведения е дала майка му, явила
се в това с.з. /виж л.60 от нохд/;
След неявяването му в с.з. от
05.06.18г. и постановяване на принудителното му довеждане от съда за следващо
съдебно заседание, не е бил намерен на адреса си в с.*****, а се е установило
по сведения на баба му В. Г., че е от един месец на работа в **** /виж
определението на съда на л.354гръб и докладната записка на л.390 от нохд/;
И в двата случая липсват данни в
наказателното дело, напускането на местоживеенето му да е станало с разрешение
на съответния орган.
На 18.01.17г. по делото е
определен нов съдия-докладчик /виж л.168/, което е наложило извършените вече
процесуални действия в с.з. от 14.09.16г. и в с.з. от 30.11.16г., в които е бил
даден ход, да се повторят, предвид изискването на чл.258 от НПК за неизменност
на състава, разглеждащ делото, от започването до завършването на съдебното
заседание, а когато някой член на състава не може да продължи да участва и се
налага да бъде заменен, съдебното заседание следва да започне отначало, както докладчикът
е постановил в с.з. от 13.02.17г. /виж л.188,абзац предпоследен/.
Така, с новия докладчик и при пет
с.з., в които е станало процесуално възможно да се даде ход на делото,
включително със с.з. от 19.02.19г., е завършило производството пред първа инстанция,
като на последната посочена дата е постановена оправдателна присъда по
отношение на всички подсъдими /виж присъдата с мотивите на л.507-л.512 нохд/.
Второинстанционното производство,
което се е развило по протест на Прокуратурата, както вече се каза, е протекло
в две с.з., като в първото отново не е даден ход, поради неявяване на част от
страните и поради нередовно призоваване на друга част, като в с.з. от
12.09.19г. ищецът не се е явил, но е бил и нередовно призован.
В обобщение може да се каже, че :
Производство в съдебната фаза
наистина е протекло с общо за двете инстанции 24 насрочени с.з., както ищецът
твърди с исковата молба /виж абзац втори на л.5/, като той се е явил в 15 от
тях – 14 пред първа и едно пред втора инстанция, което може да се счита за
многократно явяване, както твърди, но данните от наказателното дело
опровергават твърдението му в исковата молба и в писмените бележки, че той не е
ставал причина за отлагане на делото и че не говата дълга продължителност н
еможе да му се вмени във вина, защото, както се посочи вече по-горе, от 14
насрочени с.з. пред първа инстнация, в които не е даден ход, за които той е бил
редовно призован, не се е явил в 7 с.з., и по този начин е станал причина за
отлагане на делото и за удължаване на продължителността на производството на
тази фаза, а останалите отлагания на делото и/или забавяне на хода му в тази
фаза имат за причина обстаятелства, които стоят извън процесуалното поведение
на ответника по делото, с изключение на протеста на оправдателна присъда, довел
до необходимостта от разглеждане на делото на две инстанции и до забавяне
стабилизирането на оправдателната присъда с още десет месеца.
Общата продължителност на
наказателното производство срещу ищеца е такава от 4год, 7мес, 10дни, който
период от време обективно не е кратък, както и ищецът счита, но като за тази
немалка продължителност е допринесъл в съдебната фаза на първа инстанция и той,
по описания вече по-горе начин, като съдът не се произнася тук по въпроса дали
този срок е разумен, както ответникът изтъква с писмената си защита, доколкото
ищецът е нямал оплакване от разглеждане на делото му в неразумен срок, а се е
оплаквал единствено от продължителния срок на производството.
-По отношение на взетата на ищеца
мярка за нетоклонение в наказателното производство се установи, че:
С постановлението от 18.03.15г.
за привличането на ищеца като обвиняем по ДП, не му е взета мярка за
неотклонение „подписка“, както той твърди в исковата молба /виж абзац
предпоследен на л.5 от делото и постановлението на л.118-л.120 от том І на ДП/.
На В.И., като обвиняем по ДП №*****г.
и подсъдим по образуваното във връзка с повдигнатото му обвинение нохд
№1072/16г. на ПРС, са били взети и търпени следните мерки за неотклонение:
„Под надзор на родител“, по
чл.386,ал.1,т.1 от НПК, регламентиращ мерките за неотклонение, които могат да
се вземат спрямо непълнолетни, в досъдебното производство, при повторното му
привличане като обвиняем с постановление от 28.08.15г., като е посочено, че към
датата на деянието - *****г. е бил непълнолетен /виж постановлението на
л.152-л.153 от том І на ДП/. Тази наложена на ищеца мярка за неотклонение е
била актуална и към датата на внасяне на обвинителния акт срещу него в съда,
както личи от справката относно взетите мерки за неотклонение, съдържаща се в
обвинителния акт /виж л.11 от нохд №1072/16г./.
С Разпореждане от 24.02.16г. по
нохд №1072/16г., съдът е изменил взетата в ДП на В.И. мярка за неотклонение
„Под надзор на родител“ в „Подписка“ /виж разпореждането на л.13гръб от нохд
№1072/16г./. Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ е била потвърдена и след
определяне на нов докладчик по нохд №1072/16г., с определение в с.з. от
16.01.18г. /виж л.279гръб от нохд №1072/16г./ и е била отменена с определение в
с.з. от 19.02.19г., при прочетената по отношение на В.И. оправдателна присъда
/виж л.505гръб от нохд/.
В обобщение може да се каже, че:
Ищецът е бил с мярка за
неотклонение „Подписка“ за времето от 24.02.16г. до 19.02.19г., а не за времето
от 18.03.15г.-19.02.19г., както твърди /погрешно
е изписал до 19.02.12г. в исковата молба/- т.е. за време от около три
години, а за времето от 28.08.15г.-24.02.16г. е бил с мярка „Под надзор на
родител“.
2.2. Във връзка с реалното
претърпяване на твърдените неимуществени вреди и наличието на пряка причинна
връзка между тях и проведеното срещу него наказателно производство, както и във
връзка с наведените от ответника оспорвания за доказаността на тези релевантни
факти в хода на процеса, предвид твърдението, че междувременно срещу ищеца са
били водени и други наказателни производства, с данните, съдържащи се в
приложеното към настоящото дело нохд №1072/16г. на ПРС, събраната от
ответниката в това производство справка за съдимост на В.И. /виж л.25/ и с
показанията на св.Д., доведен от ищеца в с.з. от 16.02.21г.,
ищецът установи реалното
претърпяване на част от твърдените като претърпени неимуществени вреди и
наличието на причинна връзка между тяхното претърпяване и воденото срещу него
наказателно производство, в което е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
като съдът не може да се сподели тезата на ответника, както в пледоарията му в
с.з. от 16.02.21г., така и с писмената му защита, че тези релевантни факти са
останали изцяло недоказани от ищеца в производството
ответникът също установи частично
твърдението си, щото в периода, в който срещу ищеца е било провеждано
производството по нохд №1072/16г. на ПОС, срещу него са били водени и други
наказателни производства, приключили с осъждането му,
и конкретно:
-От справките за съдимост,
събрани по наказателното дело /виж л.101 от том І и л.17 от том ІІ на ДП и л.30
от нохд/ и справката, събрана в настоящото производство, като представена с
отговора на исковата молба от ответника /л.25/, се установи, че В.И. е осъждан
в производства по още две дела:
Нохд №3476/2014г. на ПРС, по
което, с Определение №686/29.09.14г., в сила от същата дата, е одобрено
сключено споразумение, с което В.И. се е признал за виновен в извършване на
друга кражба-в гр.*****, отново в квалифициран случай, за което му е наложено
наказание обществено порицание, изтърпяно на 28.10.14г.- т.е., като
производството по това дело е било вече приключено преди ищецът да бъде
привлечен на 18.03.15г. като обвиняем по ДП №******г. на РПУ-*****, което
опровергава твърдението на ответника за паралелното провеждане на двете
наказателни производства- по нохд №3476/2014г. на ПРС и по ДП №****г., както и
ищецът изтъква с основание в писмената си защита;
Нохд №710/15г. на ПРС, по което,
с Решение №628/23.03.15г., в сила от 08.04.15г., е признат за виновен в
извършване на *****г., в с.*****, в съучастие, като съизвършител, на
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказания „глоба“- т.е, като производството по това
дело е наистина приключено, след като ищецът е бил привлечен като обвиняем по
ДП №*****г., но паралелното протичане на двете производства е за срок по-къс и
от месец, като на практика само заключителният акт по нохд №710/15г. е
постановен в периода на воденото производство по ДП №******г. и в този период е
бил стабилизиран, тъй че може да се счита, че и за това изтъкнато с писмената
защита на ищеца обстоятелство той има основание в материалите по делото.
В унисон с горните писмени данни,
щото срещу ищеца са били водени и други наказателни дела, освен това за кражба
от М., са и показанията на св.Д., който най-искрено е посочил, че не знае дали
това е било по същото време, когато се е водело делото, за което той разказва,
и което, както с основание изтъква ищецът с писмената си защита, може да се
счита за делото, в което ищецът е бил оправдан по повдигнатото му от ответника
обвинение, тъй като св.Д. е упоменал лицето М., от когото зърнато е било
откраднато, макар и да е говорел за жито, а не за ечемик, и че по него ищецът е
бил оправдан- все факти, съответни на тези от кориците на приложеното нохд №1072/16г.
на ПРС, при които, както и поради съображенията, които ще се изложат по-долу,
съдът не може да се сподели тезата на ответника на л.2, абзац трети и четвърти
от писмената му защита, че ищецът не е доказал изобщо тези релевантни за иска
му факти- реално претърпени вреди и причинна връзка между тяхното претърпяване
и воденото срещу него производство по нохд №1072/16г. на ПРС, тъй като в
показанията на свидетеля липсвала конкретика и същите се явявали недостатъчни
за установавяване на посочените релевантни за основателността на иска му факти.
-Св.Д. е посочил, че е давал пари
на заем на ищеца, тъй като В. ***, а пътувал, за да се явява на дело, и до ********,
и до *****, понеже постоянно дела, полиции, и се разкарвал до ****** поне
30-40пъти.
Тези негови показания се ценят от
съда като такива в подкрепа на твърденията на ищеца за изпитвано неудобство и
необходимост да прави разходи за транспорт, поради многократни явявания в хода
на сравнително дълго продължилото наказателно производство в полицията и в
съда, тъй като се установи, че се е явявал 4 пъти в РПУ ***** и 14 пъти в ****,
и не се ценят в частта за разкарвания поне 30-40пъти до ***** във връзка с това
дело, тъй като се установи ищецът само четири пъти да се е явявал в полицията в
***** във връзка с ДП №*****г. по описа на РУП -.гр.*****, а и самият свидетел
е говорил за дела, тъй че тези множество разкарвания до ******, за които той
говори, очевидно са били свързани и с другите водени преди това срещу ищеца
наказателни производства, свързани с признаването му за виновен за
престъпленията, в които е бил обвинен.
-Следващата група твърдени от
ищеца като претърпени неимуществени вреди са нравствени, емоционални и
психически терзания, стрес, нервно напрежение, потиснатост, огорчение, болки и
страдания. Чувствал се притеснено и несигурно, напрегнато. Изпитвал
непрекъснато притеснение за изхода на делото.
Св.Д. е дал показания конкретни
показания единствено в подкрепа на реално претърпени от ищеца силни притеснения,
стрес, основно заради делото с житото на М., както той нарича зърното, предмет
на кражба по повдигнатото обвинение, до степен да не може да спи и да се храни,
които съдът цени, доколкото са житейски достоверни, когато се касае до
повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление по смисъла на НК,
заради угрозата от адекватно на него наказание- както е в случая- лишаване от
свобода от една до десет години.
За претърпяване на тези притеснения,
силата на които ищецът обосновава в писмената си защита на л.4, абзац втори и
сам с това, че като „осъждан“, вече е бил наясно, че може да му се наложи и
по-тежко наказание, следва да се отчете, че ищецът е допринесъл и сам,
доколкото ответникът няма вина за предходното негово признаване за виновен в
извършване на кражбата в гр.******от лицето И. С. М., за която е сключил
споразумение по нохд №3476/2014г.
Останалите твърдени вреди от тази
група не са установени като реални претърпени, тъй като св.Д. не е дал
показания за тях, а показанията му, щото притесненията на ищеца поради делото
били толкова силни, че се наложило да пие доста време успокоителни, не се ценят
от съда, доколкото самият ищец не е твърдял стресът му да е наложил овладяване
с лекарствено лечение, а и Валидолът, който св.Д. е споменал, доколкото е
известно на съда, е голямо бяло хапче, а не едно малко хапче, както св.Д. го е
определил, тъй че в това отношение съдът зачита като съответен на събрания
доказателствен материал доводът на ответника в писмената му защита на л.3,абзац
втори, щото не са събрани доказателства за това, ищецът да е употребявал
назначени му от лекар медикаменти, чрез които да лекува притесненията си.
Доводите на ответника в писмената
му защита на л.2, абзац шести и абзац предпоследен, че ищецът не е събрал
доказателства за вреди, явяващи се последица единствено и само отдействия на
органите на Прокуратурата, както и че при водени срещу него паралелно три
производства няма как да се разграничи от кое от тях са били и дали са били
причинени вреди, не се споделят от съда, доколкото по отношение на изискването
вредите да са причинени само и единствено от ответника, законът не съдържа
изисквания, а изисква да се установи наличие на реално претърпени вреди в пряка
причинна връзка с повдигане на обвинението, за което лицето е било оправдано,
без да изключва тяхното претърпяване при множество съпричиняващи ги фактори, а
що се отнася до паралелното водене на другите две дела, вече се каза, че такова
в случая липсва, макар и ответникът да продължава да се позовава на него и с
писмената си защита, тъй като доказателството, което сам е представил за целта,
опровергава твърдението му.
-Изцяло неустановени са останали
от ищеца твърденията му, че вследствие на проведеното срещу него производство
по конкретното дело, били накърнени/поругани
честта и личното му достойнство, уронен/опетнен бил престижът и доброто
му име в обществото/сред близки и познати. Воденото производство се разчуло
сред много хора, от които той бил преди това уважаван, а след това останали с
впечатление, че той е личност, склонна към кражби и престъпления против
собствеността като цяло. Тези обстоятелства били коментирани от близки, познати
и приятели и от живущи близо до дома му, в резултат на което авторитетът му бил
силно намален сред съгражданите му и се чувствал унизено, ограничинил
контактите си и станал много раздразнителен, докато преди бил ведър, лъчезарен,
общителен, с много приятели и бил душата на компанията.
За тези вреди, както и по
принцип, съдът не споделя доводът на ищеца на 2, абзац втори от писмената му
защита, че в практиката и по принцип било ясно, че причинените на ищеца
неимуществени вреди не се нуждаели от доказване, тъй като било ясно и едва ли
не ноторно известно, че висящото и безрезултатно наказателно производство
всякога водело до негативни преживявания, свързани с неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати, и че в този смисъл, гласните
доказателства били значими и относими за определяне размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинна връзка между тях и воденото
производство, доколкото е в пряко противоречие с нормата на чл.4,ал.1 от ЗОДОВ,
както и с трайната и безпротиворечива практика по приложение на ЗОДОВ по отношение
на производствата по чл.2 от този закон, съгласно която реалнот опретърпяване
на вреди и наличието на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и
проведеното наказателно производство, във връзка с което се търси обезщетение
от пострадалия, са правно релевевантни за иска факти, стоящи в доказателствена
тежест на ищеца, както и съдът ги е приел и поставил в случая.
Св.Д. е заявил, че като приятел
на ищеца той не е променил по никакъв начин отношението си към него, въпреки
водените срещу него дела, включително това с житото, откраднато от М., а
показанията му, че много хора го направили, тъй като се говорело лошо за ищеца,
че е крадец, не са пряко отнесени към делото с житото, откраднато от М., и
доколкото към момента, в който по това дело на ищеца е повдигнато обвинение,
той вече е признат за виновен в извършване на кражба, тези впечатления,
създадени у хората, които говорели лошо за него, изцяло са отговаряли на
истината, установена в производството по нохд №3476/14г. на ПРС, както изтъква
и ответникът в абзац последен на л.2 от писмената си защита.
Затова съдът счете, че данни
ищецът да се е ползвал с добро име в обществото преди делото със зърното и
доброто му име да е пострадало точно поради това производство не само не се
събраха, а събраните такива, както и характеристичната му справка, събрана в досъдебното
производство /виж л.18 от том ІІ в ДП/, са изцяло в опровержение на тези негови
твърдения.
За останалите описани като
търпени вреди по този пункт, св.Д. не е дал показания, тъй че реалното им
претърпяване е останало неустановено.
-Не се събраха доказателства от
ищеца и в подкрепа на твърдението му за изгубено доверие в националните
правозащитни институции, тъй като му било повдигнато обвинение, без да е
виновен за престъплението, за което бил привлечен под наказателна отговорност,
и били нарушени конституционните му права, а изходът от воденото срещу него
наказателно производство предполага житейски точно обратното преживяване-
оправдаването му, поради недоказаност на обвинението, да усили вярата му в
правосъдието и в защитата на конституционното му право да се счита за невинен
до доказване на противното.
- И накрая, не се намери от съда
за доказано, а за опровергано от събраните по делото доказателства твърдението
на ищеца, че трябвало да търпи ограничението от наложената му мярка за
неотклонение „подписка“ за времето от ******г., на която дата бил привлечен
като обвиняем, до постановяване на оправдателната присъда от първата инстанция
на 19.02.19г.- не можел да променя местоживеенето си, нямал възможност да
пътува и работи зад граница, под страх от промяна на мярката му в по-тежка, в
случай, че не успее да се яви пред органите на досъдебното и съдебното
производство, доколкото, от вече описаното относно поведението му в хода на
съдебната фаза на първа инстанция стана ясно, че наложената му мярка за
неотклонение по никакъв начин не му е попречила да напуска местоживеенето си и
да работи в други градове на страната и в чужбина още докато се е водело
наказателното производство срещу него, което е само още едно доказателство, че
той не желае да се съобразява с правовия ред в страната, въпреки знанието, че
нарушаването на наложената мярка може да доведе до определяне на по-тежка
такава, макар това да не е сторено в случая. И разбира се, мярката не е търпяна
толкова време, колкото твърди, както вече подробно се описа по-горе.
Предвид казаното в предходния
абзац, съдът не цени дадените от св.Д. в с.з. от 16.02.21г. показания, че
ищецът искал да отиде да работи в *****, но не можел да стори това, поради
воденото срещу него наказателно производство.
Отделно от това, вярно и
съответно на законодателната уредба е изтъкнатото от ответника в писмената му
защита, че налагането на мярката за неотклонение „подписка“ не лишава по
принцип лицето, на което е наложена, да напуска местоживеенето си, а му дава
такава възможност, при спазване на определения за това от НПК ред- след
получаване на разрешение от съответния орган, наложил мярката, а в
наказателното дело не се съдържат данни ищецът да е имал подавани искания за
даване на такова разрешение и отказ да го получи. Отделно от това, той едва ли
е бил лишен реално лишен от ответника от правото да ходи на екскурзии и почивки
в чужбина, какъвто довод е развит в писмената му защита на л.5, абзац
предпоследен, защото св.Д. ясно е посочил, че е услужвал с пари на ищеца, за да
отиде от с.******* до гр.*****, а и самият ищец е сочил в исковата си молба, че
по време на производството е бил материално затруднен, и необходимостта да
пътува за участие в процесуално- следствени действия го е затруднила и му е
причинала неудобства.
3. При стояща върху ответника
тежест да установи наведените в отговора му твърдения, на които е основал
възражението си за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, което съдът
да разгледа, в случай, че приеме искът му за основателен, чрез прегледа на
данните относно хода на наказателното производство, направен в т.2.1 от това
решение, се установиха твърденията му за наложена на ищеца най-лека мярка за
неотклонение „подписка“, за продължителност на производството, обусловена от
множеството подсъдими лица по делото и поведението им и това на защитниците им,
станало причина за множество отлагания на делото в първа инстанция на съдебната
фаза.
Опровергано е от същите данни
твърдението на ответника в отговора му на исковата молба, за липса на реална
угроза от ефективно налагане на наказанието лишаване от свобода, поради чистото
съдебно минало на ищеца, доколкото се установи, че по време на воденото срещу
него производство по нохд №1072/16г. той вече е бил осъждан по две други
наказателни дела, поради което той не е изтъквал този факт и в писмената си
защита.
По отношение на
икономическия/жизнения стандарт и съдебната практика по подобен род дела,
твърдението на ответника се е свело единствено до упоменаване на тези два
приложими при направа на преценката за определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди критерии, без да ги запълни с конкретно
съдържание, респективно- да ги подкрепи с доказателства.
4.При тези установени
/неустановени в производството факти, съдът стигна до извода, че предявеният от
ищеца иск е частично основателен- установил е като реално претърпени в пряка
причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство по нохд
№1072/16г. само част от твърдените като претърпени неимуществени вреди, поради
което, както и защото претендираното от него обезщетение е прекомерно с оглед
принципа на справедливост, искът му следва да се уважи до размер от 3000лв., ведно
със законната лихва от 02.12.19г., а за разликата до претендираните 100000лв.
следва да се отхвърли.
За
горния извод по съществото на спора съдът съобрази, че:
Държавата
носи отговорност за вреди, причинени от правозащитните и органи, в това число –
от Прокуратурата на РБ, в случай на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, за което подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт,
ако пострадалото лице установи, че реално е претърпяло твърдените като
претърпени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тяхното
претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство с посочения
изход.
В конкретния случай ищецът
установи категорично първата изискуема се от закона предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника- че от Прокуратурата на РБ му е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, но не установи
реалното претърпяване на всички твърдени като претърпени вреди, както подробно
се коментира в частта на решението относно приетите за установени факти, тъй че
искът му за присъждане на обезщетение е основателен само за онези вреди, за
които доказа да са претърпени реално и в пряка причинна връзка с воденото срещу
него производство.
Доводът на ответника, че искът е
неоснователен, тъй като не е доказано категорично претърпяването на вредите,
които се твърдят, в пряка причинна връзка с това наказателно производство, във
връзка с което се търси обезщетение, не може да се сподели от съда.
Св.Д. е свързал ясно показанията
си за търпените от ищеца вреди като такива във връзка с делото за зърното,
макар да знае, че срещу ищеца са били водени и други дело.
Същевременно, както се установи
от справките за съдимост на ищеца, другите две наказателни производства, водени
срещу него, не са протекли паралелно с това, от което се претендират
претърпените вреди, както ответникът е твърдял, а са били приключили преди на
ищеца да се повдигне обвинение в ДП №*****. на РУП-*****.
По отношение размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на ищеца в случая, съдът
съобрази, че:
Ако ищецът бе установил
претърпяване на всички твърдени вреди, при съобразяване на настъпилите след
2015г. до датата на приключване на устните състезания по делото неблагоприятни икономически
промени /кризата Ковид, която е не само здравен, но и обществено –икономически
проблем/, продължителността на наказателното производство- 4год, 7мес.,10дни, която,
макар и обективно обусловена от множеството обвиняеми и подсъдими лица и
тяхното поведение в наказателното производството, обективно не е кратка, това,
че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до десет години, които фактори влияят за определяне
на обезщетението в един по-висок размер, отколкото в случаи на повдигнато
обвинение в престъпление, което не е тежко, при липса на настъпили значителни
промени в икономическата обстановка в страната и при продължителност на цялото
производство от една-две години, съдът би му определил обезщетение от 8000лв. и
намира претендираното такова от 100000лв. за прекомерно, тъй като е несъответно
на жизнения стандарт в страната- при минимална работна заплата за 2015г. от 360лв./мес.,
а за 2021г. от 650лв./мес, претенцията на ищеца е 23.15 пъти по-висока от
годишния и размер от 4320лв. за 2015г. и 12.82пъти по-висока от годишния и
размер от 7800лв. за 2021г.
За да счете в случая, че на ищеца
следва да се присъди обезщетение в размер на
3000лв., а не на 8000лв., които по-горе посочи при какви обстоятелства би
счел за справделиво обезщетение, съдът взе предвид, че:
Ищецът не доказа по-голямата част
от твърдените като претърпени вреди, а търсеното обезщетение е общо за всички
тях, което е достатъчно основание за определяне на обезщетението в много
по-нисък размер от претендирания, тъй като искът е неоснователен в значителната
си част.
Не се установи малкото вреди,
които ищецът успя да установи като реално претърпени във връзка с наказателното
производство по нохд №1072/16г. на ПРС- притеснение, стрес и страх от осъждане
и неудобство от необходимостта да участва в извършване на процесуални действия
в един сравнително дълъг период от време, да са са били с интензивност и сила, които
да налагат определяне на обезщетение по-високо от обичайното за същите
негативни преживявания на едно обвинено и/или подсъдимо лице.
Както се каза и по-горе, фактът,
че ищецът е бил осъждано лице към датата ******г., когато му е било повдигнато обвинението,
за което сега търси обезщетение след оправдаването му, се дължи не неговото
виновно поведение и принос, тъй че не следва да се зачете при определяне на
справедливия размер на обезщетението, което му се следва, като фактор,
определящ претърпени от него свръхнапрежение и притеснение, тъй като тези
обстоятелства се отчитат като изключително тежки и отегчаващи при
индивидуализация на наказанието, както сочи с писмената си защита, защото за
тях няма вина ответникът, който при повдигане на поредното обвинение е включил
в състава на престъплението повторността, доколкото ищецът е бил вече осъждан
към този момент и едно от двете извършени от него престъпления е било също
„кражба“.
Що се отнася до продължителността
на претърпяването на установените неимуществени вреди, ищецът също и сам е
допринесъл за нея, с неявяването си, редовно призован, в седем съдебни
заседание на първа инстанция, тъй че това негово поведение са зачете от съда
като съпричиняващо претърпените вреди по смисъла на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, при което
следващото му се обезщетение също следва да бъде намалено.
На ищеца е била наложена
най-леката предвидена от НПК мярка за неотклонение, както с основание изтъква
ответникът в писмената си защита, която е търпяна в срок доста по-къс от общата
продължителност на наказателното производство /около три години/, а освен това,
ищецът открито е нарушавал наложената му в наказателното производство мярка за
неотклонение, показвайки открито своето пренебрежение към нормите в обществото
и към вменените му от закона задължения, предвид естеството на взетата му мярка,
което, заедно с установеното в процеса обстоятелство, че е бил вече осъждан
двукратно към датата на приключване на производството по нохд №1072/16г. на ПРС,
също се зачетоха от съда като обстоятелства, водещи до необходимост от
намаляване на първоначално посочение за справедлив размер до този, който се
следва на ищеца в случая.
В
частта за разноските.
Ищецът
претендира разноските за внесена държавна такса в производството и присъждане
на адвокатски хонорар за адв.А., която го е представлявала безплатно в
производството, като представя за същите списък в с.з. от 16.02.21г. /л.42/.
Направата
на разноските за сумата от 14.40лв. е изцяло установена /виж пл.нареждане на
л.18/ и същата следва да му се присъди в пълен размер, доколкото искът му е
частично уважен, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
На
адв.А. следва също да се присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, съразмерно с уважената част от иска, доколкото, при частично уважаване на
иска, на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
тази част.
Определено
на основание чл.7,ал.2,т.2 от Нар.№1/04г., минималното възнаграждение, което се
следва в случая на адв.А., възлиза на 440лв. /300лв. + 7% за горницата над
1000лв., равни за горницата от 2000лв. на 140лв./
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда Прокуратурата на Република
България да заплати на В.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
****, адв.С.А.,
сумата от 3000- три хиляди лева,
като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял по повод
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на тежко престъпление по НК,
за което е бил оправдан с влязла в сила на 02.12.19г. присъда по нохд
№1072/16г. на ПРС, ведно със законна лихва от 02.12.19г. до окончателното
плащане, като за разликата до претендираните 100000лв. отхвърля иска поради
неговата частична неоснователност /недоказаност на част от твърдените вреди/,
поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост
и след намаляване отговорността на ответника, на основание чл.5,ал.2 от ЗОДОВ,
сумата от 14.40- четиринадесет
лева и четиридесет стотинки- внесена държавна такса за производството.
Осъжда Прокуратурата на Република
България да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адв.С.А.,***, ****, сумата
от 440- четиристотин и четиридесет лева - адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА безплатно процесуално
представителство на В.Й.И., ЕГН **********, ищец по гр.дело №2331/20г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: