Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 195
25.03.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1242 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Т.А. ***,
подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, адв. А.Б., против Решение №130 от 04.11.2021
г., постановено по АНД №354 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. На първо място се излагат
съображения за нарушения относно разликата между приетото за установено в НП и
реално осъществилото се в действителност. Районен съд – Димитровград в
обжалваното решение приел фактическа обстановка, която изцяло се опровергавала
от констатациите в АУАН и процесното наказателно постановление, че нарушението
било извършено на 24.03.2021г. около 15:35 ч. в гр. Д. на бул. ***. При доказателствения анализ се установявало, че
съставомерният отказ на А.Т.А. да се тества с тест не бил извършен нито по
времето, нито на мястото, посочено в АУАН и НП, доколкото от кредитираните
показания на актосъставителя А.А. се оказало, че същият не присъствал на
проверката на водача, когато бил спрян от полицейските служители – 24.03.2021г.
около 15:35 часа в гр. Д. на бул. ***. Обстоятелството, че
полицейските служители не носели в себе си необходимите технически
средства наложило жалбоподателят да бъде транспортиран до сградата на РУ – Димитровград, където в
неустановен с точност по-късен момент отказал да бъде тестван по надлежния ред.
Твърди се, че актосъставителят в показанията си, дадени в съдебно заседание на
05.10.2021г. съобщил, че деецът отказал да се тества, след като бил отведен в
сградата на РУ – Димитровград. От изложеното следвало, че единствения правно
релевантен отказ, извършен от лицето, бил този след отвеждането му в сградата
на РУ – Димитровград, където техническото средство вече било налично. От
доказателствата по делото не се установявало дали жалбоподателят отказал да
бъде изпробван в момента, когато бил спрян за проверка. Твърди се, че дори
хипотетично да се приеме, че А.Т.А. отказал на мястото на проверката, този му
отказ бил изцяло абстрактен и без абсолютно никакво правно значение при положение,
че полицейските служители не разполагали на място с техническо средство, с
което деецът при наличие на желание да може да се тества. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се твърди, че действително, отказът на водача
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози бил
наказуем, независимо дали е направен на посочената в НП улица или в сградата на
полицията, но за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
нарушителя, било необходимо деянието да бъде индивидуализирано в АУАН и НП по
изискуемия от закона начин, включително и с конкретизиране на времевите и
пространствените параметри, както и да е налице съответствие между повдигнатото с АУАН и НП
административно обвинение и това, което се установява от доказателствата по
делото. На следващо място се навеждат доводи за нарушения, свързани с
изготвянето на талона за изследване. Сочи се, че във връчения на лицето талон
за изследване с №0051333 не била попълнена, подписана и надлежно удостоверена
графата за начина на изследване. В случая от текста на талона било видно, че в
него не била направена отметка на метода за установяване на употребата на
наркотични вещества. По тези съображения се твърди, че било допуснато нарушение
на чл.6 вр. чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, доколкото водачът бил лишен от
възможността да разбере посредством какъв способ следва да бъде изследван. В
талона за изследване липсвала конкретика и яснота относно мястото на извършване
на изследването, доколкото било отразено единствено ЦСМП – Д-град, без
посочване на адрес или поне пълно наименование на медицинското заведение.
Нарушен бил регламентът, предвиден в чл.6 ал.6 т.2 от Наредба №1 от
19.07.2017г., според който срока на явяване бил до 45 минути, когато
нарушението било извършено на територията на населеното място. В конкретния
случай на лицето бил предоставен значително по-кратък срок за явяване по неясни
за това причини. Твърди се, че очевидното тенденциозно отношение на
актосъставителя към жалбоподателя рефлектирало върху невъзможността на
последния да се яви на мястото за извършване на проверката в указания му срок.
На трето място се навеждат твърдения, че Районен съд – Димитровград неправилно
приложил материалния закон, обосновавайки извод за обективна и субективна
съставомерност на деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Излагат се съображения, че
за разкриване на действителното приложно поле на втората хипотеза се налагало
стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само
случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да
е отказало да бъде изследвано за употреба на наркотици или техни аналози с
тест; 2. след това лицето да не се е
явило в указания срок за даване на проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. В АУАН били
изложени факти само за наличието на първото условие. Липсвали каквито и да било
факти за наличието или не на второто условие. Т.е. деянието, описано в АУАН, се
явявало несъставомерно по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На следващо място се навеждат
доводи, че обжалваното въззивно решение било постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липсата на мотиви
по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, приложим в настоящото производство във
връзка с препращащата норма на чл.63 ал.1 от ЗАНН. По подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли да се отмени обжалваното решение,
респективно да се отмени наказателното постановление. Претендира се, на
основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата, за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на жалбоподателя пред
всички съдебни инстанции.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила атакуваното
решение на Районен съд – Димитровград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №130 от 04.11.2021г.,
постановено по АНД №354/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Наказателно постановление №21-0254-000359 от 20.04.2021г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на А.Т.А., за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаване на АУАН и
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Изложени са и съображения, че наложените административни наказания
са определени в съответствие с предвиденото в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място А.Т.А. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. При така събраните
доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно
осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото
деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в
оспореното НП.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид
което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Димитровград правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена
молба , на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №130 от 04.11.2021г.,
постановено по АНД №354/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА А.Т.А. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.