№ 22245
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110141260 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът И. Д. Ш. твърди, че със запис на заповед от 28.05.2024 г. ответницата А. М.
Д. издала в негова полза запис на заповед за сумата от 5250 лева, с падеж 31.05.2024 г.
Ищецът сочи, че по гр.д. № 19616/2025 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (горепосочения
запис на заповед) за процесната сума срещу ответницата – като издател. Последната
депозирала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което се предявявал
настоящият иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата му дължи сумата от 5250 лева по записа на заповед от 28.05.2024
г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК – 03.04.2025 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата А. М. Д. оспорва иска. Признава издаването на записа на заповед, но
твърди каузално правоотношение – устен договор за заем, по който твърди, че заетата сума
от 5250 лв. впоследствие върнала – 3000 лв. по банков път, а 2250 лв. – на ръка. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ
Искът за претендирано по реда на заповедното производство вземане, произходящо
от запис на заповед, е допустим. Записът на заповед като едностранна сделка е строго
1
формален правен акт, който следва, под страх от недействителност, да притежава
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ.
Процесният запис на заповед от 28.05.2024 г. има всички реквизити на менителничен
ефект и валидно е породил процесния дълг: има в заглавието и в текста си наименование
„запис на заповед“; обективира безусловно обещание да се плати; подписан е от издател –
ответницата Д.; вписано е място на плащане, което на основание чл. 536, ал. 3 ТЗ се счита и
за място на издаване; отразено е на кого трябва да се плати - на ищеца Ш. или на негова
заповед, без протест и без разноски; посочени са дължима сума от 5250 лв. и падеж за
плащане 31.05.2024 г.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС., в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9
ГПК предмет на предявения установителен иск е съществуването на вземането, основано на
записа на заповед, като каузалното правоотношение подлежи на изследване, когато страните
са въвели твърдения или възражения, основани на такова правоотношение. Следователно
във връзка с въведеното от ответницата възражение, за съда е възникнало задължение да
изследва наличието на каузално правоотношение между страните. Всяка страна трябва да
докаже съществуването на твърдяното от нея каузално правоотношение, но ответникът
освен това трябва да докаже и, че е погасил задълженията по каузалното правоотношение, за
да докаже погасяването на абстрактния дълг.
В случая в съдебно заседание ищецът признава, че действително ответницата е
превела по негова банкова сметка сумата от 3000 лв. с основание „връщане на заем“, но
заявява, че заемът е в отношенията с друго лице. Както е известно, (само)признанието на
страната е делимо – съдът може да го кредитира в една част, а да го отрече като невярно в
друга. Всички доказателства и доказателствени средства съдът цени по свободно убеждение.
В случая съдът кредитира изявлението на ищеца като признание за неизгоден за него факт –
съществуването на каузално правоотношение – договор за заем, но приема, че заемът е бил
обезпечен с процесния менителничен ефект. IBAN на банковата сметка на едно физическо
лице – която ответницата е знаела, като е направила превода – не е общоизвестна
информация и, за да разполага с него, ответницата следва да се предположи, че е имала
договорни отношения с ищеца. Ищецът не оспорва, че е приел плащането на сумата от 3000
лв., която ответницата му е превела от своята сметка, с основанието „връщане на заем“.
Плащането е половин година след издаването на записа на заповед, а не преди това.
Гореописаните факти сочат, в своята съвкупност, че плащането от 16.01.2025 г. е в
погашение на каузално отношение, обезпечено с процесния запис на заповед, поради което и
съдът приема, че частично погасено и менителничното задължение.
Предявеният иск следва да се отхвърли за сумата от 3000 лв. и да се уважи за 2250 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 105 лв. за държавна
2
такса и за сумата от 1200 лв. адвокатски хонорар. Ответницата оспорва като прекомерен
адвокатския хонорар и съобразно липсата на фактическа и правна сложност на спора съдът
намира, че непрекомерният размер на адвокатския хонорар е 900 лв. Така общо разноските
за исковото дело са 1005 лв. В заповедното дело разноските на ищеца са 105 лв. държавна
такса и 700 лв. адвокатски хонорар. Пропорционално на уважената част от иска на ищеца се
дължат разноски от 430,71 лв. за исковото дело и 345 лв. за заповедното дело.
Ответницата е сторила разноски в размер на 900 лв., като съразмерно на
отхвърлената част от исковете й се дължат разноски от 514,29 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Д. Ш., ЕГН **********,
против А. М. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 2250 лева, главница за задължение по запис на
заповед от 28.05.2024 г., издаден от ответницата, с падеж на 31.05.2024 г., авалиран при
условията на издаването му от Б.Х.Д., ведно със законна лихва за период от 03.04.2025 г. до
изплащане на вземането, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 12.04.2025 г. по ч.гр.д. №
19616/2025 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за
разликата над уважения размер от 2250 лв. до пълния предявен размер от 5250 лв.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН **********, да заплати на И. Д. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430,71 лв., разноски, сторени в производството по
делото, както и сумата от 345 лв., разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
19616/2025 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА И. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати на А. М. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 514,29 лв., разноски, сторени в производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез техните пълномощници,
което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3