РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Враца, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103658 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул.
„******“ № **, бл. ** *, вх. ** против Г. Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***,
ул. „***“ № **, вх. **, ап. **.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. Ц. К. за следните суми: 587,25 лв.
– главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****, сключен на **.**.*** г.
между „Профи Кредит България” ЕООД, от една страна, и Г. Ц. К., от друга страна; 190,35
лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; 240,04
лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 400,00 лв. – неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни
за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.05.2023 г.; 102,77 лв. – лихва за
забава, дължима за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; 91,01 лв. – законна лихва,
дължима за периода от 05.02.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 32,23 лв. – държавна такса и сумата от
180,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 4072/01.10.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за сумите:
240,04 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 400,00 лв. – неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.05.2023 г.,
дължими по договор за потребителски кредит № *****, сключен на **.**.*** г. между
„Профи Кредит България” ЕООД, от една страна, и Г. Ц. К., от друга страна. Издадена е
заповед за изпълнение за следните суми: 587,25 лв. – главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ****, сключен на **.**.*** г. между „Профи Кредит България”
1
ЕООД, от една страна, и Г. Ц. К., от друга страна; 190,35 лв. – договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; 102,77 лв. – лихва за забава, дължима за
периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; 91,01 лв. – законна лихва, дължима за периода от
05.02.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
19,43 лв. – държавна такса и 30,14 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от последния в срок е
постъпило възражение срещу нея. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и осъдителен иск за
отхвърленото с Разпореждане № 4072/01.10.2024 г. вземане в размер от 240,04 лв. за
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2022 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ***** между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и Г. Ц. К. като
кредитополучател, при следните параметри: сума на кредита: 800,00 лв.; срок на кредита: 30
месеца; размер на вноската: 42,52 лв.; ГПР: 48.94 %; годишен лихвен процент: 41.00%;
лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 1 275,73 лв.; възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 400,00 лв.; размер на вноската по закупената
допълнителна услуга: 13,33 лв. Общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги било, както следва: общо задължение: 1 675,73 лв.; общ размер на
месечната вноска по договора: 55,85 лв.; дата на погасяване: 5-те ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставало
изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на договора на равни
месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.
Поддържа се, че ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
извършил паричен превод по Изи Пей в на 09.02.2022 г. към ответницата, която от своя
страна поела задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер
и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Твърди се, че ответницата направила следните плащания по договора
за кредит: на 31.03.2022 г. 68,80 лв., на 05.04.2022 г. 54,80 лв., на 11.05.2022 г. 58,80 лв., на
14.06.2022 г. 53,80 лв., на 14.07.2022 г. 55,20 лв., на 08.08.2022 г. 58,80 лв., на 24.11.2022 г.
261,00 лв., на 05.01.2023 г. 58,80 лв. и на 13.06.2023 г. 50,00 лв. Сочи се, че общата сума на
направените плащания е в размер на 720,00 лв., като с нея е погасена сума в размер на
630,13 лв. съгласно задължението по погасителен план. Твърди се че ответницата е
преустановила плащанията и е изпаднала в забава. Посочва се, че поради забава в
плащанията, съответно неплащане на погасителни вноски, са начислени лихви за просрочие
на вноските по погасителния план – 122,64 лв. за периода от 06.03.2022 г. до датата на
изпадане на длъжника в забава – 05.02.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/, които
към момента са заплатени частично – 19,87 лв., като остатъкът от задължението е в размер
от 102,77 лв.
Поддържа се, че с плащанията си клиентът е заплатил и 70,00 лв. начислени такси по
Тарифа съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към договора, свързани с
дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.
Сочи се, че след изпадането на ответницата в забава и съгласно уговореното и прието
от в чл. 12.3 от Общите условия към договора, същият е прекратен, а задълженията по него
са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответницата е уведомена чрез Уведомително
писмо на посочения от нея адрес в договора. Поддържа се, че след обявяването на
предсрочна изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава, като същото е
начислено съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, което е в размер от 91,01 лв., дължими
от 05.02.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 26.09.2024 г. Посочва се, че след
прекратяването на договора оставащото непогасено задължение по погасителен план, с
2
падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една
последна погасителна вноска /в случая 24-та/, чийто падеж е датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 05.02.2024 г.
Твърди се, че след като са отразени направените плащания, се дължат следните суми:
остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница в размер на 587,25 лв.; договорно
възнаграждение в размер на 190,35 лв., дължимо за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.;
102,77 лв. лихва за забава от 06.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
05.02.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/, законна лихва 91,01 лв., дължима от
05.02.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г., и възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 240,04 лв.
Поддържа се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи се, че услугата „Фаст“ дава възможност за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Твърди се, че представителите
на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
Твърди се, че ответницата е била запозната с условията на сключения с ищцовото
дружество Договор за потребителски кредит и се е съгласила с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването
на договора, към който момент е била наясно с общата сума, която трябва да върне.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да установи дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение, както и
да осъди ответницата да заплати на ищеца дължимата сума за възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че
процесният договор е нищожен на основание на основание чл. 26 ал, 1, предл. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи се, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не внася в достатъчна степен яснота,
пълнота и прозрачност относно приложимия лихвен процент по кредита и не съдържа
каквито и да било условия за прилагането му. Твърди се, че действително в договора за
кредит е посочен лихвен процент по кредита в размер на 41.00 %, но това не е достатъчно,
за да формира ясна представа относно условията за прилагането му, тъй като не е уточнена
базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко
погашение, не е уточнено дали е фиксиран или променлив, а само бланкетно е посочен
размерът му. Сочи се, че неизвестността на методиката за формиране на лихвата, която
участва при формирането на общия разход по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
от своя страна дава отражение и върху показателя по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК — „обща сума,
дължима се от потребителя“, равняваща се на сбора от общия размер на кредита и общите
разходи по него.
На следващо място се излагат съображения, че в процесния договор за кредит е
посочен процент на ГПР 48.94 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т,
10 от ЗПК, но същият не отговаря на действителния годишен процент на разходите, който се
прилага в отношенията между кредитодателя и кредитополучателя по процесния договор,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, което следва да се включват в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа се, че предвиденото в договора и погасителния
3
план възнаграждение за допълнителна услуга по своята същност представлява разход по
кредита, свързан с предмета на договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Посочва се, че това възнаграждение е било изначално известно на кредитора — същото е
било уговорено още към момента на сключване на договора за кредит, включено е в
погасителния план по него, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните
погасителни вноски. Твърди се, че при това положение договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР, което води до недействителност на целия договор на
основание чл. 22 ЗПК.
Навеждат се доводи и че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорената в договора договорна лихва противоречи на
добрите нрави. Направено е възражение нищожност на клаузата относно възнаградителната
лихва, уговорена договора, като се твърди, че в процесния случай задълженията по договора
за кредит са необезпечени, но договорната лихва надхвърля трикратния размер на законната
лихва за претендирания период.
Излагат се съображения, че действителният размер на ГПР по договора след
прибавяне на възнаграждението за допълнителна услуга, надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква се,
че наред с това, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, като клаузата не е индивидуално
договорена, което води до нейната нищожност като неравноправна.
Поддържа се също и че клаузите за заплащане на възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, са нищожни. Твърди се, че възнаграждението за допълнителна
услуга е такова за управление на кредита, като посочената допълнителна услуга „Фаст“ е
предвидена за предварителна дейност на кредитора, която предхожда взимането на решение
за отпускане на кредита. Изтъква се, че събирането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, е изрично забранено с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, като включването на такава допълнителна услуга срещу заплащането на
възнаграждение противоречи на закона, както и го заобикаля.
Твърди се още и че уговореното възнаграждение за допълнителна услуга накърнява
добрите нрави, доколкото стойността й е 50 % от размера на отпуснатия кредит, което води
до значителна нееквивалентност на насрещните престации.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3080/2024 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Ц. К. е издадена Заповед №
1883/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 587,25 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит № *******, сключен на **.**.** г. между „Профи Кредит
България” ЕООД, от една страна, и Г. Ц. К., от друга страна; 190,35 лв. – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; 102,77 лв. – лихва за
забава, дължима за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; 91,01 лв. – законна лихва,
дължима за периода от 05.02.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
4
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 19,43 лв. – държавна такса и 30,14 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 16.10.2024 г. и в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение с вх. № 15415/12.11.2024 г., поради което и с
Разпореждане № 4854/13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3080/2024 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 3658/2024 г. по описа на
Районен съд – Враца.
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит № *****/**.**.*** г. Видно от съдържанието на договора, на ответницата е
предоставена заемна сума в размер на 800,00 лв., с годишен лихвен процент по заема от
41,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 48,94 %. Заемателят се е задължил да върне
сумата на 30 месечни погасителни вноски в размер на 42,52 лв., като общият размер на
всички плащания е 1 275,73 лв.
Посочено е, че кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“
на стойност 400,00 лв. Така размерът на погасителната вноска става 55,85 лв., а размерът на
общата дължима сума – 1 675,73 лв.
Отбелязано е, че кредитополучателят е получил копие от договора, ОУ към него и
погасителния план, за което ответницата се е подписала.
Съгласно приложения към договора погасителен план, падежът на последната вноска
е на 05.08.2024 г., като изискуемостта на целия кредит е настъпила преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 27.09.2024 г.
Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за
потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответницата. Приет по
делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са
признати за безспорни между страните обстоятелството, че ответницата е заплатила на
ищцовото дружество сума в общ размер от 720,00 лв. по процесния договор за
потребителски кредит.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото
лице е посочило, че договореният ГПР в размер на 48,94 % е изчислен при следните
параметри: главница – сума в размер на 800,00 лв., срок на кредита – 30 месеца и договорен
лихвен процент – 41 %. Вещото лице посочва, че в случай че възнаграждението за
допълнителна услуга „Фаст“ бъде включено като разход при изчисляването на ГПР, то той
би бил в размер на 43,79 %. В съдебно заседание експертът разяснява, че изчисляването на
реалния размер на ГПР е извършено с алгебрични пресмятания в нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, предвид размера на дължимите суми по
погасителен план. Посочва, че при изчисленията се получава, че максималната общо
дължима сума при параметри на договора – главница в размер на 800,00 лв., срок на
договора 30 месеца и размер на месечната вноска – 55,85 лв., е в размер на 1 800,00 лв., като
доколкото договорът е с много продължителен срок, се получава максимално допустим
размер на лихвата от 1 000,00 лв. Изяснява, че по договора е заложено да се дължи сума по-
ниска от максимално допустимата и когато се включи възнаграждението за допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 400,00 лв. към годишния процент на разходите, се получава
реален размер на ГПР от 43,79 %, като ситуацията се получава поради по-дългия срок на
изплащане и по-ниския лихвен процент. Посочва, че в ГПР така, както е посочен в договора,
е включен само размерът на възнаградителната лихва.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, пълно и обективно
5
дадено.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за сумата от 587,25 лв., представляваща главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ********, сключен на ***.**.**** г. между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Г. Ц. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за сумата от 190,35 лв., представляваща договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; 3/ установителен иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,77 лв., представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; 4/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 91,01 лв., представляваща
законна лихва, дължима за периода от 05.02.2024 г. до 26.09.2024 г.; 5/ осъдителен иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
240,04 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“
ЕООД и Г. Ц. К. е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението
за връщане на заетата сума в претендирания размер, както и да заплати възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и договорно възнаграждение в посочените размери. При доказване
на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова. Доколкото страните
по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, последният по своята правна характеристика
представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат
правилата на ЗПК и на ЗЗП.
Възраженията на ответницата са свързани с действителността на договора за паричен
заем, които следва да бъдат обсъдени на първо място.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
нарушението на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото съществува
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
6
При проверката относно действителността на договора същият отговаря от външна
страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на
хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора е посочен общият
размер на кредита, сборуван от стойностите на предоставената заемна сума и дължимата за
периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по
договора, включващо и стойността на закупената допълнителна услуга. В чл. 3 от Общите
условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната
сума. Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга,
поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.
В отговора на исковата молба от ответницата са релевирани възражения за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа посочване на
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. В случая лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, размерът му е
посочен в договора, посочена е и общата сума главница и лихва, в погасителния план има
информация за общия размер на възнаградителната лихва, а в чл. 4 от ОУ се съдържат
условията за прилагането на лихвения процент. Следователно не е налице нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочване на размера на ГПР и на общата дължима сума,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.
С решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, с участието на „Профи Кредит
България“ ЕООД, което с оглед задължителния си характер следва да бъде съобразено, е
дадено разрешение, съгласно което чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както
непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл.
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
7
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това
СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на
тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от
цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката
за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на
посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката
относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им /в този смисъл Решение № 50013/05.08.2024 г.
по т. д. № 1646/2022 г., ВКС, II т.о./.
Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Легалната
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР
на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Неспазването на това
изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал.
1 ЗПК.
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение № 1 към ЗПК.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как са образувани размерът
на ГПР и общо дължимата по договора сума. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя възможността да
съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите
последици от сключване на договора и да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи, или не. В тази връзка и относно необходимостта от въвеждане на
изискванията за съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19
и 43 от Директива 2008/48/ЕО: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за
сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент
на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
8
В процесния договор за потребителски кредит са посочени ГПР в размер на 48,94%, и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като в чл. 5.2.2. от ОУ са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, с което формално и привидно е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК. Също така посоченият размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочено е на потребителя, че ГПР е 48,94%, но тази стойност е изчислена при
главница от 800,00 лв., реално получена от потребителя, и възнаградителна лихва от 475,73
лв. В действителност обаче за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в
размер на 400,00 лв., разсрочено към всяка вноска. Това възнаграждение е следвало да бъде
включено в ГПР, но не е включено от кредитора. С оглед на изложеното неправилното
изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват
такива, винаги води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до нищожност
на договора съгласно чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и потребителят е длъжен да
върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК – само
чистата стойност, равняваща се на получената в заем главница.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност по кредита – главницата е в размер на 800,00
лв. В исковата молба ищецът е направил признание на неизгоден за него факт, който съдът е
признал за безспорен между страните, а именно, че ответницата е заплатила на ищцовото
дружество суми в общ размер от 720,00 лв. по процесния договор за потребителски кредит.
Тези плащания следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита, тъй като са
съотнесени от кредитора за погасяване и на вземания, които се претендират на невалидно
основание – недействителен договор за кредит /лихва, допълнителни услуги/.
Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита. От разясненията, дадени в т. 47 от Решение от 30.06.2022
г. по дело C-170/21 на Съда на ЕС се налага извод, че що се отнася до принципа на
равностойност, то е обърнато внимание, че съгласно действащото национално
законодателство, посочено в преюдициалното запитване, а именно член 19, ал. 6 ЗПК
предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на
член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза,
надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на годишния процент на разходите по
кредита. По аргумент от разясненията, дадени и по поставения четвърти въпрос в
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 на Съда на ЕС, се налага извод, че когато от
материалите по делото може да се направи извод наличието на плащания, извършени по
силата на неравноправна клауза, както и какъв е техният размер, съдът може служебно да
извърши прихващане между тези плащания и остатъка от дължимо вземане, дължимо по
договора за кредит.
След приспадане на извършените плащания в общ размер на 720,00 лв. от общата
главница в размер на 800,00 лв. остава дължима сумата от 80,00 лв. Поради това
установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, касаещ вземането за главница, е основателен за сумата от
80,00 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
Останалите претендирани от ищеца суми са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради
недействителност на договора за потребителски кредит, с оглед на което предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за възнаградителна лихва и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за лихва за забава и законна лихва, както и осъдителният иск с правно основание чл.
9
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“ следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи
да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 49,57
лв., от които 19,43 лв. – държавна такса и 30,14 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество разноските в заповедното производство в общ размер на 4,08 лв. съразмерно с
уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на 230,57
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на
100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество разноски в общ размер на 21,83 лв. съобразно уважената част на
исковете.
Ответницата също претендира разноски за заповедното и в исковото производство.
Видно от представения в заповедното производство Договор за правна помощ от
07.11.2024 г. и вносна бележка от 07.11.2024 г., ответницата е заплатила по банков път на
упълномощения от нея адвокат възнаграждение в размер на 150,00 лв. Възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направеното от ищцовото
дружество, е неоснователно. При определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, следващо се в полза на процесуалния представител на длъжника за
осъщественото от него в полза на длъжника процесуално представителство по заповедното
дело, като основа за определяне следва да послужи сумата от 200,00 лв., установена в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 07.11.2024 г./, която е приложима
по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата /в този смисъл Определение № 102/14.03.2022 г.
по ч. т. д. № 2481/2021 г., I, т. о. на ВКС/, а не чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от същата. В случая е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение под установения минимум.
От заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от 137,65 лв.
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
В настоящото производство ответницата претендира присъждане на разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
лв.
Видно от представения в заповедното производство Договор за правна помощ от
14.01.2025 г. и извлечение от банкова сметка от 31.01.2025 г., ответницата е заплатила по
банков път на упълномощения от нея адвокат възнаграждение в размер на 450,00 лв.
От тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
10
заплати на ответницата сумата от 420,28 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответницата в исковото производство. Минималното адвокатско
възнаграждение по предявените искове в общ размер от 1 211,42 лв. се определя по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху сбора на всички предявени искове /така Определение № 29/20.01.2020
г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, II т. о/, като минималното адвокатско възнаграждение за
защита при този материален интерес е 421,14 лв., като платеното адвокатско възнаграждение
в размер на 450,00 лв. не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцовото дружество следва да заплати по сметка на
съда сумата от 326,89 лв. – възнаграждение за вещо лице съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. *****, ул. „****“ № **, вх. **, ап. **, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № **, бл. ***, вх. **, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 80,00 лв., представляваща дължим остатък от главницата по Договор за
потребителски кредит № ********, сключен на **.**.*** г. между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Г. Ц. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
1883/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3080/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 80,00 лв. до пълния предявен размер от 587,25 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, против Г.
Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №* *, вх. **, ап. **, искове,
както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 190,35 лв.,
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.02.2023 г. до
05.02.2024 г.; 2/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 102,77 лв., представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; 3/ иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 91,01 лв.,
представляваща законна лихва, дължима за периода от 05.02.2024 г. до 26.09.2024 г.; 4/ иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 240,04 лв., представляваща възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „****“ № ***, бл. **,
вх.**, сумата от 21,83 лв. – разноски в настоящото производство съразмерно с уважената
част на исковете, както и сумата от 4,08 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 3080/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, съразмерно с уважената част на
исковете.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул. „****“ № **, бл.**, вх. **, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **,
ап.**, сумата от 420,28 лв. – разноски в производството съразмерно с отхвърлената част на
исковете, както и сумата от 137,65 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
3080/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „***“ № **, бл. **, вх. **, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от
326,89 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12