Определение по дело №1366/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба от „Бургас 2011“ АД – Бургас, с адрес на управление – [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Д. от АК – София и съдебен адрес – [населено място], [улица], партер, против решение № 261/31.07.2024 година на Общински съвет – Созопол (ОбС), с което е дадено съгласие за допускане на проект за изменение на действащия общ устройствен план (ОУП) на общината и е предложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството – във връзка с чл. 124 ал. 2 от ЗУТ и чл. 19 ал. 2 от ЗУЧК, да разреши изменение на ОУП за конкретни поземлени имоти – в частта, в която ОбС е решил от списъка на предложените имотите да отпадне поземлен имот с [идентификатор] от КК на [населено място], местността „Буджака“, собственост на дружеството – жалбоподател (лист 23 - 26).

Жалбоподателят оспорва цитираната част от решението, като твърди, че тя е незаконосъобразна. Според него ОбС не е изложил мотиви в акта – в тази си част. В писмено становище по съществото на спора, представено в съдебното заседание („уточнение на жалбата“), се заявява, че обжалваната част от решението представлява немотивиран отказ на административния орган да разгледа искането по същество като се произнесе с индивидуален административен акт.

Ответникът ОбС – Созопол, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата. Поддържа, че оспорената част от решението не поражда преки и непосредствени неблагоприятни последици за жалбоподателя, защото е част (етап от) административното производство по изменение на ОУП, като не подлежи на самостоятелно обжалване. Твърди, че на такова обжалване подлежи крайният акт, а в конкретния случай ОбС е взел единствено решение поземлен [имот номер] от КК на [населено място] да отпадне от списъка на имотите, предложени за разглеждане с докладна записка № 670/10.07.2024 година на кмета на общината (лист 120 – 121 и 97).

По допустимостта на оспорването, настоящият съдебен състав приема следното от фактическа и правна страна.

С докладна записка № 670/10.07.2024 година, изготвена на основание чл. 127 ал. 9 от ЗУТ, кметът на общината е констатирал възникнала необходимост от изменение на ОУП на община Созопол по реда на чл. 124 ал. 2, на основание чл. 134 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 8, и чл. 134 ал. 1 т. 5 от ЗУТ, поради настъпили съществени промени в обществено – икономическите условия, при които е бил съставен действащия ОУП и възникнали нови, общински, държавни и частни инициативи с описан в докладната записка обхват. В отделна точка от докладната записка е бил включен и поземлен имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателя. С петитума на докладната записка кметът е предложил на ОбС да вземе решение, на основание чл. 21 ал. 2, чл. 21 ал. 1 т. 8 и т. 11 от ЗМСМА и чл. 134 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 8, във връзка с чл. 135 ал. 1 и чл. 127 ал. 9 от ЗУТ, за даване на съгласие за допускане на проект за изменение на действащ ОУП на община Созопол и за предлагане на министъра на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с чл. 124 ал. 2 от ЗУТ и чл. 19 ал. 2 от ЗУЧК, да разреши изменение на действащ ОУП на общината в обхват конкретно описани имоти, в това число и процесния (лист 28 – 51, а по – специално лист 39-40).

След проведен дебат (изказвания на отделни общински съветници и гласуване поотделно на предложенията, направени от тях) по докладната записка, ОбС е приел решение № 261/10.07.2024 година, в част от което е била нанесена корекция в предложения проект от кмета - относно поземлен имот с [идентификатор], като общинските съветници са решили този имот да отпадне от разглеждане с конкретната докладна записка. Като краен резултат, с обжалваното решение ОбС е дал съгласие за „допускане“ (израз, който съдът тълкува като „изработване“) на проект за изменение на действащ ОУП на община Созопол и за предлагане на министъра на регионалното развитие и благоустройството да разреши изменението на действащия ОУП на общината в обхват конкретно описани имоти (лист 6–26, по – специално лист 13–14, 19 и 23–26).

Съгласно чл. 19 ал. 2 – 3 от ЗУЧК, възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от кмета на общината след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато изменението на общия устройствен план не засяга територии от зона "А" и зона "Б", възлагането се извършва от кмета на общината. Общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник". По този ред се одобрява проект за изменение на общ устройствен план по чл. 18, ал. 1, т. 2, а когато изменението не засяга територии от зона "А" и зона "Б", проектът се приема от общинския експертен съвет и се одобрява с решение на общинския съвет.

Според чл. 124 ал. 2 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Територията на община Созопол, в частта за процесния имот, попада в обхвата на чл. 3 т.1 във връзка с чл. 10 от ЗУЧК (лист 27), т.е. приложим закон се явява ЗУЧК. При дадената от него правна регламентация относно процедурата и компетентността за изменение на ободрени общи устройствени планове, съдът приема, че оспореното решение на ОбС - Созопол представлява част от производството по издаване на крайния административен акт, в случая това би следвало да е заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С решението си, на основание чл. 127 ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 19 ал. 2 от ЗУЧК, ОбС е дал единствено съгласие за започване на процедурата по изменение на ОУП. Това решение няма самостоятелно съществуване и не създава права или задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на определени лица, респективно на неопределен брой лица, и на основание чл. 21 ал. 5 от АПК не представлява административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, по аргумент от чл. 143 ал. 3 от АПК. Дружеството – жалбоподател следва да заплати на Община Созопол, юридическото лице, в чиято структура работи ОбС – Созопол, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски – за адвокатско възнаграждение, за която е представено надлежно доказателство – договор за правна защита и съдействие (лист 125 - 126).

По изложените съображения, на основание чл. 159 т. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.11.2024 година за даване ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Бургас 2011“ АД – Бургас, с адрес на управление – [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Д. от АК – София и съдебен адрес – [населено място], [улица], партер, против решение № 261/31.07.2024 година на Общински съвет – Созопол, с което е дадено съгласие за допускане на проект за изменение на действащия общ устройствен план на общината и е предложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството – във връзка с чл. 124 ал. 2 от ЗУТ и чл. 19 ал. 2 от ЗУЧК, да разреши изменение на ОУП за конкретни имоти – в частта, в която ОбС е решил от списъка на предложените имотите да отпадне поземлен имот с [идентификатор] от КК на [населено място], местността „Буджака“, собственост на дружеството – жалбоподател.

ОСЪЖДА „Бургас 2011“ АД – Бургас с ЕИК ********* да заплати на О. С. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски.

ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 1366/2024 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.