Р Е Ш Е
Н И Е № 260743
гр.Пловдив,
01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 756/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет, чрез юрисконсулт Ц.В. срещу решение №
260092/21.08.2020г. на Пловдив районен съд, ХV състав, постановено по гр.дело №
4348/2019г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет, ЕИК ********* срещу ЕТ „Металик- И.М.-Е.М.“,
ЕИК ********* /правоприемник на първоначалния ответник ЕТ „Металик- И.М.“, ЕИК
*********/ искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които
се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3
122,43 лв. - неустойка за забавено изпълнение на Договор за възлагане на
обществена поръчка № 01-13083/07.12.2015г. за три календарни дни закъснение за
предаване на работата с акт образец 15, заедно с лихва за забава в размер на
298,96 лв. за периода от 21.12.2017г. до 30.11.2018г. /датата на подаване на
исковата молба/, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и сума в размер от 16 652,92
лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на Договор за възлагане на
обществена поръчка № 01-13083/07.12.2015г. за шестнадесет календарни дни
закъснение на изпълнението на възложената поръчка, заедно с лихва в размер на
1311,72 лв. за периода от 22.02.2018г. до 30.11.2018г. /датата на подаване на
исковата молба/, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Разноските са възложени на
жалбоподателя.
Решението се обжалва като
неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът не е обсъдил съображенията на
жалбоподателя, че в продължение на 16 дни е налице неизвинителна забава от
страна на изпълнителя-ответник. Мотивите на съда представляват негови
предположения, а не обективни обстоятелства, които да се позовават на някакви доказателства.
Сочи се, че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.50 ал.1 от Наредба №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия
на труд и извършване на СМР, съгласно която СМР на открито се преустановява при
определени неблагоприятни климатични условия, които в казуса не са били налице.
Тоест не са налице извинителни причини за неизвършване на СМР през посочените
дни. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за наличие на забава по вина
на въззиваемия-ответник за другите дни. Сочи се, че решението е необосновано.
Съдът не е изпълнил задължението си да изследва всички възражения на страните и
да сочи защо едни приема, а други не и на базата на какви доказателства. Иска
се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от ЕТ „Металик И. М. – Е.М.“, с който жалбата се намира за
неоснователна, а решението за правилно и обосновано. Иска се неговото
потвърждаване и се претендират разноските по делото.
По делото е постъпила и частна жалба
на Държавната агенция за бежанците срещу определение по чл.248 ал.3 от ГПК в
частта относно разноските, като се иска отмяна на определение от 28.10.2020 г.
в частта относно разноските и намаляване на адвокатското възнаграждение в
размер на 1 171,58 лв.
В срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна, с който се иска оставяне без уважение на тази частна
жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
РС Пловдив е приел, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Пред първата инстанция се
доказва, наличие на договор за възлагане на обществена поръчка № 01- 13083 от
07.12.2015г. По силата на цитирания договор, ищецът е възложител, а ответникът
изпълнител на строителни дейности, изразяващи се в следното: „Саниране на
сгради в Регистрационно- приемателен център – гр.Харманли, териториално
поделение на ДАБ при МС. Срокът за изпълнение на заданието по договора е
седемнадесет календарни дни от датата на подписване на протокол- образец № 2 от
Наредба № 3 от 31.07.2003г. От приетия по делото протокол образец № 2 се
изяснява, че строителната площадка на обекта е открита на 13.01.2016г. От
приетия по делото протокол- образец № 10 се установява, че работата на
строителния обект е спряна, считано от 15.01.2016г. Като причина за спирането е
отразена „лоши метеорологични условия, които не позволяват работа на обекта“.
Посоченият протокол е подписан от представители на възложителя, изпълнителя и
строителния надзор, без забележки и възражения. На 22.02.2016г. е съставен
протокол- образец № 11 от Наредбата, с който е констатирано, че са налице
условия, работата по стоежа да продължи. Посоченият протокол е подписан от
представители на възложителя, изпълнителя и строителния надзор, без забележки и
възражения. С писмо изх. №34 от 09.03.2016г., ответникът е уведомил ищеца, че
работата по обекта е приключила, като моли възложителя да насрочи комисия за
подписване на протокол образец № 15 за дата 11.03.2016г. от 10.30 часа. На дата
11.03.2016г. е съставен протокол- образец № 15 /л. 155- 159/, с който се
установява годността за приемане на строежа.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет, че съдът не е обсъдил
съображенията на жалбоподателя, че в продължение на 16 дни е налице
неизвинителна забава от страна на изпълнителя-ответник. Сочи се че мотивите
на съда представляват негови предположения, а не обективни обстоятелства, които
да се позовават на някакви доказателства. Сочи се
че не са налице извинителни причини за неизвършване на
СМР през посочените дни.
Въззивният съд за да се произнесе по тези
възражения взема предвид следното от правна страна. Въпросните посочени 16
календарни дни се претендират от ищеца, видно от многократните му уточнения на
исковата молба, в периода 15.01.2016г.- 22.02.2016г. Доколкото обаче в този период по взаимно съгласие на
страните е прието, че няма да се строи, поради лоши климатични условия
/отрицателни температури, валежи и вятър/, което взаимно съгласие е било
обективирано в протокол- образец № 10 за спиране на строителството, то е било
наличие на съгласие от възложителя, че в този период на време до 22.02.2016г.,
когато е подписан протокол- образец № 11 от Наредбата за продължаване на
строителството по обекта в обекта няма да се извършват никакви строителни
действия. А при съгласие на страните, че за определен период от време, поради
някакви причини, СМР по договора няма да се извършват, то не е законосъобразно
впоследствие възложителя да претендира неустойка за забава за този период от
време. Това е така, защото липсата на работа по обекта в тези 16 дни е и по
вина на възложителя. Ако възложителя е искал, всеки един ден в който времето
позволява работа да се осъществява е следвало да не подписва протокол-образец №
10 за спиране на строителството и тогава изпълнителят ще е трябвало да работи
всеки един ден, в които това е позволявало времето по изискването на цитираната
от жалбоподателя норма на чл.50 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи и чл.22 от Наредба № РД-07-3/18.07.2014г. за минималните
изисквания за микроклимата на работните места на открито. Казуса обаче не е
такъв и за тези 16 дни в периода 15.01.2016г.- 22.02.2016г. изпълнителя не е
бил длъжен да работи независимо дали времето е позволявало това или не. Ето
защо ирелевантни са доказателствата поделото справка от НИМХ към БАН за периода от 04.01.2016г. до
22.02.2016г. и
приетата СТЕ, сочеща невъзможност за строителство в периода 15.01.2016г.-
22.02.2016г. В горният период от време ответникът-изпълнител не е бил длъжен да
работи не по обективни причини, а по причина на договорка между страните да не
се работи в този период от време.
За втория период на твърдяна забава от ищеца от 3
дни от 08.03.2016г. /когато би трябвало да е изпълнен обекта по виждане на
ищеца/ до 11.03.2016г., когато обекта е предаден с акт образец 15, въззивният
съд съобрази следното. Правилно РС Пловдив е приел, че до спирането на строителните дейности / 15.01.2016г./,
съобразно нормата на чл.72 ал. 1 ЗЗД е изминал един ден от установения в чл. 5
от Договора срок за изпълнение /тоест, остават още 16 дни за изпълнение/. Но неправилно е изчислил, че
останалите 16 дни изтичат на 08.03.2016г. При спазване пак на правилото на чл.72 ал. 1 ЗЗД те изтичат на
09.03.2016г. Именно на този ден е изпратена покана от изпълнителя за приемане
на обекта с акт 15 от възложителя. Тоест строителството е продължило точно 17
календарна дни, както е по чл.5 от договора и никаква забава няма. За времето
от 09.03.2016г. до 11.03.2016г., когато СМР са приети от
възложителя забава по делото няма, защото чл.5 от договора предвижда само срок
от 17 дни за изпълнение на поръчката, но не предвижда срок за предаването на
строежа със съставянето на акт образец 15. Ето защо за времето от изпълнението
на поръчката до приемането на обекта договорна неустойка няма предвидена, ето
защо и такава не следва да се присъжда.
Напълно правилно РС Пловдив е приел, че съставянето
на протокол- образец № 15 не зависи единствено от изпълнителя. Защото съобразно чл.7, ал.3, т.15 от Наредбата, констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него)
(приложение № 15) се съставя на основание чл.176, ал.1 ЗУТ от възложителя,
проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо
строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него,
упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия
ръководител за строежите от пета категория. Следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата, установяваща срок до 24 часа за
явяване на поканените лица. Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По обжалваното определение № 262616/28.10.2020г. по
реда на чл.248 от ГПК на първоинстанционния съд въззивният съд съобрази
следното. Частната
жалба срещу определение
по чл.248 от ГПК с № 262616/28.10.2020г. на Пловдив районен съд, ХV състав,
постановено по настоящото гр.дело № 4348/2019г. е основателна. РС Пловдив
приема, че по нормата
на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Прието е първата инстанция, че съобразно методиката, разписана в чл.7, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от
Наредбата, то минимално дължимата сума за адвокатски хонорар възлиза на 2098,
57 лв. Това е така
принципно, но по делото липсва представен писмен договор за правна помощ между
ищеца ЕТ „Металик- И.М.- Е.М.“ и адв.Г.В., в който да е уговорена за плащане
сумата от 2 100 лева и липсват каквито и да е доказателства такава сума да
е плащана от ищеца на адв.В.. Ето защо разноски на ищеца приципно не се дължат
в никакъв размер за платена адвокатска помощ. Въззивният съд като се съобрази с
диспозитивното начало в процеса и ограничения въззив по нашето процесуално
право /чл.269 от ГПК/ то частната жалба следва да се уважи изцяло до размера на
направеното искане, а именно да се намали размера на адвокатския хонорар от
2100 лв. до 1 171,58 лева., колкото е искането направено в частната жалба
до ОС Пловдив. Разноски за адвокатски хонорар на ЕТ „Металик- И.М.- Е.М.“ за
въззивното производството също не следва да се присъждат, защото отново не е
представен писмен договор за правна помощ с доказателства за платено такова
възнаграждение.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260092/21.08.2020г. на Пловдив районен
съд, ХV състав, постановено по гр.дело № 4348/2019г.
ОТМЕНЯ определение №
262616/28.10.2020г. на Пловдив районен съд, ХV състав, постановено по гр.дело №
4348/2019г., като вместо това
ИЗМЕНЯ Решение № 260092 от 21.08.2020г., постановено по
гр.д. № 4348/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в в частта относно
разноските, с която в полза на ЕТ „Металик- И.М.- Е.М.“, ЕИК ********* са
присъдени разноски в размер от 2100 лв., представляващи адвокатски хонорар, като
НАМАЛЯВА размера на адвокатския хонорар от 2100 лева на 1 171,58
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.