№ 9860
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110145361 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е-------” ЕООД твърди, че по силата на договори за цесия от 16.10.2018 г. и от
26.08.2019 г. е придобил вземанията на „Б-----” ЕАД по договор за телекомуникационни
услуги с ответницата, сключен на 06.04.2015 г. Поддържа, че за отчетния период от
15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. ответницата не е заплатила месечните си абонаментни такси за
телевизия и мобилни услуги, обективирани в описаните фактури, поради което претендира
сумата от 47,31 лв., представляваща стойност на доставени далекосъобщителни услуги по
договор за телекомуникационни услуги от 06.04.2015 г. за отчетен период от 15.06.2017 г. до
14.07.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договори за цесия,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и сумата от 13,52 лв., мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за периода 03.07.2017 г. – 27.04.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2020 г. по
гр.д. № 43266/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответницата М. П. М. оспорва исковете при твърдението, че не е била надлежно уведомена
за твърдяната цесия на вземанията, както и че липсват доказателства кога вземанията са
станали изискуеми. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента и
ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за мобилни услуги, по
силата на който ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги на
претендираната стойност за посочените периоди, както и че вземанията са били
прехвърлени в полза на ищеца по силата на валидно сключени договори за цесия, за които
длъжникът е бил уведомен. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че М. П. М. е сключила с
„Б-----” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2015 г. за телевизионни
услуги и за мобилен номер **********, включени в обща сметка под клиентски номер
2987351, по силата на който е уговорено доставянето на телевизия по оферта „Комбинирай
и спести“ с промоционална месечна абонаментна цена от 12,80 лв. с ДДС, както и на
мобилни услуги при месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС за първите 24 месеца от
правоотношението, при уговорено автоматично продължаване на действието на договора, в
случай че преди изтичане на срока му не е отправено 30-дневно предизвестие от абоната за
прекратяването му. В срока на договора са издадени фактури, както следва: за отчетния
период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. фактура № **********/15.06.2017 г. за сумата от 56,41
лв. с ДДС, както и за отчетния период 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г. фактура №
**********/15.07.2017 г. за сумата от 0,48 лв. с ДДС. В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в исковата молба ищецът претендира сума в общ размер от 47,31 лв. по
посочените две фактури, но за отчетен период от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. и по двете
фактури, т.е. несъмнено е, че исковата претенция касае вземане за потребени услуги само
през периода 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г., поради което вземането по фактура №
**********/15.06.2017 г. излиза извън заявената искова претенция и предмета на делото,
тъй като касае предходен отчетен период, който не е заявен от ищеца в настоящото
производство. Следва да се отбележи, че в случая не се касае до нередовност на исковата
молба, която да е следвало да бъде отстранена по указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, доколкото твърденията на ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба са
ясни – претендира се стойност на потребени услуги през отчетен период 15.06.2017 г. –
14.07.2017 г., като несъответствието между този отчетен период и посочените две фактури
се установява при обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, което се
извършва на етап разглеждане на претенцията по същество и несъмнено касае
основателността на иска, а не неговата редовност или допустимост.
Същевременно, според приложените по делото писмени доказателства за заявения от ищеца
2
отчетен период от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. е начислено задължение единствено по
фактура № **********/15.07.2017 г. за сумата от 0,48 лв. с ДДС, но от детайлизираната
справка към документа не става ясно какво е основанието на това задължение и дали
същото е възникнало – в приложението към месечната сметка е посочено, че месечните
абонаменти по мобилните услуги на ответницата са в размер на 0,00 лв. и същата не е
потребявала услуги през отчетния период, но й е начислена допълнителна отстъпка от
месечни абонаменти в размер на 5 % или 0,40 лв. без ДДС. Доколкото за посочения период
главното задължение е в нулев размер и услуга не е потребявана, не е възможно отстъпката
от цената на същата тази услуга да е положителна величина и задължението на потребителя
да се равнява на сума за отстъпка от задължение, което е равно на 0,00 лв. – несъмнено
отстъпката от тази цена следва също да е 0,00 лв.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване за потребени от ответницата мобилни или телекомуникационни услуги
(респ. дължими месечни абонаментни цени за тях) през заявения отчетен период от
15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. на посочената стойност от 47,31 лв., поради което обсъждането
на останалия доказателствен материал, касаещ цедирането на това вземане в полза на
ищеца, се явява безпредметно, като не следва да се разглежда по същество и заявеното при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо,
предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, като
предвид липсата на главен дълг неоснователна се явява и ацесорната претенция с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на
13,52 лв. за периода 03.07.2017 г. – 27.04.2020 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените от
нея разноски в исковото производство в размер на 300 лв., платено адвокатско
възнаграждение. На страната не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение и за
заповедното производството, доколкото съобразно трайната съдебна практика, обективирана
в Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение
№ 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., и др., в рамките на
производство по чл. 422 ГПК и при отхвърляне на иска срещу длъжника не му се дължат
разноски за подаване или мотивиране на възражението в заповедното производство, тъй
като то не се постановява в самостоятелно състезателно производство и не е израз на
материалноправна защита, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание
да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо, а присъждане на възнаграждение за
3
дублираща се адвокатска защита в заповедното и исковото производство би довело до
неоснователно обогатяване. Ето защо, след като е подал възражение и е проведено исково
производство, в което е упражнил правото си на защита, ответникът няма право на отделни
разноски за адвокатско възнаграждение само за заповедното производство, като в случая
същият е получил разноски за процесуално представителство в исковото производство,
поради което се явява напълно възмезден за осъществената правна защита в процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е-------“ ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление:
гр. В--, срещу М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата от
47,31 лв., представляваща стойност на доставени далекосъобщителни услуги по договор за
телекомуникационни услуги от 06.04.2015 г. за отчетен период от 15.06.2017 г. до 14.07.2017
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договори за цесия, както и за
сумата от 13,52 лв., мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
за периода 03.07.2017 г. – 27.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2020 г. по гр.д. № 43266/2020 г. по описа на
СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „Е-------“ ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. В--, да заплати
на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300
лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4