№ 504
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 544/29.01.2021г., подадена от „Енерго-Про Продажби"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, в качеството му на длъжник по изп. дело № 2/2021г.
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, действаща чрез пълномощника си
юрк. Полина Иванова, срещу Постановление на ЧСИ от 14.01.2021г. по горецитираното
изпълнително дело, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и в тежест на длъжника (настоящ жалбоподател)
са вменени за плащане и разноските по изпълнението в размер на 882,44 лева.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на отказа за прекратяване
на изпълнителното производство и съответно на възлагането на разноските по него в тежест
на длъжника. Жалбоподателят излага, че на 16.12.2020г., т.е. преди образуване на делото,
дружеството е внесло дължимите суми по изпълнителния лист в полза на взискателите в
пощенска станция за изплащане чрез пощенски запис, както и че последните са уведомени за
това на 17.12.2020г., когато служители на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД са посетили адресите
на взискателите, но последните са отказали получаването на пощенските записи.
С оглед на обстоятелството, че към момента на завеждане на изпълнителното дело
1
„Енерго-про продажби" АД е внесло дължимата сума в полза на взискателите, се твърди, че
е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а изводът на ЧСИ в обратен смисъл е
неправилен. Застъпва се, че кредиторите неоправдано не са приели предложеното
изпълнение и не са оказали необходимото съдействие, че с поведението си дружеството не е
дало повод за завеждане на изпълнителното дело, с оглед на което не следва да му се
вменяват в тежест допълнителните разноски по изпълнението. Моли се за отмяна на отказа
на ЧСИ Румяна Тодорова да прекрати производството по изп. дело № 2/2021г. и възлагането
на разноските в производството в тежест на длъжника, материализирани в Постановление
на ЧСИ от 14.01.2021г. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 436, ал.3, изр. 1 от ГПК, взискателите – Ю.Ч., А.Ч. и М. Ч. не са
подали писмени възражения срещу жалбата.
На основание чл. 436, ал.3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложила мотиви
по обжалваните действия, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че по делото липсват документи, удостоверяващи получаването на сумите от
взискателите, като и до настоящия момент последните не са удовлетворени. Относно
искането на длъжника разноските по изпълнението да се възложат в тежест на взискателите
счита, че прознасянето по този въпрос не е в компетентността на съдебния изпълнител.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид данните по изпълнителното
дело, представените от жалбоподателя доказателства, и като обсъди доводите в жалбата и
мотивите на ЧСИ към нея, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена в срок, от активно
легитимирана страна /длъжник в изпълнителното производство/, срещу подлежащи на
обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Производството по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. №
717 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 07.01.2021г. по
молба на Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю. Ч., чрез адв. А.К., въз основа на Изпълнителен лист №
263672/29.12.2020г., издаден от Районен съд - Варна на основание влезли в сила Решение №
1678/08.12.2020г. по в.гр.д. № 2029/2020г. по описа на ВОС и Решение № 1659/30.03.2020г.
по гр. дело № 6258/2019г. по описа на ВРС, с който „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю. Ч. сумата в общ размер от
2077,48 лева – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
На 08.01.2021г. ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълние за
заплащане на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението в общ размер на
882,44 лева. Същата е връчена на длъжника на 11.01.2021г.
2
С молба от 14.01.2021г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати производството,
като е представил доказателства за това, че на 16.12.2021г. е внесъл сумите по
изпълнителния лист за взискателите в пощенска станция на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за
изплащането им чрез пощенски запис, както и за това, че на 17.12.2021г. взискателите са
били уведомени за пощенските записи, но са отказали да ги получат. Последните
обстоятелства се установяват и от приложената към настоящото дело (л. 9) справка от
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД.
На 14.01.2021г. ЧСИ е издал постановление, с което е отказал да прекрати
изпълнението и е постановил разноските в изпълнителното производство (в общ размер на
882,44 лева) да останат в тежест на длъжника. ЧСИ се е аргументирал с това, че
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, доколкото дължимите суми не са
получени от взискателите. За постановленето длъжникът е уведомен на 18.01.2021г.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство за законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда няколко алтернативни основания за
прекратяване на изпълнителното производство, общото между които е обстоятелството, че
удостоверяват факта на погасяване на изпълняемото право и то в момент, предхождащ
образуването на изпълнителното производство, лишавайки го по този начин от предмет. От
така изброените основания длъжникът в настоящия случай е предпочел представянето на
квитанция от пощенска станция, от която е видно, че сумите по изпълнителния лист са
внесени за взискателите. В контекста на обстоятелството, че изпълнението като
осъществяване на дължимия резултат, когато предмет на задължението е парична сума, се
осъществява чрез плащане, следва да се отбележи и особеността, която разкрива избраният
от длъжника „Енерго-Про Продажби" АД метод на плащане, в сравнение с останалите
хипотези на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Последната се изразява в това, че сумата, внесена за
взискателя, е на негово разположение за определен срок, в който същият може да я получи и
така да удовлетвори вземането си. При бездействие на взискателя и след изтичане на срока,
паричната сума отново е на разположение на наредителя, а правото остава неизпълнено. С
оглед на това и доколкото до получаване на сумата от кредитора е налице само предлагане
на изпълнението по смисъла на чл. 95, предл. първо от ЗЗД, то когато пощенският запис се
използва за превод на суми, платими в брой на получателя, за да се приложи разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК от значение ще е реалното получаване на сумата от кредитора.
Забавата на кредиторите, която безспорно се установява в случая, не се отразява на
законосъобразноста на отказа на ЧСИ за прекрати изпълнението. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 28 от 14.03.2009г. на ВКС по т. д. № 497/2008г., I т. о., ТК,
ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение
само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
В разглеждания случай няма ангажирани доказателства, а и твърдения от длъжника в този
смисъл.
3
Всичко гореизложено навежда на извода, че необходимостта от продължаване на
съдебното изпълнение продължава да съществува, тъй като целта на изпълнителния процес
– удовлетворяване на кредиторовото вземане не е постигната.
От друга страна, бездействието на кредиторите и неоказването на необходимото
съдействие за изпълнение на притезанията от страна на длъжника, имат отношение към
въпроса на кого да бъдат възложени разноските в производството. Въпреки че отказът на
взискателите да получат изпратените им суми не освобождава длъжника от паричното
задължение към тях, в случай, че този отказ е неоснователен, същият е предпоставка за
изпадане на кредитора в забава със следващите от това правни последици. Установеният в
случая отказ на кредиторите да получат внесените за тях в пощенската станция суми,
настоящият съдебен състав намира за неоснователен. Това е така, тъй като в практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 133 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о.,
ГК, която настоящият състав споделя, изпращането на дължимата парична сума с пощенски
превод, преди изтичане на срока за изпълнение на парично задължение, представлява
предложено от длъжника точно изпълнение на задължението. При такова предложено точно
изпълнение, необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в
явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да
получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима
сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение,
поради което съгласно чл. 95 ЗЗД изпада в забава, с което и длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД.
Поведението на длъжника в случая не е налагало образуване на изпълнително
производство за принудително удовлетворяване на притезанията. Същият е предложил
доброволно изпълнение, което взискателите съзнателно са препятствали като са отказали да
получат поканите и да се явят да получат сумите по пощенските записи.
Отчитайки гореизложеното и принципната постановка, че отговорността за разноски
следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на
производството и съответно за начисляването им, настоящият съдебен състав намира, че
разноските в изпълнителното производство следва да се понесат от взискателите, като
постановлението на ЧСИ в частта за разноските следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските в настоящото производство:
С оглед посочената по-горе принципна постановка, че разноските следва да се
понесат от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството,
то отговорността за разноските в настоящия процес също трябва да се понесе от
взискателите. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят на длъжника „Енерго-Про
Продажби" АД сумата в общ размер на 173 лева – заплатени такси за обжалване по сметките
на ВОС и ЧСИ Румяна Тодорова (за което са представени доказателства) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
4
Мотивиран от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 544/29.01.2021г., подадена от „Енерго-
Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, в качеството му на длъжник по изп. дело
№ 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, действаща чрез
пълномощника си юрк. Полина Иванова, срещу Постановление на ЧСИ от 14.01.2021г. по
горецитираното изпълнително дело, в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да
прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК,
относно вземането по изпълнителния лист в размер на 2077,48 лева – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр. дело № 6258/2019г. по описа на ВРС и производството по
в.гр.д. № 2029/2020г. по описа на ВОС.
ОТМЕНЯ Постановление от 14.01.2021г. по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е
постановил разноските по изпълнението да останат за сметка на длъжника.
ОСЪЖДА Ю. А. Ч. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Долни чифлик, област Варна, ул.
„Иглика“ № 64, А. А. Ч. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Долни чифлик, област Варна, ул.
„Минзухар“ № 10 и М.Ю. Ч. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Долни чифлик, област Варна,
ул. „Минзухар“ № 10, да заплатят на „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 173 /сто седемдесет и три/ лева, представляваща разноски, сторени в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. №
717 на КЧСИ, за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6