№ 42430
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20221110169781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Делото е докладвано във връзка с определение от 27.09.2023 г., постановено по
ч.гр.д. № 9803/2023 г. по описа на СГС, VI-4 състав, с което делото е върнато със
задължителни указания за настоящия състав да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК с акт по
направеното в частната жалба искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец за
изменение на определение № 1577 от 02.05.2023 г. в частта за разноските.
С посочения съдебен акт (поправен по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от
17.07.2023 г.) съдът е обезсилил заповедта за изпълнение от 19.01.2023 г., издадена в полза
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец срещу П. С. М. и е осъдил заявителя да й
заплати сумата от 400 лв., представляваща направените от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
след съобразяване на доказателствата по делото, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските
е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
1
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази
граница остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма
причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по
излагане на мотиви във възражението.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатаски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с
ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 200 лева.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че определение №
1577 от 02.05.2023 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от
17.07.2023 г.), следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени на 200 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1577 от 02.05.2023 г.
(поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от 17.07.2023 г.), в частта за
разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П. С. М., КАТО намалява
присъдения размер от 400 лв. на 200 лв. – разноски, сторени в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2