Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 13.02.2015 година, постановено по гр. дело № 2888 по описа на В. районен съд за 2014 година, В. С. М. е осъден да заплати на ЗД "Е."-, гр. С. сумата от 1 913,04 лв., обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 05.01.2008 година до 05.01.2011 год. върху сумата от 5 000 лв., заплатено на увредено лице застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.01.2006 година по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил "О. К." с регистрационен номер ....., по застрахователна полица от 01.01.2006 година. Отхвърлен е иска в частта за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 1 915,87 лв. и за периода от 05.01.2011 год. До 07.01.2011 година като неоснователен и недоказан в тези му части. В тежест на ответника е възложено заплащането на сумата от 439,81 лв., разноски по компенсация, съразмерна уважената и отхвърлената част от исковете. Решението е обжалвано от В. С. М. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо предявения иск с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд и на погрешно приложение на материалния закон - чл. 224 от КЗ. Без да има основание съдът не дал вяра на показанията на изслушаните по делото свидетели, пряко установяващи факта на уведомяване на ищцовото дружество за настъпилото застрахователно събитие. Законът - чл. 224 от КЗ - не създава изискване за формално уведомяване на застрахователя, а последният в отклонение от правилата да добросъвестността не уредил със свои правила ред за такова уведомяване. Това злепоставяло застрахования откъм изпълнение на помощните му задължения да уведоми насрещната по застрахователното правоотношение страна, за събития, покрити от риска гражданска отговорност. Така застрахователят черпел права от свое неправомерно поведение - бездействието да уреди лесен и достъпен начин за приемане на уведомления по чл. 224 от КЗ. Ответникът по жалбата - ЗД "Е."-, гр. С. - становище не е изразил. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 227, т. 2 от Кодекса за застраховането. Ищцовата страна - ЗД "Е."-, гр. С. - излага в исковата си молба, че с ответника на 30.12.2005 година сключили договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил "О. К." с регистрационен номер .... На 05.02.2006 година ответникът причинил пътнотранспортно произшествие, неимуществените вреди, от което застрахователят покрил чрез изплащане на обезщетение на пострадалото лице по иск на последното, предявен на дата 07.02.2011 година. Тъй като бил осъден да заплати и мораторни лихви, а ответникът не изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за транспортния инцидент, по реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 1 913,04 лв., платена лихва върху главницата от 5 000 лв. на увреденото лице за времето от 05.01.2008 година до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226 от КЗ на 07.01.2011 година. Претендира разноски. Ответната страна - В. С. М. - оспорва иска с възражение своевременно да е уведомил ищеца за настъпилото произшествие и с това да е изпълнил изискването на закона. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: По фактите, извън уведомлението по чл. 224 от КЗ, страните не спорят: сключили са договор за застраховка "Гражданска отговорност", на сочената в исковата молба дата, ответникът е причинил виновно цитираното там пътнотранспортно произшествие, осъден по исков път, ищецът е платил суми за обезщетение и лихви на стойността по претенцията му в настоящото производство. Два или три дни след транспортния инцидент ответникът е посетил офиса на дружеството-ищец и е уведомил негова служителка за транспортното произшествие - показанията на разпитаните в първостепенното производство свидетели. Макар и близки на ответника, те изнасят достоверни показания, защото равнят на представения с исковата молба протокол на юрисконсулта на ищцовото дружество и изпълнителния му директор - лист единадесети от пръвоинстанционната преписка, в който освен че е разпоредено плащането на обезщетение на пострадалия, още е изрично посочено, че основание за регрес към ответника липсва. Според закона - чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 227, т. 2 от КЗ - това е юридически възможно единствено при своевременно уведомяване на застрахователя. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за неоснователност на предявения иск. Надлежното уведомяване на застрахователя за транспортната злополука елиминира регресните му права по чл. 227, т. 2 от КЗ и правото му да търси платените лихви следва да бъде отречено. В този смисъл искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора и правилото на чл. 38 от ЗА сочат, ищецът следва да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение за две инстанции в размер на сумата от 403 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 13.02.2015 година, постановено по гр. дело № 2888 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година, вместо което постановява: Отхвърля предявеният от ЗД "Е."-, гр. С. против В. С. М. от гр. В.Т., ул. "М. Г." № 4, вход "...", . ..., ап. № ....иск, с който на основание чл. 227, т. 2 от Кодекса за застраховането се претендира присъждане на сумата от 1 913,04 лв., обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 05.01.2008 година до 05.01.2011 год. върху сумата от 5 000 лв., заплатено на увредено лице застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.01.2006 година по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил "О. К." с регистрационен номер ......, по застрахователна полица от 01.01.2006 година, като неоснователен. Осъжда ЗД "Е."-, гр. С. да заплати на адвокат Д. С. сумата от 403 лв., възнаграждение за процедурно представителство по делото и разноски по платена държавна такса, на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |