РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Ловеч, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310102063 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД (с
ново наименование „ЙЕТТЕЛ“), със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Н. против Г. Й. ЯЛ., с
адрес: ******.
Ищецът излага в ИМ, че на 31.01.2018г. между Г. Й. ЯЛ. и „Теленор България“ ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца с план „Тотал 24.99 с неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 24.99лв. (20.82 лв. без ДДС). Я. не изпълнявал задълженията
си по договора в общ размер 83.56лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.05.2019г. - 04.07.2019г. Твърди се, че вследствие на
неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 62.46 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура №**********/05.09.2019г.
Наведени са твърдения, че на същата дата - 31.01.2018г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор предоставил на Г. Й. ЯЛ.,
устройство марка NOKIA 3 Blue на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В
същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
направената отстъпка. Излага, е вследствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги Я. дължи сума в размер на 52.03 лв., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията
1
си по договора и начислена във фактура № **********/05.09.2019г.
Твърди се, че на 21.10.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24.99 с
неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на
24.99 лв. (20.82 лв. без ДДС). Я. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер
64.13 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.05.2019г. - 04.07.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62.46 лв., чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/05.09.2019г.
Ищецът посочва, че на същата дата - 21.10.2018г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Г. Й.
ЯЛ. -лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно
и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black за обща лизингова
цена в размер на 206.77лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 8.99 лв. Излага, че по договора за лизинг Я. дължи заплащане на сума в общ
размер на 143.84лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.05.2019г. -
04.09.2019г., а именно: 8.99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.05.2019г. - 04.06.2019г., начислена във фактура №**********/ 05.06.2019г.; 8.99 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., начислена
във фактура №**********/05.07.2019г.; 125.86 лв. - сбор от 14 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към
Договора за лизинг за отчетен период 05.08.2019г. - 04.09.2019г., начислени във фактура
№**********/05.09.2019г.;
Ищецът твърди, че вследствие на неизпълнение по договора с предпочетен номер
++359*********, отв.Я. дължи сума в размер на 95.43лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №**********/05.09.2019г. Твърди,
че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия.
Ищецът твърди, че към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Наведени са твърдения, че горепосочените задължения са индивидуализирани в
посочените в исковата молба 3 бр. фактури: фактура №**********/05.06.2019г. за отчетен
период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., срок за плащане - 20.06.2019г. издадена за сумата от
102.73 лв.;Фактура №**********/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г..
срок за плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 71.69 лв. и Фактура
№**********/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. - 04.09.2019г., срок за плащане -
20.09.2019г., издадена за сумата от 398.24 лв.
Посочва се, че на 29.07.2021г. „Теленор България“ ЕАД е подал Заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр.Ловеч срещу Г. Й. ЯЛ., в което
се претендират: главница в размер на 563.91 лв. (петстотин шестдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д.№1510/2021г. по описа на Районен съд - гр.Ловеч, като
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл.47,
ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България“
ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което
да признае за установено, че „Теленор България"ЕАД има следните вземания срещу Г.Я., а
именно: суми в общ размер на 563.91 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, неплатени абонаментни такси и
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по
Договора за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и сторените
разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв.
Б.Ц. - назначен за особен представител на ответника. Счита исковата претенция за
допустима, но оспорва същата като неоснователна и необоснована. Оспорва всички
въведени с исковата молба фактически твърдения от ищеца, като излага подробни
съображения. Оспорва представените с исковата молба 3 /три/ броя фактури, за периода от
05.06.2019 г. до 20.09.2019 г., като счита, че доколкото те са частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищеца, не се установява от ангажираните доказателства ищецът да
е доставил, а ответникът - да е получил твърдяните във фактурите услуги, като същите не са
подписани от ответника. Счита, че по делото липсват доказателства процесните договори за
мобилни услуги и договор за лизинг да са прекратени, а ако е налице прекратяване на
същите, липсва уведомяване на ответника за прекратяване на същите. Оспорва претенцията
за неустойка, като счита, че претендираната неустойка е нелоялна търговска практика, тъй
като в приложените към исковата молба „Общи условия" не е изрично посочено, че
потребителят дължи и обезщетение за неизпълнение под формата на неустойка или други
обезщетения за вреди поради неизпълнение. По отношение на сумата 134.22 лв., която е
претенция за неустойка за предпочитан номер +3598946337209 и за предпочитан номер
++359********* счита, че е налице неравноправна клауза. Счита, че неустоечните клаузи са
нищожни, защото създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата, но вследствие на което потребителят няма право да
прекрати съответния договор и да получи неустойка в негова полза. Счита също така, че
договорените клаузи, които предвиждат присъждане на неустойка са нищожни и поради
3
противоречие с добрите нрави. Отбелязва, че в настоящия случай операторът претендира и
сумата за предоставени услуги, освен неустойка. Излага довод, че когато кредиторът
предпочете прякото изпълнение на задължение, той не може да иска и договорената между
страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение, заедно с
действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би получил дължимото
два пъти - като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението. Позовава се на
съдебната практика.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД (с ново наименование „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“) не изпраща представител в съдебно заседание. В молба - становище, подадена
от упълномощения адвокат Н. Ш. заявява, че поддържа исковата молба, като излага
подробни съображения.
Ответникът Г. Й. ЯЛ. не взема лично участие в хода на процеса. Представлява се от
особен представител – адв. Ц., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковата претенция по подробно изложените в отговора съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело № 1510/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че
по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед № 796 от
03.08.2021 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Г. Й. ЯЛ. ЕГН: ********** ******,
общ. Ловеч, обл. Ловеч да заплати на кредитора ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК:
********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, тел: 02/419 23 08, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ,
СГРАДА 6, общ. Столична, обл. София (столица) Сумите: главница в размер на 563,91 BGN
/петстотин шестдесет и три лева и 91 стотинки/, ведно със законна лихва от 02.08.2021 г. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/,
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN /триста и шестдесет лева/ с ДДС,
представляващи разноски по делото.
С Разпореждане № 1990 от 13.10.2021 г. заповедният съд е приел, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск
за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна
такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 21.10.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 31.01.2018 г.ответникът е сключила с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ( ново наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД) Договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359*********,с избрана абонаментен план Тотал 24,99 с
4
неограничени нац.мин. и изх.роуминг в зона ЕС, за срок от 24 месеца . Договорът е влязъл в
сила на 31.01.2018 г.
При подписването на горепосочения договор на ответника е предоставена мобилно
устройство NOKIA 3 Blue на преференциална цена, посочена в т.7 от договора, а именно –
139.99 лв. с отстъпка от стандартната цена – 239.91 лв.
Видно от приложеното по делото копие от договора за мобилни услуги, в същия е
включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока посочен по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение
на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Уговорено е, че
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
При подписване на договора потребителят е декларирал, че е получил от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на Теленор България ЕАД , съъгласен е с тях и се
задължава да ги спазва.
Установява се и не се оспорва, че на 21.10.2018 г. страните са сключили Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца, с абонаментен
план „Тотал 24,99“, с неограничени нац мин и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен
абонамент 24,99 лв. на месец. Договорът е влязъл в сила на 21.10.2018 г.
На същата дата – 21.10.2018 г. при възползване от преференциалните условия на Оператора
ответникът е сключила и Договор за лизинг, по силата на който е взел на изплащане
мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8.99лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-
месечния срок на договора да придобие собствеността върху лизинговата вещпри
договорените условия. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски
да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. При подписване на договора
за лизинг ответникът/ лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите условия на
договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и
5
се задължава да спазва същите. С подписването на договора Лизингополучателят е
декларирал и потвърдил, че Лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употребя, че функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики.
Установява се, че относно дължимите вземания по посочените по-горе договори, ищцовото
дружество е издало на абоната следните фактури:
-фактура №**********/05.06.2019г. за отчетен период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., със.
срок за плащане - 20.06.2019г., издадена за сумата от 102.73 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: 47.00 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 8.99 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 46.74 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
Фактурата се претендира в размер на 93.98 лв., поради извършено частично плащане
в размер на 8.75 лв., което погасява задължението за такса и услуги за предпочетен номер
++359********* до размер на 38,25 лв.
-Фактура №**********/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г, срок
за плащане - 20.07.2019г, издадена за сумата от 71.69 лв. представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: 25.88 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 8.99лв. лизингова вноска за
предпочетен номер ++359*********; 36.82 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********;
-Фактура №**********/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. - 04.09.2019г, срок
за плащане - 20.09.2019г., издадена за сумата от 398.24 лв. представляваща неплатени:
125.86лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********; 62.46лв.
неустойка за предпочетен номер ++359*********; 95,43лв. сума за мобилно устройство за
предпочетен номер ++359*********; 62.46лв. неустойка за предпочетен номер
++359*********; 52.03лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
счетоводството на „Йеттел България“ЕАД по отношение на процесните фактури е водено
редовно. По всички издадени фактури, включително и по процесните, са извършени
плащания, които са описани подробно справката по т.2 от констативната част на
експертизата. Експертизата е установила, че неизплатените суми по процесните фактури са
в общ размер на 563,91 лв. Размерът на неплатените от Г. Й. ЯЛ. за месечни абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски по фактури с № **********/05.06.2019 г, №
**********/05.07.2019 г. и № **********:05.09.2019 г. към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от „Йеттел България“ЕАД са описани подробно в т.3 от
констативната част на експертизата. Съгласно заключението, размерът на неплатените от
ответника неустойки и суми за мобилни устройства по фактура № **********/05.09.2019 г.
подробно описани в т.4 от констативната част на експертизата.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване
със СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД (с ново наименование „Йеттел
България“ЕАД) съществува вземане срещу ответника Г. Й. ЯЛ. в претендирания общ размер
от 563,91 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуг с
предпочетен номер ++359*********, неплатени абонаментни такси и използвани услуги,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по
делото Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг, коментирани по-горе, са валидно
сключен между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не
са оспорен от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в него като
издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесните договори за мобилни услуги в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил
основните си задължения по договорите - да осигури достъп на ответника до своята мобилна
мрежа и да предостави на ответника далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер
++359********* и номер + +359*********. От своя страна ответникът не ангажира
доказателства, че заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата
на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Ето
защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е
предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично
задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. В този смисъл
предявеният установителен иск за сумата от 83.56 лв, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.05.2019 г. – 04.07.2019 г по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********, както и да сумата от 64,13
лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
7
05.05.2019 г. – 04.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Във връзка с оспорените с отговора на ответната страна фактури следва да се
отбележи, че изрично в т.10 от процесните договори за мобилни услуги ответникът е
направил отказ да получава хартиени фактури, именно поради което такива не са му били
изпращани и респективно, няма как същите да носят неговият подпис. Наред с това съдът
съобразява, че съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е
основание за плащане, основанието е извършването на дължимата насрещна престация
възникналото задължение за заплащане на абонаментни такси, услуги и и лизингови вноски,
съгласно сключените между страните договори, като фактурите само удостоверяват и
конкретизират съответните вземания.
Поради неизпълнение на поетите с договорите за мобилни услуги задължения и
съгласно т.11 от договора за мобилни услуги потребителят/ответник дължи разликата между
стандартната цена на полученото при сключване на договора мобилно устройство,
действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сума в размер на 52,03 лв, начислена във фактура № **********/05.09.2019
г. и по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* сума в размер на
95,43 лв,, начислена в същата фактура.
В условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил иск за
установяване на вземане в размер на сумата от 143,84 лв. – незаплатени лизингови вноски
за отчетен период 05.05.2019 г. – 04.09.2019 г.за мобилно устройство марка HUAWEI Y6
2018 Dual Black, предоставено по силата на процесния Договори за лизинг, сключени с
ответника на 21.10.2018 г. Основание за начисляване на претендираната сума в посочения
по-горе размер е клаузата на чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг на
оператора. Съгласно посочената клауза, в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на задължение по договора лизингодателят има право да обяви
оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими, както и да
поиска връщане на устройството. В конкретния казус съдът констатира, че освен
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на оставащите вноски е настъпила
и общата изискуемост на вземането, тъй като срокът на договора е изтекъл на 21.10.2020 г.
С оглед на този факти и поради липсата на данни мобилното устройство да е върнато на
оператора ответникът дължи плащане на претендираната сума от 143.84 лв.
Чрез обективно съединен установителен иск ищецът е претендирал и заплащане на
сумата от 62,46 лв. – неустойка поради неизпълнение на задълженията по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и 62,46 лв. – неустойка поради
неизпълнение на задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********. Установява се, че неустойките са начислени съгласно т.11 от процесните
договори и представляват сборът на три месечни абонаментни такси без ДДС. Нарушенията
на задълженията на потребителя по сключения договор, каквото в случая се явява
8
неплащането на месечните абонаментни такси и ползваните услуги се явява самостоятелно
основание за начисляването на неустойка, предвидено в т.11 от договорите за мобилни
услуги. Видно от начина, по който неустойката е уговорена от страните, клаузата за
неустойка по процесния договор в частта, в която са обвързани с размера на месечните
абонаменти такси, поставя праг на максималния размер на неустойката за физически лица до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Именно в този размер е и
предявената искова претенция. В случая не е договорено и не се претендират стойности на
абонаментни такси за целия срок на договорите. Съдът приема, че така формулирани, при
общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по
смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което в тази
част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му. Ето
защо предявеният иск за заплащане на неустойка следва да бъде уважен като доказан по
основание и размер за сумата от 62,46 лв. – неустойка поради неизпълнение, на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и 62,46 лв. – неустойка поради
неизпълнение на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
Като съобрази изложеното дотук, съдът намира, че предявеният установителен иск с
основание чл.422 ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан в пълния претендиран размер, като следва да се признае за
установено по отношение на ответника Г. Й. ЯЛ., че същият дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД ( с ново наименования „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД)сума в общ размер на
563.91 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 765.00лв,от които:
25.00лв.-платена държавна такса, 180.00 лв – адвокатски хонорар, 180.00 лв. – депозит за
назначения на ответника особен представител и 200.00лв. – депозит за вещо лице.
Съгласно задължителната практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство, а именно:25.00 лв. – платена държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На адвокат Б.Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата от 180.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на Г. Й. ЯЛ., ЕГН: **********, с пост.адрес: ******, че същият
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с ново наименование „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“№10 сума в общ размер 563,91 лв /петстотин шестдесет и три лева
и 91ст/, представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима сума
за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Й. ЯЛ., ЕГН: **********, с
пост.адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с ново наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№10 сумата
от 765,00 лв. /седемстотин шестдесет и пет лева/-разноски по настоящото производство,
както и разноски в заповедното производство в общ размер на 385.00 лв. / триста осемдесет
и пет лева/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Б.Ц. сумата от 180.00лв. /сто и осемдесет лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1510/
2021 г. по описа на Ловешки РС, VI състав.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10