№ 202
гр. Русе , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200289 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. С. Т. ЕГН: **********, живущ гр.Русе, против
Наказателно постановление № 38-0000197/ 02.02.2021 на Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което за две нарушения на чл.18, т.5 и т.3 от чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.1, т.1
от ЗАвП са му наложени две административни наказания – глоба, в размер на 2000лв и
2000лв.
Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 30.12.2020 г., около 10. 45 ч., в гр. Русе, на ул. Тодор Икономов, срещу
жилищен блок No 209, престоявал на таксиметрова стоянка, с цел изчакване на
пътници лек таксиметров автомобил, марка Фолксваген, модел Туран, категория М1, с
рег. № Р3838ВС, собственост на водача – жпод.Т.. Автомобилът бил оборудван
1
съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба No 34/1999 г. на МТИТС - с открита
табела „Такси”, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, липсвала
табела „Не работи”. При проверката, служителите на ОО "АА" гр. Русе установили от
електронната контролна лента ЕКЛ No 454, че на дата 30.12.2020 г., водачът извършил
един брой платени таксиметрови услуги. При извършената проверка на документите
св.Дсв.Д. констатирал, че жалб.Т.
1.извършвал таксиметров превоз на пътници, като в момента на проверката бил
без Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”.
2. Водачът извършвал таксиметров превоз на пътници, като в момента на
проверката бил без Удостоверение за психологическа годност.
С оглед установеното, свид. Дсв.Д. приел, че жалб.Т. извършил две нарушения -
по чл. 18, т.5 и т. 3 от Наредба № 34/1999 г., за които му съставил акт.., подписан от
него без възражения.
Въз основа на този акт и посочените по-горе факти, Началникът на Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр. Русе, издал обжалваното наказателното
постановление, с което наложил горепосочените наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН,
наказателното постановление, показанията на св.Д. и приложените копия от
документи.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА:
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били
описани достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната
страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По
този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, аще по-вече, че подписал акта с изрично изявление, че „няма”
възражения, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Възражението на адв.С., че текстовата част на нарушенията сочи, друга
санкционна разпоредба – чл.93 ал.2 от ЗАвП съдът не приема. По безспорен начин
2
чрез показанията насв.Д. и приложената справки се устаноавява, че жпод.Т. не
притежава посочените документи, с което нарушил задължениетята по чл.18, т.5 и 3 от
от Наредба № 34/1999 г. Вярно е, че текстовата част на обвинението е малко
неприцизна, но същото достатъчно ясно сочи, че водачът е без издадени
удостоверения въобще, а не че притежава такива, но не ги представя в момента на
проверката, както разпорежда чл.93 ал.1,т.2 от ЗАвП. Изпълнителното деяние на чл.91
ал.1 т.2 от ЗАвП „не ги представя в момента на проверката”, липсва в акта и НП. Точно
обратното, смисловото съдържаниена нарушенията навеждат на извода, че жпод.Т. е
„без посочените удостоверения…”, което св.Д. установил „… в момента на
проверката..”
Безспорно се доказва факта, че жпод.Т. е извършвал „таксиметров превоз на
пътници”. Обстоятелството, че престоявал на таксиметрова стоянка, вътре в лек
таксиметров автомобил, при това негова собственост, че същият бил оборудван
съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба No 34/1999 г. на МТИТС - с открита
табела „Такси”, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, от който
бил извадена електронната контролна лента ЕКЛ No 454 от дата 30.12.2020 г. за
платена таксиметрова услуга, по категоричен начин сочи, че жпод.Т. извършвал
„таксиметров превоз на пътници”.
Съдът не споделя и възражението на адв.С., че към момента на издаване на НП -
02.02.21год. настъпила законодателна промяна в чл.18 от Наредба No 34/1999 г. на
МТИТС. На първо място тази промяна е в сила от същата дата – 02.02.21год., и на
второ промените в чл.18 съдържат същите задължения към водачите, както предишния
текст, с малки редакционни промени.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредбата / идентичен и с изм. бр. 9 от 2021 г. , в сила от
2.02.2021/, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община (приложение
№ 7). Безспорно се доказа чрез разпита на св.Д., а не се оспорва и от жалбоподателя, че
последният не притежава такова, поради което настоящия състав приема, че правилно
е ангажирана отговорността му съгл. чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, съгласно който водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се
наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение. Такова е наложено и на
3
жпод.Т., поради което издаденото в тази му част наказателно постановление се явява
правил и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Безспорно е, че жалбоподателят осъществявал таксиметров превоз на пътници,
без да притежава Удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". Това
обстоятелство се установява и от приобщената по делото справка от информационните
масиви на ИА"Автомобилна администрация" и показанията на св.Д., с което не
изпълнил задължението си по чл.18 т.3 от Наредба No 34/1999 г. на МТИТС (чл.18 т.4
от Наредба No 34/1999 г. на МТИТС изм. бр. 9 от 2021 г. , в сила от 2.02.2021).
В конкретния случай обаче приложимата санкционна разпоредба е по чл. 178в,
ал. 5 ЗДвП, което представлява закон за по-леко наказуемо деяние при правилно и
безспорно установени факти и в административната, и в съдебната фази на
производството. Двете санкционни разпоредби – посочената в НП по чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП и тази, намираща се в ЗДвП, се намират в отношение "обща" към "специална".
Прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние е допустимо,
когато е налице от обективна и субективна страна едно и също деяние, кактото е в
настоящия случай. В случая не е налице каквото и да изменение в обстоятелствената
част на обвинението (текстовото описание на деянието), нито се признават за
установени различни съставомерни факти, които биха нарушили правото на защита на
наказаното лице. Няма пречка, а и съдебната практика приема, че в правомощието на
районния съд е да преквалифицира нарушението, предвид препращащата разпоредба
на чл. 84 ЗАНН, в която законодателят не е изключил изрично правомощието на
въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК за приложение на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо деяние.
Ето защо, в случая следва да се приложи специалната отговорност по чл. 178в,
ал. 5 ЗДвП,
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част следва да се измени, като се приложи наказанието,
разписано в чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, което е в размер на 100лв.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000197/ 02.02.2021 на
Директор РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.18, т.5
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.1,
т.1 от ЗАвП, на от Т. С. Т. ЕГН: **********, живущ гр.Русе, е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 2000лв.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000197/ 02.02.2021 на Директор
РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл. 18, т. 3 от
Наредба № 34 от 1999 г., на Т. С. Т. ЕГН: **********, живущ гр.Русе, е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 2000лв., като го
ПРЕКВАЛИФИЦИРА и определя наказанието по реда на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от съобщаването му до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5