Решение по дело №14563/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2785
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110214563
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2785
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110214563 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ИВ. Т. П., ЕГН: ********** чрез адв. Х.Р.
срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-016749/13.08.2021г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон – не можело да с еустанови
на какво основание и при какви фактически твърдения за обстоятелствата
относно извършеното нарушение е съставен . В съдържанието на АУАН не
били посочено имена на свидетелите очевидци на нарушението. Отделно от
това било издадено ППРНП № 26791/21/05.08.2021г. по описа на СРП, което
се явявало пречка за повторното наказване на нарушителя. Твърди, че а
1
посочения акт на прокурора, жалбоподателят не е бил уведомен. Иска от
съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.05.2021г., около 12:30 часа, жалбоподателят ИВ. Т. П. управлявал
лек автомобил ХХХХХХХХХ модел „...“, с рама № ХХХХХХХХХ,
собственост на ТХХХХХХХХХ, ЕГН: ********** по ул. ХХХХХХХХХ с
посока от ХХХХХХХХХ бил спрян за проверка от полицейски служители,
които установили, че превозното средство е без регистрационни табели.
Отчитайки посочените обстоятелства, св. Е.К. съставил срещу
жалбоподателя АУАН, в който посочил, че причина за съставянето му е
фактът, че същият управлява автомобил, който не е регистриран по
надлежния ред (МПС-то е с прекратена регистрация и е без регистрационни
табели). Същият бил връчен на И.П. на същата дата и той го подписал с
отбелязване, че няма възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели при
установяване на нарушението и при съставяне на акт.
Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна
прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
от НК и била образувана прокурорска преписка № 26791/2021 г. по описа на
СРП.
На 04.08.2022 г. бил постановен отказ от образуване на наказателно
производство по пр. пр. № 26791/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не
било налице престъпление. Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-
СДВР по компетентност за преценка дали да бъде наложено административно
наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-016749/13.08.2021г. издадено от началник на
2
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля Т. Г. Ц., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят подробно разказва за извършената
проверка и констатациите от нея, като дават показания за факти и
обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели. Свидетелят Ц.
споделя, че забелязали автомобил, който се движи без регистрационни табели
и незабавно го спрели за проверка. Обяснението на водача за липсата им
било, че отива да го боядисва. Изложеното от свидетеля се подкрепя от
писмения доказателствен материал и изцяло съответства на изложеното в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП. Съдът се
доверява на доказателствени материали, тъй като същите са непротиворечиви,
кореспондират по между си и се допълват взаимно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
3
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване н производство, нищожност на съставения АУАН или
на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 33. ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние
е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, л 2 на цитираната
разпоредба посочва, че когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателното производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В този случай нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН съответно
предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. В случай, че наказателното
производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че
са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят
4
преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези
случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. Съответно, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако
прокуратурата прекрати наказателното производство или откаже да образува
такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият орган
може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН,
тоест в конкретния случай е направено и в повече – издаден е АУАН, което
създава възможност за защита в по-голям обем на правата на жалбоподателя,
доколкото АУАН е можело да бъде възразен.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, сочи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на когото обаче липсват, не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление, че административно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като текстово е изписал
нарушението по следния начин "управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред" т. е. отговорността е за първия предвиден в нормата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП състав (въпреки липсата на цифрово изражение), а не и за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но върху което
не са поставени съответните регистрационни табели).
Принципът е, че прекратяването на регистрацията се извършва по
правилото в чл. 143, ал. 6 ЗДвП с отбелязване в свидетелството за
регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне
на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на
пътното превозно средство представя документи, че то е прието за
разкомплектоване, или декларация за съхраняването му в частен имот по
образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и
съгласуван с министъра на вътрешните работи.
Нарушението е виновно извършено при форма на вината – небрежност. В
настоящия случай по делото са налице безспорни и категорични
5
доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал МПС без
регистрационни табели. Действително посоченото обосновава нарушение по
второто предложение на цитираната разпоредба. Установява се обаче от
представените по делото писмени доказателства, че МПС е било с прекратена
регистрация. В този смисъл (доколкото му е предоставено за управление
МПС без регистрационни табели), жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че МПС е с прекратена регистрация – следвало е да се
поинтересува каква е причината за липсата на табели и е могъл да стори това
– при справка със собственика на автомобила. Още повече, че по делото са
налице данни за това, че регистрацията е прекратена от предходния
собственик във връзка с неформалната продажба на автомобила на
жалбоподателя още към този момент. Неглижирайки този факт, водачът е
управлявал процесното МПС по път, отворен за обществено ползване, като е
бил длъжен да знае, че на същото е забранено да се движи, с което поведение
е осъществил от субективна страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 пр. 1
ЗДвП.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани, поради което и не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
016749/13.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя ИВ. Т. П., ЕГН: ********** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7