Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Сливница, 04.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети декември,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 347 по описа за 2017г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
310, т. 6 от ГПК вр. чл. 150, вр.
чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от СК. Същото е
образувано по искова молба от С.И.Д.,
с ЕГН **********, действаща като
майка и законен представител на непълнолетното си дете Е.Л.Н., с ЕГН **********, с която
се претендира да бъде увеличена
месечната издръжка, която ответникът Л.Г.Н., е осъден да заплаща
към момента възоснова на съдебно
решение (съдебна спогодба
от 05.10.2012г.) по гр. дело
№ 521/2012г. по описа на РС Сливница, от
72.50 лева на 120 лева месечно, считано
от датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на
законна причина за нейното изменение,
или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В молбата се излага, че с
цитираното съдебно решение е била определена месечна издръжка за детето в
размер на по 72.50 лева. От момента на определяне на посочената издръжка е
изминал продължителен период от време, като значително са нараснали нуждите на
детето.
Ищцата твърди още, че към момента детето е ученик и се нуждае от
допълнителни доходи за нормалното осъществяване на обучението му.
Предвид изложеното, претендира
издръжка в размер на по 120 лева месечно, която да бъде заплащана от страна на
ответника, считано от датата на подаване на исковата молба.
На съда е служебно известно
цитираното съдебно решение (съдебна
спогодба), което е постановено от същият съдебен състав.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника и в указания срок не е постъпил писмен отговор от
същия.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично, като поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че със съдебна спогодба
подписана на 05.10.2012г. по гр. дело № 521/2012г. на РС Сливница, ответникът е бил осъден да заплаща на
детето, ежемесечна
издръжка в размер на 72.50 лева, считано от
25.07.2012 г.
От събраните по делото доказателства не се установява
бащата да има задължение за издръжка към други лица. Представени са
доказателства според които същия не работи, като няма данни да получава и социални
помощи.
От своя страна майката работи като получава средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 650 лева. Установява се
още, че майката получава помощи за отглеждане на дете в размер на 37 лева
месечно.
Не се спори, че детето е ученик в десети клас за учебната
2017/2018г., както и че съобразно неговата възраст са се увеличили значително
нуждите от храна, облекло, учебни пособия и др.
От приложения по делото
социален доклад на ДСП „Сливница” се установява, че детето се отглежда от неговата
майка, която се стреми да задоволява съобразно възможностите си неговите нужди.
Майката полага необходимите грижи и се отнася отговорно към родителските си
задължения. Детето е ученичка в десети клас на ПГТ „Никола Вапцаров“ гр.
Сливница. В социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Сливница са отразени условията, при които живее детето. Установява се, че
бащата не се е интересувал от детето си и не го е търсил. Становището на ДСП гр.
Сливница е, че за задоволяване на основните потребности на децата е необходимо
да бъде определен размер на издръжка съобразен с възрастовите потребности и
индивидуалните нужди на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 143 от
СК е частично основателен.
Според
разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на децата и възможностите на родителите.
Съдът
намира, че действително от момента на определянето на предходната издръжка в
размер на 72.50 лева е изминал значителен период от време – повече от пет
години. От тогава значително са се изменили условията на живот и са се
увеличили потребностите на детето. Нещо повече, така определената издръжка към
настоящия момент се явява под размерът на гарантирания минимален доход съгласно
ПМС № 6/15.01.2009 г. (обн. ДВ, бр. 7/2009 г.) вр. чл. 49 и 50 от ППЗЗДт., който
към настоящия момент възлиза на 127.50 лева.
Не
подлежи на съмнение, че са се увеличили нуждите на детето, като възрастта му
предполага необходимост от средства за социално, физическо и културно развитие,
освен за обучение. Отделно от това са необходими и учебни пособия, дрехи, храна
и др. При определяне на общия размер на издръжката, следва да имат предвид
средствата, необходими за осигуряване на такива условия, които да гарантират нормален живот и развитие на детето,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът
следва да определи съобразно условията на живот, като се вземат предвид
възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и
всички особености на конкретния случай. С оглед ангажираните по делото
доказателства съдът намира, че за месечната издръжка на детето са необходими
около 320 лева, предвид обстоятелството, че в настоящото производство не бяха
събрани доказателства за необходимост от специални грижи и допълнителни разходи
за отглеждането и възпитанието му.
Определянето
на дължимата от родителите издръжка следва да бъде съобразено с техните
възможности да я заплащат, но и с естествените потребности на детето. Безспорно
е в случая, че независимо от конкретните обстоятелства, ответникът дължи
издръжка на непълнолетното си дете. Предвид липсата на доходи и имущество,
съдът намира, че същия следва да поеме поне минимално предвидената по закон издръжка,
която към настоящият момент дори е по –
висока от претендираната. Съдът намира, че тази сума е необходима с оглед
осигуряването на минимално необходимите за отглеждането и възпитание на детето
условия за живот. Факта, че липсват данни ответникът да работи не може да се
възприеме, като изключващо задължението му да заплаща издръжка обстоятелство.
Не се установи той да е неработоспособен, или здравословното му състояние да не
позволява да упражнява труд чрез който да се издържа и да полага макар и
минимално необходимите грижи за създаденото от него дете.
Ето
защо съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетното
си дете исканата издръжка, която е съобразена с интересите на детето и е в
синхрон с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че ответникът следва да поеме своя дял от необходимите грижи за
детето до претендирания с исковата молба размер.
Осигуряването
на по-големия размер на необходимата за отглеждането на детето издръжка,
обоснован от увеличените му нужди, следва да се поеме от двамата родители,
съобразно техните конкретни възможности и личният им принос в отглеждането му.
Доколкото
майката полага ежедневните грижи и също така е задължена да заплаща
необходимите разходи за своето дете, както и разходите свързани поддръжката на
жилището, същата следва да поеме останалата част от средствата необходими за
отглеждането и възпитанието му.
Издръжката
следва да се дължи от деня на предявяването на иска – 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на същата.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК, ответникът дължи и държавна такса в размер на 68.40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ в размера на определената с Решение (определение
от 05.10.2012г.) по гр. дело № 521/2012г. по
описа на РС Сливница, месечна издръжка, като
я УВЕЛИЧАВА от 72.50 лева на 120 лева месечно, считано от 08.06.2017г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 от СК, Л.Г.Н. с
ЕГН: ********** с адрес ***, считано от
08.06.2017г., да заплаща на непълнолетното си
дете Е.Л.Н., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законна представителка С.И.Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лева, до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
му за увеличение на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр.
чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК, Л.Г.Н. с ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Районен
съд град Сливница държавна такса в размер на 68.40 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от постановяването му, а в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението (чл. 244 ГПК).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: