Решение по дело №1098/2021 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И: Към Решение № 19/09.02.2022 г. по АНД № 1098/2021 г. по
описа на БОС.
Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура –
гр. Бургас по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на
финансова санкция спрямо регистрираното дружество „А. Г.“ ЕООД, абл.
Бургас, общ. Р., с. П., ул. „С. п.“ № ***, (ЕИК: *****) във връзка с
имуществената облага в размер на 13 322.16 лв., с която се обогатило
юридическото лице чрез извършеното от М.И.И., роден на ****** г.,
пълномощник на управителя на юридическото лице престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Бургас
поддържа внесеното предложение по изложените в него съображения.
Намира, че са налице всички условия, посочени в чл. 83а, ал. 5 от ЗАНН,
поради което и в полза на държавата следва да се отнеме и самата облага,
придобита от дружеството за сумата от 13 322,16 лева.
Управителят на фирма „А.Г.“ ООД, представлявана от Е. М. И., не се
явява в съдебно заседание, редовно призована.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност установи следното:
По внесен обвинителен акт Окръжен съд – Бургас е образувал НОХД №
435/2021 г., Делото е приключило с влязла в сила на 21.07.2021 г. осъдителна
присъда , с която на М.И.И. на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т.
3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание две години
„лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
било отложено за изпитателен срок от четири години.
В Търговския регистър на 26.06.2014 г. било вписано търговско
дружество „А.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*********, със съдружници М.И.И. и К. Ю. Х., последният вписан и като
управител на дружеството.
На 12.08.2014 г. в Търговския регистър било вписано прехвърляне на
дружествен дял в „А.Г.“ ЕООД от И. в полза на Х., който станал едноличен
собственик на капитала на дружеството.
На 22.08.2014 г. „А.Г.“ ЕООД било регистрирано по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ - с Акт за регистрация по ЗДДС №
02042080000667/15.01.2008 г., считано от 17.01.2008 г. – по реда на чл. 100 от
ЗДДС – регистрация по избор на лице.
Основният предмет на дейност на дружеството бил производство на
дървени въглища и търговия с дърва за огрев.
На 27.03.2015 г . съпругата на М.И. – Е.М. И. придобила 50% от
капитала на дружеството, като била вписана като съдружник и избрана за
управител.
1

С акт за дерегистрация по ЗЗДС № 020991801025694/15.05.2018 г. била
прекратена регистрацията на „А.Г.“ ООД по ЗДДС, считано от 29.06.2018 г.
На 24.04.2015 г. с нотариално заверено пълномощно Е.И. упълномощила
съпруга си М. И. да извършва всякакви правни действия от името и за сметка
на дружеството и да го представлява пред всички държавни и общински
органи и организации, административни, съдебни, финансови,
застрахователни и други учреждения, физически и юридически лица в
страната и чужбина.
Е.И. не била извършвала никаква дейност като управител на „А.Г.“
ООД, а М. И. и К. Х. се били договорили да работят заедно и да произвеждат
дървени въглища. И. не знаела какви договори са били сключвани от името на
дружеството, как са били изпълнявани, какви работници са били назначени,
както и че дружеството се занимавало със строителна дейност. На нея й било
известно, че счетоводството на дружеството се осъществява от С.Д., на
когото няколко пъти била носила папки с документи.
„А.Г.“ ООД било титуляр на банкова разплащателна сметка с IBAN
******** в „Уникредит Булбанк“ АД, открита на 29.10.2015 г. Сметката била
открита от Е.И., но съпругът й М. И. разполагал с пълномощно да борави с
нея. И. била ходила няколко пъти до банката, за да внася и тегли парични
суми по указания на съпруга си, който й предоставял сумите за захранване на
сметката, като тя му предавала изтеглените пари в брой.
В качеството си на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице
„А.Г.“ ООД, представлявано от М. И., като пълномощник на управителя Е.И.,
осъществявало стопанска дейност, сключвало договори, издавало и
получавало данъчни фактури /ДФ/ за закупени стоки и услуги, като съответно
начислявало данък върху добавената стойност /ДДС/ за извършените сделки.
Счетоводното обслужване на „А.Г.“ ООД се осъществявало от С. Д. до
края на 2017 г., когато прекратил предоставянето на услугата, поради
некоректно поведение от страна на И. – неплащане на дължими суми,
непредставяне в срок на необходимите документи.
В посочения срок на предоставяне на счетоводните услуги, И. предавал
ежемесечно на Д. първичните счетоводни документи /фактури и друга
документация/ за осчетоводяването им. Фактурите от името на „А.Г.“ ООД се
издавали от кочан с бланки, който, заедно с печата на дружеството, се
съхранявали от И.. След попълването на фактурите, той ги предоставял на Д..
Въз основа на информацията, съдържаща се във фактурите,
предоставени му от М. И., Д. изготвял месечните справки – декларации по
ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, както и годишните данъчни
декларации. Справки-декларациите по ЗДДС се подавали пред ТД на НАП –
Бургас по електронен път, чрез електронен подпис.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157
2

ЗДДС. Според чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон
водят задължително следните регистри:
1. Дневник за покупките;
2. Дневник за продажбите.
С. Д. не разполагал с достъп до банковите сметки на дружеството.
Когато М. И. предоставял на Д. данъчните фактури за осчетоводяването им,
бил наясно и с дължимия ДДС. Във връзка с внасянето му, Д. изготвял
платежно нареждане и го предоставял на И., който след това трябвало да го
заплати по банков път. Д. не бил извършвал плащания към НАП за
дължимите данъци и осигурителни вноски.
Издадените от дружеството данъчни фактури следвало да бъдат
включени в дневника за продажби за месеца, в който са били издадени и това
е било обвързано с плащането или неплащането на данъчната основа.
Плащането на дължимото ДДС било задължително, без значение дали
фактурата е платена, като последната следвало да се издаде в петдневен срок
от плащането й, като Д. включвал данъчните фактури в СД по ЗДДС за
месеца, в който му били предоставени от И..
От фактурите, предоставени му от М.И., С.Д. научил, че дружеството е
започнало да извършва строително-монтажни работи /СМР/, но не бил наясно
с уговорките между „А.Г.“ ООД и „А. - 2012“ ЕООД.
Между „А.-2012“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя
Д. В. С., чрез неговия пълномощник М. В.К., като възложител и „А.Г.“ ООД,
представлявано от М.И., като пълномощник на управителя Е.И., като
изпълнител, на 28.03.2016 г. бил сключен договор за възлагане на строително-
монтажни работи. Съгласно договора, възложителят възложил, а
изпълнителят приел да извърши качествено и в срок, с осигурени от него
работна ръка и организация на строителството, срещу заплащане СМР –
довършителни работи на обект с идентификатор 53045.502.75 с адрес гр.
Обзор, ул. „Трети март“.
С договора била определена и цена за извършване на посочените
дейност в размер на 187 172,58 лева.
Изпълнението на строителството следвало да се отчита поетапно при
достигане на проектните нива, уточнени в съгласувания линеен график,
посредством акт за изпълнени СМР, съставен от изпълнителя. Плащанията за
всички изпълнени и приети СМР, както и на допълнително възложените
СМР, съгласно условията на договора, включително и на дължимия ДДС,
следвало да се извършват в български лева, срещу фактура, издадена от
изпълнителя, съответна въз основа подписан между изпълнителя и
възложителя акт на извършените работи, отразяващ вида и количеството на
изпълнените СМР, и подробна ведомост за действително изпълнени работи,
чрез банков превод по разплащателната сметка на изпълнителя в „Уникредит
Булбанк“ АД, с IBAN **********. Плащанията от страна на възложителя
следвало да се извършват само на изцяло завършени и годни за приемане
3

СМР, по етапи на изготвен план-график, което следвало да се установява с
двустранно подписан акт за извършените работи, който следвало да бъде
подписан лично от възложителя, за да бъде основание за извършване на
плащането.
На база на достигнатите договори и подписаните актове за извършени
работи, изпълнителят „А.Г.“ ООД издавало проформа фактури за приетите от
възложителя „А.-2012“ ООД СМР, като последният от своя страна заплащал
посочените в тези фактури суми по посочената банкова сметка на
изпълнителя.
„А.Г.“ ООД издала на „А.-2012“ ЕООД следните проформа фактури:
1. № **********/05.04.2016 г., с данъчна основа 5 000 лева, начислен
ДДС 1 000 лева и обща стойност 6 000 лева. Същата била заплатена с
платежно нареждане от 07.04.2016 г.;
2. № **********/21.04.2016 г., с данъчна основа 20 950,76 лева,
начислен ДДС 4 190,15 лева и обща стойност 25 140,91 лева. С платежно
нареждане от 21.04.2016 г. били преведени 24 093,37 лева;
3. № **********/18.05.2016 г., с данъчна основа 13 779,82 лева,
начислен ДДС 2 755,96 лева и обща стойност 16 535,79 лева. С платежно
нареждане от 19.05.2016 г. били преведени 15 709,00 лева;
4. № **********/25.05.2016 г., с данъчна основа 4 258,00 лева, начислен
ДДС 851,60 лева и обща стойност 5 109,60 лева. С платежно нареждане от
26.05.2016 г. били преведени 4 854,12 лева;
5. № **********/10.10.2016 г., с данъчна основа 9 213,54 лева, начислен
ДДС 1 842,71 лева и обща стойност 11 056,25 лева. Същата била заплатена с
платежно нареждане от 11.10.2016 г.;
6. № **********/20.10.2016 г., с данъчна основа 10 366,26 лева,
начислен ДДС 2 073,25 лева и обща стойност 12 439,51 лева. Същата била
заплатена с платежно нареждане от 24.10.2016 г.;
7. № **********/27.10.2016 г., с данъчна основа 4 525,10 лева, начислен
ДДС 905,02 лева и обща стойност 5 430,12 лева. Същата била заплатена с
платежно нареждане от 09.11.2016 г.;
8. № **********/27.10.2016 г., с данъчна основа 17 306,76 лева,
начислен ДДС 3 461,95 лева и обща стойност 20 771,71 лева. Същата била
заплатена с платежно нареждане от 31.10.2016 г.;
9. № **********/11.11.2016 г., с данъчна основа 14 424,80 лева,
начислен ДДС 2 884,96 лева и обща стойност 17 309,76 лева. С платежно
нареждане от 21.11.2016 г. била преведена сумата от 16 444,28 лева;
10. № **********/11.11.2016 г., с данъчна основа 2 966,49 лева,
начислен ДДС 593,30 лева и обща стойност 3 559,78 лева. С платежно
нареждане от 29.12.2016 г. била преведена сумата от 3 381,79 лева;
11. № **********/23.11.2016 г., с данъчна основа 1 549,50 лева,
4

начислен ДДС 309,90 лева и обща стойност 1 859,40 лева. С платежно
нареждане от 29.11.2016 г. била преведена сумата от 1 766,43 лева;
12. № **********/23.11.2016 г., с данъчна основа 3 755,98 лева,
начислен ДДС 751,20 лева и обща стойност 4 507,18 лева. С платежно
нареждане от 29.12.2016 г. била преведена сумата 4 281,82 лева;
13. № **********/06.12.2016 г., с данъчна основа 20 558,91 лева,
начислен ДДС 4 111,78 лева и обща стойност 24 670,69 лева. С платежно
нареждане от 09.12.2016 г. била преведена сумата от 23 437,16 лева;
14. № **********/13.12.2016 г., с данъчна основа 11 693,35 лева,
начислен ДДС 2 338,67 лева и обща стойност 14 032,02 лева. С платежно
нареждане от 19.12.2016 г. била преведена сумата от 13 330,42 лева;
15. № **********/13.12.2016 г., с данъчна основа 2 400,00 лева,
начислен ДДС 480,00 лева и обща стойност 2 880,00 лева. С платежно
нареждане от 19.12.2016 г. била преведена сумата от 2 736,00 лева;
16. № **********/13.12.2016 г., с данъчна основа 2 034,81 лева,
начислен ДДС 406,96 лева и обща стойност 2 441,77 лева. Същата била
заплатена с платежно нареждане от 19.12.2016 г., като била преведена сумата
от 2 319,69 лева.
С платежно нареждане от 06.01.2017 г. била преведена и сумата от
8 500,00 лева, като в основанието за превода било вписано „плащане по
фактура № 20 от 19.12.2016г., но същата не е била установена в хода на
досъдебното производство.
За периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. М. И., в
качеството си на пълномощник на управителя на „А.Г.“ ООД, издал на „А.-
2012“ ЕООД проформа фактури на обща стойност 173 744,49 лева. В
основанието на голяма част от издадените проформа фактури имало вписана
по-малка сума за плащане от клиента, като разликата представлявала
приспадане на т.нар. „суми по гаранционно писмо“ на обща стойност 5 692,82
лева. Съгласно издадените проформа фактури, „А.–2012“ ЕОДД превело по
банковата сметка на „А.Г.“ ООД общо сумата от 176 551,73 лева.
За посочените суми, постъпили в сметката на „А.Г.“ ООД М.И. не издал
данъчни фактури и същите не били включени в дневниците за продажба на
дружеството за съответните данъчни периоди. За периода от 05.04.2016 г. до
23.11.2016 г. по сметката на „А.Г.“ ООД, чрез 12 броя преводи,, постъпили
общо 126 228,46 лева, като за тях също не била издадена нито една данъчна
фактура от И. и представляваното от него дружество, както и не били
осчетоводени като приход в дневника за продажби за посочения период.
С. Д. посочва, че данъчни фактури за посочените плащания не били
осчетоводявани, тъй като М.И., в качеството си на пълномощник на
дружеството, не бил издавал такива. Това бездействие на И. довело до
нередовно водене на счетоводството, тъй като счетоводните записвания били
непълни, неправилни, не били извършени своевременно в определения
5

хронологичен ред, и не давали разбираема и ясна картина за стопанските
операции и имущественото положение на предприятието. В резултат на това
се стигнало до нарушаване на принципите и изискванията на Закона за
счетоводството при водене на счетоводството на „А.Г.“ ООД, тъй като
счетоводните записвания не били своевременно извършвани в хронологичен
ред, съобразени с датата на възникване на данъчните събития. Това се е
случило със знанието на И., тъй като, видно от извлеченията от банковата
сметка на дружеството, той е бил единственият оперирал със средствата в нея
и е следвало в месеца на получаване на плащането да издаде съответните
данъчни документи, които да послужат за месечното данъчно облагане по
реда на ЗДДС.
Едва през месец декември 2016 г. И. издал и предоставил на Д. за
осчетоводяване и включване в дневника за продажби на дружеството
следните данъчни фактури:
1. ДФ № 29/01.12.2016 г. с данъчна основа 5 000,00 лева, начислен ДДС
1 000,00 лева и обща стойност 6 000,00 лева;
2. ДФ № 30/05.12.2016 г. с данъчна основа 13 779,83 лева, начислен
ДДС2 755,97 лева и общша стойност 16 535,79 лева;
3. ДФ № 31/05.12.2016 г. с данъчна основа 4 258,00 лева, начислен ДДС
851,60 лева и обща стойност 5 109,60 лева.
Трите фактури били на обща стойност 27 645,40 лева, която сума била
значително под сумата, получена като преводи по банковата сметка на „А.Г.“
ООД, а именно с разлика от 98 583,06 лева /126 228,46 – 27 645,40/. Въпреки
това представляваното от И. дружеството продължило да изпълнява
възложените СМР, като през месец декември 2016 г. по сметката на „А.Г.“
ООД постъпили още 41 823,17 лева, а през месец януари 2017 г. още 8 500,00
лева. Така общо постъпилите плащания по сметката на „А.Г.“ ООД
достигнали 176 551,73 лева.
Представители на дружеството – възложител констатирали
некачествено извършени СМР-та, като на 14.02.2017 г. задължили М.И., като
управител на „А.Г.“ООД да ги отстрани. За целта той подписал „гаранционно
писмо“, в което саморъчно описал нередностите и се ангажирал в срок от 45
дни да ги отстрани. За времето от месец януари 2017 г. до месец октомври
2017 г. по повод получени плащания И. не е предоставял на Д. фактури за
осчетоводяване. Едва през месец ноември 2017 г. М. И. предоставил на С. Д.
за осчетоводяване още 12 броя данъчни фактури за сумата от 120 958,20 лева,
както следва:
1. ДФ № **********/05.12.2016 г., с данъчна основа 9 213,54 лева,
начислен ДДС 1 842,71 лева и обща стойност 11 056,25 лева;
2. ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 10 366,26 лева,
начислен ДДС 2 073,26 лева и обща стойност 12 439,52 лева;
3. ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 17 309,76 лева,
начислен ДДС 3 461,95 лева и обща стойност 20 771,71 лева;
6

4. ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 4 525,10 лева,
начислен ДДС 905,02 лева и обща стойност 5 430,12 лева;
5. ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 14 424,80 лева,
начислен ДДС 2 884,95 лева и обща стойност 17 309,75 лева;
6. ДФ № **********/05.12.2016 г., с данъчна основа 7 955,98 лева,
начислен ДДС 1 591,20 лева и обща стойност 9 547,18 лева;
7. ДФ № **********/12.12.2016 г., с данъчна основа 1 549,50 лева,
начислен ДДС 309,90 лева и обща стойност 1 859,40 лева;
8. ДФ № **********/12.12.2016 г., с данъчна основа 2 966,48 лева,
начислен ДДС 593,30 лева и обща стойност 3 559,78 лева;
9. ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 20 558,91 лева,
начислен ДДС 4 111,78 лева и обща стойност 24 670,69 лева;
10. ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 11 693,35 лева,
начислен ДДС 2 338,67 лева и обща стойност 14 032,02 лева;
11. ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 2 034,81 лева,
начислен ДДС 406,96 лева и обща стойност 2 441,77 лева;
12. ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 2 400,00 лева,
начислен ДДС 480,00 лева и обща стойност 2 880,00 лева.
Посочените фактури били включени в справката-декларация по ДДС и
дневника за продажбите за данъчен период месец ноември 2017 г., като „А.Г.“
ООД декларирано ДДС за внасяне в размер на 17 408,07 лева, което не било
внесено в бюджета.
От така изложеното става ясно, че „А.Г.“ ООД е получило от
възложителя „А. 2012“ ЕООД, чрез преводи по банковата си сметка, сумата от
общо 176 551,73 лева, а издадените данъчни фактури, съответно декларирани
в СД по ЗДДС и дневниците за продажби към тях, са на обща стойност 148
603,60 лева, в т.ч. 123 836,33 лева данъчна основа и 24 767,27 лева начислен
ДДС, като се установява разлика от 27 948,13 лева. За посочената разлика
М.И., в качеството си на пълномощник на управителя на „А.Г.“ ООД, е
следвало да издаде и предостави за осчетоводяване данъчни фактури, които
да бъдат включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби към тях.
По този начин избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – сумата от 4 658,01 лева, тъй като в подадената
справка-декларация по ЗДДС и дневник за продажбите с вх. №
02002597727/14.12.2017 г. за данъчен период месец ноември 2017 г.,
декларирал данъчна основа в размер на 103 295,50 лева, начислен ДДС
20 659,10 лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 17 408,07 лева, като е
следвало да декларира данъчна основа в размер на 126 585,61 лева, начислен
ДДС 25 317,13 лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 22 066,10 лева.
На дружеството възложител „А.-2012“ ЕООД била извършена данъчна
ревизия, въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218003865-
020-001/05.07.2018 г. При същата не бил признат ползвания данъчен кредит
от ревизираното дружество по фактурите, издадени от „А.Г.“ ООД, тъй като
7

било установено неиздаването и неосчетоводени и включени в месечните
отчети по ДДС фактури от „А.Г.“ ООД.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установяват неиздадени и неосчетоводени фактури за сумата от 27 948,13
лева, а останалите фактури, въпреки закъснението, са осчетоводени през
данъчните периоди месец декември 2016 г. и месец ноември 2017 г. Съгласно
експертизата, за остатъка от 27 948,13 лева /разлика между постъпилите
плащания и издадени фактури 176 551,73 лева минус 148 603,60 лева/ не били
издадени и осчетоводени данъчни фактури в никой от последващите през
годините данъчни периоди, вкл. до служебната дерегистрация на дружеството
по ЗДДС.
Избегнатия за деклариране и плащане ДДС, след декларираното в СД по
ЗДДС и дневника за продажбите за месец ноември 2017 г. възлиза на сумата
от 4 658,02 лева, която представлява 20 % сумата 27 948,13 лева, която е
разлика между получените банкови преводи в размер на 176 551,73 лева и
издадените данъчни фактури на обща стойност 148 603,60 лева. За тази
разлика в размер на 27 948,12 лева /от които 23 290,11 лева данъчна основана
и 4 658,02 лева ДДС/, „А.Г.“ ООД, представлявано от М. И. е следвало да
издаде и осчетоводи данъчни фактури, както и да ги включи в СД по ДДС и
дневниците за продажби.
М. И. също така не представил на С. Д. информация относно
постъпилите суми като приходи по сметката на „А.Г.“ ООД при изготвяне на
ГДД по ЗКПО. В подадената годишна данъчна декларация, с вх. №
0200И0310286/30.03.2017 г. М. И., в качеството си на пълномощник на Е.И.,
потвърдил неистина за годишен данъчен период – 2016 г., тъй като били
декларирани общо приходи по отчета за приходите и разходите в размер на 31
047,86 лева, счетоводен финансов резултат - загуба/ - минус 14 157,14 лева и
полагащ се корпоративен данък 0,00 лева, а е следвало да бъдат декларирани
общо приходи по отчета за приходите и разходите в размер на 131 846,36
лева, счетоводен финансов резултат – 86 641,36 лева и полагащ се
корпоративен данък 8 664,14 лева. След преобразуването на счетоводния
финансов резултат се получавала данъчна печалба 86 641,36 лева,
представляваща данъчната основа за определяне на корпоративния данък
/чл.19 от ЗКПО/. Съгласно чл. 20 от ЗКПО данъчната ставка на
корпоративния данък е 10 на сто и М. И. е следвало да декларира за внасяне
корпоративен данък 8 664,14 лева.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
счетоводството на „А.Г.“ ООД не е водено редовно, съгласно изискванията и
принципите на Закона за счетоводството, тъй като счетоводните записвания
не са извършвани своевременно, в хронологичен ред, според датата на
възникване. Според експерта, „А.Г.“ ООД издавало проформа фактури, в
основанието на които били вписани извършените вече СМР по протокол и
дата, придружени от съответните протоколи, в които детайлно били описани
8

извършените дейности и вложените материали, като за периода месец април
2016 г. – месец януари 2017 г. „А.Г.“ ООД издало на „А.-2012“ ЕООД
проформа фактури на обща стойност 173 744ь49 лева. В голяма част от
издадените проформа фактури, в основанието била вписана по-малка сума за
плащане от получателя, която представлявала приспадане на т. нар.
„гаранционни“ на обща стойност 5 692,82 лева. През посочения период по
банковата сметка на „А.Г.“ ООД постъпила сумата от общо 175 551,73 лева.
За плащането, получено на 06.01.2017 г. на стойност 8 500 лева, нямало
издадена проформа фактура, но същото било включено в получените банкови
преводи на обща стойност 176 551,73 лева. Вещото лице посочва, че въз
основа на основанията, посочени в проформа фактурите и данъчните
фактури, следвало да се приеме, че същите са издадени във връзка с
извършените СМР.
През периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. „А.Г.“ ООД
получило по банковата си сметка от „А.-2012“ ЕООД общо сумата от 176
551,73 лева, съответно за същия период били издадени данъчни фактури,
включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби на обща стойност 148
603, 60 лева, в т.ч. 123 836,33 лева данъчна основа и 24 767,27 лева начислен
ДДС. Експертизата е приела, че е налице разлика на стойност 27 948,13 лева,
между получените банкови преводи. За посочената разлика от 27 948,12 лева
„А.Г.“ ООД е следвало да издаде данъчни фактури, които да бъдат
осчетоводени и включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби към тях.
За разликата от 27 948,13 лева не били издадени и осчетоводени фактури в
никой от следващите данъчни периоди, вкл. до служебната дерегистрация на
дружеството по ЗДДС през месец юни 2018 г. Вещото лице също така е
посочило, че „А.Г.“ ООД не е издало в законоустановения срок от 5 дни
фактури за получени авансови плащания на 08.04.2016 г. и 06.01.2017 г.,
както и за извършени услуги през периода месец април 2016 г. – месец
декември 2016 г.
В периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. „А.Г.“ ООД издал
на „А.-2012“ ЕООД 15 данъчни фактури на обща стойност 148 603,60 лева –
123 836,33 лева данъчна основа и 24 767,27 лева начислен ДДС. Тези фактури
били декларирани в СД по ЗДДС и дневниците за продажби, като три от
фактурите били включени в дневника за продажби за данъчния период месец
декември 2016 г., а останалите 12 фактури били включени в дневника за
продажби за данъчния период месец ноември 2017 г. За разликата между
постъпилите плащания на обща стойност 176 551,73 лева и издадените
фактури на обща стойност 148 603,60 лева – 27 948,13 лева, нямало издадени
и осчетоводени фактури, както и не били включени в никой от следващите
данъчни периоди, вкл. до служебната дерегистрация на дружеството по ЗДДС
през месец юни 2018 г. Вещото лице посочва, че по този начин е било
избегнато плащането и установяването на данъчно задължение по ЗДДС в
размер на 4 658,02 лева, представляващо 20% от горепосочената сума от 27
948,13 лева.
9

От извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно
дължимия корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. се установява, че „А.Г.“
ООД е декларирало приходи в размер на 31 047,86 лева с подадената годишна
данъчна декларация /ГДД/ с вх. № 0200И0310286/30.03.2017 г. Според
вещото лице не може да се установи много точно сумата, декларирана като
приходи от дейността за 2016 г. по кои фактури и към кои клиенти е
генерирана, тъй като „А.Г.“ ООД нямало продажби и към други клиенти,
както и вътреобщностни придобивания. Въз основа на подадената за месец
декември 2016 г. СД по ЗДДС и дневник за продажби към нея, с които
дружеството декларирало три от фактурите, издадени към „АИД-2012“
ЕООД, можело да се заключи, че ДФ № 30/05.12.2016 г., на стойност
14 779,83 лева, без ДДС, за извършени СМР, съгласно Протокол № 1 от
21.04.2016 г., както и ДФ № 31/05.12.2016 г. на стойност 4 258,00 лева, без
ДДС, за извършени СМР, съгласно Протокол № 2 от 18.05.2016 г., са част от
декларирания общ приход за 2016 г. Експертизата е приела също, че
описаните две данъчни фактури на обща стойност 18 037,83 лева са
декларирани като приход в ГДД за 2016 г., както и сумата от още 13 010,83
лева от продажби към други клиенти. Досежно третата фактура, декларирана
в същата СД по ЗДДС и дневника за продажби към нея – ДФ № 29/01.12.2016
г. на стойност 5 000,00 лева без ДДС, вещото лице е посочило, че същата не
следва да се включва към приходите на дружеството, тъй като била фактура
за аванс. За останалите 12 броя данъчни фактури, подробно описани ДФ от №
32 до № 43, с данъчна основа 100 798,50лева и ДДС 20 159,70 лева, на обща
стойност 120 958,20 лева, издадени от „А.Г.“ ООД през месец декември 2016
г., които не са били включени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., експертът е
приел, че същите е следвало да бъдат посочени в приходите на дружеството,
защото плащанията по тях са били направени през 2016 г. , тъй като в
издадените проформа фактури, които са послужили като основание за
получаване на паричните суми по банков път, е било отбелязано, че това са
плащания за извършени вече СМР, удостоверени с протоколи, с номера и
дата, за приемане на извършената работа. От това следва, че приходите, които
„В.Г.“ ООД е следвало да декларира с ГДД за 2016 г. са на обща стойност
131 846,36 лева /декларирани 31 047,36 лева и недекларирани 100 798,50
лева/. В частта относно разходите на дружеството, вещото лице посочва за
достоверна сумата от 45 205,00 лева, която е била декларирана с ГДД за 2016
г. Според заключението на вещото лице, „А.Г.“ ООД е декларирало
отрицателен данъчен финансов резултат /загуба/ - 14 157,14 лева, а е следвало
да декларира положителен данъчен финансов резултат /печалба/ 86 641,36
лева, с дължим корпоративен данък 8 664,14 лева или по този начин е било
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на
8 664,14 лева.
По отношение на корпоративния данък по ЗКПО за 2017 г. вещото лице
посочва, че през 2017 г. „А.Г.“ ООД е получило от „А.-2012“ ЕООД на
06.01.2017 г. едно плащане на стойност 8 500,00 лева, за което не били
10

издадени нито проформа фактури, нито данъчни такива. При това положение
не можело категорично да се установи какво е основанието за получения
банков превод и дали е следвало да се декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2017 г.
В заключение вещото лице е посочило, че ако данъчните фактури,
издадени след законоустановения срок, са били осчетоводени и включени в
СД по ЗДДС за реалните и съответстващи им данъчни периоди /съобразно
получените плащания/ това не би довело до промяна в установения краен
резултат.
От приложено писмо, изх. № ЕП-499#28/21.01.2021 по описа на ТД на
НАП – Бургас се установява, че:
-данъчното задължение, декларирано със СД по ЗДДС за месец
декември 2016 г. с вх. № 02002415262/16.01.2017 г. е погасено – чрез акт за
прихващане или възстановяване от деклариран ДДС за възстановяване по СД
по ЗДДС за месеци април и юни 2017 г.;
-данъчно задължение, декларирано със СД по ЗДДС за месец ноември
2017 г. с вх. № 020002597727/14.12.2017 г. не е погасено.
При така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с
разпоредбата на чл. 413 от НПК относно задължителната сила на
постановената присъда и мотивите към нея относно начина на осъществяване
на престъплението, свързан и с преценка механизма на придобиване на
неправомерната облага, връзката между деянието и облагата, както и между
дееца и търговското дружество, съдът изведе следните правни изводи:
Предложението на Окръжна прокуратура – гр. Бургас е допустимо,
доколкото е подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по
чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от
ЗАНН.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е
възможно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона
предпоставки: санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е
обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление
от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН. Престъплението да е
извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната правна
норма.
В конкретния случай дружеството, посочено от прокуратурата, може да
бъде санкционирано по реда на чл. 83а от ЗАНН. „А.Г.“ ООД е дружество с
ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски
закон е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на
имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към датата на осъществяване на престъпното деяние – през периода
30.03.2017 г. – 14.12.2017 г. М. И. е бил пълномощник на Е. М. И. – управител
11

на „А.Г.“ ООД, т.е. към момента на извършване на престъплението е бил
овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал
същото. Ето защо М.И.И. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1,
т. т. 1 и 2 от ЗАНН. Извършеното от него престъпление, за което е бил
признат за виновен и санкциониран с посочената по-горе и влязла в сила
присъда, а именно по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, е сред визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на установения от наказателния съд и описан в мотивите на
постановената присъда механизъм на извършване на престъплението по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва да се
направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а
ал. 1 от ЗАНН – облагата в посочения размер е възникнала пряко и
непосредствено за имуществото на дружеството, което се е обогатило с тази
сума под формата на дължим, но неплатен от него данък. Безспорно е, че в
случая е налице неразривна връзка между деянието, извършителя И. и
юридическото лице, чийто пълномощник е той, като е налице и връзка между
деянието и облагата на дружество „А.Г.“ ООД. В резултат на извършеното от
М. И. престъпление, юридическото лице е избегнало плащането на дължими
публични задължения и по този начин се е обогатило по смисъла на чл. 83а от
ЗАНН с посочената сума. Тази сума представлява държавно вземане, което
дружеството не е заплатило, и което би дължало и платило при
законосъобразно развитие на данъчните правоотношения. Размерът на
имуществената облага за дружеството се равнява на неплатеното данъчно
задължение, което е съставомерен признак на престъплението по чл. 255, ал.
3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, видно от присъдата
по НОХД № 435/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Ето защо и доколкото настоящият съд е обвързан със задължителната
сила на постановената присъда и мотивите към нея, следва да се приеме за
безспорно, че общата сума, с която дружеството се е обогатило от
неплащането на дължими данъци, съвпада с посочената в съдебно-
счетоводната експертиза и допълнителната такава.

Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се
определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като облагата е
имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не
по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е
получило неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира,
че имуществената санкция следва да се определи в размер на 13 322,16
(тринадесет хиляди триста двадесет и два лева и 16 ст.) лева.
Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗАНН съдът отне в полза на държавата
придобитата от „А.Г.“ ООД пряка облага от престъплението по чл. 255, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от М.И.И.,
а именно сумата от 13 322,16 лева.
12

Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

13

Номер на акта:	19
Дата:	9 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия:	Георги Димов Пепеляшев

Дело:	20212100201098
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Решение по дело №1098/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите