РЕШЕНИЕ
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На
единадесети март
Година две хиляди и двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №290 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П.Ч.Г. против Наказателно Постановление №20-0819-004877/ 15.12.2020г.
на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на П.Ч.Г.
са наложени
следните административни
наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП и по пункт 2
- "Глоба" в
размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата
обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се
представлява и но
ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 05.12.2020г. в гр. Варна зад Градска болница по ул. Хр. Попович в 14ч. При движение назад водача не се убедил
, че пътя зад превозното средство е свободен и блъска намиращия се на пътното
платнопешеходец Ст. Станев. Водачът напуснал ПТП без да уведоми съответната
служба за контрол на МВР. Същият е установен в последствие в 16 ч. двора на
МБАЛ „Света Анна“, където постъпил за преглед Станев.
Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното
производство бе разпитан свид. П.
–актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и
безпристрастно. Съдът кредитира показанията на допуснатия до разпит свидетел М.
Маринов. С неговите показания не се установява различна фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- от Началника на група в сектор
„ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед №
Iз-8121-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По пункт 1 от
наказателното постановление:
Съдът намира, че
правилно е било прието от АНО, че въззивникът е допуснал нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, като
е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Съгласно разпоредбата на правната норма с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. В конкретния случай
е безспорно установено, че в
следствие на неговите действия пешеходец е паднал на улицата и си е получил
контузия на коляното си. Установената фактическа обстановка в този пувнкт не се
оспорва от жалбоподателя. В тази връзка съдът приема, че е извършено вмененото
на жалбоподателя нарушение. Правилно е
била определена и санкционната норма, като е било належено справедливо наказание.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
Съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение
по чл.123 ал.1 т.2 ЗДП,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. При наличие на пострадал пътник жалбоподателят
не е останал на място и не е уведомил контролните органи за настъпване на ПТП. Съдът намира, че наказващият орган се е
произнесъл при изяснена фактическа обстановка. Направените
в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не са
опровергани от доказателствата по делото, както се твърди в жалбата, а
напротив, потвърждават се от показанията на разпитаните
по делото свидетели, чиито показания са
кореспондиращи и с приобщените по делото писмени доказателства. Пред съда не се представят доказателства, че са налице
обстоятелства, изключващи приложението на чл. 123, ал. 1, т.2 б.А
от ЗДвП по отношение на водача на МПС, изключващи отговорността на жалбоподателя за така посоченото нарушение на ЗДвП.
Обстоятелството, че пострадалия пешеходец Станев казал, че изпитвал болка и
поискал да си тръгне не освобождава жалбоподателя от задължението да уведоми
съответната служба за контрол за възникналия инцидент. Съдът намира, че той не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поведението на
пострадалия не може да доведе до отпадане на административно наказателната
отговорност за нарушителя. Обаждането на
жалбоподателя на телефон 112 два часа след инцидента, едва след като
пострадалия сам е потърсил медицинска помощ в болницата съдът намира
ирелевантно. Следвало е жалбоподателя да съобрази поведението си с правилата и
нормите на закона и непосредствено след инцидента да се обади на съответните
служби за контрол.
В тази връзка съдът намира,
че жалбоподателя е правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намери, че
при индивидуализацията на административното
наказание в пункт втори, наложено на
жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и с обстоятелството, че
същия няма други нарушения в стажа си на водач. В тази връзка съдът намира, че
наказание в пункт втори, определено малко над минималния
размер е справедливо
и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът
счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на
обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретните
нарушения не може да се квалифицират
като маловажни, тъй като те
по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на
принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършените нарушения не
следва да се приемат като маловажни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№20-0819-004877/ 15.12.2020г. на Началника на група в сектор „ПП” при
ОД-МВР-Варна, с което на П.Ч.Г.
са наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 20 лева
на основание чл.185 от ЗДП и по
пункт 2 - "Глоба" в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА П.Ч.Г. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на
осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: