№ 46708
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110140430 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. К., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
му, извършено със заповед № РД12-344/07.05.2024 г. на министъра на културата на
Република България, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на Национален учебен
комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура.
С молби от 08.10.2024 г. и 13.11.2024 г. ищецът е уточнил исковите си претенции,
като е посочил, че същите са насочени срещу Национален учебен комплекс по култура
с лицей за изучаване на италиански език и култура, като в условията на евентуалност
предявява и такива срещу Министерство на културата.
Като все предвид наведените от ищеца доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка
за правото на иск, поради което за наличието съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове
относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово правоотношение
са работникът /служителят/ и работодателят. Спорът за законността на наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е трудов и засяга
правната сфера както на работника, който го предявява в защита на своите права, така
и на работодателя. Надлежната пасивна легитимация принадлежи на работодателя, с
когото е създадено трудовото правоотношение. В § 1, т. 1 от ДР на КТ се съдържа
дефиниция на понятието „работодател“ и това е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Според чл. 61, ал. 2 КТ,
за длъжности, определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор
се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Разпоредбата регламентира специфични хипотези на делегиране по закон на
работодателска власт, при които волеизявлението по възникването или прекратяването
1
на трудово правоотношение изхожда от различен от работодателя орган, като
изключение от общото правило на чл. 61, ал. 1 КТ, но обвързващо самия работодател,
т.е. този, в предприятието на който работникът или служителят полага труд. Надлежен
ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание, предявен от работник или
служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, е
работодателят, а не горестоящия спрямо него орган – в който смисъл са и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
30.03.2012 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2010 год., ОСГК.
Законът за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ регламентира различните
видове културни институти, а именно: държавни – чл. 5, регионални – чл. 9 и
общински – чл. 8. 3 Държавните културни институти са: държавни културни институти
във ведомства, извън Министерство на културата – чл. 6 ЗЗРК; държавни културни
институти с национално значение – чл. 7 ЗЗРК; училища по изкуствата и училища по
културата – чл. 13 ЗЗРК и български културни институти в чужбина – чл. 17 ЗЗРК.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЗРК, всички държавни културни институти са юридически лица
на бюджетна издръжка, какъвто статут има и Национален учебен комплекс по култура
с лицей за изучаване на италиански език и култура. Последният се представлява от
директор, чието правоотношение е трудово и възниква въз основа на конкурс по КТ за
срок от 4 години. Според чл. 5, ал. 1, т. 22 от Устройствения правилник на
Министерство на културата, министърът на културата сключва договори с директорите
на държавни културни институти за осъществяване на творческата им дейност, при
условие че необходимите за това средства са в рамките на разходите по бюджета на
културния институт за съответната година.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че Национален учебен
комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура има
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а отделно от това е и
самостоятелен правен субект. Сключването на трудовия договор с ищеца от министъра
на културата е в изпълнение на предоставеното му правомощие, но при условията на
чл. 61, ал. 2 КТ трудовото правоотношение е създадено с Национален учебен комплекс
по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, което го определя като
надлежна /процесуално легитимирана/ страна – ответник по иска, предмет на
настоящото дело.
В разглеждания случай евентуалните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник – Министерство на културата,
поради което същите се явяват недопустими. Ето защо на основание чл. 130 ГПК
исковата молба в тази част следва да бъде върната, а производството прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от И. В. К., в частта, с която срещу
Министерство на културата са предявени в евентуални искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено
със заповед № РД12-344/07.05.2024 г. на министъра на културата на Република
България, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на Национален учебен комплекс
по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 40430/2024 г. по описа на СРС, 74 състав
в частта по предявените от И. В. К. срещу Министерство на културата са предявени в
2
евентуални искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД12-344/07.05.2024
г. на министъра на културата на Република България, и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„директор“ на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на
италиански език и култура.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3