№ 71
гр. гр. Добрич, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900061 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от „К. Д.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.С, район С, ул.“П. Ц. Л.“ №13 срещу „Х.
М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ж.к.“Б.“ бл.56 вх.А ет.3 ап.11 иск за заплащане на сумата от 75000 лв.,
представляваща част от цялото придобито вземане в размер на 289 975.05 лв.
по силата на договор за цесия от 01.12.2019 г. с произход получено на
отпаднало основание авансово плащане по договор за извършване на услуга
от 03.04.2018г., сключен между „Х. М.“ ЕООД и „Т. М." ЕООД, ЕИК ****,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
„К. Д." ЕООД е търговско дружество с основен предмет на дейност,
свързан с изкупуване, събиране и управление на търговски вземания. В тази
връзка, упражнявайки обичайната си дейност и в качеството на страна-
цесионер, Дружеството сключва договор за цесия от 01.12.2019 г. с цедент
(стар кредитор) „Т. М." ЕООД, ЕИК ****, гр. Пловдив за вземания в общ
размер на 289 975, 05 лв. от лицето-длъжник „Х. М." ЕООД, ЕИК ****, гр.
1
Добрич.
Вземанията по цесията произтичат от търговски договор за извършване на
услуга, с предмет раз/сортиране на метални отпадъци от 03.04.2018г., по
който „Т. М." ЕООД се явява страна –възложител, а „Х. М." ЕООД –
изпълнител. Договорът е със срок на действие една календарна година,
считано от датата на подписването му и допуска авансови плащания от
страна на възложителя към изпълнителя. Вземането е формирано от сбора на
издадени от страна на изпълнителя фактури за авансови плащания по
договора. Изпълнителят е издал фактурите, след като е получил авансово по
банков път парични средства, а впоследствие не е изпълнил договорената и
дължима услуга.
Изпълнителят „Х. М." ЕООД е получил от възложителя „Т. М." ЕООД
общо 490 000 лева, преведени авансово по Договора за услуга в периода
03.04.2018 - 04.07.2018 г. Плащанията са извършени по банков път, с общо 12
превода, за всеки от който „Х. М." ЕООД надлежно е издал съответна
фактура за получен аванс. През месец юни изпълнителят „Х. М." ЕООД
съумява да изпълни част от поетите задължения по Договора за услуга, като
извършва сортиране и разсортиране на количества метални отпадъци в полза
на възложителя на обща стойност 200 024,95 лв. Извършените действия са
отчетени и осчетоводени с фактура №*********/30.06.2018г. За разликата до
490 000 лв. изпълнителят „Х. М." ЕООД не е извършил други действия по
изпълнение в срока на договора. Поради това сумата от 289 975,05 лв.,
представляваща разликата между преведените аванси и отчетеното
изпълнение (т.е. 490 000 лв. минус 200 024,95 лв.) следва да бъде върната от
изпълнителя на възложителя след изтичането на срока на Договора за услуга.
Връщането на сумата следва на основание неизпълнението от страна на „Х.
М." ЕООД и изтичането на срока на договора за услуга. Налице е платена
парична сума, която трябва бъде върната поради отпадане на основанието за
плащането й - хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Вземането
възникнало в патримониума на „Трансметал- инвестман ЕООД срещу
длъжника „Х. М.“ ЕООД е прехвърлено от кредитора „Т. М." ЕООД на „К.
Д." ЕООД с договора за цесия. Длъжникът „Х. М.“ ЕООД е надлежно
уведомен за сключената цесия от стария си кредитор „Т. М. ЕООД, като в
уведомлението изрично е посочен новият му кредитор „К. Д." ЕООД.
Уведомяването на длъжника е потвърдено от стария кредитор на новия чрез
2
изрично Потвърждение, съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Ответната страна не е подала в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на
исковата молба, в проведеното открито съдебно заседание не изпраща
представител.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Главният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.99, ал.1
ЗЗД в.вр. чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, а акцесорният за обезщетение за забавено
плащане черпи правното си основание от разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи, че е приобретател по силата на договор за цесия на
съществуващо вземане, както и предпоставките за възникване на това
вземане. В хипотезата на чл.55 ЗЗД се претендира връщането на нещо, което е
дадено на ответника и в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно облигационно правоотношение по договора за услуга и размера на
заплатените по договора суми. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото и налице ли е основание за неговото
задържане.
От представените доказателства се установява, че на 03.04.2018 г. е
сключен Договор за услуга, по силата на който ответното дружество е поело
задължение да разсортира и сортира метални отпадъци, находящи се на
площадката на „Т. М." ЕООД, при поето задължение от страна на последния
да заплаща възнаграждение в размер на 88. 01 лв., за всеки обработен тон, без
ДДС (чл. 1. 1 и 2. 1 от Договора). Уговорено е плащането на цената да се
извършва в срок до 15 дни след издаване на фактура, авансово в брой или по
банков път. (чл. 2. 2). Страните уговорили срок на договора една година,
считано от датата на подписването му 03.04.2018 г.
От представените доказателства се установява още и, че от страна на „Т.
М." ЕООД са извършени авансови плащания през периода 03.04.2018 г. –
04.07.2018 г., общо в размер на 490000 лв. Плащанията са извършени по
банков път с 12 превода /л.36 – 63 по делото/, като от страна на ответника за
извършените плащания са издадени фактури №№1, 2, 3, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 15,
16, 21.
След извършена служебна справка в Публичния регистър на Търговците и
3
Брокерите на отпадъци, воден при Изпълнителна агенция по околна среда се
установява, че „Т. М." ЕООД е вписан в Регистъра под №44/15.10.2012 г. и
към момента на справката е със статут на действащ търговец и брокер.
По отношение на ответника се установява, че същият е вписан в Регистъра
под №905/27.03.2018 г. и към момента е със статут на действащ търговец.
Извършените по договора за услуга действия са отчетени и осчетоводени с
фактура №*********/30.06.2018г., издадена от „Х. М." ЕООД в полза на
възложителя „Т. М." ЕООД, на обща стойност 200 024,95 лв.
Ответникът „Х. М." ЕООД не твърди и не представя доказателства за
разликата до платените му като изпълнител 490 000 лв. да е извършил други
действия по изпълнение на договора.
Валидността на облигационната връзка между страните по Договор за
услуга не е оспорена. Липсва спор и относно изправността на възложителя „Т.
М." ЕООД, досежно плащането на сумите по договора, а и това се установява
от представените по делото доказателства за извършени авансови плащания
по договора, удостоверени от издадените от ответника „Х. М." фактури.
Установява се, че възложителят „Т. М." ЕООД е неизправна страна по
договора. За да направи този извод, съдът съобрази, че от страна на
ответника, в чиято тежест е, не са наведени твърдения и не са представени
кореспондиращите им доказателства, същият да е изпълнил задълженията си
по договора, съответно на уговореното в него, което би му дало основание да
задържи изцяло заплатените авансово суми. При липсата на доказателства в
границите на срока на договора ответникът да е престирал работа в обем
съответен на общо заплатената авансово сума и при липса на твърдения след
изтичането на срока, облигационната обвързаност на страните да е била
продължена дори и с конклудентни действия, следва да се приеме, че е
отпаднало основанието за заплащане на сумата от 289 975.05 лв.,
представляваща разликата между платената авансово сума от 490 000 лв. и
стойността на изпълнението по договора в размер на 200 024,95 лв.
С оглед отпадане на облигационната връзка между страните по Договор за
услуга от 03.04.2018г. и с оглед разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, „Х. М."
ЕООД дължи връщане на сумата от 289 975.05 лв. на „Т. М." ЕООД.
На 01.12.2019 г. между възложителя „Т. М." ЕООД и ищеца „К. Д.“ ЕООД
е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, по силата на който
цедентът е прехвърлил вземането си от „Х. М." ЕООД в размер на 289 975.05
4
лв.
По делото не се установява изпъление на предвиденото в чл.99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. Целта на уведомяването на длъжника за цесията е да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в конкретния случай
липсват твърдения за удовлетворяване на притезанието от длъжника чрез
доброволно изпълнение. Следва да се отбележи, че дори длъжникът да плати
на цедента, то същият има призната и гарантирана от закона възможност да
бъде освободен от отговорност, като се установи неговата добросъвестност,
т.е. че не е знаел за правопрехвърлителната сделка поради неуведомяването
му – арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Процесната цесия има действие за
длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „К. Д.“ ЕООД се явява носител на
вземането от 289 975.05 лв., представляващо получено на отпаднало
основание авансово плащане по договор за извършване на услуга от
03.04.2018г.
Поради изложеното и предвид предявяването на иска като частичен до
размер на сумата 75000 лв., той следва да бъде уважен изцяло.
Основателно се явява искането за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 01.04.2022 г. /датата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, а именно сумата от 3000 лв. – заплатена държавна
такса.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х. М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ж.к.“Б.“ бл.56 вх.А ет.3 ап.11, на основание на чл.99, ал.1 ЗЗД в.вр.
чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „К. Д.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С, район С, ул.“П. Ц. Л.“
№13 сумата от 75000 лв., представляваща част от цялото придобито вземане в
5
размер на 289 975.05 лв. по силата на договор за цесия от 01.12.2019 г. с
произход получено на отпаднало основание авансово плащане по договор за
извършване на услуга от 03.04.2018г., сключен между „Х. М.“ ЕООД и „Т.
М." ЕООД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба - 01.04.2022г. до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски в размер на 3000 лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
посочена от ищеца банкова сметка: BG59FINV91501017387056, при „Първа
инвестиционна банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6