РЕШЕНИЕ
№ 154
гр.Плевен, 24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен. втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Даниела Дилова Членове: Снежина Иванова
Венелин Николаев
При участието на прокурора от ОП Плевен Йорданка Антонова, при секретаря Цветанка Дачева. като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 1375 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАПИ, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 748 от 06.11.2019 г., постановено по анд № 1897/2019 г., Районен съд - Плевен е отменил наказателно постановление № № 57/09.08.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, с което на И.Н.З. *** осн. чл. 179. ал.З, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин лева) за това, че на 19.03.2019г. в 14:08 часа на Републикански път ІІІ-3005 (пътен възел НХК и с. Ясен), включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водач на ППС-лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел ЛТ 35 с per. № *****, за което превозно средство не била заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура, в която се сочи че решението на Районния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени . Твърди, че съдът неправилно е приел, че към датата па извършване на нарушението е действала разпоредба на ЗдВП, която има предвид случаите на неплатена винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗдВП. Тя се отнася за пътни превозни средства по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗДВП, а именно ПП с обща техническа допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона т.е. към момента на извършване на нарушението е действала старата редакция на ЗдВП, която предвижда наказание глоба в размер на 1500 лв. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение, с което е отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.Излага становище, че решението следа да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от районния съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.03.2019г. в 14:08 часа, на Републикански път П1-3005 (пътен възел НХК и с. Ясен), включен в обхвата на платената пътна мрежа, служители на Агенция ,.ПИ“-гр. София - свидетелите Р. Г. П. и Х. С. Л. спрели за проверка пътно превозно средство -лек автомобил, марка „Фолксваген44, модел ЛТ 35 с per. №*****, управляван от жалбоподателя И.Н.З.. При извършената проверка било установено, че автомобилът е без закупен винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Констатациите на проверяващите били изложени в съставения от актосъставителя П. АУАН №001235 от 19.03.2019г., с който на жалбоподателя З. било вменено нарушение по чл. 139 ал. 5 и ал.6 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло описаната фактическа обстановка и на жалбоподателя И.Н.З. *** осн. чл. 179. ал.З, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин лева) за извършено на 19.03.2019г. нарушение по чл. 139 ал. 5 и ал.6 от ЗДвП.
Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите Р. П. и свидетеля Х.Л. като последователни, логично изложени, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитирал и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка. Приел е, че към момента на проверката не е била заплатена винетна такса относно процесния автомобил, че този факт е бил установен след извършена проверка в информационната система на Агенция „ПИ“, както и че впоследствие след представяне на заплатена винетка от собственика на управлявания от жалбоподателя автомобил било изяснено, че времето на заплащането и следва с около час момента на проверката.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил следните изводи:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139 ал.5 и ал. 6 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019.), съгласно които движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на съответната такса за тях, определена в чл. 10. ал. 1от Закона за пътищата , а водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В настоящата хипотеза не се установява дължимата винетна такса да е била платена от трето лице преди извършване на проверката от длъжностните лица при А „ПИ“ към МРРБ. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят е автор на нарушението, за което е анажирана административно-наказателната му отговорност. Приел е, че приложимата и съдържаща се в чл. 179, ал.З от ЗДвП санкционна разпоредба за извършеното нарушение, действаща към момента на извършването му предвижда за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. I от Закона за пътищата административно наказание - глоба в конкретно определен размер, а именно - 300,00 лева. След като наказващият орган е наложил административно наказание глоба в размер от 1500,00 лева. каквото не е предвидено от законодателя, то наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Касационната инстанция намира постановеното решение за неправилно.
Към момента на извършване на нарушението - 19.03.2019г., съответно съставянето на АУАН и издаване на НП - 09.08.2019г., е действала разпоредбата на чл. 179 ал.З т.2 от ЗДвП, която предвижда че при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона - 1500 лв.; за извършеното нарушение е предвидено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. С изменение на чл. 179 ал.З от ЗДП , в сила от 16.08.2019г. за извършеното нарушение е предвидена глоба в размер на 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН. ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
При тези факти като е потвърдил НП решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция в настоящия й състав споделя изцяло извода на въззивната инстанция, че доказателствата по делото установяват по несъмнен начин извършването от обективна страна от И.З. нарушение по чл. 179 ал.З т.2 от ЗДВП/ в редакция към 19.03.2019г./ , за което е предвидено наказание глоба в размер от 1500 лв, но до влизане в сила на наказателното постановление е влязло в сила изменение на чл. 179 ал.З от ЗДвП и действащата след изменението норма се явява по- благоприятен закон по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тьлк.д.№ 7/20Юг.. ОСК. предвид изричните разпоредби на ЗАНН. съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354. ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела. при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава XII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество. съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление, като съобрази размерите и на наложените санкции,
С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Плевен, с което НП е отменено, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се измени наказателното постановление в посочената насока.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 748 от 06.11.2019 г., постановено по НАХД №1897/2019 г., с което е отменено наказателно постановление № 57/09.08.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“' към МРРБ, с което на И.Н.З. *** осн. чл. 179, ал.З, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин лева) за това, че на 19.03.2019г. в 14:08 часа на Републикански път IH- 3005 (пътен възел НХК и с. Ясен), включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водач на ППС-лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел ЛТ 35 с peг. №******, за което превозно средство не била заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ат. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ат.5 и ал.6 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №57/09.08.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с което на И.Н.З. *** осн. чл. 179, ал.З, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин лева), като го отменя в тази му част и НАЛАГА на И.Н.З. *** осн. чл. 179. ал.З. т.2 от ЗДвП на осн. чл. 179. ат.З от ЗДвП вр. чл. 3 ал.2 от ЗАНН административно наказание - глоба в размер на 300 лв за това, че на 19.03.2019г. в 14:08 часа на Републикански път ПТ-3005 (пътен възел НХК и с. Ясен), включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водач на ППС-лек автомобил, марка „Фолксваген““, модел ЛТ 35 с рег.№ ******, за което превозно средство не била заплатена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП – нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п