Р Е Ш Е Н И Е
№ 316 / 02.11.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При
участието на секретаря Мария Михалева разгледа
докладваното от председателя адм.д. №213/2020 г. по описа на АС – Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на „**" АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Полковник Дрангов" № 9,
представлявано от изпълнителния директор В.В.З., чрез адвокат Б.К. - ДАК срещу Ревизионен акт №
Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г. и Ревизионен акт №
П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. за поправка на Ревизионен
акт, издадени от Анелия Цветозарова Бонева на длъжност началник сектор
„Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил
ревизията и Йорданка Р. Николова на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 77/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"
Варна.
В жалбата се сочи, че се обжалва ревизионния акт, с
който са установени допълнителни задължения на „**" АД по ЗДДС в общ
размер 6414,76 лв. за
периоди: м.12.2012г., м.08.2014г., м.09.2014г., м.10.2014г., м.11.2014г.,
м.12.2014г., м.03.2016г., м.08.2017г., м.10.2017г., м.11.2017г., м.09.2018г.,
м.10.2018г., м.11.2018г., от които: ДДС 4849,17 лв. и Лихви 1565,59 лв., както
и ревизионния акт за поправката, с който е направена корекция на сумата за
внасяне след като е съобразено направено прихващане в размер на 4361,05 лв. с
подлежаща на възстановяване на дружеството сума в този размер, която е била
платена за задължения по Ревизионен акт № Р-03000818006218-091 001/30.04.2019 г.,
който е отменен при обжалването му. В резултат на корекцията са определени за
внасяне: ДДС 1469.17 лв. и Лихви 336,63 лв.
Твърди се, че безспорно е установено
от ревизиращия орган, че е изпълнено условието в чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС,
свързано с притежаване на данъчен документ (фактура), издаден от прекия
доставчик и съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС,
в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки
или услуги, по които лицето е получател. Всички фактури са отразени в
съответните регистри и дневници на двете страни и са заплатени. Спорната
предпоставка за признаване на правото е по чл.69, ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че ревизиращият
орган е приел, че получателят „**" АД, който е регистрирано по ЗДДС лице,
не използва услугите за целите на извършваните от него облагаеми доставки,
поради което няма право да приспада начисления ДДС във фактурите. Релевират се
доводи, че в решението по чл.155 от ДОПК, с което е потвърден обжалваният ревизионен акт, Директорът на Дирекция
„ОДОП" - Варна е изложил друга причина за непризнаване на правото на
данъчен кредит, която никога не е била твърдяна от ревизиращия орган и която не
е посочена в ревизионния акт и в приложения като неразделна негова част
ревизионен доклад, поради което и се счита,
че решаващият орган недопустимо е въвел ново основание за отказване на данъчния
кредит - чл.70, ал.5 от ЗДДС, което е различно от основанието в ревизионния акт
за отказване на правото - чл.69, ал.1 от ЗДДС. Посочва се, че в
съдържанието на ревизионния доклад няма констатация за липса на реална доставка
на наемната услуга, за която са издавани фактурите и няма констатация за
абсолютна симулация на сделката, напротив има констатация, че наетият имот „се ползва постоянно", което
означава, че органът по приходите е
приел, че има реално осъществена доставка на наемна услуга, която
се предоставя от началото на м.08.2007 г. и продължава да се предоставя и в
момента, тъй като не е изтекъл срока на договора. Освен това, разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, на
която се е позовал контролният административен орган, регламентира, че не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Никъде
в ревизионния акт и в ревизионния доклад не се твърди, че издателят на
процесиите фактури „Терин" ЕООД е начислявал неправомерно ДДС, поради
което и се счита от жалбоподателя, че е недопустимо да се въвежда ново
основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит в
административното производство по обжалване на ревизионния акт. Поради
гореизложеното се твърди, че контролният орган е нарушил забраната в чл.155,
ал.8 от ДОПК, която не позволява с решението да се изменя ревизионния акт във
вреда на жалбоподателя. В случая забраната е нарушена с новото твърдение за
липса на реална доставка на услуга, относно което ревизираното лице е нямало
възможност да упражни право на защита с възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК
поради несъществуващата в ревизионния доклад констатация за липса на реална
доставка на услуга.
Излагат се подробни твърдения, че е незаконосъобразен отказа на
ревизиращия екип да признае право на пълен данъчен кредит на „**" АД по 13
броя фактури, издадени от „Терин" ЕООД за доставки на услуги по договор за
наем, а именно, че не е признат данъчен кредит в размер на 4849,17 лв., който представлява
начислен във фактури ДДС върху месечната наемна цена за ползван имот и върху
стойността на префактурирани консумативни разходи. Оспорва се и като неправилен извода на ревизиращия орган, че не били
събрани доказателства за необходимостта да се наема имот в гр.София за
осъществяване на стопанската дейност на „**" АД в ревизираните периоди, че
нямало такава нужда след като то е придобило собствен имот в същия град. Според
оспорващия преценката за това каква е нуждата, която налага сключване на
наемен договор, е въпрос само от компетентността на органите на търговското
дружество. Ревизиращият орган няма законови правомощия да преценява дали
приетото оттях управленско решение е целесъобразно или не.
Оспорва се и като неправилен извода в решението по чл.155 от ДОПК, че
дружеството е извършило разход, който не е бил необходим; че разходът е
направен поради свързаността на наемателя и наемодателя, което доказвало
симулативността на услугата с цел предоставяне на право на данъчен кредит на
наемодателя. Фактът,
че наемодателят и наемателят са свързани лица, не презюмира симулативност на
сключения от тях договор за наем се твърди в жалбата. Има ясно правило в чл.27,
ал. 3, т.1 от ЗДДС, съгласно което, при доставки между свързани лица данъчната
основа, определена по реда на чл.26, трябва да е пазарната цена. Органът по
приходите би могъл само да констатира,
че договорената от свързаните лица цена не е пазарната цена за това ползване, но
в случая той не прави твърдение, че договорената цена 1300 лв. без ДДС месечно
не се явява пазарната цена за ползването на този имот. Необосновано и абсурдно е
твърдението, според дружеството в решението на Директора на Дирекция
„ОДОП" - Варна, че наемната услуга била симулативна, защото целяла „да се
предостави право на данъчен кредит на наемодателя". He е посочено кое е онова доказателство, което установява симулацията като
цел. Фактурирането на наема не предпоставя само, че ще възникне право за
получателя „**" АД да приспада данъчен кредит. Фактурирането на наема
създава задължение за доставчика „Терин" ЕООД да внесе в бюджета
начисления ДДС се настоява в жалбата. В случая всички фактури са платени и
осчетоводени, а начисленият ДДС е внесен от „Терин" ЕООД в бюджета. т.е.
доказано е, че няма причинена вреда на бюджета. Релевират се съображения, че не
е ясно каква, според административния орган, е нуждата свързаните лица да
симулират, че извършват услуга. Няма логика да се твърди симулативност след
като е извършена насрещна проверка на „Терин" ЕООД и е установено, че този
доставчик е внесъл начисленият данък в бюджета. Няма логика да се твърди
симулативност след като е доказано, че получателят на доставката „**" АД е
направил реални разходи за закупуване на обзавеждане на наетия офис, които
разходи са осчетоводени в с/ка 614 "Разходи за управление".
Оспорва се като необоснован и недоказан извода, че документираните
доставки на наемните услуги в издадените от „Терин" ЕООД фактури не били
свързани с извършваната от „**" АД стопанска дейност в тези периоди и че
дружеството не е доказало, че те са използвани за извършване на облагаеми
доставки, като се излагат подробни съображения и в тази насока. Оспорва се като необоснован отказа да се признае право на пълен данъчен
кредит за префактурираните консумативни разходи в ревизираните периоди.
Моли се, да се постанови решение, с което да се отмени Ревизионен акт №Р-03000319004605-091-001/03.02.2020
г. и Ревизионен акт № П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. за неговата
поправка, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр.Варна и потвърдени
с Решение № 77/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна. Претендират
се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
с.з. оспорващият се представлява от адв. Б.К., която поддържа жалбата на
изложените в нея основания, като се позовава и на извършената
съдебно-икономическа експертиза и на разпитаният по делото свидетел.
Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата по съображения, изложени в решението.
В
с.з., представляващия ответника, юриск. М., моли да се потвърди решението на
директора на ОДОП Варна, като се приеме жалбата за неоснователна. Излагат се
съображения, че няма реална връзка между представените в съдебното производство
доказателства и твърденията на оспорващия. Релевират се доводи, къде е
дейността на дружеството, а именно извън София и не са налице твърдените
обстоятелства, че процесният недвижим имот е използван за икономическите цели
на дружеството. Сочи се, че и не са представени всички заповеди за
командировка, които са описани подробно от вещото лице. Поради което и се
счита, че жалбоподателят не оборва констатациите на органа на приходите. Моли,
се за присъждане на разноските, независимо от изхода на делото, предвид
представените доказателства пред съда.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ревизионното производство е започнало с издаване
на ЗВР № Р-03000319004605-020-001/17.07.2019 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000319004605-020-002/23.10.2019
г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000319004605-020-003/19.11.2019 г. с която е възложена
ревизия на „**“ АД, за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода 01.08.2014 г. –
31.12.2014 г.; 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г.; 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г.;
01.12.2012 г. – 31.12.2012 г.; 01.07.2017 г. – 31.08.2017 г. и 01.09.2018 г. –
31.11.2018 г..
ЗВР е издадена от оправомощен орган съгласно заповед
№ Д-1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
С оспорения ревизионен
акт са определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните
периоди в общ размер 4 849.17 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 1 287.54 лева към датата на издаване на РА. Прието е от приходните органи, че "**" АД, е декларирало право на приспадане
на пълен данъчен кредит за ползване под наем на имот находящ се в гр.София, ул.
„Бистрица" № 4-6, ет.2, ап.4, собственост на "Терин"ЕООД, ЕИК
*********, като е прието, че декларираните доставки с право на пълен данъчен кредит не са
свързани с извършваната през периода стопанска дейност и не са използвани за
извършване на облагаеми доставки.
Поради което и на
основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1 от ЗДДС не се
признава право на приспадане на данъчен кредит за периодите и в размери както
следва:
- за данъчен период м. 08.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000269/29.08.2014 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 09.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000274/30.09.2014 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 10.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000279/31.10.2014 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 11.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000284/28.11.2014 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 12.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000290/30.12.2014 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 03.2016 г. не е признат данъчен кредит в размер на 260 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000376/22.03.2016 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 08.2017 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1 576,71 лева, представляващо ДДС по
фактура № 0000000504/31.08.2017 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 10.2017 г. не е признат данъчен кредит в размер на 264,33 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000518/31.10.2017 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 11.2017 г. не е признат данъчен кредит в размер на 271,31 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000526/30.11.2017 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 09.2018 г. не е признат данъчен кредит в размер на 288,42 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000601/28.09.2018 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 10.2018 г. не е признат данъчен кредит в размер на 282,62 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000608/31.10.2018 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
- за данъчен период м. 11.2018 г. не е признат данъчен кредит в размер на 345,78 лева, представляващо ДДС по фактура № 0000000613/30.11.2018 г., издадена от "ТЕРИН" ЕООД;
Гореописаните фактури,
в едно с приложените към някои от тях справки за консумативни разходи са присъединени
за целите на ревизия с Протокол (обр.Кд
- 73) № 1176521/15.11.2019г. С Протокол (обр.Кд-73) № Р-03000319004605-ППД-001
/ 19.11.2019г. за целите на производството е присъединен, представен при
предходната ревизия, Договор от 01.09.2017г. с наемодател "Терин"ЕООД
и наемател "**"АД за предоставяне под наем на недвижим имот, находя
се в гр.София, ул."Бистрица", №4-6, ет.2, ап.4. Срока на договора е
10 години, считано от датата на подписването му. Месечната наемна цена на имота
е определена в размер на 1300.00лв. без включен ДДС или 1560.00лв. с ДДС.
Разходите платени за наемната цена по договора са счетоводно отразени по с/ка
614"Разходи за управление".
С цел установяване
предназначението на имота и начина на използването му, от органа са предприети
следните процесуални действия:
Извършена е насрещна проверка на "ТЕРИН" ЕООД с БУЛСТАТ:
********* в ТД на НАП - Варна. За резултатите е изготвен Протокол за извършена
насрещна проверка № П-03000819145508-141-001/30.09.2019 г. При насрещната
проверка е установено, че през периодите от обхвата на настоящата ревизия
„ТЕРИН" ЕООД е отдавал под наем гореописания имот на "**"АД. В
представените обяснения на управителя на „ТЕРИН“ ЕООД, се сочи, че „Терин"
ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул."Бистрица" №4-6, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба
№166, том VI, per.
№22283,
дело №1048 от 2006 г. Същият е заведен в счетоводството на дружеството в
годината на придобиване. Имотът е закупен с цел да се използва за офис. На
01.08.2007 г. е сключен Договор за наем между „Терин" ЕООД, в качеството
му на наемодател и „**" АД, в качеството му на наемател, където в чл.1.(2)
изрично е упоменато, че имота се предоставя за офис. Офисът не е обзаведен от
Наемодателя, както и няма налично оборудване, собственост на „Терин" ЕООД.
Същото е видно от счетоводните регистри. Всичкото налично
оборудване/обзавеждане е закупено от „**" АД и е негова собственост.
Заведено е в счетоводството на „**" АД. В офиса не са извършвани основни
ремонти нито от собственика, нито от наемателя. Партидите за електроенергия,
топлинна енергия, вода и др. разходи, свързани с ползването на имота са на
името на „Терин" ЕООД. Същите се заплащат от Наемателя срещу издадена
фактура. Предоставеният имот в гр. София се ползва за административната дейност
на „ **" АД. В него се провеждат заседания на Съвета на директорите,
предвид факта, че един от неговите членове - Янко Каменов, има постоянно
местоживеене в гр.София и работи в този град. В имота се провеждат срещи между
изпълнителния директор с контрагенти на дружеството; водят се преговори за
сключване на търговски договори; осъществяват се срещи с експерти, вещи лица,
адвокати по повод на водени съдебни дела.
Изпратено е Искане за извършване на проверка по делегация
№Р-03000319004605-034-001 /20.08.2019 г. За резултатите е издаден Протокол за
Приключване на проверка по делегация №П-03000819146387-081-001/ 01.10.2019 г.,
съгласно който: На 27.09.2019 г. е извършено посещение на адрес гр. София, ул.
„Бистрица" № 4-6, ап. 4 във връзка с Искане за извършване проверка по
делегация № Р-03000319004605-034-001/20.08.2019 г. При извършеното посещение не
е открито ЗЛ, негов представител или пълномощник. При позвъняване на звънец 4,
наименуван „ТЕРИН" ЕООД никой не е отворил входната врата на апартамента.
Установен е контакт с домоуправителя на жилищната сграда - Димитър Колев Чалев
с ЕГН ********** от когото е попълнена декларация. В същата лицето, в
качеството си на домоуправител, декларира че ап. 4 е собственост на дружество
„ТЕРИН" ЕООД - гр. Добрич и понастоящем не знае да се отдава под наем.
Режийните разходи се заплащат еднократно за цялата година. Извършеното
посещение е обективирано с Протокол кд-73 сер. АА № 1610216/27.09.2019 г.
Изпратени са Искания за представяне на
документи от трети лица, от които е установено, че всички консумативи се
заплащат от „ТЕРИН“ ООД.
При настоящата ревизия
е установено, че с Нотариален акт за покупко-продажда №28, том III, per. № 10687, дело №393 от
26.09.2012 г. „**" АД е закупило апартамент №4 находящ се в гр.София,
ул."Черковна“ №70. В последствие апартаментът е отдаден под
наем на „ЕН ПИ СИ" ЕООД, съгл. Договор за наем от 10.10.2012 г. на цена значително
по-ниска (500.00лв.) от тази която се плаща за апартамента на ул.
„Бистрица" № 4-6, ет.2, ап.4. Поради което е прието и от ревизиращия
орган, че за периодите от обхвата на настоящата ревизия „**" АД е разполагало
със собствен недвижим имот, който да бъде използван за целите посочени по-горе.
От събраните и описани по-горе доказателствени средства същите са достигнали до
извода, че апартамента на ул. „Бистрица" № 4-6, ет.2, ап.4 се ползва
постоянно, но няма доказателства доказващи необходимостта от наемането на този
имот за осъществяване на стопанска дейност на Дружеството и че се използва за
извършване на облагаеми доставки, особено след като 3Л разполага със собствен такъв. Съответно за
префактурираните консумативни разходи-не следва да се признава правото на пълен
данъчен кредит. Поради това са
преизчислени конкретните разходи по справките приложени към фактурите и
справките за префактурирани консумативни разходи представени при насрещната
проверка на „Терин"ЕООД. По фактура №504/31.08.2017 г. са префактурирани
консумативни разходи за всички години от 2007 г. до 2017 г. С оглед изложеното по-горе е прието, че
декларираните гореописани доставки с право на пълен данъчен кредит не са
свързани с извършваната през периода стопанска дейност и не са използвани за
извършване на облагаеми доставки.
За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен
доклад № РД-03000319004605-092-001/03.01.2020 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Варна, съгласно цитираните по-горе заповеди за
възлагане на ревизия. Докладът е връчен на дружеството – жалбоподател по
електронна поща на 15.10.2018 г. съгласно представеното удостоверение за
извършено връчване.
Ревизията е приключила с ревизионен акт №
Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г., издаден от органите по приходите,
възложили и ръководили ревизията, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК.
С Ревизионен акт
№П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. за поправка на РА е поправена допусната
фактическа грешка в РА Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г., в който не са
отразени внесени от ревизираното лице суми за ревизираните период по отменен и
върнат за нова ревизия РА №Р-03000818006218-091-001/30.04.2019 г., главници и
лихви ДДС към 30.04.209 г., като същите са налични и маркирани като надвнесени
в данъчноосигурителната сметка на дружеството. След преизчисляване на
посочените суми са установени с РА за поправка задължения в размер на ДДС
1469,17 лева и лихви в размер на 336,63 лева.
И двата
ревизионни акта са обжалвани от
ревизираното лице по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба.
С
решение №77/13.04.2020 г. директорът на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло и
двата ревизионни акта. Решаващият
орган е посочил, че за
да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като
при изследване предпоставките за възникване на това право винаги трябва да се
държи сметка за това налице ли е облагаема доставка на услуги, по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва тогава да се проверява изпълнението на съответните
предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 и чл. 69 от ЗДДС. Т.е. на
първо място следва да се установи налице ли е реална доставка на услуга. На
второ място следва да се установи дали услугата се използва за целите на
извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки. Отговорът на този въпрос
следва установяване на пряка и непосредствена връзка между придобитите услуги
от една страна и от друга икономическите дейности, осъществени от
данъчнозадълженото лице впоследствие. Посочил е, че в тежест на жалбоподателя е
да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това му задължение
произтича от общите правила на доказването, според които, този, който твърди
положителни факти, е длъжен да ги докаже, но това не се отнася до
отрицателните, каквито са твърденията на приходните органи. Видно от мотивите в
РА и РД, за да откажат право на приспадане на данъчен кредит, органите по
приходи са посочили, че от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства, за ползване на имота с цел извършването на облагаеми доставки. От
анализа на събраните доказателства се установява, че с цел доказване ползването
на наетия недвижим имот от „**" АД са представени 18 броя Протоколи от
заседание на Съвета на директорите от следните дати 17.02.2016 г.. 29.12.2015 г., 29.12.2014 г.. 30.12.2013 г..
12.12.2013 г.. 01.10.2012 г„ 30.12.2012 г.. 22.11.2018 г., 21.09.2018 г..
06.03.2018. г.. 17.01.2018 г.. 17.01.2018 г.. 29.12.2017 г.. 23.11.2017 г..
16.06.2017 г.. 19.05.2017 г.. 15.03.2017 г. и 03.01.2017 г.. В същите е
посочено, че процесните заседания са проведени на адрес гр. София. ул. „Бистрица"
№ 2-4, ап. 4. Присъствали са членове: В.В.З. и Янко Атанасов Каменов. В писмени
обяснения от ревизираното дружество е
посочено, че имотът в гр. София се използва за административната дейност на
дружеството, като в него се провеждат заседания на Съвета на директорите,
предвид факта, че един от неговите членове - Янко Каменов, има постоянно
местоживеене в гр. София и работи в този град.
В хода на административен контрол е извършена справка в ЕСГРАОН за лицето В.В.З..
Установено е, че последният е с адресна регистрация по постоянен адрес *** от
дата 29.03.2000 г. Следователно, за да присъства на сочените заседания на
Съвета на директорите, г-н З. е следвато да пътува от гр. Добрич до гр. София.
В хода на ревизионното производство от страна на дружеството не са представени
доказателства за извършени пътувания на горепосоченото лице. Липсват заповеди
за командировки на лицето и/или друг документ /напр. пътна книжка за
транспорт/, с който безспорно да се докаже, че лицето е пътувало до гр. София с
цел участие в заседания на Съвета на директорите, състояли се на посочения в
протоколите адрес.
В решението е посочено,
че представените протоколи за заседания на съвета на директорите представляват
частни документи с недостоверна дата, а обективираните в тях волеизявления
следва да се преценяват с оглед всички събрани в хода на производството
доказателства. Предвид, че от дружеството не са представени други документи,
които да удостоверяват твърденията му, липсва обвързка между съставените
документи и доказателства за извършени пътувания и командировки, следва да се
приеме, че процесиите протоколи са съставени за целите на ревизионното
производство и не обективират действителната фактическа обстановка. Прието е,
че няма доказателства, които да
удостоверяват, че е налице реално предоставена услуга от страна на .“Терин"
ЕООД както, и такива, че използването на тази услуга е пряко свързано с
икономическата дейност на дружеството. Предвид, че от страна на жалбоподателя,
не са представени доказателства за реално получаване на услугата и използване
на имота, на основание чл.37, ал.4 от ДОПК, Директорът приема, че такива не
съществуват.
В решението е прието,
че след като от събраните доказателства не се установява, че процесният
недвижим имот е използван от “**" АД, както и че не е използван в
икономическата дейност на ревизираното лице, то следва да се приеме, че РА е
законосъобразен. Също така е посочено, че ревизираното лице е установило някои
положителни предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит /притежава
фактура/, но не и за законосъобразното упражняване на правото на приспадане.
Направеният извод, е че в конкретния случай липсват доказателства за реално
експлоатиране на имота за икономическата дейност на дружеството.
Отделно от горното са
изложени и съображения, че установеното представлява индиция, че сочените
взаимоотношения между жалбоподателя и „Терин" ЕООД не са действителни.
Събраните в хода на ревизионното производство доказателства свидетелстват
по-скоро за симулативност на предоставената услуга, с цел предоставяне на право
на данъчен кредит на наемодателя. От доказателствата в административната
преписка не се установява реално използване на недвижим имот. находящ се в гр.
София, ул. „Бистрица" № 2-4, ап. 4 от „**" АД.
Като краен извод, дминистративен
орган е приел, че в конкретния случай липсват доказателства за реално получена
услуга от „**" АД, с оглед на което данъкът се явява начислен без
основание от издателя на фактурите, респ. за получателя - ревизираното лице не
възниква право на данъчен кредит на основание чл.70. ал.5 от ЗДДС. Приет е и за
правилен изводът на органите по приходи, че от страна на ревизираното
дружеството не са представени доказателства, които да удостоверяват, че
процесният недвижим имот се използва за облагаеми доставки на дружеството,
респективно за икономическата дейност на лицето, т.е. не е изпълнено и
изискването на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Поради което и са потвърдени изцяло
обжалваните ревизионни актове.
По делото като доказателства са приети писмени
такива, които не са били представени в административното производство, подробно
описани в молба, подадена от жалбоподателя /лист 67 – 96/. По делото са
представени и допълнителни писмени доказателства, по които вещото лице е
работила при изготвянето си на съдебно-икономическата експертиза.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е
приета от съда, като неоспорена от
страните. От заключението на вещото лице, се установява, че разходите за наем
са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ фактура и
приложена справка за консумативни разходи към нея. Същите са отразени първо
чрез сметка в група 60 „Разходи за икономически елементи“ и след това са
отразени като разходи за организация и управление в сметка 614. Начислен е ДДС
по покупки по сметка 4531 и задължения към доставчиците. Фактурите са платени
безкасово. Издадените фактури от „ТЕРИН“ ЕООД на „**“ АД са заведени в
счетоводството на дружеството. Начисленият данък е осчетоводен, сумата от
продажбата на услугата е включена в дневника за продажби и справки-декларации по
ЗДДС за съответния месец. Доставчикът на услугата е внесъл начисления данък в
бюджета. През ревизираните периоди са издадени командировъчни заповеди, които
са отчетени като разходи за командировка до гр. София. Същите са отразени в
сметка 609 Други разходи, аналитична сметка 6092 Командировки в страната.
Изплатени са командировъчните разподи чрез първичен счетоводен документ
/фактура, разписка, билет и др./ и са платени.
В с.з. на въпросите,
поставени в писмена молба от ответника, вещото лице е отговорило, като изрично
е посочило, че в заповедите за командировки е нямало отразени разходи за
нощувка.
Като свидетел по
делото е разпитан Стефан Стоянов Ганчев, който е служител на
дружеството-жалбоподател, работи като ръководител „Производство-технологичен
отдел“ от 2001 година. Същият подробно обяснява за имота в гр. София, който
служи за офис на дружеството, и в който и той многократно е ходил с цел
подготовка на офертни документи, за подаване на жалби към КЗК и т.н. Същият
сочи, че имота е на 50 метра от АПИ, и поради факта, че дружеството интензивно
работи с АПИ, се налага доста често да се работи в този офис. Апартаментът е
обзаведен като офис.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване
възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в
срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Видно от
приложените по преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за
възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт и акта са поправка са
издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. В с.з.
проведено на 08.06.2020 г. електронните
документи, представени на оптичен носител - 1бр. СD, са приети като
доказателства по делото. Електронните документи са подписани с квалифициран
електронен подпис от органите по приходите, посочени като техни издатели, в
срока на валидност на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП. От гореизложеното
следва, че ЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи
по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП,
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП,
като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24
от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговарят на изискването на
чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.
В случая предмет
на обжалване са непризнати за данъчни цели счетоводни разходи и отказано право
на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "ТЕРИН"
ЕООД, поради липса на доказателства за
реални доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие
за облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС). Според нормата на
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставки с право на приспадане на данъчен кредит са
тези, при които стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този
закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предпоставките за
възникване на това право са установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да
бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на
доставките на стоки или услуги, по които е получател- чл. 71, т. 1 от ЗДДС. От
съдържанието на тази разпоредба следва, че притежаването на данъчна фактура не
е достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Необходимо е да се установи действително придобиване собствеността върху
стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен случай не
възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при
неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл.
70, ал. 5 от ЗДДС). Наличието на
реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е
кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то
начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е
"неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за
непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва
да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по
процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно
събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на
начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка
/услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на
данъчен кредит.
Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по
тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката
за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи
и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие
настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС,
като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице
е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително
осъществена доставка на услуги.
Правото на приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на
доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водеща до извода за
липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Не се спори между
страните, че на 01.08.2007 г. е сключен договор за наем между „Терин" ЕООД
(в качество на наемодател) и „**" АД (в качество на наемател), по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя възмездно временното ползване
на недвижим имот, находящ се в гр.София, ул."Бистрица" № 4-6, за
нуждите на офис. Собствеността на имота „Терин" ЕООД е придобило по силата
на Нотариален акт за покупко - продажба № 166, том VI, рег.№ 22283, дело № 1048
от 2006г. с цел да го ползва за офис. Имотът е заведен като актив в
счетоводството му в годината на придобиване. Той е отдаден под наем без
обзавеждане. „**" АД е закупило обзавеждането на имота, което е заведено в
неговото счетоводство. Всички партиди за електроенергия, топлинна енергия и
вода се водят на името на собственика „Терин" ЕООД. Наемодателят е издавал
на наемателя фактури за дължимия месечен наем (част от които са процесните
фактури за ползването в ревизираните периоди) и е префактурирал консумативните
разходи. Фактурите са осчетоводени от двете страни и са включени във водените
от тях дневници за покупки и за продажби, в справки - декларациите по ЗДДС,
подавани в НАП. Наемателят е заплащал документираните в тях суми по банков път
и е отразявал счетоводно разхода по с/ка 614 "Разходи за управление".
Първоначално страните са договорили месечна наемна цена за ползването 1000 лв.
без ДДС. С анекс от 01.05.2010 г. тя е увеличена на 1300 лв. без ДДС. Тази цена
е посочена във фактурите, издадени в ревизираните периоди и в Договора от
01.09.2017 г., с който страните са приели ползването на имота да е със срок 10
години от датата на подписване на договора.
Не се спори, че на
26.09.2012 г. „**" АД е закупило недвижим имот, представляващ апартамент №
4 в гр.София, ул."Черковна"№ 70, съгласно Нотариален акт за покупко -
продажба № 28, том III,
per. №
10687, дело № 393 от 26.09.2012г. На 10.10.2012 г. той е отдаден под наем на
„Ен Пи Си" ЕООД, ЕИК: 30438308, съгласно сключения Договор за наем от
10.10.2012г., в който е договорена месечна цена 500 лв. без ДДС или 600 лв. с
ДДС.
За да се признае право на приспадане на
данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията в
чл.71 от ЗДДС, както се каза и по-горе. При изследване на предпоставките за
възникване на правото се проверява налице ли е облагаема доставка (в случая
доставка на услуга по чл.9, ал.1 от ЗДДС), след което дали са изпълнени предпоставките в чл.71 и
чл.69 от ЗДДС за това право.
Безспорно е установено
от ревизиращия орган, че е изпълнено условието в чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС,
свързано с притежаване на данъчен документ (фактура), издаден от прекия
доставчик и съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС,
в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки
или услуги, по които лицето е получател. Всички фактури са отразени в
съответните регистри и дневници на двете страни и са заплатени.
Спорната предпоставка
за признаване на правото е по чл.69, ал.1 от ЗДДС. Ревизиращият орган е приел,
че получателят „**" АД, който е регистрирано по ЗДДС лице, не използва
услугите за целите на извършваните от него облагаеми доставки, поради което
няма право да приспада начисления ДДС във фактурите. В РД е записано: „От събраните и описани по-горе
доказателствени средства следва изводът, че апартаментът на ул.„Бистрица"
№ 4 - 6, ет.2, ап.4, се ползва постоянно, но няма доказателства, доказващи
необходимостта от наемането на този имот за осъществяване на стопанска дейност
на дружеството и че се използва за извършване на облагаеми доставки, особено
след като задълженото лице разполага със собствен такъв." В
решението по чл.155 от ДОПК, с което е потвърден обжалваният ревизионен акт, Директорът на
Дирекция „ОДОП" - Варна е изложил друга причина за непризнаване на правото
на данъчен кредит - в конкретния случай липсват доказателства за
реално получена услуга от „**" АД, с оглед на което данъкът се явява
начислен без основание от издателя на фактурата, респ. за получателя -
ревизираното лице не възниква право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5
от ЗДДС". Веднага след този текст е потвърдено и посоченото в
ревизионния акт основание, на което е отказан данъчният кредит, а именно: липса
на предпоставката в чл.69, ал.1 от ЗДДС (получените услуги не се използват за
облагаеми доставки на дружеството).
Съдът намира за неправилен извода на ревизиращия орган, че не
са събрани доказателства за необходимостта да се наема имот в гр.София за
осъществяване на стопанската дейност на „**" АД в ревизираните периоди, и
че няма такава нужда след като е придобило собствен имот в същия град. Преценката за това
каква е нуждата, която налага сключване на наемен договор, е въпрос само от
компетентността на органите на търговското дружество. Ревизиращият орган няма
законови правомощия да преценява дали приетото от тях управленско решение е
целесъобразно или не. Съвсем
логично е „**" АД да предпочете да ползва наетия офис на
ул."Бистрица" № 4 - 6 за осъществяване на работни срещи, тъй като се
намира съвсем близо до Агенция „Пътна инфраструктура", докато собственият
имот на ул."Черковна" № 70 се намира в края на София, на изхода за
магистрала Хемус. Както и свидетелят заяви в съдебно заседание, дружеството
работи непрекъснато с АПИ и обработката на всички документи се извършват в
офиса. Там се правят срещите и между съдружниците и адвокатите, което се
установява и от представените командировачни заповеди.
Безспорно установено е и от представените писмени доказателства, че в
посочените периоди служители на дружеството, както и самият изпълнителен
директор и адвоката на дружеството са били командировани в гр. София. Безспорно
е установено и от вещото лице, че разходите за командировка са отчетени по
сметка 609 „Други разходи“ , аналитична сметка 6092 „Командировки в страната“.
Разходите са изплатени на база представени от служителите оправдателни
документи.
От представените писмени доказателства още пред проверяващия орган се е
е доказало, че в офиса на дружеството са провеждани и срещите на Съвета на
директорите. След представяне и на командировъчните заповеди за част от
проведените заседания, се установява, че изпълнителният директор на тези дати е
пътувал до гр. София. Отделно от това, както се посочи и по-горе, свидетелят
Генчев, който под угрозата за наказателна отговорност, изрично заяви в с.з., че
точно в този офис се провеждат всички дейности, които са свързани именно с
икономическата дейност на дружеството. Твърдението на процесуалния представител
на ответника, че след като в командировъчните заповеди няма посочена нощувка,
означава, че офиса не се ползва за икономическата дейност на дружеството са
малко несериозни. От разпита на свидетеля става ясно, че там се провеждат
срещи, подготвят се документи, уточняват се проекти и т.н.. Факта, че не се
нощува в този апартамент /който все пак е офис/, не означава, че същият не се
ползва за такъв /офис на дружеството/.
Съдът намира за неправилен и
довода, посочен в решението по чл.155 от ДОПК, че дружеството е извършило разход, който не е бил необходим; че разходът
е направен поради свързаността на наемателя и наемодателя, което доказвало
симулативността на услугата с цел предоставяне на право на данъчен кредит на
наемодателя. В ревизионния доклад е обърнато внимание на различните размери на
договорените цени за ползването на собствения и на наетия имот. Собственият
имот се отдава под наем за 500 лв. без ДДС месечно, а за наетия се плаща 1300
лв. без ДДС месечно. В решението
на Директора на Дирекция „ОДОП" - Варна е изчислено, че месечната цена на
наетия имот е 11,11 лв./кв.м, а на отдавания под наем имот е 6,45
лв./кв.м. От тази ценова разлика
контролният орган е направил необоснованият извод, че сделката между свързаните
лица е симулативна, какъвто извод няма в ревизионния акт. Този извод на
контролния орган не е подкрепен с доказателства. Фактът, че наемодателят и
наемателят са свързани лица, не презюмира симулативност на сключения от тях
договор за наем. Има ясно правило в чл.27, ал. 3, т.1 от ЗДДС, съгласно което,
при доставки между свързани лица данъчната основа, определена по реда на чл.26,
трябва да е пазарната цена. Органът по приходите би могъл само да констатира, че договорената от
свързаните лица цена не е пазарната цена за това ползване. Но в случая той не
прави твърдение, че договорената цена 1300 лв. без ДДС месечно не се явява
пазарната цена за ползването на този имот.
Видно от представения като
доказателство РА и РД, през 2009 г. извършена ревизия на „Терин" ЕООД за
задължения по ЗДДС и ЗКПО. Тогава в съставения Ревизионен доклад №
900723/30.03.2010 г. е констатирано, че наемната цена в Договора от 01.08.2007 г.,
сключен между „Терин" ЕООД и „**" АД за ползването на имота в
гр.София, ул."Бистрица" № 4 - 6, за периода от 01.08.2007 г. до 2009 г.,
не отговаря на пазарната цена. В този период договорената за наема цена е 1000
лв. без ДДС или 1200 лв. с ДДС. Фактурите документират тази цена. В тази
ревизия органът по приходите е приел, че пазарната цена е по-висока от тази,
която е договорена и фактурирана, поради което е преизчислил размера на наема
по пазарни цени. В издадения Ревизионен акт е доначислен на „Терин" ЕООД
допълнителен ДДС (на основание чл.27, ал.З, т.1 от ЗДДС) за 2007 г., 2008 г. и
2009 г. и е увеличен финансовият резултат на „Терин" ЕООД за същите години
със сумите на това увеличение, квалифицирани като неотчетени приходи. В
последствие „Терин" ЕООД и „**" АД
подписват Анекс от 01.05.2010 г. към Договора за наем от 01.08.2007 г. и
увеличат размера на месечния наем от
1000 лв. на 1300 лв. без ДДС. Видно е, че увеличението на цената не е
предприето симулативно, а е предприето съвсем коректно - за да има съответствие между договорната и пазарната
цена.
Необоснован е извода в решението на Директора на Дирекция „ОДОП" -
Варна, че наемната услуга била симулативна, защото целяла „да се предостави
право на данъчен кредит на наемодателя". He е посочено кое е онова доказателство, което установява
симулацията като цел. Фактурирането на наема не предпоставя само, че ще
възникне право за получателя „**" АД да приспада данъчен кредит.
Фактурирането на наема създава задължение за доставчика „Терин" ЕООД да
внесе в бюджета начисления ДДС. В случая всички фактури са платени и
осчетоводени, а начисленият ДДС е внесен от „Терин" ЕООД в бюджета. Т.е.
доказано е, че няма причинена вреда
на бюджета.Не е ясно каква, според административния орган, е нуждата
свързаните лица да симулират, че извършват услуга. Няма логика да се твърди
симулативност след като е извършена насрещна проверка на „Терин" ЕООД и е
установено, че този доставчик е внесъл начисленият данък в бюджета. Няма логика
да се твърди симулативност след като е доказано, че получателят на доставката „**"
АД е направил реални разходи за закупуване на обзавеждане на наетия офис, които
разходи са осчетоводени в с/ка 614 "Разходи за управление".
Настоящият
съдебен състав намира за необоснован и
извода, че документираните доставки на наемните услуги в издадените от
„Терин" ЕООД фактури не били свързани с извършваната от „**" АД
стопанска дейност в тези периоди и че дружеството не е доказало, че те са
използвани за извършване на облагаеми доставки. Този извод не се подкрепя от
събраните в ревизионното производство писмени доказателства - договори, сключени в
гр.София от изпълнителния директор на „**" АД с контрагенти и протоколи от
проведени в гр.София заседания на Съвета на директорите. В решението на
Директора на Дирекция „ОДОП" - Варна се визира като недоказан фактът, че
изпълнителният директор инж.В.З. е пътувал до гр.София за участие в заседанията
на Съвета на директорите, за които са представени протоколите. Това е ново
твърдение, каквото няма в ревизионния акт. Същото се оборва от представените
доказателства при проверката в офиса на дружеството в гр. Добрич, както и от
представените и проверени от вещото лице командировъчни заповеди. Поради което
и неправилно е позоваването на чл.37, ал.4 отДОПК в решението на Директора на
Дирекция „ОДОП" - Варна. Само, когато ревизираното лице не представи
изисканите по надлежния ред доказателства, само тогава органът по приходите
може да приеме, че те не съществуват и да преценява само събраните в
производството доказателства. Такава хипотеза в случая няма.
Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че са налице реални
доставки по фактурите издадени от "ТЕРИН" ЕООД за наем на офис. Предвид гореизложеното съдът приема, че следва
РА и РА за поправка, потвърдени с решение 77/13.04.2020 г. да бъдат отменени.
Съобразно изхода от спора и направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени
направените от него по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 1773.65
/хиляда седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет ст/, от които държавна
такса в размер на 50 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 1 440
лева и 283,65 лева депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „**" АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Полковник Дрангов" № 9,
представлявано от изпълнителния директор В.В.З., Ревизионен акт № Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г. и Ревизионен акт
№ П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. за поправка на Ревизионен акт,
издадени от Анелия Цветозарова Бонева на длъжност началник сектор
„Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил
ревизията и Йорданка Р. Николова на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 77/13.04.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП"
Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. Варна да заплати
на „**" АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Полковник Дрангов" № 9,
представлявано от изпълнителния директор В.В.З., сумата в размер на 1 773.65 (хиляда седемстотин
седемдесет и три лева и шестдесет и пет ст.), представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: